сряда, 31 август 2016 г.

Wrap up: August...

Здравейте,
Ето, че и август се изниза и отново ред за месечния книжен отчет... През изминалия месец прочетох пет книги, като имаше както много добри, така и не толкова.

  • "Неизчезваща" на Алекс Бракен
    Подходих доста равнодушно към втората книга от поредицата на Бракен, но истината е, че "Неизчезваща" ми хареса много. Интересна, взимаща дъха ти в началните страници, и връщаща ти го накрая, за да можеш да беснееш, че следващата част излиза догодина. Краят беше страхотен, както и с първата книга и тук има неочакван обрат в последните страници. И не само там, цялата книга е купчинка от изненади изскачащи от страниците и хвърляща те в неведение за героите.
  • "Самодива" на Краси Зуркова
    Както вече неколкократно се оплаках, "Самодива", хич не ми хареса. Прекалено посредствена ми беше. Героите и сходни на техните характери, вече съм срещала достатъчно пъти, за да търся нещо различно. За тропите се отнася същото. И не, че не уважавам творението на Краси Зуркова, дори напротив- евала!  затова, че е успяла да го направи и още повече, че го е направила в чужбина. Просто за себе си вече съм изчела достатъчно подобни книги, за да търся нещо уникално или в различен жанр. 
  • "Двор от мъгла и ярост" на Сара Дж. Маас
    Тук пък е точно обратното- за тази книга нямах никакви очаквания. А какво стана, тотално ми превзе свободното време и се радвам, че я прочетох. Докоснах се до героите и обикнах някои от тях. Рис и свитата му са толкова свързани по между си, толкова вярващи си един на друг и готови на всичко, за да защитят най-важното... Касиан, Мор, Амрен и Азиел са перфектни герои. Имат история, цветни характери и обща цел. Сюжета на книгата също е доста добър - пълен с обрати и изненади, редуващ приятни моменти, с такива, в които тръпнеш героите да оцелеят. Ужасно много напрежение и емоции, които задържаха вниманието ми до последната страница.
  • "Сърца за разбиване" на Али Новак
    Тук имам само една дума- разочарование. Не, че съм имала някакви големи очаквания за книгата, но никак не ми допадна. Знам, че има доста положителни ревюта, но просто при мен не се получи. Едва успях да я завърша и дори краят и не беше удовлетворяващ за мен. Хареса ми това, че главната героиня се занимава с фотография и в някои абзаци описващи страстта и се почувствах близка до нея, защото аз също обичам да снимам, но тук се изчерпвам с позитивното.
  • "Верижна реакция" на Симон Елкелес
    И черешката на тортата. Както за месеца, така и за поредицата. Много добра финална книга, по нищо не отстъпваща на останилите две. Сладка, романтична история за лошото момче и доброто момиче. Харесва ми, че авторката е избрала да не прекъсва връзката с героите от предишните книги и че те присъстват на почти всяка страница. Така проследяваме и тяхното развитие. А краят беше толкова очакван и приятен. И точно затова харесвам толкова поредицата. Тя не претендира с оригиналност и точно там е магията. Уюта на познатото и вълшебството на авторката да кара думите и да със сладост да се промъкват в главата ти и да издълбаят там, място за героите.

неделя, 28 август 2016 г.

End of summer book tag

Здравейте,

Тъй като този месец активността ми тук е спаднала доста, а малкото постове, които съм пуснала са далеч от основната тема на блога- книгите, реших да разнообразя с този доста тематичен таг за края на август. Видях го в блога на прекрасната Симона (цък), и макар да не съм тагната реших да го направя.
 *За ревюта, натиснете на заглавията на книгите или в страничната лента. 

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

         "Ugly love" на Колийн Хувър. Още щом я открих в електронен вариант, веднага се захванах с нея и останах повече от очарована. Тя се превърна в едно от попаденията ми за годината и страшно се радвам, че посегнах към нея.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.
   
