неделя, 31 януари 2016 г.

Wrap up: January...


 
Здравейте,
От края на октомври не съм правила подобен пост, но със по три прочетени книги на месец, които си имат ревюта не мислех, че има смисъл. Това обаче са едни от любимите ми постове за четене и за правене и реших, че тази година ще започна да ги правя отново...
Та, нека да започваме. Направо не е за вярване, че този месец прочетох пет книги, и в момента дочитам още две. Беше доста натоварено и гледам да обръщам повече внимание на училището, и все пак през ръцете ми успяха да минат пет книги.



Съвсем в края на миналата година започнах Обещание на Карина Хали и я завърших на втори януари, мисля. Както споменах във ревюто си, останах малко разочарована от нея, защото имах големи очаквания, но все пак не е лоша книга. Повече - тук.

След това завърших 451 по Фаренхайт на Рей Бредбъри и още съм със смесени чувства относно нея. Определено ми хареса, но е и малко плашеща, защото отразява днешното общество, до някаква степен. Не ми се иска да изказвам по-обширно мнение, докато не си изясня отношението към нея.

Към средата на месеца се насочих към Всички наши места на Дженифър Нивън. Имах предчувствие, че няма да ми хареса и затова отлагах толкова дълго време прочета и. Не знам каква е причината за това, просто не ми допадна самата история. Може би твърде много ми напомня на Вината, до която не мога дори да се приближа. Истината е, че не ме впечатли с нищо и по никакъв начин не ме докосна. Героите ми бяха неприятни и я завърших само, защото не обичам да оставям книгите недочетени.

Преди няколко дни завърших и Красива забрава, която оправи настроението ми. Беше толкова сладка и позната. Точно по тази причина и посегнах към нея. Познавах героите, познавах атмосферата и начина на писане на Макгуайър и имах нужда от нещо познато и приятно. Повече- тук.

Искаше ми се да пусна поста в петък, но тази седмица започнах да чета паралелно три книги и не знаех докъде ще стигна с тях. Оказа се обаче, че Тъмна дарба ми взе цялото внимание и останалите останаха на заден план. Тотално ми взе ума и не ми позволи да я оставя, докато не я завърша. Ще се постарая да и направя ревю.

 

Наскоро започнах Beautiful Redemption, която е първата ми книга на английски. След като завърших историята на Ками и Трентън, толкова ми се искаше да видя какво ще се случи с останалите братя и по-специално Томас, че бях готова да се престраша да чета на английски и два дни не се спрях да търся Beautiful Redemption, книга втора от Братята Мадокс, и точно когато реших, че е неоткриваема, попаднах на нея. До момента ми е интересна, но като, че ли повече ми допада първата книга. 

Паралелно с нея чета и #НаживоотСофия на Шпатов. Най- накрая си я взех и с удоволствие чета по един-два разказа на ден.
 

сряда, 27 януари 2016 г.

Ревю: Красива забрава на Джейми Макгуайър

Красива забраваИздателство: Прозорец
Автор: Джейми Макгуайър
Страници: 318
Оценка в Goodreads: 5/5

Днес ще ви разкажа за началото на една поредица, с чийто герои съм запозната, a и вярвам, не малкo от вас също. Става дума за книга първа от поредицата за Братята Мадокс, които вече сме срещали в Красиво бедствие. И докато там се проследява живота на Травис, то тук разглеждаме този на неговите братя.

В първия роман от поредицата за братята Мадокс, се запознаваме от близо с барманката в „Червената врата", съветницата на Травис през пиянските му нощи, Ками. Тя е водена от свирепо желание за независимост и  работи от съвсем млада. Като барманка във „Вратата“ почти не ѝ остава време за друго, освен за лекции.  Приятелят ѝ  отменя едно пътуване и така тя остава свободна през уикенда за първи път от цяла година.
Ками е забелязана не от друг,  а от Трентън, един от братята Мадокс, който също като Травис е известен с това, че излиза със студентки още от гимназията. Приятелите му искат да приличат на него, а жените – да го опитомят. Трентън се опитва да загърби тежки  събития от миналото си и чувство за вина. А Ками се опитва да реши проблемите в семейството си и да стои далеч от Трентън.
Срещите  помежду им обаче зачестяват и преминават от  приятелство към нещо повече.
И за двамата тази любов е изпитание, което ще  разкрие една дълго пазена тайна. 

