вторник, 21 ноември 2017 г.

Daily: Все още съм тук

 Едно от любимите ми места напоследък...                                      снимка: Заглавията на София
Здравейте приятели,
Мина доста време, нали? Май имах нужда от това. Да събера мислите си. Да си дам почивка за известно време. Да намеря себе си и вдъхновението си. Желанието да се завърна тук! Понякога воденето на блог се оказва прекалено натоварващо и това могат да го усетят само хората, които се занимават с подобна дейност. В повечето случаи дадено нещо ни изглежда лесно отстрани, но когато човек се захване с него се оказва, че не е точно така. Все още не съм се отказала и много ми се иска това да си остане така, но да видим... Нищо не е константно, всичко подлежи на промяна.

Как сте Вие? Аз съм си вкъщи за няколко дни - при семейството си, при близките... и при леглото ми... Навън вали, чувам как капчиците се удрят по асфалта, аз съм вътре сгушена в топлите завивки, лампичките светят покрай мен, а на бюрото отсреща играе пламъчето на свещ, от която се носи аромат на карамел и захар.... Вече ме е обхванала коледната вълна. Не точно онази еуфоричност, в която да ми се иска да посипя къщата с коледни играчки, да украсявам елхи и да се наливам с горещ шоколад, но емоцията тук. Не, че не си закачих вече коледните лампички над леглото, но засега е само това. Гледат ми се коледни филми, пекат ми се сладкиши, разхожда ми се из украсения град, който се превръща в малка приказка, слушат ми се коледни песни и търся онзи уют, който само месец декември може да донесе. 
Отделям време на стотиците клипчета в youtube, които съм добавила в плейлиста за по-късно, както и на The Shannara Chronicles, за който разбрах съвсем скоро и съвсем случайно, че има втори сезон. И да си призная честно, не знам какво мисля за него. Хем ми е хубаво, че направиха продължение, но и не съм съвсем доволна. Все пак успя да ми задържи интереса, което си е похвално, защото за последните две години съм гледала Teen wolf, Хавай 5-0 и повторения на F.r.i.e.nd.s. с интерес, а не просто за фон. Вие гледате ли сериала и какво е мнението ви за него? 



Мисля, планирам, премислям и си поставям цели, които не знам дали скоро ще изпълня... Общо взето това правя последните дни, като включим и няколкото срещи с приятели. Бях ви обещала, че ще видите снимки от последните ми пътувания, както и месечни любимци... Е не знам дали това ще се случи! Ще видим...
До скоро

неделя, 5 ноември 2017 г.

To Read List

Здравейте, 
Остават по-малко от два месеца до края на годината, а аз си съставям ориентировъчен списък с книгите, които искам да прочета до тогава. Казвам ориентировъчен, защото знаете как е със списъците и плановете - често се променят. Всъщност този пост е и един вид нови книжни покупки, защото повечето заглавия са именно такива.  А какво искате да прочетете Вие, преди да свърши 2017 година?

  • "Чест" на Джей Кроуновър
    Това е книгата, която чета в момента. Още едно от онези междинни, ненатоварващи четива, които четеш заради самото четене. Не очакваш много от сюжета и точно това е приятното. Анотация: тук.
  • "Любов под прикритие" на Джули Джеймс
    С нея се сдобих, топла-топла от печатницата. Това беше една от книгите, с които се сдобих покрай последното намаление на ozone.bg. Щом видях, че става дума за ФБР, веднага я добавих в кошницата. Силно се надявам да оправдае очакванията ми, макар и да имам известни резерви по отношение на автора.

  • "Розата и камата" на Рене Анхие
    Тази книга чакам от около година и отново незабавно се сдобих с нея малко след излизането ѝ. Нямам търпение отново да се срещна с Шази и Хадид и да разбера края на историята им. А корицата отново е просто прекрасна.
  • "Girl online: Във фокуса на обектива" на Зоуи Съг
    Това беше спонтанна покупка, заедно с останалите от озон. Случайно видях, че е излязла още една част от книгите на Зоуи Съг и от подбуди присъщи на книголюбителите, просто исках да си допълня колекцията, а и съм любопитна, дали ще ми допадне повече от предишната.

  • "Човекът сянка" на Коуди Макфейдън
    Беше в последния списък, който направих, но виждате, че отново е тук. Мисля, че книгите си идват с момента, а на тази още не и е дошло времето. Въпреки това смятам, че ще ми бъде интересна и имам големи очаквания към нея.
  • "Софийски магьосници" на Мартин Колев
    Тази книга е една не толкова скорошна покупка, но както и при горната мисля, че още не и е дошъл момента. Бях заинтригувана от заглавието и обещанието за интересно фентъзи, развиващо се на територията на страната, но да видим.

