сряда, 19 април 2017 г.

One of my days: Копривщица

"... Копривщица... Боже мой, селце като кутийка,
гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца,
гдето най-работните пътища са широки тамам две педи,
гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпял
кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни  на Киприан Роберта,
ни на Луи Леже и пр. и пр... и такъв паплач от деятели и родолюбци. "
- З. Стоянов



В последния пост от поредицата разбрахте, че в началото на месеца прекарах няколко дни във възрожденското градче Копривщица, заедно с няколко приятели. И докато тогава ви споделях емоциите и размислите си, днес съм тук, за да ви разкажа за това какво може да видите в града.

 

Има нещо много особено в това да ходиш по тези малки, криволичещи улички. Да знаеш, че преди век и половина тук, където си ти сега, са крачили хора, които са се борили за това ти да си на това място и да ходиш по техните стъпки. Да бъдеш това, което си. И това чувство може да се почувства само на места като Копривщица. Защото са се превърнали в музеи. Защото са съхранили, доколкото е възможно, духа на онова време. Защото хората по тези места са останали човечни и усмихнати, минимално засегнати от забързания свят отвъд.

 


Смята се, че стари пътища свързващи градовете Стрелча, Пирдоп, Панагюрище и Клисура са се кръстосвали на мястото, където днес се разполага града. Разположено в котловина, обвито в тучна зелена прегръдка и напоявано от бърза река, то било идеално за почивка на кервани, пътници и търговци. Заради благоприятните условия тук се заселват хора със стадата си. По една или друга причина града започва да се ползва с привилегии. Има няколко легенди за спечелването на тези привилегии и една от тях е, че жената на султана много харесвала мястото, а султана много я обичал и и го подарил, а тя изискала от него копривщенци да не бъдат закачани от турските войски и да носят бели дрехи. От тук идват и други предания като това, че турчин с подкован кон нямал право да преминава през селото или, че жителите му можели свободно да носят оръжие.

къща-музей Димчо Дебелянов
И сега след като ви разказах малко за преданията около града идва ред и да ви разкажа как прекарахме ние дните си там...


Пристигнахме някъде към два следобед, настанихме се, освежихме се и се впуснахме в опознавателна обиколка. Минахме да си вземем билетчета за шестте музея, разходихме се, отбихме се за кафе и се прибрахме, за да се приготвим за вечеря. И общо взето това беше. Този ден времето беше малко мрачно и студено, непозволяващо много дейности на открито. Дори с пристигането си леко се шашнахме колко хладно беше, а дрехите, които си бяхме подготвили бяха по-леки. За щастие обаче следващите дни времето беше на наша страна.


Централния площад, където се намира и кафенето, за което говоря. Снимката обаче е направена доста рано сутринта и заведението тъкмо отворя.

Точно на малкото централно площадче се разполага едно много кокетно кафене, в което избрахме да прекараме сутрините си в Копривщица. Нямате си и на представа какво удоволствие е да се разположиш на жълтите масички, да си пиеш топлото кафе, обляна от слънчевите лъчи, а около теб да се носят разговорите на местните, смеха им...



мост "Първа пушка"

След това се заехме с посещенията на музеите и до обяд бяхме отметнали половината. Като от сега си признавам, че мен най-много ме впечатлиха Лютовата къща и тази на Каблешков. Страшно богато украсени. Цветни и някак живи. Освен това разполагащи с богато количество информация за любопитните.

вдясно: Къща-музей Тодор Каблешков

След обяд (беше си цяло премеждие да намерим свободно местенце в целия град) се насочихме към най-високите части на градчето, където се намираха и още два от музеите в списъка ни, както и паметникът на Бенковски. Малко се отнесохме там и едва успяхме да хванем работното време на къщите. После обаче се върнахме, за да се радваме на гледката, да си играем с кончетата пуснати на паша, както и за една разходка из гората, за която ви споменах и в предишния пост.


Лютова къща


Класното училище открито от Найден Геров през 1846г.


За следващия ден оставихме посещението на последния от музеите, както и разглеждането на първото класно училище в страната. 
Като цяло Копривщица е град дълбоко свързан с нашата история. Всяка втора къща си има такава и всяко посещение там кара хората да се върнат назад във времето. Да се отпуснат и да си починат - сред чистия въздух, сред пеещите птички, сред пъстрите къщи и усмихнатите хора... 

 

Благодаря, че ме четете!
До скоро.

П.П. Не знам на колко от вас по-подробна информация Ви е интересна, затова и в последно време не впускам в дълги разкази и разяснения свързани с историята ни, но на мен, като човек, който проявява интерес и в частност учи това, ми е изключително любопитно. Ако смятате, че и на Вас би ви било мога да включвам и малко повече подобен тип информация.  
2П.П. - линк към поста за Копривщица от 2015 година. 

4 коментара:

  1. Още един прекрасен пост. Все повече започват да ми харесват, а снимките са чудесни. Отскоро и аз имам желанието да посетя именно Копривщица, въпреки че съм далеч то феновете на "старите" неща, но в същото време има нещо толкова интересно, което те придърпва. Не знам защо, но докато гледах снимките се сетих за Трявна, един град, на който съм много голям фен, ако мога да използвам тази дума. В тези малки градчета има както тишина и хармония, така и живот, и това е може би специалното тях. Е, освен историята! Бих искала всеки ден да чета такъв пост от теб, тъй като както вече споменах много ми харесват. Затова ти пожелавам да ходиш все по-често по такива места! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Юлия! Идея нямаш колко щастлива ме направи прочетеното. Направи деня ми малко по-хубав, а споменаването на Трявна още повече :). Непременно ти препоръчвам да разгледаш Копривщица, и се надявам както аз, така и ти да имаме възможността да посещаваме подобни места. Още веднъж благодаря ти!

      Изтриване
  2. България е една невероятно красива и богата на култура, история и природа страна, която се нуждае от малко повече подобни постове тип travel blog. Прочетох и първата публкация и наистина ми беше много интересно, въпреки че не си падам особено по възрожденските градчета. И с радост бих прочела бъдещите, а снимките са много красиви. Уловила си духа на местата перфектно :3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искрени благодарности! На същото мнение съм и аз лично с удоволствие чета подобни блогове, затова и с такова удоволствие подготвям и подобни публикации. Страната ни крие такива невероятни места и с най-голяма радост пиша за посетените от мен.

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...