 “Anything to do with the Maddoxes is never boring.”

Не съм очаквала нещо подобно. След като завърших книгата, страшно се разстроих и не мога да кажа точно защо. Просто по никакъв начин не съм предполагала, че може да завърши с подобно разкритие и в момента ми е много тъжно.

Сега като се върна назад откривам някои малки подсказки и се радвам, че не съм се досетила, защото щях да загубя много. Е предполагах какво работи Ти Джей, но това е най-малкото.
Радвам се, че прочетох тази книга и много ми се иска да се докопам до следващите, така че издателство Прозорец, моля преведете ги.

В началото, когато я започнах не мислех, че ще е нещо особено. Искам да кажа, знаех с какво се захващам и какво да очаквам. Не за пръв път посягам към книга на Джейми Макгуайър и обичам начина и на писане, свикнала съм с него и героите, които срещам вече в трета книга. Тя умее да изгражда героите си и да те кара да се чувстваш като техен приятел.

Братята Мадокс, или поне Травис, Трентън и Томас са ми слабост вече. Имат прилики по между си, но в същото време са много различни и ми е интересно да открия нови черти за тях. Много харесах Коуди и Рейгън, които са колеги и приятели на Ками. Те също си имаха свои проблеми, през които трябваше да преминат, за да бъдат там, където са в края на книгата.
 Аби и Ками са прекрасни девойки, опитващи се да се справят с трудните си семейства и миналото си. Всяка опитваща се по свой начин, но отново открих както много прилики така и много разлики между героините.

Да, тази книга доста прилича на историята на Аби и Травис, но тук героите са малко по-обрани в емоциите си. Трентън не се отдава на гнева си, а се опитва да остане уравновесен, и също толкова мил е с момичето си както и другите му братя, а Ками е малко по-сдържана и отговорна от Аби. 

Точно последната част ме накара да дам тази оценка на книгата, защото нямах абсолютно никаква представа какво ще се случи. Макгуайър се е справила добре с тази си работа. Радвам се, че реших да я започна и след завършването и, след като тъгата ми премина, останах с едно приятно чувство.

петък, 22 януари 2016 г.

Моят органайзер


Аз съм от хората, които забравят бързо или трябва просто да им мине през ръцете, за да го запомнят. Много пъти съм си патила от това. Точно затова от около три години имам един верен помощник, който да дойде на помощ, ако попадна в подобна ситуация - органайзер. Досега не съм инвестирала, нескромна сума пари, в един вече готов такъв, и си ги изработвах сама. Отнема малко време, но на мен винаги ми е било приятно и излизащо на прилична цена. Просто намирах някой красив тефтер с подходящи размери и си набавях помощни материали: цветни хартии и sticky notes, малки забавни картинки, флумастери, цветни химикали и всякакви забавни неща, които биха ми допаднали. Забелязах обаче, че с всяка изминала година размера на органайзера се увеличава, както с броя листи, така и с размера си.
 

Един от подаръците за рожденния ми ден миналия месец, беше точно готов, ръчно изработен, прекрасен органайзер, който мога да променя/ допълня/ разместя по мой вкус. Още тогава се захванах с това и ето един месец по-късно, мога да кажа, че вече е влязъл в употреба и първото шестмесечие от годината е готово.

Сега ще ви покажа малко снимки на основните неща, без да навлизам в големи подробности, като се надявам на някой от вас да му бъдат полезни.

 

В началото има списък за покупки, а след това започва разпределението по месеци. За всеки месец съм оставила определен брой листи и съм направила календар. А тях съм разграфила по дни.


На всеки три месеца съм поставила един цветен лист за To do, в който са да си отбелязвам по-важни неща, събития и т.н., които ще се случат през тези определени месеци. След приключването на месеците, идва ред и на разходите, които може да се организират според самия човек.

  

 Като цяло съм го разграфила на няколко раздела:
  • Месеци + То do lists + разходи и покупки
  • Раздел свързан общо казано с книги
  • Отделение за блога
  • Раздел свързан с училище и съпътстващи дейности
  • Отделение за моите пътувания, което да момента все още стои неупотребявано 
  • Няколко свободни листа, за всеки случай
Този органайзер си има място само вкъщи. Доста е обемен и не позволява всекидневно разнасяне в чантата ми.


