петък, 19 май 2017 г.

Ревю: "Имеперия на бури" на Сара Дж. Маас

  • Автор: Сара Дж. Маас
  • Издателство: Егмонт
  • Брой страници: 760
  • Оценка в Goodreads: 5/5

    Ревюто съдържа спойлери от книгите предшестващи "Империя на Бу! Ревюта на тях ще намерите в края на поста!

    "Кръв ще се лее.
    Мечти ще бъдат разбити.
    Армия трябва да се надигне.

    Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.


    Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение."

 “The world will be saved and remade by the dreamers.”

Сара Дж. Маас има способността да ти изтръгне сърцето с последните страници на книгите си. Цяла една книга е градила герои, характери, връзки... Изготвяла е планове и кроежи, докато в последните петдесет страници прави брутален обрат, разкъсва всичко и оставя само пепел след себе си. Съкрушени герои, разбити мечти и лъч надежда в стиснати ръце и кръстосани погледи.

В творчеството и най-много ме впечатлява, способността ѝ да разкаже живота на толкова много герои и да ги вплете в едно. Да ни предостави възможността да опознаем всеки от тях, да го обикнем, да проследим мислите и копнежите му. И накрая да ни накара да искаме да изгорим книгата, защото е прегазила да краен предел героите си. 
Конкретно в тази пета книга от поредицата, авторката ни предлага толкова много различни гледни точки, което да си призная на мен за пръв път ми се случва. Да проследя толкова много животи на веднъж. Да видя през толкова очи една и съща ситуация, как разсъждават, какво изпитват... Брутално е, в добрия смисъл на думата. И мисля, че е адски трудно за писане. Но със сигурност е много интересно.

"Империя на бури" е книгата, в която всичко излиза наяве. В нея се крият отговори, чиито въпроси си задаваме още от първата книга, разказват се истории, случили се преди хиляда години и се разкриват тайни, способни да променят животи. Книгата преплита минало и настояще, сблъсква бурни характери, които са способни да изпепелят света... Или да го възродят отново.

 “It is not such a hard thing, is it - to die for your friends.”

Тук героите ни най-накрая се събират. Всички, за които четем по отделно в предишните книги най-после са заедно - ръсещи саркастични коментари, заяждащи се един с друг и каращи се от време на време, но заедно и в името на общата им кауза. Само Каол ми липсваше, но предполагам в следващата книга отново ще се появи. И това, че всички те бяха на едно място може би ми достави най-голямо удоволствие. Именно заради гореизброеното, както и заради връзките, които най-после започват да се задълбочават.

В книгата има малко повече еротични моменти, отколкото сме свикнали да срещаме в тази поредица на авторката. Аз лично повече ги свързвам с Дворовете, но предполагам е съвсем в реда на нещата да надгражда в творчеството си умело боравейки с различни елементи. И всички, дори и най-малките жестове бяха описани изключително емоционално. Наситено и жадно, лъхащи от страниците.

Героите ни са по-различни от последната ни среща. Елин се учи да разчита на друг освен на себе си, да се доверява на свитата си и любимия ѝ елфически принц. Загърбила и забравила е онова момиче с влечение към рокли и книги и се е превърнала в кралицата, от която Терасен, а и цяла Ерилея се нуждае. И е готова на всичко за свободата им.
 “Aelin Galathynius, Queen of Terrasen, knew the time would soon come to prove just how much she'd bleed for Erilea.
 
Роуан вече не е мрачния самотен принц, с който се запознахме в предишните книги. Позволява си да изпита щастието, макар и за кратко. Заедно с това обаче успява да брани кралицата си и приятелите си. Свиреп, сдържан и могъщ, но изскочил от мрачната си бездна.

“I'd walk into the burning heart of hell itself to find you.”

Тук виждаме един различен Дориан. Малко възмъжал, малко по-хладнокръвен и жесток, но все пак умело боравещ с момчешкия си чар. Готов да се бори за народа си, за желанията си и сигурен, че никога повече няма да се моли на никого. Променен от това, на което беше подложен заради това, което беше принуден да прави. 

Може би само Едоин и Лизандра са си все същите, но затова пък техните истории биват разгърнати по-широко. Запознаваме се по-детайлно с характерите и миналото им, разбираме през какво са преминали и на какво са способни. И макар трудностите, пред които са изправени успяват да бъдат себе си. Той - пускащ неуместни коментари, закачлив и флиртуващ, но и Вълкът на Севера, суровият генерал, който винаги е готов за битка. Лизандра от друга страна, успява да потуши бурите навреме, да спаси не малко пъти приятелите си и да бъде невероятна приятелка. И двата персонажа имат много да извървят, да се преборят както с миналото, така и с настоящето си преди да си позволят щастие, но междувременно продължават да бранят кралицата и кралството си.

