събота, 29 октомври 2016 г.

It's Friday...

 

Здравейте,
Този пост трябваше да се появи вчера, но не успях да се организирам на време. И все пак ето ме днес с един пост от поредицата свързана с ежедневието ми. Идеята ми е да ви споделя какво се случва около мен в последния месец, заедно с няколко снимки правени през него. Нещо като обобщение и изпращане на Октомври.

 
Както сте забелязали последните седмици активността ми тук спадна доста. Причината е, че в началото на октомври започнах първия семестър в университета. Не съм ви споменавала, но да приета бях за студентка в Софийски университет. Ако ме бяхте попитали в началото на годината какво и къде ще уча отговорите щяха да са различни, но така се стекоха обстоятелствата. В крайна сметка, надявам се е било за добро. 

И за момента не мога да кажа нищо за специалността си, за преподавателите и като цяло. Смятам, че е твърде рано да си правя каквито и било заключения. Минах през няколко състояния, докато свикна с новото, но мисля, че вече се справям по-добре. Сега дори ми е малко насмешливо като погледна назад и си се представя как изпадам в някаква паника за всяко най-малко нещо, но предполагам е нормално. За кратко време се оказах сама в нов, непознат град и да, сериозно се паникьосах.


Както и да е, стреса поотмина, а на мен ми се наложи да свикна с доста неща. Например липсата на лично пространство, с общежитие, с новия колектив... Наложи ми се и да скрия срамежливостта си някъде навътре в себе си. Наложи ми се и отрано да извадя палтото и да се увия с шалове, защото в София е ужасно студено. Поне на мен, като човек, който не е от София ми изглежда така. 

 

 По отношение на книгите съм в голям застой. От началото на месеца бавно, бавно чета "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков. И това е не, защото книгата не ми допада, за това, че по някаква причина нямам особено желание да чета. Това е и причината, този месец да пропусна да направя wrap up, защото реално нямам какво да споделя в него. 


 И така, като цяло този месец съм се отдала на опознаване на новото, на нови запознанства, на започнали като безцелно шляене разходки... Радвам се на есенния сезон; пия чай, гледайки през прозореца на стаята си; тичам за кафе в дупките между лекциите и прекарвам доста време в градския транспорт. Как мина вашия месец? Харесват ли ви есенните цветове навсякъде около нас? 

 

Е това беше от мен, 
до следващият път!

сряда, 19 октомври 2016 г.

One of my days: Високо, високо







Слънчев, но щипващ бузките септемврийски ден. Гледки от високо, безброй къщички накацали по хълмовете с червените си покривчета. Вятър раздухва косите, а гледките пълнят душите.
















Септември и краят на лятото ми се струват ужасно далечни, а в действителност е минал само месец. Сега, докато гледам снимките и си набелязвам, кои да кача и какво да ви кажа ми се струва все едно всичко се е случило преди година.


В един от тези септемврийски дни, успях да посетя едно място, което от доста дълго време желая да видя. Това място е Батак. Малък, скътан, красив, възрожденски. Думи пасващи прекрасно на градчето, което поражда толкова силни емоции. Градчето, за което всички знаем...


Заедно с Батак, сред посетените места е и град Пещера и по-специално крепостта Перистера. Интересно е, че името на крепостта от гръцки значи гълъб, а самата крепост отваря гледка към целия град т.е. може да се свърже с фразата "птичи поглед". Мястото е много красиво, поддържано, навсякъде има растителност и когато се качиш най-отгоре или пък си поседнеш в някоя от беседките, ти става едно такова хубаво и приятно.


Знаете, че имам афинитет към историята, а и атмосферата на подобни места. Градове, села, върхове дори, та се досещате и колко развълнувана бях да посетя и тези два града.


Какво повече да ви кажа?! Снимките сами говорят за красотата на местата, а историята и въображението ги допълват. Обичам такива места. Докосващи, вълшебни, криещи богата история и стотици отминали животи...