 

В последната част на органайзера съм избрала да сложа допълнителни листчета и такива за отбелязване, а в края му има няколко листа със съвети, които получих със самия органайзер. 

Специално в този органайзер не съм добавила много от себе си, само го разграфих, подредих по начин, по който на мен да ми е удобно и сложих няколко цветни картинки и рисунчици в началото на новите раздели и между месеците.

Е това беше от мен  ще се видим в сряда...

сряда, 20 януари 2016 г.

Ревю: Обещание на Карина Хали

Издателство: СофтПрес
Автор: Карина Хали
Страници: 320
Оценка в Goodreads: 2/5

Линдън и Стефани. Двама най-добри приятели от години, на които им e писнало от случайни забежки и връзки с неподходящите. И така вече на двадесет и пет, през една пиянска нощ Линдън предлага на Стефани, ако и двамата нямат сериозна връзка на трийсет години, да сключат брак по между си. И Стефани приема. С годините първоначалното привличане между тях нараства и в един момент те трябва да решат, по кой път искат да поемат и готови ли са за последиците от действията си. 

Заради многото и положителни ревюта исках да се сдобия с тази книга. Исках и да я харесам. И така покрай Коледа се насочих към нея. Корицата е много красива и с удоволствие ще я прибавя към колекцията си. Това обаче не беше моята книга. Да си призная дори съм леко разочарована от съдържанието и.
Да, "Обещание" е лека и приятна книга, с която да разнообразиш ежедневието си, но аз имах прекалено високи очаквания за нея, които останаха неоправдани. 
Харесва ми това, чe книгата показва гледните точки на Линдън и Стефани, двамата главни герои. Как всеки от тях оценява дадена ситуация и чувствата, които изпитват, както един към друг така и към околните.
Харесах Стефани Робсън заради любовта и към модата, сарказма и,  желанието и да се справи сама и да постигне нещо. Красива, забавна, непостоянна, както във връзките си, така и с цветовете на косата си, тя се стреми да бъде харесана, оценена, забелязана. 
Линдън Макгрегър е чаровен женкар, амбициозен, красив, богат и интелигентен, плюс това - пилот на хеликоптер.  Под етикета, който му е лепнат обаче, ние виждаме още нещо. Той не е получил всичко на готово, има проблеми със семейството си, и не показва чувствата си. Всичко това е добре скрито под фасадата на привлекателен мъж със шотландски акцент, свaлящ всичко, що е от женски пол. 
Второстепенните герои, Джеймс и Надин, успяха да ме настроят срещу себе си, много скоро след срещата ми с тях. Джеймс бих описала като егоистичен, подмолен човек, който още не е сигурен какво иска. А Надин още от самото начало изглеждаше надута и опитваща се да контролира всичко около себе си. Хареса ми, че в такава ситуация Линдън показа, че е мъж на място и няма да позволи на едно момиче да контролира живота му и да го отдалечава от приятелите му. 
Пени и Арън, други второстепенни герои, страшно много ми допаднаха. Когато се появят из между страниците, внасят настроение, живот. Млади, диви и винаги готови за купон.

Като цяло всички герои имаха няколко много кофти постъпки, но според мен точно това е била целта на Карина Хали. Да пресъздаде някои ситуации от живота и да покаже, че не всичко тече по мед и масло, дори и в книгите. Точно в това е силата на романа, и точно това ме спря, мнението ми за книгата да не бъде отрицателно.

 "Защото с отминаването на времето ми става ясно, че животът не е пътуване по права линия. Понякога трябва да направиш крачка назад, после две напред и да отскочиш встрани. Като се замисли човек, е нещо като изкривяване на времето и пространството."

Бих казала, че "Обещание" на Карина Хали, би удовлетворила читателите, които се захващат с нея просто, за да си починат от ежедневието. Предвидима и все пак привличаща те история на двама приятели, едно споразумение и доста еротични моменти.

петък, 15 януари 2016 г.

It's Friday...