Манон също претърпява коренна промяна, която започна още при "Кралица на сенките". Тя се превърна в изключително интересен за мен персонаж още тогава, докато в третата книга с досада четях главите ѝ. Това доказва каква голяма метаморфоза претърпяват героите на Сара Маас. Тук, Водачката на Крилото разбира дълбоко пазени тайни, които променят всичко за нея. Позволява си да чувства, да открие, че въпреки жестокостта, течаща във вените ѝ, има сърце и съвест и е готова да се бори за своите. На всяка цена. 

В книгата отново се срещаме с Елида Локан, с Лоркан, Пумата и Вълкът на Доранел, опознавайки ги по-добре и виждайки ги в друга светлина. Запознаваме се и с още толкова много нови герои, страшно много.

“Because destroying a symbol can break the spirits of men as much as bloodshed.”

За мен нямаше скучна страница или слабо изграден герой. Определено оправда всичките ми очаквания, та дори и ги надхвърли. Това е от онези книги, които съжалявам, че съм прочела толкова бързо, защото имам нужда да прекарам още време с героите. Но е невъзможно да определиш темпото, с което четеш, защото историята задълбава ли, задълбава,  а действието е една вихрушка, която те впримчва в себе си, докато накрая не те изхвърли опустошен и празен от загубата. Но и с горчива удовлетвореност, защото си имал шанса да се впуснеш в приключението с героите.

Авторката не спира да изненадва... С посоката, в която тръгва историята, с епичните битки, в които се спускат героите, с новите, които се появяват. Няма да се уморя да чета книгите ѝ, да опознавам героите ѝ и да ги обиквам. Не знам само как ще изчакам цяла година, преди последната от поредицата да излезе. Повечето, които са се хвърлили в световете на Маас харесват повече втората ѝ поредица, но не и аз. "Стъкленият трон" и до момента си остава по-близо до сърцето ми въпреки, че обожавам и двете. Героите от Ерилея  усещам някак по-близки и вълнуващи. И нямам търпение отново да се срещна с Елин, Роуан, Едион, Дориан, Манон, Лизандра и всички други, които се сблъскаха с кралицата на Терасен.

“Nameless is my price.”


Това е продължението на една епична история. Това е началото на края на историята за Селена Сардотиен кралица на асасините и Елин Галантиус наследницата на Терасен. Книга изпълнена с емоции и брутални обрати. Пропита с толкова чувства, невероятни герои, тъмнина и мистерии, че ще ви се завие свят. И както казвам за всяка една книга, до момента тази е най-добрата, а авторката успява всеки път да надхвърли себе си и да ни изненада още повече. 



Какво е вашето мнение за книгата?
До скоро!

сряда, 17 май 2017 г.

Поглед в козметичната ми чантичка

Здравейте,
ако сте от по-старите читатели на блога, навярно си спомняте, че от време на време пусках публикация на козметична тематика. И понеже от доста време не съм го правила реших да ви споделя какво се намира в козметичното ми несесерче напоследък или към какво посягам, когато искам да си сложа нещо повече от спирала и фиксатор за вежди😉.


Започваме с основата, която е Maybelline Fit me! Matte+Poreless Fondation в комбинация със така любимия ми течен камуфлаж Liquid Camouflage на Catrice. Що се отнася до фон дьо тена, една ли има някой, който се интересува от козметика и да не е чул за него в последния месец и половина. Рекламата му наистина беше мащабна. Моето мнение за него е, че е не лош продукт, но не е и нещо невероятно. Покритието му е средно, което на мен ми е перфектно, защото не искам да изглежда неестествено. Финишът му при мен си остава матов през цялото време, но имайте предвид, че кожата ми е чувствителна и комбинирана. Единственото, което не ми се нрави е, че се оксидира малко и макар след поставяне върху лицето цветът да ми пасва идеално, на по-късен етап леко потъмнява. Тук се намесва и коректорът, който балансира цветовете на лицето и го кара да изглежда добре. И преди съм споменавала този продукт. Харесвам го, цветът ми пасва, и кара погледа ми да изглежда малко по-свеж.

 

Преминаваме към руж и контура, които са съответно на Catrice и Essence. Ружа е много ненатрапчив и приятен цвят, който да върне руменината на лицето, а цветът е 020 Rose Royce. Ако трябва да съм честна не прибягвам често към руж, но в последно време, ако реша да го направя посягам към този. Контурът от друга страна не пропускам. Най-вероятно тази сянка 05 my favorite tauping от лимитирана колекция на марката вече сте виждали, но истината е, че много я харесвам и продължавам да си я използвам за тази цел.

