четвъртък, 15 декември 2016 г.

Blogmas Day 15: Ревю на "Момчето, което се промъкваше в стаята ми" от Кърсти Моузли


  • Оригинално заглавие:The Boy Who Sneaks in My Bedroom Window 
  • Автор: Kirsty Moseley
  • Брой страници: 242
  • Оценка в Goodreads: 3/5


"Момчето, което се промъкваше в стаята ми" се оказа като глътка свеж въздух. Когато я започнах нещо в мен започна да трепка от вълнение. Попаднах на нея съвсем случайно и мисля, че точно уцелих правилния момент. Нуждаех се от нещо, което да ме изкара от застоя, в който се намирам, както в книжно отношение, така и като цяло. Доста време мина, откакто за последно се докоснах до contemporary/ young-adult жанра. Може би и затова ми допадна дотолкова. 


Не мога да кажа, че е някакъв литературен шедьовър, но и не мисля, че книгата претендира да бъде нещо такова. Сюжета е предвидим, героите са едва ли не идеализирани, залага се на познати тропи и това за някой, който е чел книги от жанра е пределно ясно още от първата страница. Не мога и да не кажа, че в някои моменти откровено се издразних на определни ситуации и реакциите на героите. Просто авторката по-назад ни пояснява съвсем различно отношение на даден герой към определена ситуация, а в крайна сметка се оказва, че не се приема чак толкова тежко. Ох, едва ли разбрахте какво искам да кажа от предното изречение. Извинявам се, но се опитвам да не издавам детайли. С две думи, малко преувеличава отношенията на героите един спрямо друг. На моменти и любовната история ми идваше прекалено прибързана и откровено лигава, но все пак такъв и е жанра и проблема е в мен. 

"–Hey, Ambs, you have a good day? -Jake asked as i got in the car.
–Аctually yeah i did, right up until the very end when some slut hit on me.- I answered with a shrug. Jake immediately slapped Liam around the back of the head.
–Ouch, shit, what was that for?– Liam asked, rubbing his head.
– For hitting on my little sister.– Jake shrugged.
–How did you know it was me?”

И след лошото, с което започнах по-горе идва ред и на положителното. Книгата грабва читателя с друго. Има настроение, жизнени, някак енергични герои, които успяват да предадат част от емоцията си на читателя. Има хумор и саркастични коментари, които мен доста ме забавляваха. Обичам да има подобни елементи в книгите. Определено е заложено и на няколко по-сериозни теми, като физическо и психическо насилие, отношенията между родители и деца, първата любов, преодоляването на защитни стени... И все пак, въпреки засегнатите теми, книгата успява да се впише в графата разтоварващи и очарователни. Не задълбава прекалено, че да стане тежка. 

Историята е сладка и очарователна, непретендираща за нещо по-сериозно, просто напълно задоволителна за почиталите на жанра. Приятна за четене, докосваща читателя, заради закачките между героите и познатата обстановка. Позната и уютна, все едно се завръщаш отново вкъщи.

1 коментар:

  1. Обичам ревюто ти! Всъщност книгата е в списъка ми, трябваше да е за януари месец, но тъй като приключих с четивото си за декември мисля да я започна сега :)

    ОтговорИзтриване