петък, 11 август 2017 г.

One of my days: Златоград, където са сърдечните хора

 

Здравейте, 
Вече споменах в блога, че една седмица от юли месец прекарах в Златоград като част от една от практиките ми към университета. Трябва да вметна, че по-рано тази година посетих града (линк), но тогава успях да разгледам една малка част от него. Впечатленията ми бяха доста повърхности, а има толкова много какво да се види и усети на това място!

Част от Етнографския комплекс


Част от Етнографския комплекс

Част от Етнографския комплекс

Има една особена атмосфера на спокойствие на това място. Жителите се разминават с усмивка и поздрав, и топло посрещат туристите. Усмихнеш ли им се веднъж през целия престой ще те заговарят и ведро ще помахват от дворчетата си. Златоград, където хората са сърдечни, усмихнати и готови да ти помогнат. 


В основата си практиката ми се състоеше от това да разговарям с хората и да се интересувам от живота на града. Развитието му, миналото и настоящето. Магията, от което е обгърнато градчето и неговата история. Така научих доста за него...

Част от Етнографския комплекс

Като историята за заровеното имане под един от доскоро двата останали римски моста в града. Иманяри научили за него и го открили в основите на моста, което всъщност довело до разрушаването му. 

Единственият останал и обновен римски мост в града

Или пък за трите хълма закрилници на града - Св. Георги, Св. Илия и Св. Неделя. Както и за съкровището в един от по-високите квартали, което можело да се открие само, ако мястото бива поръсено с пепел. Така щял да се види отпечатъка на човешка стъпка, а съкровището ще може да бъде извадено само, ако се пролеела кръв. 

Двора на Взаимното училище

Тези и още много истории, включително и житейски, научих от жителите на това малко китно градче на южната ни граница. 

Килийното училище в двора на старата църква "Успение Богородично"

Успях да посетя старата църква в града, основана 1834г., която е вкопана в земята. За вида и има две версии, едната е, че поради много разрушавания от османците, жителите са решили за по-сигурно да я вкопаят в земята. Другата версия е, че сградите по това време не трябвало да са по-високи от "турчин на кон".

Църква "Успение Богородично", 1834г.


Влязох и в новата джамия открита през 2014г., която се откроява с бляскавото си минаре. До нея пък се намира хотел със страхотна открита механа на последния етаж, от който се открива красива гледка. Освен нея, посетихме и още няколко ресторантчета, като единодушно решихме, че "При Славчо" и гореспомената механа беше най-вкусно. 

Минарето на новата джамия


вдясно е хотелът с механата на последния етаж, която споменавам


Посетихме Етнографския комплекс, Взаимното училище и Воденицата, които са интересни и определено биха се харесали на хора, които имат афинитет към тази област.

Взаимното училище

класна стая във взаимното училище


класна стая във взаимното училище

двора на училището и църквата "Св. Георги" до него

Из кълдаръмените улички

Тепавицата и раницата на една от колежките 😉


Градчето е едно малко съкровище и непременно Ви препоръчвам да му хвърлите едно око и да пийнете въртяно кафе, ако преминавате наблизо. Също така от там се правят и еднодневни турове до Гърция (само на 4км), от които ние обаче не успяхме да се възползваме за жалост.

Е това беше за днес,
скоро очаквайте още подобни постове!
До скоро,
и благодаря, че ме четете!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...