И преминавам към зоната на очите. Гелът за вежди на Catrice винаги е бил верният ми другар в оформянето на веждите и щом усетя, че свършва се запасявам с нова опаковка. Относно спиралата, в момента използвам новата The Falsies Push Up Angel на Maybelline. Доста съм доволна от нея, но само при условие, че съм нанесла два слоя и старателно съм си играла да разделя миглите. Определено има интересна четчица, която придава хубав ефект на миглите.

И понеже в последно време съм поизоставила сенките за очи, защото ми харесва по-изчистения вид на лицето с подчертани мигли, преминавам направо към червилата. В последно време използвам две в сравнително неутрални цветове. Едното е матово и с розов подтон от матовата серия на Aura,  а другото е от новата серия на Essence, Mark с оранжевеещ подтон. Харесват ми, защото и двете са комфортни на устните, относително трайни и световете определено ми пасват за този период от годината.


Какво се намира във вашата козметична чантичка, напоследък?
Благодаря, че ме четете.
До скоро!

петък, 12 май 2017 г.

One of my days: Карандила



Здравейте,
днес съм тук, за да ви покажа малко снимки от последното си пътуване до околностите на Сливен, а именно местността Карандила, намираща се в природния парк "Сините камъни".




Обожавам да се озова сред природата, да ме заобикалят само тревички, храстчета и скали. Да вдишвам чистия въздух, освобождавайки се от всякакви мисли. Загубвайки се сред природата да се усещам свободна.




Пътят с кола от Сливен отнема около 25-30 минути. Плавно изкачване до най-високите части, където чувството е сякаш се намираш на граница, разделяща страната ни на две. Трябва да призная, че пътните табели не ни помогнаха особено да стигнем крайната си точка, но пък ние не се притеснявахме от това къде ще пристигнем. Все пак бяхме тръгнали на разходка.










Последните снимки са направени близо до телевизионната кула извисяваща се над града, а гледката е спираща дъха. Едно малко желязно мостче, което аз гледах с особено недоверие през цялото време, отвежда любителите на високите гледки към края на скалата. И ето, че се извисяваш над града. Дишаш и се радваш, че си минал по скърцащия мост. Защото гледката е невероятна.







А къде пътувахте Вие за последно?

сряда, 10 май 2017 г.

Ревю: "Да имитираш съвършенство" на Ребека Филипс

  • Издателство: Пан
  • Автор: Ребека Филипс
  • Брой страници: 298
  • Оценка в Goodreads: 3/5
 "Лекси Шоу е съвършеното момиче. Тя е красива, умна и секси. Тя е приятелка с най-популярните момичета в училище. Никой обаче не трябва да научава за другата страна на живота й. А там има много самота, затова в началото на последната година, тя прелъстява Тайлър Флин – лошото момче на гимназията. В тяхната тайна връзка има три основни правила:
1.Двамата да не си говорят в училище.
2.Никой да не разбере за връзката им.
3.Тайлър да не се интересува от нейната неразкрита любов.
Защото Лекси е тайно влюбена в Бен – целеустремен, порядъчен и харесван от всички, просто съвършеното момче.Но колко време Лекси ще издържи да живее в два паралелни свята и да запази своите тайни?Докога ще успява да имитира съвършенство?"

"Да имитираш съвършенство" е книга, която разказва за това колко сложно е да си тинейджър. Всички терзания, любовни перипетии и желанието да си нещо друго, които родителите не разбират. Напомняне на възрастните, че и те някога са били объркани тинейджъри.

Авторката с размах ни вкарва в живота на Лесли Шоу, която е последна година в гимназията.  Тя е умна, красива и перфектна... Или поне се опитва да бъде такава, докато не осъзнава, че е съвършено несъвършена и това е напълно в реда на нещата. Защото съвършени хора няма! И колкото и  някой да се стреми към подобен образ, в действителност, той никога не е такъв.

 “There were two sides to everything and everyone, and somewhere in the middle was the truth.”

Харесах книгата, защото представя един несъвършен образ. Лесли е момиче, което се опитва да поддържа един съвършен и коренно различен образ от това, което крие под маската си. И на всяка цена се опитва да предотврати истината да излезе наяве.

Лесли живее с майка си, масажистка и потенциална алкохоличка със склонност да се забърква с неудачници. Не помни баща си, от който са избягали преди тринайсет години. А в къщата отсреща живее най-добрия и приятел, Нолан, където тя винаги отива, когато иска да избяга от проблемите с майка си. Лесли обаче държи в тайна, не само семейството си от групичката си популярни и перфектни приятели от училище. Тя крие и че е тайно влюбена в един от тях, Бен- златното момче на гимназията. Крие и аферата си с другата крайност - лошото момче на гимназията - Тайлър.

