петък, 24 февруари 2017 г.

Битката на кориците №2

Здравейте,
миналата година направих пост, в който сравнявам българския и оригиналния вариант на няколко корици и наскоро ми се прииска отново да го направя. Такава е и темата на днешния пост. Ще сравня кориците на няколко от любимите ми и не чак толкова любими книги, като тези с ревюта в блога, ще имат линкове на заглавията... 
И така нека да започваме!


Започваме с една от последно прочетените от мен книги, а именно - "Всички нюанси лилаво" на Елизабет Крафт и Шея Олсън. И направо ви казвам, че много повече ми допада българската корица. Някак по-деликатна е, момичешка и романтична. Загатва нещичко от историята и като цяло е по-красива, според мен, от оригиналния вариант. Той е много строг, и стерилен, просто не ми се връзва с историята.




"Целувка в Ню Йорк" е следващата книга, чиято корица подлагам на сравнение. Не мога да отрека, че кориците си приличат, замисъла е еднакъв, цветовите комбинации също. И двете намирам за красиви, но оригиналната ми прилича повече на колаж, отколкото на корица, затова отново избирам българската, която е толкова прекрасна и нежна.



 "Ще бъда до теб" е една не особено любима моя книга и това е съвсем показателно защо все още я чета, но не това е въпросът днес. Тук за мен по-добрия вариант е оригиналния, защото по-добре описва съдържанието на книгата. По-тежка, мрачна и емоционална ми изглежда, докато българската някак не ме заинтригува особено.




 Преминаваме към "Гневът и зората" и тук отново елементите са сравнително доближаващи се и подходящи за историята. Изпълнението обаче на българската корица ми изглежда доста по-запленяващо, ориенталско и вълнуващо. Още щом я видях, корицата ме грабна и веднага си я взех, докато на оригиналната сякаш нещо и липсва.




"Онова лято" на Лорън Уилиг носи един ренесансов привкус. Това е цялостната идея, около която се върти историята. Малко мистерия, малко романтика, малко тайни и много красиво написан роман. Когато погледна оригиналната корица, това е последното нещо, за което бих предположила, че става дума в книгата. Докато българския вариант излъчва точно това и поне на мен ми харесва много повече.



И тук, на мен, доста повече ми допада българската корица, защото е по-разчупена, кокетна и момичешка. Перфектно се връзва със съдържанието и някак повече те приканва да я вземеш от рафта и да прочетеш резюмето, докато оригиналната ми е твърде обикновена, а и в повечето случаи не ми допада на корицата да има лица.

Добре, това със сигурност не беше планирано. Не съм предполагала, че българските корици на толкова книги ще ми харесват повече от оригиналните. Споделете в коментарите, кои корици предпочитате Вие?

сряда, 22 февруари 2017 г.

Ревю: "Омразен съквартирант" на Пенелъпи Уорд

  • Оригинално заглавие: RoomHate
  • Автор: Пенелъпи Уорд
  • Брой страници: 280
  • Оценка в Goodreads: 3/5 


“Sometimes the thing we fear more than anything, is really what our soul craves the most.”

От доста време исках да прочета тази книга, но си наложих да изчакам, докато приключи сесията. Е, предполагам, че възлагах прекалено големи надежди и останах малко разочарована.

Книгата е..Хмм, ами емоционална ролетка, да кажем. В един момент си на една вълна, в следващия на друга. Не е типичното четиво, с което ще се захвана, още повече пък ще седна и да му правя ревю. Но заради първоначалния си ентусиазъм си казах, хайде пък...Сладък contemporary романс, това е идеалното описание на книгата.

Разказва историята на двама приятели от детинство, Амелия и Джъстин. Те са супер близки, привързани един към друг и помагащи си както в трудните, така и в смущаващите моменти. Заради една тайна, която бива разкрита, те спират да поддържат контакт в продължение на десет години. Докато не разбират, че са наследили общ имот. Докато не се случат десетки абсурди ситуации, не се разменят още толкова хапливи коментари и не се появят отново старите искри.


“You were always there... until you weren't anymore. Losing you taught me not to count on anyone but myself. It shaped who am I today... and that's not necessarily a good thing.”

Той е красив, секси, чаровен и го знае. Освен това е и музикант. Тази комбинация е магнит за жените и нашата главна героиня не остава по-назад. Освен тези качества, към персонажа му авторката е добавила и склонностт към мили жестове, чувственост и разбито сърце, което го прави още по-неустоим за читателите.
Тя е странна и красива, и определено отличаваща се героиня. Съжалява за стореното в миналото и ни най-малко не подозира до каква степен е наранила Джъстин. И колко е спомогнала за това, в какъв човек се е превърнал той, десет години по-късно. 

