четвъртък, 31 август 2017 г.

Прочетено през август

Здравейте, 
Днес ще си говорим за прочетените от мен книги през изминалия месец. Много се надявам четивата, съпътствали вашия август да са ви допаднали толкова, колкото доволна останах аз от моите. Също така много бих се радвала да споделите в коментарите, коя е книгата доставила ви най-голямо удоволствие...


Така, прочетох шест книги през август, като съм доволна от всички до една. Ще видите обаче, че съм им дала различни оценки. Това е така, защото според мен за жанра, който се отнасят на някои им е било нужно нещо повече, за да ме впечатлят...

  • "Острието на асасина" на Сара Дж. Маас, 5/5
    Започнах месеца с "Острието на асасина" на Сара Дж. Маас и просто нямаше как по-добре да отбележа началото му. Страхотен старт беше! Не съм се и съмнявала в умението на Сара Маас да ме вкара мигновено в света на Селена, но тук беше някак по-различно. Малко по-емоционално. Свикнали сме да виждаме главната ни badass героиня да не се показва чак толкова емоционална. Тук авторката е избрала да ни разкаже за няколко изключително важни момента от миналото на Селена и да вкара много емоция в тях. Разказва ни за запознанството ѝ с редица от героите споменати в основната поредица, както и със Сам Кортланд. Ако сте фенове на Стъкления трон непременно ви я препоръчвам.
     
  • "#Шефката" на София Амарусо, 3/5
    Продължих с "#Шефката" от създателката на проспериращия моден бранд Nasty Gal, София Амарусо. В книгата си, тя основно разказва своята история - как от бедно момиче, което не се задържа дълго на едно място или работа се превръща в личността, която е днес. Минава през различни етапи, както емоционално, така и в стила си. Опитва се да даде насоки и да насърчи момичетата да се развиват и да бъдат следващите #шефки. Като цяло интересно ми беше какво е споделила за себе си и съветите, но със сигурност не мога да кажа, че е нещо невероятно. Да кажем, че се интересувате от личностната и история и от време на време надъхващи коментари, погледнете я.
     
  • "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули 5/5
    Следващата книга е "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули, и нея прочетох, докато бях на морето. Затова винаги, щом я погледна ще се сещам само за приятните емоции, които усещах в онези моменти. Като изключим това, книжката е много хубава - има приятелство, има драма, но е и едно съвсем тинейджърско четиво. Засяга доста интересни и важни теми, така че силно препоръчвам. Ще се опитам скоро да и направя ревю.
     
  • "Веровещица" на Сюзан Денърд 4/5
    Към средата на месеца се захванах най-накрая с "Веровещица". И трябва да ви кажа, че ми хареса доста. Единствената причина поради, която не и дадох пет звезди е, че тайничко се надявам "Ветровещ" да е дори още по-добра. Има динамика, трябва известно време, за да навлежеш в света, понеже директно си хвърлен там, без много много обяснения, но със сигурност дразни интереса. Друго нещо...Само на мен ли мааалко ми напомня на "Стъкления трон" и "Дворовете"... Иначе, нямам търпение да се захвана със следващата...
     
  • "Игра на омраза" на Сали Торн 5/5
    Преминаваме към една книжка, която изобщо не си представях, че ще харесам, а именно "Игра на Омраза". Това е първият роман на авторката и да си призная, бях решила просто да я погледна, но диалозите и случките на героите толкова ме забавляваха, че не се усетих кога съм стигнала до средата, че дори съм я и прочела. Изключително забавна, романтична и разпускаща книжка. Хареса ми стилът на авторката и непременно ще погледна друго нейно заглавие.
     
  • "Красиво изкупление" на Джейми МакГуайър
    И последната книга е едно дълго чакано от мен четиво. "Красиво изкупление" на Джейми Макгуайър не е това, на което се надявах обаче. Хареса ми, но със сигурност ми се искаше нещо повече. Липсваше ми стила на авторката от предишните и книги. Може и да се дължи обаче на превода и редакцията обаче, защото... За пръв път се изказвам в тази посока, но има проблеми в това отношение и съм разочарована... На някои места смисъла ми се губи, имената са записани по различен начин, има и изядени буквички... Като цяло обаче, макар и леко разочарована от тази, непременно ще посегна и към друга книга на авторката.
Това беше за днес от мен...
Благодаря, че ме четете!

вторник, 29 август 2017 г.

One of my days: Из Китен и Беглик таш

Днес ще завърша разказа си за тазгодишното ми посещение на българското ни Черноморие, който започнах в предния пост. Един от следобедите ни в Приморско отделихме, за да посетим близките Китен и тракийското светилище Беглик таш.