“Sometimes you get an image of someone stuck in your head and then you can't let go of it even after they show you they've changed. All you can see is that one side of them.” 

Интересно ми беше да чета за двете лица на главната героиня. Доброто и лошото момиче. Слънце и окосена трева или свеж полъх през нощта.  Лунички и чуплива коса или макиаж и прилежна прическа. И объркването. Онова объркване, което всеки тинейджър изпитва. Нуждата от внимание, нуждата да знаеш, че на някой, някъде му пука за теб.

Прочетох я за по-малко от двайсет и четири часа, което е показателно, че се чете страшно бързо и леко. Авторката има приятен стил на писане, изказа (в повечето случи) също ми допадна и без никакви съмнения бих определила книгата на Ребека Филипс като лежерна и подходяща за следобед прекаран в компанията на топла напитка на бивана вкъщи. 

"Да имитираш съвършенство" е книга, която откровено разказва историята на едно объркано момиче. История за трудностите на порастването и силата, от която се нуждаем, за да бъдем себе си. Училищни драми, семейни проблеми, тайни афери и златни момчета - все неща, с които се сблъсква нашата главна героиня. Лесли Шоу е обикновена тинейджърка, която се опитва да се впише и да спечели най-харесваното момче в гимназията си, но заедно с това има да преодолее още много.. Ако харесвате тийн романи, непременно ви препоръчвам този.

петък, 5 май 2017 г.

Ревю: "Жестока любов" на Колийн Хувър

Преди да започна с ревюто си, искам да вметна нещо. Напълно ми е ясно, че към този момент книгата вече има прекалено много и то все положителни отзиви в блогпространството. По тази причина доста време се колебаех дали да го публикувам, дали да изчакам по-напред във времето, дали пък изобщо да не правя нищо. В крайна сметка последните варианти отпаднаха, защото истината е, че книгата е специална за мен и искам да има нейно си място някъде в моя блог!



  • Автор: Колийн Хувър
  • Издателство: Ибис
  • Брой страници: 288
  • Оценка в Goodreads: 5/5

"Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
 

Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:

1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
 


И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…"
 
Преди година за пръв път прочетох Ugly love на Колийн Хувър и още тогава тя намери специално място в сърцето ми.

Не за пръв път го казвам, но Колийн Хувър с творчеството си успява да докосне читателя, да влезне под кожата му, загнездвайки историите и героите си там. Емоциите, които влага в персонажите, в действията, в миналото и бъдещето им са толкова завладяващи, че няма как читателят да не ги обикне.

 “God gives us the ugliness so we don’t take the beautiful things in life for granted.”

Точно така се случи и с "Жестока любов". Просто се влюбваш в нея, защото съдържа всичко, което един любител на New adult жанрa търси. Тя е емоционална, сърцераздирателна и пълна със страст. Плени ме още в самото начало, отново. 

Това е една от книгите, които се четат на един дъх, които не те оставят, докато не  стигнеш края и през цялото време си играят с теб, карайки те да изпитваш хиляди емоции в един и същи момент. Да искаш да се смееш и да плачеш едновременно. Да чувстваш всичко, заедно с героите.

Книга, която подлага на съмнение красивата страна на любовта. Книга, която ни показва колко жестока, брутална и грозна може да бъде една любов. Дотолкова, че опитал ли си веднъж горчива глътка от нея, си готов да се откажеш завинаги. Защото не си струва. 

“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”

"Жестока любов" ни разказва историята на Тейт Колинс и Майлс Арчър. Медицинска сестра и пилот. Тя е самоуверена, независима и целенасочена. Знае коя е и какво иска от живота си. Той е мистериозен, мрачен и погълнат до болка от миналото си. Изолиран и неспособен да прости сам на себе си. Да си позволи да започне от начало. И двамата са отдадени на кариерите си и не търсещи връзка и ето тук се появява една уговорка. Забавление без обвързване, допълнено с две прости правила: 
1. Не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще. 

Харесвам похвата, с който авторката е избрала да ни поднесе историята - две гледни точки, два времеви прозореца, два отделни свята. Тейт ни разказва за настоящето, за ангажираността си, за привличането и към Майлс, за споделените им момента, за Корбин и Кеп, а главите на Майлс ни връщат шест години назад, разказвайки неговата история и какво го е накарало да стане мъжът, който е днес. И всичко поднесено по толкова емоционален начин, че просто няма  как читателят да остане безразличен към съдбите на героите.  

