събота, 16 декември 2017 г.

Blogmas Day 15&16: Чета повече, когaто съм болна

Здравейте,
Е, очевидно, предишните дни не ми е било
до снимки, затова и тази е от pinterest.



Още съм болна! И до известна степен това е причината вчера да нямаше пост. Вечерта ми беше адски зле и просто нямах сили да съчиня структурирано изречение, което да излезе изпод прътите ми. Направо се побърквам, когато ме прихване някой вирус. Не мога дори легнала да си намеря място. А когато настинката сполети човек като мен, който не може да прекара цял ден затворен и подсмърчащ в леглото е по-добре да не сте наблизо. Превръщам се в мрънкаща и отрицателно настроена личност, с която не бихте искали да си комуникирате. 
Днес като, че ли съм по-добре. И веднага се възползвах от това. Излязох към обяд, за да набавя някои довършителни елементи от списъка с подаръци (някои естествено се оказаха за мен :дд) и се разходих малко из центъра. Времето беше изключително меко и приятно за разходка, почти пролетно, въпреки мрачните облаци надвесили се над града. Тъкмо навреме когато се качих в автобуса към вкъщи започна леко да препръсква и успях да се прибера суха. Казвала ли съм ви колко мразя да нося чадър. Затова и почти винаги си ходя мокра. 
Вчера толкова не ме свърташе, че накрая взех, че започнах "Вестители" на Цвети Владимирова. Знам за книгата от доста време, следя развитието на поредицата, активността на Цвети, отзивите за "Проклятието на Воронина", но някак си все я избягвах мислейки си, че не е моята книга. Ами, оказа се, че много съм грешала. Започнах я вчера към пет и днес я завърших. При това я четох на лаптопа. И след това издирих в кои интернет книжарници има тираж, за да си я поръчам, а днес минах и през няколко физически, за да проверя дали някъде не е останало копие. Защото, разбирате ли, страшно много искам поредицата, обаче я искам цялата, а не само втората и третата! 
Както се разбира историята на Ксения многo ми се понрави и ужасно много искам да прочета и останалите две книги. А това, че поредицата е завършена хем ме улеснява, хем ме затруднява. Всичко се върти около тиража на първата книга. Та, съгласявам се с едно не малко разпространено твърдение, че книгата напомня на Академията. И заедно с това се различава изключително много. В това отношение мога да говоря обаче, когато прочета и останалите, защото чувам, че приликите са основно в първата книга. Факт е, че ми хареса стила на писане на Цвети Владимирова. Увлекателно, лековато, приятно и динамично. А динамичността за мен, като читател (а и не само), е от изключително значение. Обичам, когато няма прекалено уклончивост, увъртания, продължителни описания и излишно разтягане на локуми. В goodreads ѝ дадох 4/5 звезди, защото харесах героите, света, който е изградила Цвети макар, че искрено се надявам в следващите книги да ни е запознала малко повече с него, харесах и стила и на писане. Просто съм очарована и нещото, което ме спря да и дам максимална оценка е именно приликите с Академията и малката частица, която ни показа от света на Ксения. 


А Вие чели ли сте Проклятието на Воронина и какво е мнението ви?

До утре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...