петък, 24 февруари 2017 г.

Битката на кориците №2

Здравейте,
миналата година направих пост, в който сравнявам българския и оригиналния вариант на няколко корици и наскоро ми се прииска отново да го направя. Такава е и темата на днешния пост. Ще сравня кориците на няколко от любимите ми и не чак толкова любими книги, като тези с ревюта в блога, ще имат линкове на заглавията... 
И така нека да започваме!


Започваме с една от последно прочетените от мен книги, а именно - "Всички нюанси лилаво" на Елизабет Крафт и Шея Олсън. И направо ви казвам, че много повече ми допада българската корица. Някак по-деликатна е, момичешка и романтична. Загатва нещичко от историята и като цяло е по-красива, според мен, от оригиналния вариант. Той е много строг, и стерилен, просто не ми се връзва с историята.




"Целувка в Ню Йорк" е следващата книга, чиято корица подлагам на сравнение. Не мога да отрека, че кориците си приличат, замисъла е еднакъв, цветовите комбинации също. И двете намирам за красиви, но оригиналната ми прилича повече на колаж, отколкото на корица, затова отново избирам българската, която е толкова прекрасна и нежна.



 "Ще бъда до теб" е една не особено любима моя книга и това е съвсем показателно защо все още я чета, но не това е въпросът днес. Тук за мен по-добрия вариант е оригиналния, защото по-добре описва съдържанието на книгата. По-тежка, мрачна и емоционална ми изглежда, докато българската някак не ме заинтригува особено.




 Преминаваме към "Гневът и зората" и тук отново елементите са сравнително доближаващи се и подходящи за историята. Изпълнението обаче на българската корица ми изглежда доста по-запленяващо, ориенталско и вълнуващо. Още щом я видях, корицата ме грабна и веднага си я взех, докато на оригиналната сякаш нещо и липсва.




"Онова лято" на Лорън Уилиг носи един ренесансов привкус. Това е цялостната идея, около която се върти историята. Малко мистерия, малко романтика, малко тайни и много красиво написан роман. Когато погледна оригиналната корица, това е последното нещо, за което бих предположила, че става дума в книгата. Докато българския вариант излъчва точно това и поне на мен ми харесва много повече.



И тук, на мен, доста повече ми допада българската корица, защото е по-разчупена, кокетна и момичешка. Перфектно се връзва със съдържанието и някак повече те приканва да я вземеш от рафта и да прочетеш резюмето, докато оригиналната ми е твърде обикновена, а и в повечето случаи не ми допада на корицата да има лица.

Добре, това със сигурност не беше планирано. Не съм предполагала, че българските корици на толкова книги ще ми харесват повече от оригиналните. Споделете в коментарите, кои корици предпочитате Вие?

Няма коментари:

Публикуване на коментар