“When life gives you lemons, make sure you know whose eyes you need to squeeze them in.”

Добре изградени герои, както главните така и второстепенните, като Кеп, осемдесетгодишния капитан на асансьора, който ще се превърне в опора и приятел на двама от героите, и Корбин, по-големият свръхзакрилнически настроен брат на Тейт, при когото тя отсяда, докато си намери жилище. Рейчъл и Иън също допринесоха за цялата красота скатана между страниците. И двамата са неизменна част от миналото на Майлс, както и ще бъдат част от бъдещето му, но са много ключови, както за развитието на историята, така и за самия Майлс.

 “There's nothing in the world that compares to the feel and smell of brand-new rain.”

"Жестока любов" показва, че не всичко е такова, каквото изглежда. Че не можем да избягаме от миналото, колкото и да ни се иска. И че, ако му позволиш да те ръководи, ще прецака бъдещето ти. Разказва ни за грозната страна на любовта, защото не винаги, дори и в книгите, всичко завършва добре. "Жестока любов" на Колийн Хувър е емоционална и вълнуваща книга, която ще ви накара да чувствате.

сряда, 3 май 2017 г.

Monthly Favorites: April'17

Здравейте,
днес ще ви покажа любимците си за месец април, който нямам никаква представа как отлетя. Имам чувството, че времето започва да се движи все по-бързо и по-бързо, докато аз изоставам, но това е друга тема, за която не сте тук...

Месец на пътувания - близки и далечни, месец за срещи с любими хора, месец за слънчеви бани и дълги разходки. Месец със зигзаобразно вариращи емоции. Но накрая помним само хубавите, нали така?!

Цитат на месеца:
"Ние сме тук и сега, не утре, не след година... Животът е това, което ни се случва в момента и може да го прекараме в съжаление или да се научим да го живеем."
-mademoiselleaia 

Копривщица 
 Вече ви разказах за пътуването си до Копривщица, където посрещнахме началото на месеца с няколко приятели. Прекрасно прекарани няколко дни. Забавно, сред природата и сред приятели. 

Златоград
За Златоград също писах вече и макар непредвидимото време и известното количество дъжд пътуването беше много приятно и зареждащо. Обожавам емоцията, която ми доставят подобни местенца. След това всичко е някак по-цветно, жизнено и вълнуващо. Накрая на едно пътуване винаги се усещам малко по-щастлива, обогатена, наситена с хубави емоции.

Слънчев ден с приятелки
Следобед превърнал се в ранна вечер, прекаран в разходки из родния ми град, приказки на закътани пейки, обградена от прекрасни хора, които се радвам, че имам в живота си.

Бързи и Яростни 8
Вече съм ви казвала, че не съм от типа хора, които обичат да си прекарват времето гледайки филми. Но не съм ви казвала, колко голяма фенка съм на Fast&Furious сериите. И защо ви казвам това... Защото един следобед, след лекции с приятелка имахме уговорка да се видим. Разходихме се, хапнахме сладолед в парка пред Народния, а после се озовахме на последния етаж на  мол взирайки се в програмата за киното. Аз казвам "Я виж, излязла е осмата част! Много искам да я гледам." При което тя ме пита "Сериозно ли? (гледа ме озадачено, понеже знае, че киното не е точно моето нещо) Хайде да го гледаме тогава." Като не очаква наистина да се съглася. И сега ви казвам, че филма много ми хареса. Това е точно типа филми, които харесвам. Много действие, коли и абсолютно нереални каскади, поднесени с доза хумор. Да, много го харесах, както и саундтрака.

Карандила
В някой от следващите постове най-вероятно ще прочетете повече за това ми пътуване, но в един от последните дни от месеца посетих Сливен и част от природния парк "Сините камъни" - местност Карандила. Качихме се до телевизионната кула откъдето гледката е невероятна, а усещането да си надвесен над града просто ти спира дъха.

И няколко случайни момента: Получаването на книжките от поръчката през ozone.bg, които искам от страшно много време. Моментите в колата, когато музиката е хубава, времето е прекрасно, а вятъра развява коси. Вечерите съпътствани с игра на дартс, мохито и много смях.

Песен

Копривщица l Създавай спомени l Златоград

До петък, 
Благодаря, че ме четете!

петък, 28 април 2017 г.

Прочетено през месец април

Или иначе казано сборно мнение за поредицата на Джей Лин - Ще те чакам. 