Здравейте,
Как минава първия месец от годината при вас? Аз отново не усетих как се изниза между пръстите ми и ето, февруари чука на вратата. Искаше ми се по-рано през месеца да пусна подобен пост, но бях планирала нещата, които искам да публикувам преди това. Ето, че сега е ред и на It's Friday.
През първата половина на месеца, аз се занимавах главно с дооформяне на оценки и висене из всякакви онлайн магазини за козметика, и това доведе до няколко нови неща. 
 Ходих да си подновявам личната карта и... Защо никога не може да изглеждам добре на снимка за документ? Никога, ама никога. Така де, не че е болка за умиране, но ми се щеше следващите десет години, да изглеждам сравнително добре на личната карта. Както и да е...
На 11-ти ходих на олимпиада по български. Малко забавна история се получи. Отивам за пети час и госпожата казва- "Вие нали ще дойдете в 2?", като моят и на още няколко човека отговор  е "Къде?", "Е, как къде? На олимпиадата.". И така, Гергана отиде в два на олимпиада, защото не и се караше час на класа, е, и защото бях обещала де, но... И какво ме чакаше там - Интерпретативно съчинение... На "Септември". Страхотно! Не, направо прекрасно! Тази поема ми е много неприятна и тежка , и не мога да правя интерпретативни съчинения. Гео Милев ми идва  too much и интерпретативните съчинения не са моето нещо. Иначе, в есетата ме бива, но да трябва да напиша, нещо оценено в определени рамки, ме кара да си блъскам главата в стената. И така, прекарах няколко часа в една стая, чудейки се кой дявол ме кара да идвам тук?
Тази сряда ходих и на още една олимпиада. По история. Първите два часа минаха добре, но след това започна да не ме свърта на едно място и започнах да се изнервям. Като цяло не съм доволна от това, което направих и на двете олимпиади и съм разочарована от себе си. Нека да преминем към нещо по интересно, обаче.
От много време не съм гледала филм. Преди няколко дни реших, че ми се гледа някакъв, но не какъв да е, а с танци. Те са ми едни от любимите и е трудно да намеря такъв, който не съм гледала. Ако имате предложения споделете в коментарите. Гледах втората част на Center stage и страшно много ми хареса, двамата главни актьори са ми познати и много се радвам, че случайно попаднах на тях. Смятам, че много си отиваха и се справиха, както и целия актьорски състав, със задачата си. Напълно задоволи желанията, които имам към подобен тип филми. Друго, което ми хареса е самия начин, по който се държаха героите. Филмът е от 2008 и тогава не всичко беше вулгарност и провокативност, както се случва в повечето продукции последните 1-2 години. Беше приятен, нежен, забавен и интересен.


Започнах и поднових гледането на два сериала. На шести излезе първи епизод от 5B на Teen wolf и въпреки, че актьорския състав е доста променен от началото към момента, както и самия жанр на сериала, не мога да се откажа от него. Да, още смятам, че Алисън не трябваше да умира и Айзък също ми липсва ( много ги харесвах като двойка), както и Дерек. Малия, Лиам, Париш и Тео също са прекрасни с главните роли,които придобиха, а и Скот, Стайлс и Лидия още са тук. Нямам търпение за предстоящото.
Сериала, който започнах съвсем наскоро е The Shannara Chronicles. Пуснах си първи епизод просто, за да видя за какво става дума и страшно много ми хареса. Отново смятам, че актьорския състав е доста сполучлив и нямам  търпение да видя как ще се развият нещата. Въпреки, че сериала е малко мрачен, заради събитията, които се случват, атмосферата е доста приятна, някак си жизнена, а  и пускат доста шегички, особено Уил. За момента изглежда доста интересен и обещаващ.
Трети сериал, който обаче чакам от доста време и излезе съвсем скоро е Shadowhunters. Още не съм го гледала, но нямам търпение да видя, как новите актьори ще се превъплатят в познатите ни герои. Може да не харесвам начина на писане на Касандра Клеър, но историята за нефилимите ми допада. 
Днес беше хубва ден. Прибрах се по-рано от очакваното, свърших доста работа вкъщи и съвсем неочаквано, една приятелка ми звънни и ми предложи разходка в околностите на града с колата. Без много да му мисля се съгласих и половин час по-късно чаках да ме вземе. Попаднахме на страхотен залез и от доста време не се бях смяла толкова много. Дори най-искрено си се разплаках от смях.
Желая ви приятен уикенд и успешна седмица. 
Ще се видим в сряда.

сряда, 13 януари 2016 г.

Bookish Identity Tag

Здравейте. Днес ще попълня един въпросник, според който мога да си устроя живота в един магичен свят. Благодаря на Кая за тага.