         Ами не е като да съм имала възможност да прекарам цял ден вкъщи. През седмицата съм на работа, а в неделя обикновено, си устройвам еднодневно trip-че. И тук е моментът да вметна, че от може би средата на юли насам, това е първата ми неделя, в която ще си прекарам целия ден вкъщи... Малко се отклоних, но да кажем, "Аз още броя дните" на Бърданов. Малко извъртам въпроса, на книга, която съм чела във всеки свободен момент. И да, книгата на Бърданов е точно такава и е просто ужасно увлекателна. Малко е мрачна и с не особено неангажиращо съдържание, каквото обикновено очакваме от едно лятно четиво, но все пак е невероятна.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

       Първо щях да кажа "Лейди полунощ", но след това си промених решението. Спомних си, че миналата седмица, предпочетох да дочета "Двор от мъгла и ярост" на Сара Маас, пред това да изляза вечерта. И двете книги са доста динамични, но за момента клоня именно към Двора, защото ми е още прясна в съзнанието и се привързах доста към ирилианците и Мор, а и самата авторка тази година се нареди сред любимите ми. Признавам, че от първата книга от тази поредица не останах очарована, но втората успя да ме накара да чакам с огромно нетърпение следващата... И това няма нищо общо с Рисанд, не!  

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция. 

         За морето си бях взела "Сърца за разбиване" на Али Новак и от време на време посягах към нея по време на почивката и по пътя, но истината е, че просто не ми допадна и затова ми отне доста време да я довърша.  

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

       Силно казано е да не съм харесала началото, просто бях малко скептична към "Перфектната химия" на Симон Елкелес, но я ме вижте сега... Три книги по-късно, аз съм тотално обикнала братята Фуентес и техните истории. Обичам малко изтъркания сюжет на тийн американски филм за лошото латиноамериканско момче и доброто момиче. Чак не е за вярване колко харесвам поредицата.  

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.  

         Бих посочила "Аз още броя дните", но понеже вече я споменах, но непременно препоръчвам, ще избера "Неизчезваща" на Алекс Бракен. И тук съм на мнението, че втората книга е много по-добра от първата и атмосферата е някак мрачна и студена и лично аз смятам, че е подходяща за есента и зимата.

 7.  Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

           Тук са няколко... "Сърца за разбиване", "Гондолата на времето" и може би най-голямото ми разочарование за лятото е "Самодива".  Корицата, цялата рекламна кампания и мрежите доста ми завишиха очакванията, а след като затворих и последната страница (само защото не обичам да оставям незавършени книги) те се изравнениха със земята. Единственото, което отчитам като положително в цялата книга са легендите.... 

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

       И трите гореспоменати. Както казах завърших ги само, защото не оставям недовършени книги. 

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

        Ще се повторя, но не мога да се сдържа. "Ugly love" беше точно такава книга. Дори след като я завърших, емоциите с които ме остави тя, ме държаха дни наред и сега, когато попадна на корицата или цитат и отново ме връхлита ураган от чувства. 

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш. 

“The world moves fast, changing everything around us with each new day. Photography is a gift that can keep us in a moment forever, blissfully eternal.” 
- "Сърца за разбиване"
Али Новак

  “To the people who look at the stars and wish, Rhys."Rhys clinked his glass against mine. 
“To the stars who listen— and the dreams that are answered.” 
- "Двор от мъгла и ярост" 
Сара Дж. Маас

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.

         Сборникът с разкази „Летни дни, летни нощи”. Знам, че не е много оригинално, но колкото и да се опитвах, не успях да се сетя за книга, която да има по-лятна корица от тази. Друг е въпроса, че за момента съдържанието и не може да ме грабне достатъчно и да задържи вниманието ми. Явно не ми допадат разкази.

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

        Цялата поредица за Братята Фуентес. Много приятна, романтична и перфектна за лятото.
Ревюта на първа и втора книга.

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

        Ще посоча една книга от миналото лято, за да не се повтарям отново. "Graffiti moon" на Кат Кроули, не само има красив финал, но и цялата е красива. Прелестна, страниците, на която са покрити с изкуство отвсякъде. Перфектна е за този момент от годината. Бърза и все пак плавна, ухаеща на лято, на залези. Караща те да се качиш на колелото и да тръгнеш нанякъде, само и само, за да усетиш вятъра в косите си и свободатата.

Това е! 
Няма да тагвам никого, но ако някой реши, че иска може да си избере въпрос и да напише отговора в коментарите :)


петък, 26 август 2016 г.

One of my days: Ahtopol, my happy place!


"...Like the air
I breathe
I let you in
Keep me warm underneath my skin
'Cause I'm
Giving in to your touch
I can never get enough
Dive in deep into the ocean..."

 

Напук на влошаващото се време, днес съм тук с един слънчев и изпълнен с приятни спомени, пост.
Миналата седмица се завърнах от кратка почивка на морето. Тази година няколкото дни, които прекарах по нашето Черноморие бяха в едно южно градче, което досега не бях посещавала. И в което се влюбих.