Китен посещавам за пръв път и ако трябва да съм честна, не останах с някакви по специални емоции от там, освен, че хапнах страхотен сладолед. Градчето е китно, спретнато, подредено и чистичко. Единствено ме е яд, че не успяхме да стигнем до крепостта Урдовиза, защото малко се пообъркахе, но какво да се прави - такъв ни бил късметът!


За сметка на това се разходихме по крайбрежната и хранихме, учудващо многото, патета, които се бяха събрали около лодките на пристанището.





 Ако решите да посетите Беглик таш, ще спомена само, че в случай, че не ви се върви пеша около километър черен път, може да подминете мястото обозначено като паркинг и да продължите по-навътре с кола. Ние разбрахме това късно, но и не ни беше проблем да повървим. Или поне при мен беше така. част от спътниците ми започнаха да роптаят и пухкат след известно време. Аз обаче го отчитам като доста приятно, защото местността е гориста и има шарена сянка, прохладно е, въздухът е чист... Емоция си е, след като си прекарал известно време сред смока на големия град и слушаш птичките за разнообразие от шума на колите.


 Влизайки в комплекса се зареждаш още повече. На някакво вътрешно ниво усещаш, че това място е било важно, специално и носи особена енергия, която ти влияе. Обикалям из грамадните каменни късове, докосвам ги, представям си как хората са оставяли дарове за Богинята-Майка, не снимам много, а се наслаждавам.


От светилището започва и еко пътека, която води до залива Света Параскева, където в близката гора се намират и останките на едноименната църква. Обещаната гледка и загадъчността около църквата ни спечелиха. Тръгнахме по нея, изминахме малко повече от половината път, защото бях сигурна, че гледката ще е супер и ще си е заслужавало. Някъде там обаче срещнахме, други туристи, които ни отказаха от целта, с думите, че имало още толкова и пътя бил малко стръмен, но си заслужавало. Момичетата обаче имаха такъв измъчен поглед, че при вида им, в комбинация с това, че вече умирахме от глад, решихме да се върнем обратно. Но аз съм сигурна, че ще се върна и ще го видя този залив, ПЪК!



Както за светилището така и за залива се носят много легенди и митове, които на мен не ми бяха известни, затова и ще споделя по интересните. Смята се, че на залива се е намирало пристанището на древния град Ранули. Красива девойка и чуждестранния ѝ възлюбен се скрили в пещера в залива, а стадо сърни пресекли пътя на преследвачите им като ги заблудили. Двойката останала да живее там, а потомците им дали началото на града Ранули, чийто жители векове наред владеели тези земи. Иманяри пък още търсят скритото някъде там съкровище на Вълчан Войвода. 
Къде пътувахте Вие за последно?

До скоро, 
благодаря, че ме четете!

P.S. - от известно време обмислям да променя графика на публикациите, защото ми е трудно да се справя. Не искам да се ангажирам с обещания, просто ще се нагаждам и ще вия как ще е окей.

сряда, 23 август 2017 г.

One of my days: Морски бриз в косите


Здравейте,
Днес съм тук, за да ви разкажа за няколкото дни, които прекарах на нашето Черноморие в началото на август. Тази година дестинацията беше Приморско - място, през което до този момент единствено бях преминавала. Ако трябва да съм честна нямах почти никакви очаквания, а тези, които все пак имах клоняха по-скоро към отрицателната посока. Какво обаче се оказа всъщност ще разберете по-долу...


Центъра на Приморско е... малко кичозен, да не кажа нещо друго, за моя вкус. Около общината и по главната улица всичко е в сергийки с джунджурийки - смислени и безсмислени, неспирна тълпа и изобилие от дюнерджийници и подобните им обекти за бърза храна. Като се опитаме да пренебрегнем това, обаче има и доста приятно изглеждащи заведения -хубави ресторантчета с прясна морска храна и примамливи барчета.


Морската алея, плажа, пристанището и мястото, където Дяволската река се влива в морето са друго нещо... Красиви, спокойни (но не прекалено), просто си е #chill. Пясъкът е чист, вълните са високи, но много зависи от момента, в който сте избрали да посетите морския град. Водата, иначе е чиста и приятно затоплена.


Градът е разположен на полуостров, затова и плажовете тук са едни от най-дългите по нашето крайбрежие. Пристанището не е голямо, но пък е много приятно за разходка и снимки. Има и лебеди, както виждате!