  • "Кукувица кука" на Георги Божинов
    Това е сборник с разкази, за който съм чувала само хубави думи. Аз обаче имам проблем и съм забила някъде по средата от лятото насам. И преди съм споменавала, че не се разбирам много с разказите, винаги ми вървят страшно бавно. Но не съм се отказала и дори има няколко в този сборник, които доста харесвам.
  • "101 отбивки" и "101 нови отбивки" на Иван Михалев и Елина Цанкова
    И последните две четива, но не на последно място са тези две красотички, създадени по-скоро да подразнят любопитството на пътешествениците по душа, да обиколят местата из страната, които все още не са. Попрехвърляла съм ги няколко пъти и мога да кажа, че снимките са прекрасни, а информацията поднесена достъпно и интересно.
Цифром и словом, девет книги! Да видим дали ще се справя. Пожелайте ми успех и не забравяйте - четенето е за удоволствие, не за гонене на бройки!

Благодаря, че ме четете и до скоро!

петък, 3 ноември 2017 г.

Прочетено през септември и октомври

Здравейте, 
Днес ще ви говоря за книгите, които прочетох през последните два месеца. Трябва обаче да призная, че не са никак много - само три. Две от тях бяха от списъка с книги, които исках да прочета през есента, така че все пак е нещо.


  • "Girl code" на Кара Алвил Лейба (goodreads: 3/5) беше особена книга, която ми отне страшно много време. Четох я доста бавно, което отделям на това, че не всичко от написаното ми беше интересно. Някои части откровено ми бяха леко скучни, но за това пък и някои ме увличаха до степен да забравя, че се намирам в автобуса, например. Интересно е и оформлението ѝ - съставена е от съвети, интервюта с успели жени и места, които самия читател да попълни и да се замисли над прочетеното. В последно време книги на подобна тематика ме грабват и със сигурност бих посегнала и на друга подобна. 

  • "Ветровещ" на Сюзан Денърд (goodreads: 4,5/5), също четох доста бавно, но тук просто нямах нужното време. Книгата е интересна, колкото и предшественицата си, но ако трябва да съм честна, се надявах да има нещо повече. Действието отново е супер динамично, повечето от героите лично на мен са ми интересни, особено двата главни мъжки персонажа. Тук героите се откъсват от познатото, от близките си и до един се сблъскват с несигурност и препятствия, трябва да се борят и да намерят силата, която не знаят, че притежават. Някак всички преминават през едно и също, по различен начин и откриват една друга част от себе си.
 
  • "Хулиган 57" на Пенелъпи Дъглас (goodreads: 3/5) е последната книга, която прочетох за тези два месеца. Тя е от онези разпускащи четива, в които просто се впускаш и забравяш за малко ежедневието. Не се впрягаш особено в сюжета - историята на популярното момиче, което всъщност е нещастно, лошото момче с мрачно минало, последната им година в гимназията и пътя им един към друг. Забавни моменти, тинейджърски драми и любовна история.

Това беше от мен за днес, приятели.
До скоро и благодаря, че продължавате да ме четете!

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Таг | I ❤ Autumn

Здравейте,
След две седмици почивка, отново съм тук, за да внеса още малко есенно настроение в блога. Този таг видях в блоговете на две от любимите ми блогърки - Мария от BeGlamorous и Мери от Berry's place. Приканвам ви да отговорите и вие на въпросите - дали като коментар под публикацията или във личния ви блог (в този случай непременно ми оставете линк, за да погледна 😉).

1. Кое е нещото, което символизира началото на есента за теб?
15 септември. Винаги съм свързвала тази дата с края на лятото. След това вече осезаемо започвам да забелязвам, че деня намалява, нощите стават по-хладни, а и учениците отново нарамват раниците си и тръгват към училище. 

2. Кое е любимото ти място през есента?
Парковете с много дървета. Килимчетата в топли цветове, образувани от падащите листа са ми любими и само като ги гледам ме сгряват. Също и малките уютни сладкарнички, където може да седнеш както с приятели, така и сам. С чаша чай и канелени сладки, хубава книга и маса до прозореца, за да се наблюдаваш последните топли лъчи и преминаващите хора.
Публикация, споделена от Гергана Николова (@night.grr) на


3. Есента е времето на свещите. Кой е любимият ти аромат?
Канела! А много есенни аромати са ми и тези на печена тиква и кестени. Обожавам разхождайки се из София да усетя аромата на печени кестени по улиците. Няма по-есенно усещане за мен от това. 

4. Коя е любимата ти есенна напитка?
Чая, но аз чай си пия и през другите сезони. 

5. Пухкави чорапки?
По-скоро пантофки или онези пухкавите ботушки за вкъщи. Дори в момента съм с едни такива. 