 
И накрая...
В последно време никаква ме няма тук. Мислех си, че ще успея някак да съчетая всичко и истината е, че ако искам мога да го направя. Проблема е там, че нямам вдъхновение, за да го направя. А няма смисъл да правя нещо насила. Така, че тук съм, блогът също, дори ми липсва. Но не мога да ви обещая, че ще бъда последователна.

сряда, 12 октомври 2016 г.

One of my days: Троян

Здравейте, 
Времето се променя и става все по-студено. Трудно ми е да повярвам колко бързо мина тази година. И колко притеснения се изнизаха с нея? След малко ще е време за украсяване на елха и раздаване на подаръци. 

Истината е, че не разполагам с много време за момента. Или поне не мога да го разпределя правилно. Все още свиквам с новото място, хората и цялостната атмосфера. Но и това ще стане. След известни терзания относно преместването, реших, че се отказвам. Няма да се боря срещу случващото се. Каквото трябва да стане ще стане и това е! 
Но да не ви задържам повече с приказки, на които ще отделя друг пост. 

Днес без много обяснения ще ви покажа няколко кадри от един от последните топли дни.
 


 Мястото е град Троян, а времето е някъде около Фестивала на Сливата. Цялостната атмосфера беше наистина много енергична, цветна и зареждаща те с позитивна енергия. И преди съм посещавала града, но никога не е бил толкова пъстър и пълен с хора. По главната улица имаше страшно много сергийки с ръчно направени неща, до едно всички красиви и уникални. Може да намерите какво ли не. Но това, което на мен ми направи голямо впечатление беше, че зад щандовете стояха млади хора. Усмихнати и вежливи.
Приканвам ви, ако имате възможност, непременно да посетите града по това време на годината, а и не само!








петък, 7 октомври 2016 г.

Ревю: На изток от запада на Мирослав Пенков

Автор: Мирослав Пенков
Издателство: Сиела
Брой страници:231
Оценка в Goodreads: 5/5
"Внук купувa тялoтo нa Лeнин oт eВаy, кaтo пoдaрък зa дядo cи, aктивeн бoрeц, фaнaтизирaн кoмуниcт. Eдин прoпaднaл вундeркинд нaxълтвa c взлoм в прaвocлaвнa църквa, зa дa oткрaднe злaтeн кръcт. Eднo мoмчe cрeщa брaтoвчeдкa cи (любoвтa нa живoтa му) вeднъж нa вceки пeт гoдини, нacрeд рeкaтa, кoятo рaзпoлoвявa рoднoтo им ceлo нa Изтoк и Зaпaд. Тaкивa ca cтрaннитe, нeoчaквaнo трoгaтeлни видeния нa Мирocлaв Пeнкoв зa рoднaтa му Бългaрия; видeния, кoитo изпълвaт рaзкaзитe в тoзи плeнитeлeн cбoрник.

В „Ha изтoк oт Зaпaдa“ Пeнкoв пишe c oгрoмнo cърцe зa вeкoвe трaгичнa бългaрcкa иcтoрия. Гeрoитe му oплaквaт нeщa, oтминaли oтдaвнa, и блeнувaт зa други, кoитo тaкa и нямa дa ги бъдe. Ho дoри и пoд cмaзвaщaтa тeжecт нa иcтoрия, дълг към ceмeйcтвoтo, изгнaничecкo cтрaдaниe, рaзкaзитe в „Ha изтoк oт Зaпaдa“ зaпaзвaт лeкoтa и cвeжecт, oживeни oт нeнaдминaтия уceт нa Пeнкoв към aбcурдa."

 
Рядко посягам към книги на български автори, и още по-рядко посягам към сборници с разкази. Българските автори досега избягвах, защото от сблъсъците ми с тях, заради задължителната училищна литература съм останала с лош вкус и малко са творбите, които са ми харесали. Не ми допадаше стила им и някак не успявах съвсем да се свържа с героите. С разказите проблема ми е следния: прекалено са кратки. В повечето случаи не успявам да опозная героите и не са ми достатъчни като съдържание.

Днес ще ви говоря за нещо ново за мен, от което останах доста приятно изненадана. От едно известно време ви споменавам, че търся нещо различно, прибягвам до различни жанрове и т.н.  Е, определено заложих на нещо съвсем различно- сборник с разкази на български автор- "На Изток от Запада" от Мирослав Пенков.

