вторник, 19 декември 2017 г.

Blogmas Day 18&19: Вчера беше рожденният ми ден, простено ми е!

Вчера беше рожденният ми ден, простено ми е! Знам, че трябва да спра с извиненията за това, че пропускам постове, но вчерашното смятам, че е най-основателно. 
Вече официално не съм тинейджър, което обаче не ме прави и възрастен. Изключено е да приема, че минавам в тази графа, та аз все още се уча как да се грижа за себе си и често прибягвам към помощта на близките си колкото и да ми се иска да се справям сама.
Неделя беше адски скучен ден. Заедно със съкватирантката ми излязохме за около петнайсет минути, за да си вземем нещо не особено полезно за хапване и се прибрахме, като прекарахме следващите няколко часа в гледане на Елиза (някой друг обича ли този сериал?). После си стегнах багажа, и се помотвах, докато стана време да излезем. Посрещнах рождения си ден в бар в латино стил и приятна музика с няколко приятелки заедно с тортила чипс, бира и блъди мери. Последното опитах за пръв път и определено няма да бъде последен. Прибрахме се късно, а на следващия ден трябваше да се измъкна от леглото, да си взема не-малкото-багажче и да се отправя към автогарата. Добре, че имам страхотна приятелка и съквартирантка, която се смили и ме закара до там, защото куфара ми беше наистина тежък. Но така е, когато искаш да си отпразнуваш рожденния ден на две места, в един и същи ден. Очевидно вече съм си вкъщи и понеделник е отлетял, както и останалата част от годината и всичко вече е история. 
Ако трябва да съм честна не го чувствах като по-специален ден. Беше си ден като всеки друг, като изключим свещите и тортата. Не му отдавам толкова голямо значение, дори съквартирантката ми беше по-развълнувана. Това май не звучи много добре, затова може би е време да премина по-нататък...
Вчера по някое време започнах "Споделени тайни" на Колийн Хувър, една от покупките ми по случай книжния панаир, и вече я завърших. А с нея завърших и тазгодишното си предизвикателство в Goodreads. Мога само да ви кажа, че е също толкова добра, колкото и останалите и нейни книги. Нещо повече се надявам да ви споделя съвсем скоро. А относно предизвикателството, не веднъж съм казвала, че броя няма значение. Това не е някакво състезание, аз го поддържам, защото ми се иска в крайна сметка в края на годината да погледна черно на бяло колко книги съм прочела и какво е било мнението ми за тях. Тази година например имаше период от около два месеца, в които не прочетох нищо. Четете, когато и каквото искате, заради самото четене и емоциите. Не за надпреварата и чуждото мнение.
До утре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...