понеделник, 25 септември 2017 г.

Есен

Здравейте,
Отново се изгубих за кратко, но сега отново съм тук... Както и есента. Обичам този сезон. Наистина. Тази година обаче изпращам горещото лято с носталгия и нежелание. Причината за това е, че то отлетя сякаш само за миг. Изниза се между пръстите ми, между работата, между курсовата и пътуванията и сякаш не го усетих. Не пропиляно, просто отлетяло с бърза скорост.

tumblr.

И неусетно е вече краят на септември. Сутрин е хладно, вечер си е направо студено, мръква се рано и едва си набавям някой друг слънчев лъч през почивката. София отново е пълна, новата година в университета приближава все повече. Разминавам се с деца нарамили раничките си, с тинейджъри побутващи се, обсъждайки нещо. Чакам до жената с жълтото палто на светофара, а с мъжа с куфарчето на отсрещния тротоар тръгваме едновременно.

Есен - златна. 
Чаша горещ шоколад.
 Крака обвити в дебели чорапки, качени на подлакътника на фотьойла. 
Шал в черно и кафяво. 
Боти и кожено яке.
 Нокти в бордо, устни в тъмна малина. 
Канелени сладкиши. 
Аромат на печена тиква. 
Шумоленето на листата под стъпките ти. 
Септември.

Време на промяна, на завръщане, време, в което природата окапва и заспива, а ние се връщаме в големите градове, за да се приближим още малко до желаната цел... Или пък сме си били там и сме се наслаждавали на лятото в градска среда... Сменяме посоката, затваряме страницата, забравяме, отваряме нова... На чисто. 

Беше хубаво лято! Дано и есента бъде такава.

До скоро,
Благодаря, че ме четете!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...