1.В кой фантастичен свят бихте искали да живеете? 
-Всички фантастични светове са описани по прекрасен и така примамващ те начин, но всеки от тях си има и доста лоши черти или изградени социални правила, че трудно бих се справила, който и да е било от тях. Все пак, нека кажа Света от Изборът. Изглежда най-малко опасен, да има доста размирици, но сравнение в разбий ме и дивергенти е направо приказка.

2.Кой би бил вашият партньор?
- Много, ама много труден въпрос. Фор или Каол. Успях да ги сведа до тези двамата, но ми е доста трудно.

3.От поредицата за Пърси Джаксън, кой би бил твоят божествен родител?
-Посейдон или Атина по предпочитания. На тест обаче ми показа Атина.

4.От поредицата Реликвите на смъртните, какъв предпочиташ да бъдеш – долноземец или нефилим?
- Нефилим. Животът им наистина изглежда много интересен. Вярно изпълнен с много опасности, но много привлекателен.

5.В поредицата за Хари Потър, в кой дом бихте били?
- Според тестовете Рейвънклоу или Грифиндор. Моето мнение обаче е повлияно от поредицата и затова бих избрала Грифиндор.

6.В поредицата Дивергенти, коя би била вашата каста?
- Преди известно време съм правила тест, но не помня отговора. Не бих могла да се самопределя като част от някоя каста. Не бих могла да бъда напълно пряма, хич не съм миролюбива, не съм и аскетична, не бих се определела и като ерудит, а колкото и да ми се иска да кажа Безстрашни, истината е, че се плаша доста лесно, но се опитвам да превъзмогна страховете си. Нека бъда Дивергент. Ако все пак не мога да избера това, ще се престраша да бъда Безстрашна, защото колкото и страхлива да съм обичам приключенията.

7.От поредицата The Northern Lights, какъв би бил вашият демон?
- За пръв път чувам за нея и не съм запозната.

петък, 8 януари 2016 г.

Ревю: Морето на спокойствието на Катя Милей

http://2.bp.blogspot.com/-C8mzrn5MrNk/VitwnGrlZnI/AAAAAAAAAOk/xKoFTGLpooY/s1600/196334_b.jpg Издателство: Тиара Букс
Автор: Катя Милей
Страници: 559
Оценка в Goodreads: 5/5 

 Настя Кашников, седемнадесет годишна, бившата пианистка на Брайтън, иска две неща: да завърши гимназия без никой да разбере за миналото й и да накара момчето, което й отнема всичко – самоличността й, духа й, волята й за живот –да си плати. Докато, Настя се опитва да скрие своята история под много грим и малко дрехи, тази на Джош Бенет не е тайна за никого. Името му е синоним на смъртта, защото всички около него умират рано или късно. Единственото, което иска е, да бъде оставен сам и това е лесно постижимо. Пазен от своето силово поле, той има само дърводелството и това му доставя удоволствие. 
Докато световете на двамата не се сблъскват...

“I live in a world without magic or miracles. A place where there are no clairvoyants or shapeshifters, no angels or superhuman boys to save you. A place where people die and music disintegrates and things suck.” 

Настя и Джош са объркани, самотни и изграждащи стени около себе си. Не търсят съжаление и всячески се опитват да го избегнат, дали като се представят във възможно най-лошата светлина, или просто като изолират себе си от останалите. Това не е история за двама души, които да се открият и да бъдат щастливи. Това е история, в която двама души се нуждаят да бъдат спасени, да поемат контрола над живота си.
В началото Настя ми беше доста странна и не успях да я харесам, но с всяка следваща глава, тя разкриваше нови части от себе си и въпреки, че се опитваше да не харесва останалите от героите не успя. Чрез нея, ние откриваме, че понякога да бъдеш обичан не е достатъчно, ако ти самия не се обичаш. Настя е изключително сложен персонаж. Загадка, която едновременно иска да бъде разгадана и в същото време иска тайната и да остане такава. Имаше доста неща, за които съм съгласна с нея и разбирам защо е решила да стане безмълвна и провокативна.

“Daylight won’t protect you from anything. Bad things happen all the time; they don’t wait until after dinner.” 