6. Сезонът на тиквата е все пак. Коя е любимата ти тиквена храна/напитка?
Обожавам мириса на тиква! Но не и вкуса ѝ. По никакъв начин така, че нямам любима храна. Затова пък кексовете са част от моята есен. Дори в момента един се пече - с какао, орехи и канела!

Публикация, споделена от Гергана Николова (@night.grr) на
 
7. Кое е нещото, което очакваш с най-голямо нетърпение през есента?
Пуловерите, шаловете и ботите! Разходките под последните топли слънчеви лъчи. Есенния дъжд и заобикалянето на локвите. Усещането да се мушна под топлото одеяло. И бруталните залези, когато небето гори!

Има доста постове, които чакат да бъдат написани, така че останете на линия. Прочетено за месеца и любимците ще бъдат слети за септември и октомври, очакват ви и няколко публикации свързани с пътувания и книги :). 
Благодаря, че ме четете.
До скоро!

понеделник, 2 октомври 2017 г.

AutumnIspo

Здравейте,
днес съм тук тъжно помахвайки на вече отминалото лято и опитвайки се със следващите редове да си докарам хубави емоции и очаквания за есента. И преди съм споменавала, че есента е много специална за мен. Обожавам цветовете, мирисът ѝ, есенният дъжд и цялостното усещане и атмосфера, които ми доставя този сезон. Тази година обаче преминаването от един сезон в друг отново е свързано с доста промени около мен и все още се опитвам да свикна, затова и ми е толкова трудно да пусна лятото да си отиде.

"Не можеш да сбъркаш звуците на приближаващата есен: шумоленето на хрупкави листа по асфалта и плясъка на крилете на ято птици, отлитащи на юг"
- Хал Борланд

https://www.pinterest.com/pin/331647960051238040/


Какво да гледате през октомври?
Смятам, че есента е идеалното време да се разположите на дивана с чаша чай и пуканки, да се завиете с одеалце и да се отдадете на разпускащи моменти в компанията на някой филм. Ако още не сте го направили, непременно ви препоръчвам да изгледате последните излезли епизоди на любимия си сериал. В моя случай това бяха последните три финални епизода на Teen wolf. Идеално се върза с периода, в който се намирам и макар да ми беше неприятно, че свърши, финалът беше задоволителен. Случи се така, че гледах няколко филма на Hallmark и се оказа, че много ми допаднаха. Затова ви ги препоръчвам, ако си падате по романтични и забавни филми тези ще ви допаднат.

Какви четива ви предлагам за есенните месеци? И какво ще прочета аз?
Съвсем наскоро пуснах ревю (тук) на "Игра на омраза" и ви казвам това, защото смятам, че ако харесвате романтичния жанр непременно ви препоръчвам да прочетете тази книга през есенните месеци. Изключително забавна и сладка, а авторката има много приятен стил на писане. Ако пък харесвате книги от типа за самоусъвършенстване или личностно израстване ви препоръчвам "#Шефката" на София Амарусо или "Girl code". Като аз самата в момента приключвам последната. Определям ги като интересни за себе си и вдъхновяващи до известна степен, но не мога да кажа, че ще ги прочетете и хоп - вече сте бизнес дами. Тоест, ако се интересувате от различната гледна точка на хората, да ще ви харесат, ако търсите нещо повече обаче - едва ли.
Какво смятам аз да прочета през идните седмици? "Човекът сянка" на Коуди Макфейдън е единият ми избор. Не посягам често към трилъри, но забелязах, че ми грабват вниманието и са ми интересни. Корицата на този ме грабна, информацията на гръбчето също, така че да видим... Следващата книга е "Ветровещ" на Сюзан Денърд. И преди съм споменавала, че първата книга ми допадна и нямам търпение да прочета и следващата. Ако скоро излезе втората част на "Гневът и зората" на Рене Анхие със сигурност и тя ще бъде прибавена към списъка.

Какво ми носи есенен дух?
Черното кожено яке. Новичките лоуфъри, с които е сдобих съвсем скоро. Кафе от Starbucks. Шала, който си взех от вкъщи последния път като се прибрах. Тъмните лакове за нокти, които така обожавам. Романтичните филми. Парата, която се издига от чашата чай в ръцете ми. И парка пред Народния театър... Нямам представа защо, но винаги когато съм там си мисля за есента. Може би тогава най ми е на сърце как изглежда... А на Вас, какво ви носи есенен дух?

Какво да правите през октомври?
Ходете на кино, разхождайте се в приказните паркове, върху килима от листа, четете книги, пътувайте преди да е станало прекалено студено, за да ни се излиза от вкъщи, увийте се в топъл шал и отидете да си вземете кафе от близкото заведение. Усмихнете се на непознат и се радвайте на всяка една минута, защото тя никога няма да се повтори.