През почти изнизалия се месец април прочетох три книги. На един автор и от една поредица - "Ще те чакам" на Джей Лин. Преди около две години за пръв път прочетох първите две книги от романтичната поредица на Джей Лин и помня, че доста ги бях харесала. През април нещо ме прихвана и започнах отново първата. И като започнах нямаше спиране, та в момента съм на четвъртата въпреки, че на български бяха преведени само първите две. За момента съм завършила три, а четвъртата е в процес на четене.

Трябва да призная, че книгите не са нещо чак толкова невероятно. Просто те забавни, с нотка емоционалност и свежи герои, които в комбинация с приятния стил на авторката успяха да ме пленят и да задържат интереса ми дотолкова, че да искам да проследя живота и на второстепенните герои.  

И трите книги се водят по еднаква сюжетна линия. Плавно въвеждане в историята на героите, които във всеки случай са изключително чаровни, особено мъжките персонажи. До един са с перфектни тела, изсечени челюсти и дълбоки очи, но на мен това не ми пречи. Напротив, аз много харесвам и мъжките и женските персонажи, били те и леко нереални. Чаровни, закачливи, забавни и енергични. В никакъв случай не могат да оставят читателя да скучае четейки историята им. Във всяка книга някой от главните герои си има своя малка тайна, за която никой не подозира, но която е време да излезе наяве. Понякога леко се загатват и криминални елементи (силно казано), което също е доста интересно. Непременно ви препоръчвам да ги погледнете, ако сте фенове на жанра.

Това не са книги само за любов. Това са книги за бягство от миналото и затова, че колкото и да бягаш от него, то винаги те настига и в някой момент трябва да се изправиш пред него. Това са истории на няколко двойки, които преминават през различни препятствия - заедно и поотделно. Истории  за силата на приятелството и опората на близките. Изразяващи страха, надеждата, желанието на героите да се преборят със миналото. 

Е това беше за днес, а аз отново се захващам с Fall with me. 
До следващата сряда.
Благодаря, че ме четете!

сряда, 26 април 2017 г.

One of my days: На стъпка от южната граница


 Здравейте, днес ще ви разкажа за най-южно разположеният град в страната, а именно - Златоград. От известно време Златоград беше в списъка ми с места, които искам да посетя и ето, че този момент дойде. Всичко започна много добре, времето трябваше да е приятно и да разгледам на спокойствие градчето.


Е, не стана точно така. Още с наближаването на крайната точка, времето се намръщи и започна да препръсква дъждец. А щом паркирахме направо си заваля. По принцип нямам притеснения дали дъждът ще ми развали прическата, дори напротив обикновено не нося чадър със себе си (както и този път, защото уж времето трябваше да е слънчево). Перспективата да се разхождам из етнографския комплекс разглеждайки архитектурата насред порой, обаче изобщо не ми се нравеше. След известно двуомене какво да направим, тотално бях отписала обиколката на града, защото не изглеждаше, че дъждът ще спре.


След около час обаче дъждът започна да намалява, докато изцяло не спря и взе, че се показа едно слънчице, което ни се усмихваше от висините. И както виждате от снимките, все пак ни позволи да се разходим из малкото градче.


През годините Златоград много пъти е сменял името си, а сегашното получава скоро след Освобождението. Тютюнът - зеленото злато, бистрата вода и чистият планински въздух са кръстници на градчето. Освен с това, градът е известен още с няколко легенди, като една от тях е за родопския хайдутин, превърнал се в страшилище за поробители и злосторници - юнакът с непокорен и буен характер, Дельо Войвода.


Снимките, които виждате са правени изцяло във възрожденския квартал на града, превърнат в първия частен етнографски комплекс. Отвсякъде изскачат малки дюкянчета, в които са се развивали занаятите, редом до тях се разполагат и емблематични къщи, някъде там се намира и първото килийно училище в страната, а на по-късен етап в двора на една от местните църкви е създадено и светско училище. 



Стъпвайки във възрожденския квартал, времето започва да се движи на обратно, а ти започваш да си представяш хората по онова време. Връхлитат те мисли, колко труден и тежък е бил живота, но и че тогава хората са приемали всяко зрънце щастие с много повече замисъл отколкото ние му отдаваме сега.



Точно затова обичам да посещавам такива места. Заради усещането, че се връщаш назад във времето и за спокойствието, което те обзема.


На около 10км от Златоград, в посока Кърждали се намират и скалите, определяни като природни феномени, откъдето са и снимките по-долу. Ако имате ходене натам, непременно ви препоръчвам да отбиете и да разгледате.Скалите имат най-различни причудливи форми оприличавани на крокодил, лъв и гъба, та дори и слон. Ние обаче не разполагахме с много време, защото отново започна да превалява и скоро отново бяхме в колата отправяйки се обратно към вкъщи.