Харесах Джош от самото начало, както и Дрю, което е странно понеже по принцип намирам персонажи като Дрю за дразнещи и досадни. Джош е вглъбен в своето изкуство и това е неговото нещо. С това е разпознаваем. Той не се нуждае от любов, внимание и не си позволява да чувства, докато не среща Настя.
Дрю,умен, забавен, влюбен, приятел, женкар . Пет думи описващи перфектно това момче. Макар да не се напряга често да докаже, колко умен е всъщност, той прави това съвсем умишлено. Момче способно да те закове на дебат, но в същото време бива и супер задник. Верен приятел и добър син, Дрю остана до Джош във всички тежки моменти, а по- късно и до Настя.  

“His hands are miracles. I can watch them for hours, transforming wood into something it never dreamed of being.” 

 Когато си взех книгата, смятах, че корицата е прекрасна, дори по-хубава от оригиналната и сега след като знам каква история се крие зад нея, я намирам за още по-красива и пълна със смисъл и чувства.
Писането на Катя Милей е страшно леко, увлекателно и макар тежкото си съдържание, книгата се чете изключително бързо и лесно. 


“Your name could mean to excel and you could be useless and crap at everything. You can put a name on anything, call it whatever you want, doesn’t make it real. Doesn’t make it true.”

Книга, хващаща те от първата страница и взимаща цялото ти внимание до последната... А дори и след това. Наситена с емоции, сърцераздирателна, драматична, нежна и брилянтно поднесена история за едно емоционално крехко момиче, самотно момче и втория шанс. Морето на спокойствието е  красива книга. 

сряда, 6 януари 2016 г.

One Lovely Blog Award

Здравейте,
В края на миналата седмица видях, че Кая, Ева, Габи и Симона са ме номинирали и съм им страшно много благодарна.
А ето ги и правилата на One Lovely Blog Award:
1.Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2.Копирай правилата
3.Напиши 7 факта за себе си.
4.Номинирай 15 други блогъри (в случая 2-3) за наградата и се подсигури, че знаят
5.Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра, който те е номинирал
Седем факта...
  • Изнервям се, когато около мен има много хора. Не ми е приятно да бъда заобиколена от тях, чувствам се притисната, въздуха ми се вижда малко и обичам личното си пространство.
  • Нямам абсолютно никакъв проблем да си стоя сама. Понякога дори го предпочитам.
  • Интересувам се от козметика и от около две години това е едно от хобитата ми.
  • До преди три години се занимавах доста активно с рисуване. В осми клас започнах да го чувствам като задължение и постепенно спрях да се занимавам с това.
  • Също така съм се занимавала с изработка на бижута и оригами, но бяха все временни хобита.
  • Обичам да планирам, но често плановете ми се променят.
  • Не обичам плодови чайове. Прилошава ми от тях, но съвсем спокойно мога да пия зелен чай с джинджифил.


    И понеже повечето ми любими блогърки вече са номинирани, реших само да ви препоръчам няколко, за да ги погледнете: Елена, Ева, Симона и Криси.

петък, 1 януари 2016 г.

NYE...

2016 and happynewyear imageЕ, ето я и новата година... Бъдете здрави, щастливи, влюбени и пътешестващи! Как започна моята нова година? Ами, почти закъснях за нея... Слизахме километър и половина пеша, на минус десет градуса, за петнадесет минути. И успяхме. Точно, когато отидохме на площада, последната секунда измина, стрелката на часовника се премести и зарята започна. Всичко стана много бързо, шумно, мокро, неосъзнато. Бях окъпана от шампанско и една тапа ме удари в главата, целият този шум и хора ме нервираха и изпитвах страх от всичките тези пиратки и подобните им , попадащи измежду краката ми, забравих и да си пожелая нещо, защото току-що бях ударена. И все пак беше забавно. Странно и неочаквано, надявам годината да продължи по същия начин. Без ударите, разбира се. 
Какъв беше новогодишният ви късмет? Какви са плановете ви? 
Не мисля, да се впускам в сериозни размисли и да си правя списъци с цели, просто ще се опитам да бъда щастлива всеки един ден от тези 366 дни; да се храня, така, че да ми доставя удоволствие; да завърша с добри резултати и съответно да вляза там, където искам и да пътувам, възможно най-много....
Днес поставих и новото си годишно предизвикателство в goodreads- петдесет и една книги. Точно толкова колкото прочетох през 2015 година. Днес започнах и да попълвам новия си органайзер. Бях започнала да го декорирам, но исках да започна да пиша на чисто, на ново...
Отново, Честита Нова година и Честит имен ден на всички именници!