Като цяло, приятно изненадана съм от това местенце и с удоволствие бих го посетила отново. Само ще знам да прескачам разходките по главната улица, защото не си падам по подобен вид атракции.






Ако имате ходене натам минете по въженото мостче над Дяволска река, после и по другото, металното, точно където водата се слива с морската. Насочете се към северната част на плажа, където от мястото си ще ви помаха русалката. Разгледайте и портретите по скалите, междувременно. Не забравяйте да посетите и някое плажно барче, в никакъв случай. Минете и през Аркутино и пясъчните дюни, непременно. Невероятна красота е!


С какво ще запомня тези дни?

малкото синьо капанче на плажа с хубавата музика,
високите вълни и морска пяна,
бризът в косите,
ятото щъркели на полето,
солени пръски, 
огнен залез... 

До скоро, 
и благодаря, че ме четете!

петък, 18 август 2017 г.

Ревю: "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан

  • Издателство: Ибис
  • Автор: Джени Хан
  • Брой страници: 296
  • Оценка в Goodreads: 4,5/5
"Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…"

  “Life doesn't have to be so planned. Just roll with it and let it happen.”

"До всички момчета, които съм обичала" е прекрасна книжка. Толкова, че ми се прииска и аз да имам умението на авторката да пиша толкова лековато и плавно, въвеждайки читателя в живота на героите и карайки го да усеща всичко. Вложена е много емоция във всеки един ред, но не по онзи наелектризиращ или страстен начин, по който са написани любовните истории. Тук я има онази сладка, младежка романтика, която да те откъсне от реалността и да те върне в гимназията. Да те накара да искаш да изпиташ всички онези ситуации, дори и сконфузните, за които се разказва между страниците.Това е една от книгите, които просто обикваш и героите ти стават милички. Просто приятни за четене.

Авторката ни представя, иначе сравнително подредения, живот на Лара Джийн, който в един момент се превръща в истинска каша. Стилът и е приятен и увлекателен, поднася историята леко и ни въвлича плавно в живота на героите. Няма да говоря за сюжета обаче, защото всичко, което трябва да знаете си е написано в анотацията, която съм поставила по-горе. Не искам да говоря много и за героите, защото лично на мен ми бе по интересно сама да вникна в тях и да ги опозная, както с добрите, така и с лошите качества. Просто искам да Ви споделя защо аз харесах книгата.

“You'd rather make up a fantasy version of somebody in your head than be with a real person.” 

Ако кажа, че историята не е клиширана, ще излъжа. Точно такава е! Но понякога човек има нужда и от такива. Приятно предвидима като чаша чай на канапето пред камината. От онези сладките, които неизбежно завършват с щастлив и предвидим край.
 "When someone's been gone a long time, at first you save up all the things you want to tell them. You try to keep track of everything in your head. But it's like trying to hold on to a fistful of sand: all the little bits slip out of your hands, and then you're just clutching air and grit.”

Харесва ми, че макар и клиширан, сюжетът е и напълно реалистичен.  Да, главната героиня е доста наивна, но като изключим това, мисля, че подобни ситуации е възможно да се случат, дори и са ми се случвали. Ехх, как се старая да не издам нещо...

 “Like everyone else that came before him, they were all to prepare me for this. I think I see the difference now, between loving someone from afar and loving someone up close. When you see them up close, you see the real them, but they also get to see the real you. He sees me, and I see him."

Един съвременен свеж тийн роман, който да Ви прави компания на плажа. Това е "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан. Сладък, но носещ в себе си и щипка горчивина. Романът засяга важни теми, изправя героите пред съвсем достоверни проблеми свързани със семейството, съзряването, смъртта, колко е важно да бъдеш себе си, сестринските взаимоотношения, дори първите любови, но все пак не ги натрапва на читателя, а някак минава през тях и така позволява на четивото да си остане релаксиращо и приятно, заредено с позитивни емоции и забавни ситуации.
 “Love is scary: it changes; it can go away. That's the part of the risk. I don't want to be scared anymore.” 

До скоро,
и благодаря, че ме четете!
“But the little things are what make up life”

петък, 11 август 2017 г.

One of my days: Златоград, където са сърдечните хора

 

Здравейте, 
Вече споменах в блога, че една седмица от юли месец прекарах в Златоград като част от една от практиките ми към университета. Трябва да вметна, че по-рано тази година посетих града (линк), но тогава успях да разгледам една малка част от него. Впечатленията ми бяха доста повърхности, а има толкова много какво да се види и усети на това място!