сряда, 19 април 2017 г.

One of my days: Копривщица

"... Копривщица... Боже мой, селце като кутийка,
гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца,
гдето най-работните пътища са широки тамам две педи,
гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпял
кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни  на Киприан Роберта,
ни на Луи Леже и пр. и пр... и такъв паплач от деятели и родолюбци. "
- З. Стоянов



В последния пост от поредицата разбрахте, че в началото на месеца прекарах няколко дни във възрожденското градче Копривщица, заедно с няколко приятели. И докато тогава ви споделях емоциите и размислите си, днес съм тук, за да ви разкажа за това какво може да видите в града.

 

Има нещо много особено в това да ходиш по тези малки, криволичещи улички. Да знаеш, че преди век и половина тук, където си ти сега, са крачили хора, които са се борили за това ти да си на това място и да ходиш по техните стъпки. Да бъдеш това, което си. И това чувство може да се почувства само на места като Копривщица. Защото са се превърнали в музеи. Защото са съхранили, доколкото е възможно, духа на онова време. Защото хората по тези места са останали човечни и усмихнати, минимално засегнати от забързания свят отвъд.

 


Смята се, че стари пътища свързващи градовете Стрелча, Пирдоп, Панагюрище и Клисура са се кръстосвали на мястото, където днес се разполага града. Разположено в котловина, обвито в тучна зелена прегръдка и напоявано от бърза река, то било идеално за почивка на кервани, пътници и търговци. Заради благоприятните условия тук се заселват хора със стадата си. По една или друга причина града започва да се ползва с привилегии. Има няколко легенди за спечелването на тези привилегии и една от тях е, че жената на султана много харесвала мястото, а султана много я обичал и и го подарил, а тя изискала от него копривщенци да не бъдат закачани от турските войски и да носят бели дрехи. От тук идват и други предания като това, че турчин с подкован кон нямал право да преминава през селото или, че жителите му можели свободно да носят оръжие.

къща-музей Димчо Дебелянов
И сега след като ви разказах малко за преданията около града идва ред и да ви разкажа как прекарахме ние дните си там...


Пристигнахме някъде към два следобед, настанихме се, освежихме се и се впуснахме в опознавателна обиколка. Минахме да си вземем билетчета за шестте музея, разходихме се, отбихме се за кафе и се прибрахме, за да се приготвим за вечеря. И общо взето това беше. Този ден времето беше малко мрачно и студено, непозволяващо много дейности на открито. Дори с пристигането си леко се шашнахме колко хладно беше, а дрехите, които си бяхме подготвили бяха по-леки. За щастие обаче следващите дни времето беше на наша страна.


Централния площад, където се намира и кафенето, за което говоря. Снимката обаче е направена доста рано сутринта и заведението тъкмо отворя.

Точно на малкото централно площадче се разполага едно много кокетно кафене, в което избрахме да прекараме сутрините си в Копривщица. Нямате си и на представа какво удоволствие е да се разположиш на жълтите масички, да си пиеш топлото кафе, обляна от слънчевите лъчи, а около теб да се носят разговорите на местните, смеха им...



мост "Първа пушка"

След това се заехме с посещенията на музеите и до обяд бяхме отметнали половината. Като от сега си признавам, че мен най-много ме впечатлиха Лютовата къща и тази на Каблешков. Страшно богато украсени. Цветни и някак живи. Освен това разполагащи с богато количество информация за любопитните.

вдясно: Къща-музей Тодор Каблешков

След обяд (беше си цяло премеждие да намерим свободно местенце в целия град) се насочихме към най-високите части на градчето, където се намираха и още два от музеите в списъка ни, както и паметникът на Бенковски. Малко се отнесохме там и едва успяхме да хванем работното време на къщите. После обаче се върнахме, за да се радваме на гледката, да си играем с кончетата пуснати на паша, както и за една разходка из гората, за която ви споменах и в предишния пост.


Лютова къща


Класното училище открито от Найден Геров през 1846г.


За следващия ден оставихме посещението на последния от музеите, както и разглеждането на първото класно училище в страната. 
Като цяло Копривщица е град дълбоко свързан с нашата история. Всяка втора къща си има такава и всяко посещение там кара хората да се върнат назад във времето. Да се отпуснат и да си починат - сред чистия въздух, сред пеещите птички, сред пъстрите къщи и усмихнатите хора... 

 

Благодаря, че ме четете!
До скоро.

П.П. Не знам на колко от вас по-подробна информация Ви е интересна, затова и в последно време не впускам в дълги разкази и разяснения свързани с историята ни, но на мен, като човек, който проявява интерес и в частност учи това, ми е изключително любопитно. Ако смятате, че и на Вас би ви било мога да включвам и малко повече подобен тип информация.  
2П.П. - линк към поста за Копривщица от 2015 година. 

