сряда, 6 декември 2017 г.

Blogmas 6: Daily

Здравейте,
Първо честит имен ден на всички празнуващи!

Започвам с това, че май съм забравила как се води блог. Трябва да призная, че ми е трудно да пиша, да си събирам мислите и изпод пръстите ми да излезе нещо прилично. Опитвам се, както се и вижда от предишните дни, но нещо не е съвсем наред, нещо ми липсва и се опитвам да го открия. А правенето на дейли пост пък съвсем ми е чуждо. Помня, че едни от първите ми постове бяха на подобна тематика и бях доста многословна (мисля, че вече не можете да ги видите). Но сега сякаш филтрирам повече информацията, която споделям. Не съм сигурна какво би ви било интересно да четете, все пак в момента ежедневието ми не е чак толкова вълнуващо. Основно ходя на университет, пия кафе и се разхождам из центъра.

Снощи си легнах късно, което доведе до това сутринта изобщо да не ми се иска да напускам топлите си завивки. Времето също беше на моя страна - едно такова мрачно, приспивно, студено, зимно утро. Днес една  от най-близките ми приятелки обаче има празник, затова бързо скокнах да се приготвя за срещата, която си бяхме уговорили. И познайте, понеже и двете сме от обяд на лекции се разбрахме за 09:15 и да ходим да закусваме някъде. Хванахме си автобуса и се насочихме към центъра. Избрахме си Jimmy's, което е близо до СУ и страшно много харесвам. Не бях ходила там от няколко месеца и си припомних, колко приятна ми е обстановката. А сладоледа е страхотен! Взехме си по порция гофрети със сладолед ( какво здравословна закуска, нали?!) и кафе и си приказвахме. Персонала наоколо украсяваше за Коледа, отсреща през Докторската градина преминават бързащи, здраво увили се хора, заради студа, а ние вътре си говорим за книгите, които ще си вземем от панаира следващата седмица, за университета, за приближаващите празници... 
После се разходихме из Заимов и се разделихме, всяка към лекциите си... Не съм ви споделяла нищо за лекциите си тази година, а той семестъра почти си мина. Трябва да призная, че повечето наистина са ми интересни и ходя с удоволствие в повечето случаи. Както и да е, за това може би ще ви разкажа малко повече друг път. 
Към четири приключих и се насочих обратно към вкъщи, минах да си взема нещо за хапване и ето ме от няколко часа съм се кротнала на леглото и грам не ми се мърда. 
Май това ще е за днес, 
до утре!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...