Споделям от част моя есенен плейлист:




П.П. - имах идея да направя лични снимки, но в момента няма нито възможността да го направя. Смятам обаче, съм избрала много красив кадър от есен в Ню Йорк.

Благодаря, че ме четете!

Ревю: "Игра на омраза" на Сали Торн

  • Автор: Сали Торн
  • Издателство: Ибис
  • Брой страници: 344
  • Оценка в Goodreads: 5/5 
    "Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.

    Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.
    И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…"


Мисля, че тази книга би се харесала и на хора, които не са големи почитатели на романтичния жанр. Написана е по толкова забавен и увлекателен начин, че малко се изненадах когато открих, че това е дебютният роман на Сали Торн. Поднесена ни така, историята изобилства от хапливи, забавни и откровено комични ситуации между героите, с което непременно печели читателите. Чела съм не малко подобни романи, но спокойно мога да кажа, че "Игра на омраза"изпъква сред останалите.

Това е една забавна и симпатична любовна история, която доставя огромно удоволствие, докато се чете, заради неангажиращия и разпускащ стил на авторката. Финалът, от друга страна, е толкова очарователен, че ще ви сгрее сърцето щом затворите и последната страница.

“When you get so little of someone, you take what you can get.”

Последните четива, към които се насочвам, без конкретно да подбирам, все са свързани с книгите. В предишното ревю ви говорих за антикварна книжарница, а тук става въпрос за сливане на две издателства - коренно различни едно от друго. Както и хората, работещи в тях. Всъщност това е и основната сюжетна линия. Проблемът се изразява в това, че както шефовете едвам се понасят, така и работещите не могат да пренебрегнат различията си. Трябва да загърбят томахавката и да работят заедно. 
Така се срещаме с Луси и Джош, главни асистенти на шефовете и коренно различни едни от друг. Ежедневието им е изпълнено със съревнования, спречквания, сарказъм и взиране един в друг, чакайки някой от двамата да сгреши. Кой първи ще се предаде? 

Луси е винаги усмихната, лъчезарна и харесвана от всички. Фирмата, в която е работила преди сливането отговаря точно на нейната идентичност - придържаща се към автентичност и книгоиздаването в традиционния му и най-емоционален вид. Джош е пълна противоположност - винаги костюмиран, подреден до педантичност, в такава степен, че има риза в различен нюанс за всеки ден от седмицата. Той е момче на цифрите, на точността, винаги сериозен и уравновесен. Образът му е малка загадка както за читателя, така и за Лусинда. 

"Shyness takes so many different forms. Some people are shy and soft. Some, shy and hard. Or in Josh’s case, shy, and wrapped in military-grade armor."

Затова и е толкова интересно да се проследяват ситуациите между тях, когато са принудени да споделят един офис.Истината обаче е, че има и още неща, които правят романа интересен. Показват ни, че не винаги може да бъде угодено на всеки. Че понякога трябва да смъкнем стените, с които сме се обградили и да си живеем живота.

Макар и роман от романтичния жанр мога да кажа, че поне според мен не беше прекалено сладникав в това отношение. Аз съм читател, който обича да има елемент на романтика, но не и когато всичко се върти около нея. Точно затова и ми допадна идеята за издателствата, бизнеса и семейните отношения на героите.Определено прехвърли неколкократно очакванията ми и с удоволствие бих чела и друга книга на авторката.

сряда, 27 септември 2017 г.

Ревю: "Думи в тъмносиньо" на Кат Кроули

  • Автор: Кат Кроули
  • Издателство: Orange books
  • Брой страници: 340
  • Оценка в Goodreads: 5/5
Това е любовна история.

Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора, до поети, между страниците на книгите.

Това е историята на Хенри и Рейчъл, които някога са били най-добри приятели. В последната нощ преди да се премести в друг град, когато всички отбелязват "краят на света" , Рейчъл прави нещо, което слага край на отношенията им.

Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си. Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие. 



Това е втората книга на авторката, която чета и отново се убедих колко красиво пише тя. Някак успява да предаде на думите си различно звучене и усещане, усилвайки ги неколкократно. Изразява се по особено запленяващ начин и може би това е най-силното нещо, с което книгата ме спечели.

 “Sometimes, the end begins.”

"Думи в тъмно-синьо" е история за загубата и преодоляването. За преоткриването и за намирането на себе си. История за това как да изскочим от пропастта и отново да се върнем към живота. Книгата има онзи сладко-горчив вкус, който те кара безкрайно да обичаш героите, да страдаш заедно с тях и да се питаш защо са избрали да постъпят по този начин. Кара те да се замислиш за малките неща, и че не всичко е в големите цели. Припомня ти, че важно е семейството, приятелите, да си доволен от това, което те заобикаля и да правиш това, което обичаш. Не сюжетната линия е толкова специална тук, колкото самия начин, по който ти е поднесено всичко. С доза сладост и щипка сол, с финес и любов към писането и книгите. И точно с това авторката успява да ни докосне - с красотата на думите си.