Ахтопол, където водата е по-синя...Където енергията е положителна...Ахтопол, където температурата е перфектна, нито е прекалено топло, нито-хладно... Ахтопол, където заобиколена от приятели се чувствах добре, щастлива... 


 Винаги съм искала шосето, по което минавам да върви по линията на морето. До виждам скалите и разбиващите се в тях вълни, да усещам морския бриз през прозореца и да не виждам застроените площи. Мисля, че това се е зародило от прекалено многото филми, но... Е, това ми желание се сбъдна. Както и още едно: Боровата гора да достига плажа. Мястото, където морето и планината се срещат, където се случва магията. 


 

Още от началото на лятото с приятелите ми правим планове да отскочим до морето за няколко дни. И ето, че времето неусетно дойде, та и си замина. Вечерта преди да тръгнем, багажа ми не е готов, все още не съм вечеряла, а часът е единадесет и половина. На следващата сутрин с мрачно изражение ставам точно в пет и някак успявам да се наглася. Колата идва да ме вземе и ето, че пътуването започва.




По целия път не спирам да се усмихвам. Ушите ми чуват какви ли не истории за мястото, което ще посетим и околността. Градът на любовта, издигнат върху отдавна застинал вулкан, и до който, за да стигнем трябва да минем през Дяволската река пълна със змии, лъвските скали и зелен тунел от короните на дървета. И за двамата влюбени избягали от неодобрението на семействата си.



Както ще забележите, любимото ми място от най-южния град на нашето Черноморие е Фарът и скалите в близост до него. Нямаше ден, в който да пропусна да отида там поне веднъж. Има нещо вълшебно, което ме теглеше все натам... При разбиващите се вълни, при морската пяна, пълзяща по скалите, при необятното синьо, докъдето очите ти видят.

Това, че е разположен на скалист полуостров те кара да се чувстваш все едно си откъснат от света. Всичко е спокойно, някак отдалечено и каращо съзнанието ти да си вземе почивка. Но не си правете изводи от горното изречение, че градчето е скучно. Ни най-малко, но все пак зависи и в каква компания си...


А сега ви оставям да разгледате снимките...










 
Гледката от нашия балкон... 





 

П.П. Не съм сигурна, че и следващата сряда ще успея да пусна публикация, но в петък няма да пропусна, обещавам. А колкото до ревюто на Ugly love, по случайност точно този пост изчезна... И съм толкова разочарована, че не съм сигурна дали ще го напиша отново.

петък, 19 август 2016 г.

One of my days: "... life is pretty amazing..."

Здравейте,
Днес ще ви покажа снимки от едно пътуване в началото на месеца. Знам, че доста позапуснах блога и не се оправдавам, но се опитвам. Наистина опитвам, обаче лятото ми се оказа доста по-натоварено отколкото предполагах.
В почивния ми ден със семейството ми станахме рано-рано и тръгнахме към едно (или няколко) място, което от дълго време исках да посетя.

 
 Първоначалния план беше да разгледаме Монтана и Враца, но както ще видите по-долу имаше и някои отклонения. От самите градове няма много кадри, но като за първо посещение и на двата, ми попаднаха и с удоволствие бих ги посетила отново.


Както ще забележите, всъщност, този пост е посветен по-скоро на природните красоти и духа и настроението, с които ни зареждат. Тези няколко места, които ще видите, непременно трябва да бъдат посетени. Да бъдат усетени и изпитани. Енергията по тях е различна... вълнуваща, емоционална, наелектризираща. Често сме твърде заети, за да поспрем малко и да се огледаме, и това е жалко, защото изпускаме толкова много. 



Отвикнала съм да правя подобни постове. От две седмици този пост стои в Чернови, отварям го сутрин и вечер, минавам през снимките и единственото, което ми идва наум е колко щастлива бях да бъда на тези места.



Обикновено обичам да правя някои допълнения относно мястото, но тук просто нямам какво да кажа. Хареса ми това пътуване и това е.



Съвсем случайно, решихме да се отклоним от пътя с около десетина километра, за да стигнем до връх Околчица и да минем през къщата на Вазовата героиня, Баба Илийца. Ако сте редовни посетители на блога, знаете, че високите гледки са ми слабост и щом видях обозначителната табела с надпис вр. Околочица, помолих баща ми да се отклоним от маршрута, ни най-малко не подозирайки, че това ще се превърне в едно от любимите ми места.




Колкото до къщата на небезизвестната баба Илийца, останах очарована от реставрацията и, и запленена от разказаното ни от жената, която ни покани да разгледаме.