И въпреки, че още преди да сме започнали книгата, знаем как ще завърши, това ни най-малко не успява да развали удоволствието от четенето. Защото макар да е заложено на познат сюжет, елементите, които авторката е избрала да включи са нещо ново, поне за мен, в този жанр. Имаше доста изненади в това отношение и в момента всячески се опитвам да не ви издам нищо, ако все пак решите да и хвърлите едно око. 

Връзката на Амелия и Джъстин е страстна, емоционална и с доста препядствия. Приятна за четене, но определено не отличаваща се с нещо повече от това. Интересното за мен беше как се намести Беа, дъщерята на Амелия, в цялата картинка, както и Джейд, приятелка на Джъстин, която се оказа учудващо мила и разбрана. 

“We both came from broken homes, but the moment I met you, my world seemed a little less broken. I always felt like my job was to… protect you.”

Като цяло останах със смесени чувства относно книгата. Беше хубаво да я прочета, но не мога да кажа, че се превърна в една от любимите ми. Определено е идейно и имаше моменти, в които ми допадаше, но някак не бих казала, че е точно моята чаша чай. 

И така, ако си харесвате книги от този жанр... Ако искате да повярвате във силата на първата любов, на вторите шансове и на щастливия край, примесено с малко еротика, то това е вашата книга. Дайте и шанс.

Може да прочетете книгата тук.

петък, 17 февруари 2017 г.

Ревю: "Всички нюанси лилаво" на Елизабет Крафт и Шея Олсън


  • Автор: Елизабет Крафт и Шея Олсън
  • Издателство: Ера
  • Брой страници: 254
  • Оценка в Goodreads: 4/5

 "Да следвам своя път неотклонно и да не допусна грешките на майка си и сестра си е основната ми цел. Мъжете, любовта и ... сексът объркаха живота им напълно. Аз няма да допусна това да се случи  и с мен.
Но това беше преди Тейт.
Преди най-известната поп звезда на планетата да влезе в живота ми.
Преди частните самолети, тайните срещи и песните, написани специално за мен.
Има толкова неща, които не знам. Защо се е отказал от музиката? Къде изчезва, когато не сме заедно? Какво тъмно минало крие?
Но когато ме целуне, бъдещето изглежда адски  далечно. И сега... вече не съм сигурна какво искам.


Страст. Желание. Саможертва. 
Понякога трябва да си склонен да рискуваш всичко."


Днес съм тук, за да ви представя една книга, която се появи в точния момент. Точно така, тя попадна при мен в много подходящ момент, откъдето и да го погледнеш. Затова и искам за благодаря на издателство Ера, задето ми гласуваха доверие и ми предоставиха възможността да изкажа искреното си мнение за книгата.

На първо място искам да кажа, че книгата се чете доста бързо. "Всички нюанси лилаво" е леко четиво, наситено с романтика и сладост, което предоставя на читателите необходимата доза романс, през този месец на любовта.

Неподправена и емоционално наситена, караща те да се усмихваш на всяка страница, това е "Всички нюанси лилаво". Атмосферата, която струи от страниците и е точно онази напомняща за първата любов, за приключенията, в които се спускаш с главата напред, без да се притесняваш от последствията. За откраднатите целувки. За споделените моменти. Но не всичко е цветя и рози, в този случай лилави 😉. Заедно с първата любов се появяват и препятствията, страха и неодобрението. И точно за всичко това се говори в тази книга. Първата любов, а и всяка следваща, изправя хората от връзката пред нови трудности, поставя ги пред изпитания и изпитва доверието им. Авторите ни разказват точно историята за любовта на Шарлот и Тейт, във всичките и отражения - сладка, емоционална, предизвикваща болка и изпитваща търпението и вярата.

"Защото розите не бива да се опитват да бъдат нещо, което не са."

Харесва ми това, че е обърнато внимание на малките детайли и, че в процеса на четене, читателя разбира от какво значение са всъщност те за героите. Всяко нещо изглежда обикновено, вписващо се в обстановката, но няколко страници по-напред забелязваш, че има причина то да е добавено. И допринася за цялостната картинка.


