петък, 8 декември 2017 г.

Blogmas Day 7 & 8: Още един дейли пост

Здравейте, 
Вчера нямаше пост и ако трябва да съм честна днес също за малко да няма, но си казах, че щом съм започнала това предизвикателство няма да се отказвам толкова лесно. Нормално е веднъж- два пъти да не успееш да смогнеш и времето да си изтече без да се усетиш. Важно е обаче да успееш да задържиш  мотивацията си.


 
Честит празник, студенти!
Сигурно се питате какво за бога правя на лаптопа в девет вечерта на студентския празник?! Ами, ето го отговора: Почивам си! Празнувах вчера или по-скоро посрещнах 8 декември. Затова днес пропускам цялата дандания като си релаксирам у дома, хапвам мандарини, направила съм си маска и светлинките правят коледни отблясъци около мен. И не мога да се оплача, никак даже. Вчера се прибрах заедно със съквартирантката ми (една от най-близките ми приятелки, май не съм го споменавала) и нейни колеги и вечерта излязохме на бар да пийнем някоя друга бира/ коктейл/ шот, имаше няколко игри на дартс, смях и трудно намиране на такси в кучия студ. 
По-рано през деня пък се бях разбрала с друга приятелка да се видим, понеже не можех да не отдам нужното на хубавото време. От тогава между впрочем е и снимката. Най-приказното местенце в целия град с най-красивата гледка, която за жалост аз не успях да уловя.
Днес от друга страна, след само три часа сън трябваше да се измъкна от леглото и да се отскоча до зъболекарката си, като дори не успях да пия кафе. Времето обаче отново беше прекрасно така, че не мога да се оплача. После и до училище отидох да се видя с бившата класна. И беше супер странно. Не съм влизала в гимназията от около година и днес си ходя по коридорите, чувам шумовете, прехвърлям спомени и забелязвам и най-малката промяна. Я виж ти, тук има пейка, там пък кошчетата за боклук са сменени, а бившата ми класна стая е обърната на обратно, в различен цвят и изглежда някак по-малка. И си мисля колко хубаво ми е било по тези оранжеви коридори и как ми се иска отново да стъпвам по тях и да слушам глъчката от учениците наоколо. Но и в същото време осъзнавам, че моето място вече не е там и е някак неестествено към този момент и като човека, който съм сега да се мотая из тези стаи. И става още по-странно и носталгично.
Сега обаче мисля да приключвам...
До утре!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...