вторник, 29 август 2017 г.

One of my days: Из Китен и Беглик таш

Днес ще завърша разказа си за тазгодишното ми посещение на българското ни Черноморие, който започнах в предния пост. Един от следобедите ни в Приморско отделихме, за да посетим близките Китен и тракийското светилище Беглик таш.


Китен посещавам за пръв път и ако трябва да съм честна, не останах с някакви по специални емоции от там, освен, че хапнах страхотен сладолед. Градчето е китно, спретнато, подредено и чистичко. Единствено ме е яд, че не успяхме да стигнем до крепостта Урдовиза, защото малко се пообъркахе, но какво да се прави - такъв ни бил късметът!


За сметка на това се разходихме по крайбрежната и хранихме, учудващо многото, патета, които се бяха събрали около лодките на пристанището.





 Ако решите да посетите Беглик таш, ще спомена само, че в случай, че не ви се върви пеша около километър черен път, може да подминете мястото обозначено като паркинг и да продължите по-навътре с кола. Ние разбрахме това късно, но и не ни беше проблем да повървим. Или поне при мен беше така. част от спътниците ми започнаха да роптаят и пухкат след известно време. Аз обаче го отчитам като доста приятно, защото местността е гориста и има шарена сянка, прохладно е, въздухът е чист... Емоция си е, след като си прекарал известно време сред смока на големия град и слушаш птичките за разнообразие от шума на колите.


 Влизайки в комплекса се зареждаш още повече. На някакво вътрешно ниво усещаш, че това място е било важно, специално и носи особена енергия, която ти влияе. Обикалям из грамадните каменни късове, докосвам ги, представям си как хората са оставяли дарове за Богинята-Майка, не снимам много, а се наслаждавам.


От светилището започва и еко пътека, която води до залива Света Параскева, където в близката гора се намират и останките на едноименната църква. Обещаната гледка и загадъчността около църквата ни спечелиха. Тръгнахме по нея, изминахме малко повече от половината път, защото бях сигурна, че гледката ще е супер и ще си е заслужавало. Някъде там обаче срещнахме, други туристи, които ни отказаха от целта, с думите, че имало още толкова и пътя бил малко стръмен, но си заслужавало. Момичетата обаче имаха такъв измъчен поглед, че при вида им, в комбинация с това, че вече умирахме от глад, решихме да се върнем обратно. Но аз съм сигурна, че ще се върна и ще го видя този залив, ПЪК!



Както за светилището така и за залива се носят много легенди и митове, които на мен не ми бяха известни, затова и ще споделя по интересните. Смята се, че на залива се е намирало пристанището на древния град Ранули. Красива девойка и чуждестранния ѝ възлюбен се скрили в пещера в залива, а стадо сърни пресекли пътя на преследвачите им като ги заблудили. Двойката останала да живее там, а потомците им дали началото на града Ранули, чийто жители векове наред владеели тези земи. Иманяри пък още търсят скритото някъде там съкровище на Вълчан Войвода. 
Къде пътувахте Вие за последно?

До скоро, 
благодаря, че ме четете!

P.S. - от известно време обмислям да променя графика на публикациите, защото ми е трудно да се справя. Не искам да се ангажирам с обещания, просто ще се нагаждам и ще вия как ще е окей.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...