Освен за отношенията между хората, това е книга и за отношението на хората към книгите. Тук авторката ни представя една интересна антикварна книжарница със секция, в която можеш да оставиш бележка в някоя от книгите - до познат, който знаеш, че обича дадената книга, или до напълно непознат, решил да посегне точно към този екземпляр. Просто да споделиш нещо с някого чрез любовта си към книгите. Интересно е да прочетеш писмата, които хората са оставили. Смятам, че добавя повече чувство и обвързаност към цялостната картина и интригува, като ни кара да се обвържем и с останалите персонажи. По този начин не се акцентира само на главните герои и разказва няколко истории за живота на няколко поколения.

Ще ви излъжа, ако кажа, че сюжета или края бяха по някакъв начин неочаквани за мен. Достатъчно подобни книги съм чела, за да ми е ясно какво ще се случи още на 50-тата страница... Важното тук обаче е, че въпреки това книгата успя да ме докосне, да задържи интереса ми и да ме развълнува. За мен авторката си е свършила чудесно работата.

Книга за любовта към книгите, за приятелството и за болката от загубата, за завръщането - към себе си и към близките си. Книга най-вече за силата и красотата на думите. Типичен young-adult роман, но и не съвсем. Има нещо повече в него от просто поредната любовна история на двама младежи на прага да станат възрастни. Има малко повече емоция и вдъхновение. Има нишки, които бавно започват да подръпват мислите ти в различни посоки и ни карат да се задълбочим. Авторката успя да ме омагьоса със стила си и да ме накара да прочета книгата на един дъх. Вълнуващ и затрогващ роман, който непременно ще остави онова странно чувство на задоволство и празнота в стомаха, когато затворите и последната страница. 

 "...and before you say it words do matter. They're not pointless. If they were pointless then they couldn't start revolutions and they wouldn't change history and they wouldn't be the things that you think about every night before you go to sleep. If they were just words we wouldn't listen to songs, we wouldn't beg to be read to when we're kids. If they were just words, then they'd have no meaning and stories wouldn't have been around since before humans could write. We wouldn't have learned to write. If they were just words then people wouldn't fall in love because of them, feel bad because of them, ache because of them, stop aching because of them, have sex, quite a lot of the time, because of them.” 

До скоро, 
Благодаря, че ме четете! 

понеделник, 25 септември 2017 г.

Есен

Здравейте,
Отново се изгубих за кратко, но сега отново съм тук... Както и есента. Обичам този сезон. Наистина. Тази година обаче изпращам горещото лято с носталгия и нежелание. Причината за това е, че то отлетя сякаш само за миг. Изниза се между пръстите ми, между работата, между курсовата и пътуванията и сякаш не го усетих. Не пропиляно, просто отлетяло с бърза скорост.

tumblr.

И неусетно е вече краят на септември. Сутрин е хладно, вечер си е направо студено, мръква се рано и едва си набавям някой друг слънчев лъч през почивката. София отново е пълна, новата година в университета приближава все повече. Разминавам се с деца нарамили раничките си, с тинейджъри побутващи се, обсъждайки нещо. Чакам до жената с жълтото палто на светофара, а с мъжа с куфарчето на отсрещния тротоар тръгваме едновременно.

Есен - златна. 
Чаша горещ шоколад.
 Крака обвити в дебели чорапки, качени на подлакътника на фотьойла. 
Шал в черно и кафяво. 
Боти и кожено яке.
 Нокти в бордо, устни в тъмна малина. 
Канелени сладкиши. 
Аромат на печена тиква. 
Шумоленето на листата под стъпките ти. 
Септември.

Време на промяна, на завръщане, време, в което природата окапва и заспива, а ние се връщаме в големите градове, за да се приближим още малко до желаната цел... Или пък сме си били там и сме се наслаждавали на лятото в градска среда... Сменяме посоката, затваряме страницата, забравяме, отваряме нова... На чисто. 

Беше хубаво лято! Дано и есента бъде такава.

До скоро,
Благодаря, че ме четете!

четвъртък, 14 септември 2017 г.

One of my days: Бузлуджа

 
Здравейте, 
Днес ще споделя с Вас няколко снимки, направени по време на едно спонтанно отскачане до Бузлуджа. И преди съм споменавала, че ми е наблизо, но никога не съм ходила до там целенасочено, по-скоро само съм преминавала. Такъв беше и случаят с поста за паметника преди две години - OOMD: Autumn shades. В един ранен августовски следобед обаче си казахме, че е време.