Останах доста изненадана след като приключих книгата. Повечето разкази ми харесаха и ни най-малко не ми се видяха кратки и недостатъчни, за да опозная героите. Прочетох я за отрицателно време и за това спомогна, че всеки един разказ успя да ме пренесе в своето време. Чрез описанията на различните места и карайки ме да мина през чувствата на героите, Мирослав Пенков, успа напълно да задоволи жаждата ми за нещо различно. Нещо болезнено доближаващо се до истината и все пак не прекалено натрапващо, оставяйки ти лош вкус. Напротив, кара те да се замислиш колко трудности, спънки са имали хората в миналото и как продължават да ги имат и досега. Въпреки изминалите години. Но разказите му напомнят и че има нещо хубаво... както сега така и тогава...

Ще ви кажа само, че тези осем разказа имат богато разнообразие. Героите са както мъже, така и жени, както на 16 години, така и на 71-а. Минаваме през различни времеви периоди, събития в историята, примесени с малко въображение на автора. Наситени с емоции, от смях, през меланхолия, тъга и желанието да се прибереш вкъщи.
Разказите на Пенков са впечатляващи, различни от това, което съм чела досега и неочаквано грабващи. Във всеки разказ проследяваме нечий живот, нечия съдба, подложенa на проблемите от съответния времеви период.

Няма да говоря по отделно за разказите, единствено ви съветвам да погледнете книгата, защото си заслужава. Разкази на различна тематика, но имащи нещо общо по между си. Истински истории от едно не толкова далечно минало, които ни карат да помним и стоплят сърцата. Сборника е изпълнен с истории, в които е страшно лесно да се потопиш и да почувстваш героите близки.

сряда, 5 октомври 2016 г.

NY Times By The Book Tag

Добре, не знам дали сте забелязали, но в последно време избягвам да правя тагове. Ограничавам ги, докато не попадна на някой наистина интересен и не ми се прииска да го направя. А днес съм тук с един точно такъв. Попаднах на него, когато една моя дългогодишна любима блогърка, реши да си направи още един блог и то изцяло посветен на книгите- Mrs. midnight reader. А днес, докато преглеждах новите постове видях, че прекрасната Ирейн също го е направила и вече знаех, че и аз искам да го направя. 

Резултат с изображение за NY times book tag
    •  Коя е книгата на нощното ти шкафче?

      В момента там се намират три книги, които се надявам в скоро време да прочета. Първата е "Сирената" на Кийра Кас, която съм преполовила, но да си призная не съм възхитена от съдържанието. Следващата е сборникът на Стефани Пъркинс, "Летни дни и летни нощи", която започнах, но не ми допадна съвсем. Все пак се надявам да я завърша. И последната е "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков, която търпеливо си чака реда .
    • Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?

       През тази година прочетох няколко доста добри книги и когато прочетох въпроса в главата ми се появиха поне десетина прекрасни заглавия. Последната се оказа истинска изненада за мен, а именно- "Двор от мъгла и ярост" на Сара Маас. Останах очарована от мистерията и мъгливата атмосфера. Богата на емоции и цветни персонажи, пленителна история и магия. 
    • Ако можеш да срещнеш един автор – жив или мъртъв, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?

      Ами, Джоан Роулинг, на първо място. Както и повечето, аз също я избирам, защото съм израснала със света на Хогуортс и с голямо удоволствие бих прекарала малко време със жената вдъхнала му живот. Също така много бих се радвала на среща със Сара Маас, както и с Колийн Хувър.
    • Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?

      Когато погледна към мястото, където държа книгите си, впечатление прави, че повечето са young-adult или антиутопии. Това бяха книгите, които ме запалиха по четенето и дълго време поддържаха огъня буен. В последната година обаче търся нови и интересни заглавия, различаващи се по сюжет от тези жанрове. Те биха направили впечатление, както и бавно растящата ми колекция от книги на български автори.
    • Как организираш своята библиотека?