Историята не претендира да бъде поучителна и някъде там, да е скрит дълбокият замисъл. Напротив, тя е създадена, за да отпусне читателя и да го пренесе в топлия Ел Ей, да го срещне с героите и да разкаже историите им. Да разкаже за приятните моменти, за мечтите относно бъдещето и за трудностите от миналото. Точно тук се крие и тънката граница, защото всеки герой има собствена история зад гърба си. И макар последствията от стореното са очевидни, те често убягват на героите. Това не рядко се случва и в реалния живот. И тази книга ни напомня за това. Точно това е и причината, защо я харесвам толкова много.

Героите са колоритни и емоционални, интересни и отличаващи се по-свой собствен начин. И това наистина ми харесва. Шарлот е целеустремена и решена на всяка цена да не следва стъпките на жените от семейството си. Моето отношение към нея беше или едната крайност или другата. Много ми допадна тя да бъде твърда, решителна, самостоятелна и стриктно следваща целите си. На моменти обаче ми изглеждаше и слабохарактерна, заради това, че все пак се поддаваше на чувствата си, въпреки решенията, които е взела. Като цяло обаче я смятам за интересна героиня. 

"–Триъгълниците са най-устойчивите фигури. Издържат на тежести от всички страни.
–Трябва ли да си силна и издръжлива?
– Всички трябва да сме... понякога..."


Тейт е типичен персонаж от книги в този жанр. Рок звездата, която се е самозабравила и загубила себе си в света на известните. Интересното при него е, че той не е изграден само като супер красивият, арогантен и самовлюбен персонаж, който обикновено срещаме в тези книги. Малко объркан, лично на мен ми изглеждаше такъв, по отношение стойността на материалното, вглъбен в историите от миналото си, но заедно с това и изключително мил в опитите си да зарадва Шарлот.

" –Някой ден...
 – Какво някой ден?
 – Някой ден ще се влюбиш безумно и не знам как
 ще те измъкна от спартанските мускули на якия ти приятел."

Щеше ми се да имаше малко повече за Карлос, най-близкият приятел на Шарлот, както и семейството ѝ. Те бяха хората, които по един или друг начин се опитваха да подкрепят и предпазят Шарлот през цялото време. 


И на последно място искам да се обоснова, защо оценката ми в Goodreads е такава. Това е, защото имах различни надежди за края. Имаше едни проблясъци, че финалът може да е малко по-различен, да има малко повече личностно израстване, което в крайна сметка не се случи така както ми се искаше и ме остави малко разочарована. Но това, че аз имах различни очаквания, не прави краят или цялата книга по-малко задоволителна. 

Беше удоволствие да се гмурна между страниците, след поредния изпит, да се откъсна за малко от истинския си живот и да опозная повече героите. "Всички нюанси лилаво" е книга, която ще ви кара непрекъснато да се усмихвате и да изживеете първите любовни трепети.

Ако търсите книга за любов, но не само приятните аспекти от нея. Ако я искате в цялата и прелест, заедно с трудностите, пред които ни поставя, за последиците от грешките и страха, от това което предстои, то "Всички нюанси лилаво" е вашата книга и определено няма да останете разочаровани. 🌹

вторник, 14 февруари 2017 г.

Ревю: "Целувка в Ню Йорк" на Катрин Райдър

  • Автор: Катрин Райдър
  • Издателство: Егмонт
  • Брой страници: 247
  • Оценка в Goodreads:4/5

"Бъдни вечер е. А Шарлoт е сама. Отново. При това на затвореното летище в Ню Йорк часове преди Коледа. Какво може да е по-гадно от това? Антъни е зарязан от приятелката си заради друго момче, на изхода за посрещачи с букет червени рози в ръка. Случайността (и една книга) ги събира и вечната оптимистка Шарлoт въвлича Антъни в едно безгрижно приключение по снежните улици на града, което е на път да им докаже, че по Коледа наистина се случват чудеса. "


"И ето, че тя върти педалите, аз я наблюдавам как се отдалечава, а снежинките танцуват около нея. Блокирано британско момиче, което кара колело в посока "Мейсиз" в навечерието на Коледа с цел да се преобрази, тъй като в една книга пише, че това е добре идея, ако искаш да забравиш бившия си. Дали тази нощ може да стане още по-странна?"

В най-романтичния ден от годината искам да ви представя една романтична история, в която главните герои преоткриват себе си в рамките на двадесет и четири часа. Историята, криеща се между страниците на "Целувка в Ню Йорк" разказва за двама младежи, току-що зарязани от половинките си, които не могат или не искат по една или друга причина да се приберат в домовете си в навечерието на Коледа. И тази ситуация ги изправя пред един вълнуващ Ню Йорк, в чийто релеф постоянно изникват нови приключения. И всичко това, заради една книга, която случайно се озовава при тях. Това е една книга, която определено ще ви очарова.