Част от Етнографския комплекс


Част от Етнографския комплекс

Част от Етнографския комплекс

Има една особена атмосфера на спокойствие на това място. Жителите се разминават с усмивка и поздрав, и топло посрещат туристите. Усмихнеш ли им се веднъж през целия престой ще те заговарят и ведро ще помахват от дворчетата си. Златоград, където хората са сърдечни, усмихнати и готови да ти помогнат. 


В основата си практиката ми се състоеше от това да разговарям с хората и да се интересувам от живота на града. Развитието му, миналото и настоящето. Магията, от което е обгърнато градчето и неговата история. Така научих доста за него...

Част от Етнографския комплекс

Като историята за заровеното имане под един от доскоро двата останали римски моста в града. Иманяри научили за него и го открили в основите на моста, което всъщност довело до разрушаването му. 

Единственият останал и обновен римски мост в града

Или пък за трите хълма закрилници на града - Св. Георги, Св. Илия и Св. Неделя. Както и за съкровището в един от по-високите квартали, което можело да се открие само, ако мястото бива поръсено с пепел. Така щял да се види отпечатъка на човешка стъпка, а съкровището ще може да бъде извадено само, ако се пролеела кръв. 

Двора на Взаимното училище

Тези и още много истории, включително и житейски, научих от жителите на това малко китно градче на южната ни граница. 

Килийното училище в двора на старата църква "Успение Богородично"

Успях да посетя старата църква в града, основана 1834г., която е вкопана в земята. За вида и има две версии, едната е, че поради много разрушавания от османците, жителите са решили за по-сигурно да я вкопаят в земята. Другата версия е, че сградите по това време не трябвало да са по-високи от "турчин на кон".

Църква "Успение Богородично", 1834г.


Влязох и в новата джамия открита през 2014г., която се откроява с бляскавото си минаре. До нея пък се намира хотел със страхотна открита механа на последния етаж, от който се открива красива гледка. Освен нея, посетихме и още няколко ресторантчета, като единодушно решихме, че "При Славчо" и гореспомената механа беше най-вкусно. 

Минарето на новата джамия


вдясно е хотелът с механата на последния етаж, която споменавам


Посетихме Етнографския комплекс, Взаимното училище и Воденицата, които са интересни и определено биха се харесали на хора, които имат афинитет към тази област.

Взаимното училище

класна стая във взаимното училище


класна стая във взаимното училище

двора на училището и църквата "Св. Георги" до него

Из кълдаръмените улички

Тепавицата и раницата на една от колежките 😉


Градчето е едно малко съкровище и непременно Ви препоръчвам да му хвърлите едно око и да пийнете въртяно кафе, ако преминавате наблизо. Също така от там се правят и еднодневни турове до Гърция (само на 4км), от които ние обаче не успяхме да се възползваме за жалост.

Е това беше за днес,
скоро очаквайте още подобни постове!
До скоро,
и благодаря, че ме четете!

петък, 4 август 2017 г.

Прочетено през юни и юли

Здравейте, 
днес съм тук, за да обобщя какво прочетох през последните два месеца. Книгите не са много, но не са и малко. При всяко положение обаче бяха напълно задоволителни и подходящи за моментите, в които ги четях. А смятам, че последното е особено важно. 

 