петък, 14 април 2017 г.

Моят органайзер 2017

В последните четири-пет години, винаги давам старта на новата година започвайки нов органайзер. Използвала съм какви ли не - малък и среден размер, със спирала или без, готов или hand-made, така че имам известен опит. Повечето от тях съм си организирала аз и няма да срещнете сред малката ми колекция два с еднакъв дизайн. Винаги променям по нещо, смятайки, че така ще ми бъде по-функционален. 

В началото на миналата година Ви показах как изглеждаше тогавашния ми органайзер (цък). И истината е, че стабилно си го използвах през първата половина на годината. След това обаче, доста неща се промениха и някак избутах организацията, която до този момент ми доставяше такова удоволствие, на заден план. Дори през декември изобщо не припарих до него. 
Една от целите ми за 2017 е отново да започна да организирам повече ежедневието, а и мислите си, отново с помощта на органайзер. Тази година обаче не е строго структуриран, дори бих казала, че е нещо като организиран хаос. Имам си месечен календар, който сама си правя, после разделям страниците на седмици и дни. Между тях си водя бележки за разходи и списъци, но не е задължително. Нищо не е задължително. Има рисунки, хвърчащи хартийки  и билетчета (спомени), цитати и разхвърляни мисли. 

И страшно много си го харесвам в този разхвърлян му вид! Вече нищо не отбелязвам като строго планирано. Не се напрягам, ако стане така, че бъде отложено. Приемам го като нещо разтоварващо. Вечер преди лягане взимам този бележник и му отделям няколко минути. Ако има нещо силно впечатлило ме през деня - записвам. Общо взето тази година органайзера ми по-скоро е своеобразен албум за хубави моменти.

Смятам, че ако искате да започнете да си водите органайзер това е един от добрите варианти. Не е прекалено ангажиращ, а точно обратното - може да се приеме като разтоварващ. Да хайлайтвате моменти от деня си, без непременно да се обвързвате с най-строга организация.  И постепенно когато свикнете да започнете да влагате повече елементи. Лека-полека. Както смятам да направя и аз.

Защото нищо не трябва да е задължително и на всяка цена. Защото трябва да правим нещата с удоволствие, а не подтикнати от поставения му етикет "задължение". Затова и казвам, че този бележник е организиран хаос. Има от всичко по-малко. 

Благодаря, че ме четете и до следващата сряда. 
Весели празници!

сряда, 12 април 2017 г.

One of my days: Създавай спомени



Преди около година и половина за пръв път посетих Копривщица и част от мен остана някъде скътана в тихите криволичещи улички, знаейки, че пак ще се върна...
И ето, че този ден дойде.

 

Като за край на най-пролетният месец и отбелязвайки новия, бързо чукащ на вратата, с няколко приятели се отправихме на около два часа път от София към едно градче застинало във Възраждането - Копривщица. Един град толкова китен, малък, сгушен в зелена прегръдка и пълен с истории.

 

Малко спонтанно, но не съвсем... В понеделник го решихме, във вторник направихме резервации и в петък вече пътувахме натам правейки планове какво ще посетим, къде ще хапнем и ще правим ли пикник в гората...
До пикник така и не се стигна, но пък имаше гальовни кончета и примамливи горски пътеки, които си позволихме да изследваме и да се радваме на прекрасното време.

 

Но за самото градче в следващия пост, защото днес искам да се съсредоточа върху нещо друго, макар и провокирано от това пътуване. А то е колко голяма късметлийка съм да имам хората, които имам до себе си и да имам възможността да правя това, което правя. В днешно време малко хора могат да се похвалят с приятели. Истински приятели, а не познати, с които да си прекараш времето. Хора, с които дори споделената тишина да бъде приятна.

 

Кадрите от този пост са от един от трите дни, които прекарахме в Копривщица, но какво виждате повечето са от природата около града. Това е така, защото посветихме единия от следобедите си на това да се разходим из околността и да подишаме чистия въздух. Да се радваме на компанията един на друг и да наваксаме за времето, в което големия град ни дърпа в своята вихрушка.








Посланието на този пост е, че е важно навреме да оценяваме кого и какво имаме до себе си. Да създаваме спомени, да се усмихваме, да слушаме... Навреме. За да си спомняме после за тях, а не са се чудим "Какво би било, ако?"...



И последната снимка е от Панагюрище... Направихме малко отклонение преди да се върнем обратно в София и да се настроим за новата седмица, която ни чака. 

 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...