Още от самото начало трябва да ви призная, че в тази книга няма нищо, което да може да се нарече непредвидимо. Точно тук, обаче в това няма нищо лошо. Защото тази книга е като топла прегръдка от приятел в зимен ден. Позната, сладка и уютна.

Книжката успя дотолкова да ми хареса, че я "изядох" в рамките на един ден, което повярвайте ми за човек, който от няколко месеца не може да се нагоди към книгите, си е цяло чудо. Стилът на авторката ми допада; начинът, по който е избрала да ни запознае с героите си също. Ситуациите, в които попадат Антъни и Шарлот откровено ме забавляваха и ме караха да мечтая да посетя приказния, коледен Ню Йорк. И като цяло атмосферата, която авторката ни предоставя е много приятна, романтична и някак отпускаща.

Въпреки, че основата на книгата е романтиката, тя все пак не успява да бъде "натрапена" на читателите, до степен на омръзване. Засягат се и някои други теми, много актуални както в художествената литература, така и в реалния живот. Главната героиня е изправена пред дилема как да продължи бъдещето си, дали е способна да се изправи пред страховете си, а главният герой, Антъни, трябва да преодолее скръбта и да изглади отношенията със семейството си. Заедно, те ще се опитват и да преодолеят бившите си, които ги зарязват в навечерието на празниците.

Имаше обаче и някои неща, които не ми допаднаха, но всъщност смятам, че това се отнася до личността на читателя. За себе си, развитието на любовната история ми беше адски нереално. Напълно разбирам, че това е книга, но колкото и да съм склонна да приема подобно преувеличение, все пак да кажеш онези заветни думи след като познаваш някого от ден ми е супер, супер пресилено. Главната героиня в началото пък прекалено много драматизираше според мен, но предполагам това е целяла авторката. Да засили ефекта от неприятностите, които се случват на Шарлот. С развитието на историята, Шарлот, някак спира да преувеличава трагичността на ситуациите, в които попада и успява да бъде забавна и искрено очарователна.  За сметка на това почти веднага харесах Антъни и странната му личност.

"Понякога Коледа означава тъкмо това. Да преминеш през несгодите. Да направиш най-доброто, на което си способен, за да се съхраниш. И то когато фалшивото щастие около теб само ти напомня, че ти самият не си щастлив."

Не искам да се задълбочавам повече, защото е хубаво да прочетете книгата и да опознаете сами героите. Да преживеете с тях приключенията, на които ги подлага една книга - "Десет стъпки, как да преодолееш бившия" - и да се забавлявате заедно с тях. 

"Целувка в Ню Йорк" на Катрин Райдър е очарователна книга, написана по увлекателен начин. Моментално ще ви пренесе в града, който никога не спи и ще ви накара да се почувствате уютно в компанията на героите. А след затварянето на книгата ще сте изпълнени с позитивни емоции. 

Coming soon: В петък може да очаквате още едно книжно ревю!

събота, 11 февруари 2017 г.

Книжни размисли

Здравейте,
Извинявам се за пропуска в сряда и петък, но се надявам да ми простите. Както знаете, в момента ми е малко трудоемко да се опитвам да бъда и активна в блога, освен останалите ми задачки. Добрата новина е, че ми остана само още един изпит и междувременно мога да се възнаградя с прочитането на някоя книжка. Имам няколко идеи за бъдещи постове, но не мога да се ангажирам с направата им за момента, затова останете на линия. Съвсем скоро се завръщам и ще се придържаме към стария график, с малко повече книжни теми, надявам се. Затова пък днес съм тук, за да ви споделя промените, които претърпях в книжен план...


