сряда, 27 септември 2017 г.

Ревю: "Думи в тъмносиньо" на Кат Кроули

  • Автор: Кат Кроули
  • Издателство: Orange books
  • Брой страници: 340
  • Оценка в Goodreads: 5/5
Това е любовна история.

Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора, до поети, между страниците на книгите.

Това е историята на Хенри и Рейчъл, които някога са били най-добри приятели. В последната нощ преди да се премести в друг град, когато всички отбелязват "краят на света" , Рейчъл прави нещо, което слага край на отношенията им.

Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си. Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие. 



Това е втората книга на авторката, която чета и отново се убедих колко красиво пише тя. Някак успява да предаде на думите си различно звучене и усещане, усилвайки ги неколкократно. Изразява се по особено запленяващ начин и може би това е най-силното нещо, с което книгата ме спечели.

 “Sometimes, the end begins.”

"Думи в тъмно-синьо" е история за загубата и преодоляването. За преоткриването и за намирането на себе си. История за това как да изскочим от пропастта и отново да се върнем към живота. Книгата има онзи сладко-горчив вкус, който те кара безкрайно да обичаш героите, да страдаш заедно с тях и да се питаш защо са избрали да постъпят по този начин. Кара те да се замислиш за малките неща, и че не всичко е в големите цели. Припомня ти, че важно е семейството, приятелите, да си доволен от това, което те заобикаля и да правиш това, което обичаш. Не сюжетната линия е толкова специална тук, колкото самия начин, по който ти е поднесено всичко. С доза сладост и щипка сол, с финес и любов към писането и книгите. И точно с това авторката успява да ни докосне - с красотата на думите си.

Освен за отношенията между хората, това е книга и за отношението на хората към книгите. Тук авторката ни представя една интересна антикварна книжарница със секция, в която можеш да оставиш бележка в някоя от книгите - до познат, който знаеш, че обича дадената книга, или до напълно непознат, решил да посегне точно към този екземпляр. Просто да споделиш нещо с някого чрез любовта си към книгите. Интересно е да прочетеш писмата, които хората са оставили. Смятам, че добавя повече чувство и обвързаност към цялостната картина и интригува, като ни кара да се обвържем и с останалите персонажи. По този начин не се акцентира само на главните герои и разказва няколко истории за живота на няколко поколения.

Ще ви излъжа, ако кажа, че сюжета или края бяха по някакъв начин неочаквани за мен. Достатъчно подобни книги съм чела, за да ми е ясно какво ще се случи още на 50-тата страница... Важното тук обаче е, че въпреки това книгата успя да ме докосне, да задържи интереса ми и да ме развълнува. За мен авторката си е свършила чудесно работата.

Книга за любовта към книгите, за приятелството и за болката от загубата, за завръщането - към себе си и към близките си. Книга най-вече за силата и красотата на думите. Типичен young-adult роман, но и не съвсем. Има нещо повече в него от просто поредната любовна история на двама младежи на прага да станат възрастни. Има малко повече емоция и вдъхновение. Има нишки, които бавно започват да подръпват мислите ти в различни посоки и ни карат да се задълбочим. Авторката успя да ме омагьоса със стила си и да ме накара да прочета книгата на един дъх. Вълнуващ и затрогващ роман, който непременно ще остави онова странно чувство на задоволство и празнота в стомаха, когато затворите и последната страница. 

 "...and before you say it words do matter. They're not pointless. If they were pointless then they couldn't start revolutions and they wouldn't change history and they wouldn't be the things that you think about every night before you go to sleep. If they were just words we wouldn't listen to songs, we wouldn't beg to be read to when we're kids. If they were just words, then they'd have no meaning and stories wouldn't have been around since before humans could write. We wouldn't have learned to write. If they were just words then people wouldn't fall in love because of them, feel bad because of them, ache because of them, stop aching because of them, have sex, quite a lot of the time, because of them.” 

До скоро, 
Благодаря, че ме четете! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...