сряда, 14 декември 2016 г.

Blogmas Day 14: Коледен панаир на книгата

Здравейте,
Днес беше един от онези дни, в които просто се събуждаш в добро настроение. Току-що изгряващото слънце не те дразни, не закъсняваш и случайно срещаш някой познат. В почивката между лекциите отиваш да хапнеш и да задоволиш кофеиновата жажда. Едвам изчакваш часовниковата стрелка да удари три, за да си грабнеш чантата и да кажеш "Чао!" на университета за днес. И въпреки, че вече ти е запушила главата от информация си някак весел. Разсеян, но спокоен и весел.

Ще премина към края на деня, защото всъщност това е по-интересната част. След лекции се уговорих с една колежка да отидем към НДК, за да разгледаме из панаира. А малко по-късно, там имахме уговорка да се срещнем с още две момичета. Като цяло, главната ми цел не беше да си накупя книги, а по-скоро да разгледам и да усетя обстановката. За първа година имам възможността да посетя НДК през този период и като цяло бях развълнувана. Направи ми впечатление, че хората на щандовете на издателствата бяха много дружелюбни и позитивни. Хареса ми обстановката; усещането; това, че всички хора, които са дошли се интересуват от книгите и те са причината да са тук. 

За да съм честна обаче не успях да си харесам книги. Тоест харесах си, но не и такива, които да искам на момента, на всяка цена. Не успяха да ми прихванат интереса дотолкова,че да не съм склонна да си тръгна без тях. Отидох без да съм си изготвяла списък, защото книгите, които искам бяха сравнително малко като впоследствие се оказа, че май не е момента за тях. Нещо ме спираше да си ги взема. 

Все пак след цялото това обикаляне, не си тръгнах съвсем без нищо. Помогнах на момичетата с мен да намерят книгите, които търсеха. А на мен ми отне известно време, за да намеря издателството, от което исках да си взема единствената книжка, за която бях сигурна. Оказа се, че колкото съсредоточена бях в търсенето на книгите за тях, толкова разсеяна бях и в това да открия това, което аз искам. 

На излизане се отбихме в Costa  и след това си хванахме автобуса към къщи. И така четири часа по-късно (23:15), си казах: "Защо да не споделя с Вас, как мина денят ми, а поста предвиден за утре, да видите вдругиден?". И ето ме, вече изразила емоциите си, изгледала няколко клипчета, и гушнала се в топлото легло. Готова да ви каже "Лека нощ" ( или Добро утро, зависи кога четете). 
До скоро!

П.П.- Вижте колко е прекрасна книжката. От доста време не съм била по-сигурна, че искам някоя книга. И жената на щанда беше адски мила и когато ме видя, че се интересувам от книгата започна да ми разказва за нея и авторката. Все хубави неща. Хубав ден!

2 коментара:

  1. Взела си си я! ❤ Нямаш представа колко щастлива ме правиш ^^ Ревю ще има ли? :))))) Безкрайно благодаряяя! ❤

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ❤ Ситуацията е такава, че за момента не мога да обещая нищо, но ще се опитам!

      Изтриване