Спирайки на паркинга, намиращ се отстрани на пътя (има още един в подножието на паметника) останахме изненадани колко много хора имаше и продължаваха да идват, а още по-интересно ми се стори това, че едно 90% от тях бяха чужденци. На върха, също се оказа доста населено - с коне, хора, тръгнали като нас на разходка, а имаше и такива, които се бяха оборудвали със скаричка, маса и покривка и си приготвяха барбекю точно пред входа на сградата. 



 Ако решите да минете през там имайте предвид, че вятърът е доста силен и хладен, дори и в топъл ден така, че не забравяйте  връхна дреха. Но затова пък гледката и емоцията си я бива. Интересно е обиколиш сградата, да надникнеш в пролуките, да погледнеш през дупките в тавана, да отправиш поглед към хоризонта и красивото небе. 





 Мен, ако питате жалко е само, че всичко това е оставено на произвола. Аз съм за паметници, свързани с историята ни да се поддържат, тъкмо за да напомнят за миналото. Но ако не това поне да го разрушат, защото в този си вид сградата е опасна. За жалост обаче, мерки дали в едната или другата посока не са направени, и едва ли някога ще бъдат.




Благодаря,че ме четете!
До скоро!

вторник, 12 септември 2017 г.

MyMonth: August'17

Здравейте,
Само, ако знаете колко много чернови чакат да бъдат превърнати в постове, и колко снимки търпеливо изчакат реда си за обработка. В последно време обаче, не мога да си събера мислите или пък часовете в денонощието не ми достигат, за да се разпиша тук, но такъв беше моят август.

Забързан. Емоционален. Горещ до дотягане. Със нереални изгреви и залези. Със стотици навъртяни километри. Със студена бира. Хубави книги. С вятър в косите. С малко стрес и напрежение.

А какъв беше Вашият август?



Цитат на месеца:
Some of the best memories are made in the summer.

Започвам с няколкото дни прекарани на нашето Черноморие, съвсем в началото на месеца. Приморско се оказа неочаквано приятно местенце, на което успях да се почувствам истински добре и спокойна. С малките барчета на плажа, красивите гледки и хубавите емоции.

Провадия е едно от местата, които искам да посетя от много време. Главно заради крепостта, която се извисява над града. Този месец и през там успях да мина и да чекна още една дестинация от дългия си списък. Много ми допадна като изживяване. Поне за мен си беше страшна емоция, но ще разказвам в някой от следващите постове...

Споделям набързо и за ходенето до Бузлуджа, за което ще има отделен пост по-напред във времето, когато успея да обработя снимките... Красиво, адски ветровито и неочаквано населено - къде с хора, къде с коне. Обещавам ще Ви разкажа...

През втората половина на месеца прекарах няколко дни с майка ми и сестра ми в София. Канят се дойдат от доста време, но ето че и това стана. Прекарахме време разхождайки се из градинките, централната част, като влязохме и в "Св. Александър Невски", което също исках да направя от много време. И останах със смесени чувства. Огромна е, наистина огромна, най-голямата на Балканите... И някак... празна. Не знам така го усетих. Все пак ми беше интересно да разгледам стенописите, троновете и орнаментите по тях и всичко в мрамори и оникс. Определено е внушителна. Посетихме природонаучния музей. Не се разминахме и с някой друг мол, също ;). 

Както вече споменах, през август прочетох, някои наистина добри книги. Дали романтични, фантастични или пък на коренно различна тематика, но все добри. Ако искате да погледнете кои бяха те - тук.

Към края на месеца намерих време да си наваксам и със сериите на единствения сериал, който следя към този момент. Teen wolf определено ще ми липсва. Помня как една приятелка ме придумваше да го гледаме, а аз с възмущение и казвах, че такива глупости не гледам. И я виж ти - пет години по-късно, съм наваксала със всички епизоди, че дори чакам и последните. И то с такова вълнение и трепет, че не мога да ви опиша. Странно е. Коренно различен е от това, което беше в началото, но ми носи същите хубави емоции. А ето, че сега и стари любимци се завръщат. Малко е носталгично, но и приятно. Стоплящо! 
Вие гледате ли последните епизоди на Teen wolf?

Песен на месеца:

 

До скоро!
Благодаря, че ме четете!

четвъртък, 31 август 2017 г.

Прочетено през август

Здравейте, 
Днес ще си говорим за прочетените от мен книги през изминалия месец. Много се надявам четивата, съпътствали вашия август да са ви допаднали толкова, колкото доволна останах аз от моите. Също така много бих се радвала да споделите в коментарите, коя е книгата доставила ви най-голямо удоволствие...