      По азбучен ред на заглавията. Не особено оригинално, знам и много пъти съм се опитвала да ги организирам по автори, цветове и издателства, но само така ми изглежда правилно.
    • Коя е книгата, която искаш да прочетеш, но все още не си?Чувстваш ли се неудобно, че не си прочел някоя книга?

      Ами, неудобно се чувствам сред книжното общество, защото не съм прочела последните две книги за Хари Потър, но и това някога ще стане. Иначе искам да прочета повече книги на български автори.
    • Разочарование, надценена или просто лоша: коя е книгата, която си мислел, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не успя да завършиш?

      Ох, не са малко. Тази година попаднах както на наистина страхотни книги, така и на пълни разочароания. Последното е на любима авторка, а именно- Кийра Кас. "Сирената" не е лоша книга, просто очаквах доста повече. Друго разочарование е втората книга на Зоуи Съг, както и "Сезонът на инцидентите".
    • Какъв тип истории те влекат? Кои истории избягваш?

      Напоследък се интересувам от книги свързани с историята. Не изцяло исторически, но имащи такива елементи, както и антиутопии с малко повече действия и напрежение като "Стъкленият трон" и "Тъмна дарба".

    • Ако можеш да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?

      Със сигурност свързано с битовизма на обикновените хора; нещо българско и силно. 

    • Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?

      Вече споменах, че след като завърша "Сирена", смятам да се захвана със сборника с разкази на Стефани Пъркинс или книгата на Мирослав Пенков.

събота, 1 октомври 2016 г.

Wrap up: September

Здравейте, 
Този месец беше малко странен и наситен с емоции и може би затова нямах голямо желание за четене. Но все пак, прочетените книги  са четири. Без повече суетене преминавам към краткото ми мнение за всяка от тях.

  • "Без Хоуп" на Колийн Хувър
    Месеца започна със един стар любимец, а именно - "Без Хоуп" на Колийн Хувър. Припомних си защо обичам толкова тази книга, както и самата авторка. Емоции, емоции и пак емоции. "Без Хоуп" е грабващ вниманието роман, който не претендира за оригинален сюжет, но все пак успява да накара читателя да го обикне. Ревю тук.
  • "На изток от запада" на Мирослав Пенков
    Тук само ще кажа, че този сборник успя да ми промени отношението към разказите и ме накара да чакам с нетърпение следващата ми среща с негова книга. Сборника е наситен с емоции, но най-открояващата се сред тях е тъгата. Свързвам я с толкова много неща, случили се през месеца, че и да не я харесвах толкова, пак щеше да ми е скъпа.
  •  "Girl online: На турне с рокбожественярското момче" на Зоуи Съг
    Втората книга на Съг беше истинско разочарование. Не, че съм очаквала да е някакъв шедьовър, но тук всичко беше сякаш изсмукано от пръстите. Първата книжка, макар и да не се славеше с оригиналност, поне имаше нещо сладко и момичешко и някак в процеса на четене ме изпълни с топлина и обич. Тук обаче се конкурираха невъобразимото дразнене, което главната героиня ми причиняваше и ужасно плоския и предвидим сюжет. Като цяло, препоръчвам първата книжка, но тази може и да си я спестите. Ревю на първа книга.   


  • "Сирената" на Кийра Кас
    И последната книга за месеца също се оказа разочарование. Като човек, който харесва поредицата "Изборът" ми е много странно да кажа, че тази книга на Кас не ми е по вкуса. За мен беше предвидима, героите ми бяха неприятни и на моменти дразнещи и всичко това някак сриваше цялото ми желание да я прочета. В тази книга никъде не видях завладяващия стил на авторката, красивите и описания, забавните диалози и като цяло всичко, с което бих могла да я свържа. Нещо познато открих само сред описанието на прекрасните рокли на сирените от морска пяна.
Е, това беше. Ако трябва да съм честна, не знам, кога ще е следващия пост. Все пак ще се постарая да колкото мога да спазвам графика си. 
Пожелавам ви прекрасен октомври изпълнен с топъл горещ шоколад, шалове и мирис на канела. И в компанията на приятни книги, разбира се.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...