*заглавието на книгата ще ви отведе до анотацията ѝ.
  • "Без милост" на Лекси Блейк, оценка 2/5
    За тази книга бях супер ентусиазирана, заради анотацията и вида на корицата. Но и с тях си останах. Книгата по нищо не се различаваше от останалите от жанра и дори на моменти ми беше леко досадна. Не се привързах към героите, нито пък им съчувствах особено, защото до един ми бяха антипатични. И все пак, ако харесвате книги от жанра, на Вас може би ще ви допадне.
  • "Сама в Париж" на Джоджо Мойс, оценка 2/5
    По начало не харесвам авторката, и колкото и странно да звучи не харесвам и "Аз преди теб". Не си падам по трагични истории, а и самият стил на авторката не ми е по вкуса. Затова си казах, че ще и дам още един шанс със тази и книга, като малко по-късно разбрах, че е съставена от романтични новели и разкази😀. И харесах първата новела. Останалите ми бяха скучни, но не бих казала чак безинтересни. Открих смисъл във повечето, но все пак не ми допадана стила и на писане и едва ли ще посегна отново към нещо нейно.
  • "Огнено сърце" на Ришел Мийд, оценка 4/5
    От много време съм започнала тази поредица и реших, че е време да я завърша. Започвайки тази книга си припомних и защо толкова ми допада историята. Ришел Мийд обвързва читателите с героите си, вълнува ги и умее да пише увлекателно. Непременно съвсем скоро ще се захвана със следващата част от поредицата.
  • "Предателка" на Олуин Хамилтън, оценка 5/5, ревю тук
    Определено много харесах тази книга! Нива над първата, само се надявам и следващите да надграждат. Героите израстват и се изправят пред нови предизвикателства, като заедно с това ни срещат отново с ориенталската култура и митология. Обичам да чета подобни книги, защото ни срещат със съвсем друг свят и вярвания.
  • "Стъклен принц" на Ерин Уот, оценка 2/5
    Е добре, тук откровено съм си разочарована. Помните ли колко очарована бях от първата книга (тук)? Ами толкова не съм от втората. Всичко ми беше не добре доизмислено, прекалено очевидно и сякаш написано ей така набързо. Героите вместо да се развиват, поне за мен, затъваха все повече и повече. Давам и две звезди защото харесвам Един от братята, Истън - забавен и добре, че беше той та да има малко развлечение от глупостта на останалите герои! (извинявам се, ако някой харесва книгата, просто на мен определено не ми допадна. затова пък две приятелки я обожават.)
  • "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан, оценка 5/5
    Толкова сладка и романтична книжка. Перфектното лятно четиво. Без да се прекалява с драмите и скандалите, просто няколко тинейджъри, които са на границата да станат възрастни. Щипка романтика, семейна обстановка и много забавни моменти!

Това прочетох аз през последните два месеца. Какво ще ми препоръчате Вие, за лятно четиво? А какво четохте/ще четете на плажа тази година?

Слънчеви дни и усмивки, радвайте се на лятото!
До скоро и
благодаря, че ме четете!

сряда, 2 август 2017 г.

MyMonth: July'17

Пиша тези редове в последните часове на юли и си мисля, едва ли има по-подходящо време, за да седнеш и да отбележиш значимите моменти от вече изминалия месец. Няма да се извинявам са отсъствието си. Понякога се случват и подобни неща. Зависими или независими от мен. 

Ако трябва да опиша месеца си с една дума, то тя би била ДИНАМИЧЕН. А защо е бил такъв, ще прочетете по-долу... 

Цитат на месеца:

Ten years from now, make sure you can say that you choose your life, you didn't settle it!

На Вас едва ли ви се струва като нещо чак толкова голямо, но за мен е такова... Завърших първата си година в университета. И сега ми е някак странно, едно такова загубено... В средата на кръстопът и се лутам по коя посока да поема. Но и заедно с това е приятно, защото колкото и премеждия да имах все пак успях да се справя както с това, така и с неща, които произхождат от това начинание.

И като говоря за завършване...Приключих двете практики, с които се бях захванала. Едната беше свързана с работа на компютър и не малко нерви унищожих заради часовете прекарани пред лаптопа, но го приемам като опит и, че по някакъв начин ще се окаже за добро. 

Другата, и всъщност по интересна, беше обвързана с пътуване и едноседмичен престой в Златоград. Първоначално бях пред истерия от притеснение, но в последствие нещата се наредиха и съм много доволна, че все пак реших да отида. Прекарах няколко забавни дни там с колежките си, с местните хора, които са толкова мили и сърдечни (но за това в друг пост), че не ми се тръгваше, но трябваше да се върна в София заради работата...

Иии като казах работа... Доста си поработих този месец, за да наваксам заради практиката и следователно нямах възможност да се прибирам в моя град. Но беше удовлетворяващо. Обичам да съм заета и деня ми да бъде уплътнен, жалко само, че от това пострадаха разходките и срещите с приятели, заради липсата на време...

Все пак успях няколко пъти да се измъкна от рутината и излизах да хапна вкусна храна в Garden House, което междудругото е едно от любимите ми места в София. Още през октомври миналата година го посетих за пръв път и продължава да ми харесва толкова много. Или пък да седна на някоя пейка пред Народния със сладолед в ръка. Най- любими са ми тирамису, горски плодове и лимон 😀.

Песен на месеца: 

 
 
Но ето, че днес е последният ден на месеца. Аз съм седнала на моето си удобно бюро, пишейки тези редове, а след малко се насочвам към прекрасното си, уютно легло като смятам да посрещна август с приятна книжка в ръка. Видях се с роднините си, разказах им с въодушевление за последните три седмици и раздавах подаръци. Какво по-хубаво от това да се завърнеш вкъщи!

Прекрасен август
и до скоро!
Благодаря, че ме четете.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...