Така, прочетох шест книги през август, като съм доволна от всички до една. Ще видите обаче, че съм им дала различни оценки. Това е така, защото според мен за жанра, който се отнасят на някои им е било нужно нещо повече, за да ме впечатлят...

  • "Острието на асасина" на Сара Дж. Маас, 5/5
    Започнах месеца с "Острието на асасина" на Сара Дж. Маас и просто нямаше как по-добре да отбележа началото му. Страхотен старт беше! Не съм се и съмнявала в умението на Сара Маас да ме вкара мигновено в света на Селена, но тук беше някак по-различно. Малко по-емоционално. Свикнали сме да виждаме главната ни badass героиня да не се показва чак толкова емоционална. Тук авторката е избрала да ни разкаже за няколко изключително важни момента от миналото на Селена и да вкара много емоция в тях. Разказва ни за запознанството ѝ с редица от героите споменати в основната поредица, както и със Сам Кортланд. Ако сте фенове на Стъкления трон непременно ви я препоръчвам.
     
  • "#Шефката" на София Амарусо, 3/5
    Продължих с "#Шефката" от създателката на проспериращия моден бранд Nasty Gal, София Амарусо. В книгата си, тя основно разказва своята история - как от бедно момиче, което не се задържа дълго на едно място или работа се превръща в личността, която е днес. Минава през различни етапи, както емоционално, така и в стила си. Опитва се да даде насоки и да насърчи момичетата да се развиват и да бъдат следващите #шефки. Като цяло интересно ми беше какво е споделила за себе си и съветите, но със сигурност не мога да кажа, че е нещо невероятно. Да кажем, че се интересувате от личностната и история и от време на време надъхващи коментари, погледнете я.
     
  • "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули 5/5
    Следващата книга е "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули, и нея прочетох, докато бях на морето. Затова винаги, щом я погледна ще се сещам само за приятните емоции, които усещах в онези моменти. Като изключим това, книжката е много хубава - има приятелство, има драма, но е и едно съвсем тинейджърско четиво. Засяга доста интересни и важни теми, така че силно препоръчвам. Ще се опитам скоро да и направя ревю.
     
  • "Веровещица" на Сюзан Денърд 4/5
    Към средата на месеца се захванах най-накрая с "Веровещица". И трябва да ви кажа, че ми хареса доста. Единствената причина поради, която не и дадох пет звезди е, че тайничко се надявам "Ветровещ" да е дори още по-добра. Има динамика, трябва известно време, за да навлежеш в света, понеже директно си хвърлен там, без много много обяснения, но със сигурност дразни интереса. Друго нещо...Само на мен ли мааалко ми напомня на "Стъкления трон" и "Дворовете"... Иначе, нямам търпение да се захвана със следващата...
     
  • "Игра на омраза" на Сали Торн 5/5
    Преминаваме към една книжка, която изобщо не си представях, че ще харесам, а именно "Игра на Омраза". Това е първият роман на авторката и да си призная, бях решила просто да я погледна, но диалозите и случките на героите толкова ме забавляваха, че не се усетих кога съм стигнала до средата, че дори съм я и прочела. Изключително забавна, романтична и разпускаща книжка. Хареса ми стилът на авторката и непременно ще погледна друго нейно заглавие.
     
  • "Красиво изкупление" на Джейми МакГуайър
    И последната книга е едно дълго чакано от мен четиво. "Красиво изкупление" на Джейми Макгуайър не е това, на което се надявах обаче. Хареса ми, но със сигурност ми се искаше нещо повече. Липсваше ми стила на авторката от предишните и книги. Може и да се дължи обаче на превода и редакцията обаче, защото... За пръв път се изказвам в тази посока, но има проблеми в това отношение и съм разочарована... На някои места смисъла ми се губи, имената са записани по различен начин, има и изядени буквички... Като цяло обаче, макар и леко разочарована от тази, непременно ще посегна и към друга книга на авторката.
Това беше за днес от мен...
Благодаря, че ме четете!

вторник, 29 август 2017 г.

One of my days: Из Китен и Беглик таш

Днес ще завърша разказа си за тазгодишното ми посещение на българското ни Черноморие, който започнах в предния пост. Един от следобедите ни в Приморско отделихме, за да посетим близките Китен и тракийското светилище Беглик таш.


Китен посещавам за пръв път и ако трябва да съм честна, не останах с някакви по специални емоции от там, освен, че хапнах страхотен сладолед. Градчето е китно, спретнато, подредено и чистичко. Единствено ме е яд, че не успяхме да стигнем до крепостта Урдовиза, защото малко се пообъркахе, но какво да се прави - такъв ни бил късметът!


За сметка на това се разходихме по крайбрежната и хранихме, учудващо многото, патета, които се бяха събрали около лодките на пристанището.





