сряда, 27 декември 2017 г.

End of Blogmas: С няколко дни закъснение

Здравейте, 
Е, тотално прецаках нещата с тазгодишния блогмас. Имаше постове, които комбинираха няколко дни, а за последните пет няма какво да кажа, дори. И какво ми говори всичко това? Изводът е, че блогът сериозно е минал на заден план в ежедневието ми и вече не ми е лесно да го вкарам в графика. Водя този блог от четири години и промяната е неизбежна. Най-малкото, пораснах и не се вълнувам от същите неща, както преди. Най-вероятно сте забелязали, но ми е трудно да пиша дейли постове, а и не смятам, че ежедневните ми дейности са особено вълнуващи. Ревютата на книги също ме затрудняват, ако трябва да съм честна. Преди си отбелязвах, четях информация, четях чужди ревюта, вадех си цитати... Сега целия процес ми отнема много повече време. А лошото е, че страшно много обичах да го правя. Обожавах да пиша ревюта, да споделям за пътувания и любима музика и каквото ми дойде.  Сега, не знам какво да правя. Но се опитвам. Все пак това беше и целта ми, когато започнах блогмас - да опитам. 

Както знаете от предишните постове, от седмица и половина съм в родния си град. И прекарах половината от това време, гледайки "Анатомията на Грей". Помня, че съм гледала някъде до осми сезон, затова си го пуснах отново, минах и през девети и сега съм в началото на десети. И се сетих, защо преди години го гледах с такъв интерес. Този сериал, заедно с "Приятели" и "Кварталът на богатите" са сериалите на моето поколение. Малко или много израснах с тях и героите им и просто ги обожавам. От много, много време не ми се беше случвало да си правя маратон със сериал. Както се вижда от тези редове, очевидно дори не съм започнала работата за университета, която ме чака. Но реших, че до Нова година няма да се занимавам с това.  Отбелязах рожденния си ден и тук, прекарах Бъдни вечер и Коледа със семейството си,  имаше подаръци, пътувахме и до Стара Загора да се видим с роднини. Успях и с няколко приятелки да се видя, а вчера вечерта дори се събрахме випуска.

През времето, в което отсъствах от тук, прочетох " P.S. Все още те обичам" на Джени Хан и май това ще е последната ми книга за тази година.  Това, което мога да ви кажа, че е също толкова сладка, колкото и първата книга от поредицата - цък.  Много момичешка, чувствителна и с тийндрамите, с които имах нужда да се разсея. И все още имам, така, че ако имате предложения, давайте! Сюжетът, в никакъв случай, не е непредвидим, но героите са много чаровни и успяват да те откъснат от твоя свят.Като цяло, хубава непретенциозна книжка.

Надявам се сте имали хубави Бъдни вечер и Коледа и искрено се надявам да прекарате една чудесна Нова година, изпълнена с щастие, вдъхновение и усмивки! Не знам дали това е последният пост за 2017. Все пак има още цели четири дни, но за всеки случай... 
Весело посрещане,
До скоро!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...