По някаква причина от известно време вече не ме влече толкова четенето на поредици и едва ли не ми идва натоварващо. Все по-често се хващам, че заглеждайки книгите по рафтовете в книжарницата, ги отсявам много старателно и внимателно избирам следващото си четиво. И в действителност, наистина рядко посягам към книга, която е част от поредица. Освен това, ако все пак реша да го направя в повечето случаи сюжетът и тропите вече съм срещала и това определено не ме кара да искам да я прочета. Станала съм по-критична и със сигурност вкусът ми към литературата се е променил доста от началото на блога. Силно ме вълнуваха, по онова време, антиутопиите, фентъзи-то и young-adult историите, а колкото повече книги бяха толкова по-добре. Съответно, давах мило и драго за поредици, колкото и зле да се отразяваха на бюджета ми. Вече не е точно така и ако се наема с четенето на някоя поредица в подобен стил, трябва наистина, ама наистина да ме е грабнала... В момента има само няколко книги от поредици, които очаквам и то е, защото искам да приключа историята им. Щом са задържали вниманието ми, съм обикнала героите и искам да им дам подобаващ финал. Такива са "Стъкленият трон" и "Двор от рози и бодли" на Сара Маас, "Тъмна дарба" на Бракен и "Алена кралица" на Виктория Айвярд (колкото и разочарована да останах от втората част). 
Още нещо претърпя промяна в читателски план и това е, че станах по-критична към съдържанието на книгите. Не ми е нужно историята само да е красиво написана. Искам да има нещо отличаващо се, нещо, което да ме кара всеки път, когато погледна книгата да се сещам за него... Не е като съвсем да съм избягала от леките и релаксиращи книжки, но те са за онези моменти, в които искам да възвърна отново интереса си към книгите или да разпусна след някоя по-натоварваща. Също така, доста повече внимание обръщам на родните автори и все повече интересни заглавия намирам между тях на лавиците из книжарниците.  
И всъщност, тези промени ми харесват. Надраснала съм един период, в който дадени книги са ми били интересни. И в това, че вече не е така няма нищо лошо. Напротив намирам нови любими книги! Би ми било интересно да разбера как Вие избирате четивата си и кои са любимите Ви жанрове?

петък, 3 февруари 2017 г.

My Month: January'17

Здравейте,
за днес съм подготвила нещо като завръщане на една стара рубрика. Още със зараждането на блога бях решена, че ще вписвам месечни любимци, няколко месеца се справях добре, може би дори почти година, но в един момент просто спрях.

Реших обаче, чe искам тази рубрика отново да се завърне в блога ми, макар и претърпяла известни промени. Тук искам да говоря по-скоро за преживявания отколкото за предмети, за емоции, за приятни моменти. Разбира се, тук-там ще се среща и нещо материално, но искам да се фокусирам върху емоциите, върху това, което се е случило през изминалия месец, да го запомня и след това да си го припомням. Това ми решение е повлияно и от едно от новогодишните ми желания, а именно фокус върху позитивното. Пък и смятам, че е нещо като приканване към самите вас и вие да се обърнете към изминалия месец и да си припомните хубавите неща.



Цитат на месеца:
"My life - my personality, my habits, even my speech- is a combination of the books I choose to read, the people I choose to listen to, and the thoughts I choose to tolerate in my mind.."
- Andi Anderson 

Невероятните залези, 
които изпращаха деня ми, когато пътувах от едното към другото вкъщи. Жалко само, че са запечатани само в съзнанието ми и не мога да споделя невероятната красота с вас.

"Паднали ангели" или първото ми кино от много време насам,
защото толкова не се бях смяла от доста време. През цялото време една приятелка до мен само сумтеше и пускаше саркастични коментари, които приповдигнаха настроението ми и дълго след като беше свършил филма, тя продължаваше да се възмущава колко зле е бил. А моето мнение за него може да откриете тук.

Последният уикенд, който си бях в София 
През него една от най-близките ми приятелки дойде в София и прекарахме едни чудесни два дни. Заедно с двете ми най-близки момичета се забавлязахме доста, пийнахме италианско лате с амарето, което се оказа, че не ми е по вкуса, хапнахме прекрасна паста, разходихме се из студена и мрачна София, аз лично се любувах на красивите сгради, покрай които минавахме за пръв път.  Едната вечер пък се сгушихме на топло вкъщи с чипс, мартини и един заек.

Първият ми изпит,
който всъщност беше на следващия ден след приятната вечер спомената по-горе. Знам, че е странно да го слагам тук, но си беше емоция. (Между-другото, този месец минаха три от изпитите ми, пожелайте ми успех и с останалите толкова през февруари...)

Песен на месеца: Zayn ft. Tailor Swift - I don't wanna live forever... А останалите, които белязаха месеца ми може да погледнете тук. Castle on the hill, пък смятам няма да ми е сред любимите само през този месец, защото винаги ме сеща за приятелите ми, за града ми, за смях и летни спомени...

Ами, това беше като за начало на тази рубрика. Надявам се да ви допада и ще си говорим отново за любими неща другия месец. Не забравяйте да споделите вашите!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...