Не ми се иска да се впускам в дълги обяснения и да ви натрапвам мислите си. Основното е, че силно препоръчвам да минете през връх Вола, ако имате ходене към Враца или околността, защото най-малкото заради гледката, няма да съжалявате. Надявам се чрез снимките и на вас да ви се е приискало да посетите тези места. 


"...because when you stop and look around, this life is pretty amazing...

неделя, 7 август 2016 г.

It's Friday... В неделя

Photo                                                                                                                                                      More: Здравейте,
Набързо се разписвам за тази седмица с един доста хаотичен пост, в който споделям последните си впечатления  и просто е сглобен от няколко различни теми, като се надявам да не е прекалено несистематизиран и разбъркан.

От доста време не съм правила пост за поредицата, но ако трябва да съм честна, не знаех какво да напиша в него. Засега ежедневието ми се поуспокои и дори стана еднообразно. И ако до преди две седмици бях все тичаща нанякъде, с объркани мисли в главата, то сега бих казала, че ми доскучава. Все още си имам терзанията, но за момента ги избутвам на заден план.
Ставам сутрин, врътвам се малко вкъщи и отивам на работа. Свършвам към 7-8 вечерта и два-три пъти в седмицата се виждам с приятели да хапнем, да се разходим и да се видим, след което се прибирам. Ако пък не, направо се отправям към вкъщи, като и двата случая нямам особено желание за каквото и да е, по-различно от това да съм в леглото и да си почивам с музика, някой блог пост или четиво.
Вчера за пръв път от месеци имах желание да гледам филм. Сведох избора си до две адаптации от тази година, като не съм чела нито една от книгите- Me before you и The 5th wave. Да,  нямат нищо общо по между си освен, че са екранизации на доста популярни книги. В крайна сметка се спрях на Петата вълна. И никак не съм разочарована. Хареса ми филмчето. Малко ми напомня на Дивергенти, но все пак смятам, че идеята за книгата е оригинална и това, че аз съм намерила допирни точки с друга, не значи, че не оценявам или омаловажавам. Допадна ми избора на актьори и развитието на действието. Да си призная малко съм отвикнала от гледането на филми. Въпреки, че героите ми харесаха, за мен те останаха някак повърхностни и недоразвити, защото в книгите, виждаме пластовете им и дълбаем ли, дълбаем с всяка следваща страница... Опознаваме ги, страдаме и се смеем с тях, живеем още един живот. Въпреки това както казах, The 5th wave ми хареса и дори  и се прииска да посегна към книгите. Не знам какво е мнението на хора чели книгата и гледали филма, но за моите критерии се беше окей.  С две думи препоръчвам ви го, ако сте фенове на жанра, а аз се насочвам към Аз преди теб и се надявам също да ми хареса.
Знам, че тази седмица оставих блога на заден план, но не ми остана време за прилични постове, а не исках да претупвам нещата, що се отнася до ревюта и още повече, щом е на любима книга. Истината е, че винаги ми е по-трудно да си събера мислите и да напиша ревю на книга, която до такава степен ми е харесала. Но ще се опитам да довърша това на "Ugly love"... 
А щом започнах да говоря за книги да вметна и, че прочетох "Неизчезваща", втората книга от поредицата на Алекс Бракен. Ще кажа само, че ми хареса, макар и да не смятам, че е по-добра от първата. Има действия, обрати, израстване на героите, както и нови такива. Не смятам да и правя ревю, обаче и малко повече ще видите в wrap up-а за месеца. 
В момента съм на последната 1/4 от "Самодива" на Краси Зуркова, за която имах големи очаквания, които за момента поне, не се оправдаха и съм малко разочарована. Познати тропи, неотличаващи се с нищо герои и твърдения за България, с които не съм съгласна. Единственото, което ми допада са добре разказаните митове и легенди. Повече- в края на месеца.
Нещо, което напоследък забелязвам и за което супер много се радвам и подкрепям, е как българското блогърско и влогърско общество започва да набира все по-голяма популярност. С малки стъпки се приближаваме до хората, които се занимават с това по цял свят, и как това, което правиш и ти доставя удоволствие, започва да значи нещо и при нас, а не да е посрещнато с негативи. Родни блогъри и влогъри заимстват идеи от чуждестранните, разчупват малко атмосферата, организират събития (маратони, срещи), имат много и свежи идеи и това може само да ме радва.

Е това беше от мен за днес!
П.П. - Чакам предложения за някой хубав филм.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...