 Ако решите да посетите Беглик таш, ще спомена само, че в случай, че не ви се върви пеша около километър черен път, може да подминете мястото обозначено като паркинг и да продължите по-навътре с кола. Ние разбрахме това късно, но и не ни беше проблем да повървим. Или поне при мен беше така. част от спътниците ми започнаха да роптаят и пухкат след известно време. Аз обаче го отчитам като доста приятно, защото местността е гориста и има шарена сянка, прохладно е, въздухът е чист... Емоция си е, след като си прекарал известно време сред смока на големия град и слушаш птичките за разнообразие от шума на колите.


 Влизайки в комплекса се зареждаш още повече. На някакво вътрешно ниво усещаш, че това място е било важно, специално и носи особена енергия, която ти влияе. Обикалям из грамадните каменни късове, докосвам ги, представям си как хората са оставяли дарове за Богинята-Майка, не снимам много, а се наслаждавам.


От светилището започва и еко пътека, която води до залива Света Параскева, където в близката гора се намират и останките на едноименната църква. Обещаната гледка и загадъчността около църквата ни спечелиха. Тръгнахме по нея, изминахме малко повече от половината път, защото бях сигурна, че гледката ще е супер и ще си е заслужавало. Някъде там обаче срещнахме, други туристи, които ни отказаха от целта, с думите, че имало още толкова и пътя бил малко стръмен, но си заслужавало. Момичетата обаче имаха такъв измъчен поглед, че при вида им, в комбинация с това, че вече умирахме от глад, решихме да се върнем обратно. Но аз съм сигурна, че ще се върна и ще го видя този залив, ПЪК!



Както за светилището така и за залива се носят много легенди и митове, които на мен не ми бяха известни, затова и ще споделя по интересните. Смята се, че на залива се е намирало пристанището на древния град Ранули. Красива девойка и чуждестранния ѝ възлюбен се скрили в пещера в залива, а стадо сърни пресекли пътя на преследвачите им като ги заблудили. Двойката останала да живее там, а потомците им дали началото на града Ранули, чийто жители векове наред владеели тези земи. Иманяри пък още търсят скритото някъде там съкровище на Вълчан Войвода. 
Къде пътувахте Вие за последно?

До скоро, 
благодаря, че ме четете!

P.S. - от известно време обмислям да променя графика на публикациите, защото ми е трудно да се справя. Не искам да се ангажирам с обещания, просто ще се нагаждам и ще вия как ще е окей.

сряда, 23 август 2017 г.

One of my days: Морски бриз в косите


Здравейте,
Днес съм тук, за да ви разкажа за няколкото дни, които прекарах на нашето Черноморие в началото на август. Тази година дестинацията беше Приморско - място, през което до този момент единствено бях преминавала. Ако трябва да съм честна нямах почти никакви очаквания, а тези, които все пак имах клоняха по-скоро към отрицателната посока. Какво обаче се оказа всъщност ще разберете по-долу...


Центъра на Приморско е... малко кичозен, да не кажа нещо друго, за моя вкус. Около общината и по главната улица всичко е в сергийки с джунджурийки - смислени и безсмислени, неспирна тълпа и изобилие от дюнерджийници и подобните им обекти за бърза храна. Като се опитаме да пренебрегнем това, обаче има и доста приятно изглеждащи заведения -хубави ресторантчета с прясна морска храна и примамливи барчета.


Морската алея, плажа, пристанището и мястото, където Дяволската река се влива в морето са друго нещо... Красиви, спокойни (но не прекалено), просто си е #chill. Пясъкът е чист, вълните са високи, но много зависи от момента, в който сте избрали да посетите морския град. Водата, иначе е чиста и приятно затоплена.


Градът е разположен на полуостров, затова и плажовете тук са едни от най-дългите по нашето крайбрежие. Пристанището не е голямо, но пък е много приятно за разходка и снимки. Има и лебеди, както виждате!




Като цяло, приятно изненадана съм от това местенце и с удоволствие бих го посетила отново. Само ще знам да прескачам разходките по главната улица, защото не си падам по подобен вид атракции.






Ако имате ходене натам минете по въженото мостче над Дяволска река, после и по другото, металното, точно където водата се слива с морската. Насочете се към северната част на плажа, където от мястото си ще ви помаха русалката. Разгледайте и портретите по скалите, междувременно. Не забравяйте да посетите и някое плажно барче, в никакъв случай. Минете и през Аркутино и пясъчните дюни, непременно. Невероятна красота е!


С какво ще запомня тези дни?

малкото синьо капанче на плажа с хубавата музика,
високите вълни и морска пяна,
бризът в косите,
ятото щъркели на полето,
солени пръски, 
огнен залез... 

До скоро, 
и благодаря, че ме четете!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...