вторник, 20 декември 2016 г.

Blogmas Day 19 & 20: Хаотично

Здравейте, здравейте!
Окей, някак си исках този месец да съм активна тук. И всъщност ми се получи. До момента имам само два пропуска, а като се има предвид предишните месеци, направо си е супер. Някак си се и надявах последните десет дни от годината да продължа да съм толкова активна. Не съм ви споменавала до сега, но ми се искаше да пиша през целия месец, а не само, докато дойде Коледа. Както и да е, ще видим как ще се развият нещата. 

Как сте днес? Предполагам, че с приближаването на празниците, понеделника не беше чак толкова ужасен. Моята ваканция обаче започна по-рано. В една предна публикация ви споменах, че казвам чао на София за известно време. Последната седмица в университета не е толкова натоварена и сметнах, че мога да се прибера вкъщи. В неделя беше рожденият ми ден и реших, че искам да съм си у дома . Като цяло рождения си ден го приех малко странно. Тоест не бях особено развълнувана и в настроение за празнуване. Толкова много неща се промениха в някои отношения през последната година и все пак в други имам чувството, че тъпча на едно място. И идването на този ден отново ме върна към тези мисли...
Да се върна на не толкова мрачните теми обаче... Все пак не е като съвсем да съм се отпуснала (откъм учене, имам предвид). Няма да познаете, защо вчера си пропуснах поста! Към пет следобед вчера пратих на преподавател един материал, върху който работя цял ден. И всъщност, така мина деня ми. Станах, разходих се из социалните мрежи пиейки кафе и се мотах до десет и половина, когато си казах, че е време да завърша тази задача. И така, чак до пет. Извинявам се, но просто не можех да прекарам още време на компютъра в писане. Схванах се от цялото това стоене пред него и не искам да чувам за определени неща, в следващите две седмици. Но това няма как да се случи. Имам още няколко задачки за вършене и ще е хубаво да ги направя колкото се може по-скоро. Днес пък единственото ползотворно нещо, което направих е да опаковам част от подаръците. Утре е ред на останалите. Освен подаръци и малко къщна работа, се захванах и с "Никога достатъчни". Започнах я още в неделя, но четях само вечер и по-малко, та днес се захванах по-сериозно. Няма нищо да издавам обаче, поне засега.
 

Както се подразбира от горните редове, вчерашния ден не съм мърдала от вкъщи, така, че нямам особено интересни неща за разказване. Нямам и тема за днешния пост, просто си пиша, ей така си изливам, каквото ми се казва. 
До утре, като надявам се тогава ще съм в настроение да се завърна към тематичните постове.

П.П. -"Всеки ден прави по нещо, което те плаши."

Няма коментари:

Публикуване на коментар