неделя, 11 декември 2016 г.

Blogmas Day 11: Daily II

Здравейте,
Ето, че вече е неделя, месецът е почти преполовен и до края на годината остават броени дни. Не знам защо продължавам да се учудвам колко бързо минава времето. Задава се новата седмица, края на месеца, на годината, а аз не съм готова за това. Мислите ми продължават да бъдат каша. Миналата година по това време отново водех вътрешни борби и не съм предполагала, че толкова скоро ще ми се случи отново. Истината е, че съм объркана и затруднена във взимането на решения. Всъщност, това никога не е било силната ми страна. Винаги се двоумя, поставям нещата на кантар и се колебая как да постъпя. Радвам се, че имам блога. Благодарение на него се разсейвам ( по-скоро бягам).
Ох, добре спирам с тегавата част.

За днес нямам конкретна тема. Вчера не беше особено интересен ден. Сутринта посрещнах деня с чаша кафе, прочитайки няколко blogmas поста. Излязох към единайсет и следобеда прекарах в разходки из града и сладки приказки, горчиво кафе и чийзкейк. Събирах слънчеви лъчи и раздавах усмивки. 
Прибрах се и заварих кутиите с коледна украса, чакащи реда си, докато вечерята се приготвя. В един пост ви бях споделила, че тази година оставям частта с украсяването на останалите членове на семейството, но и аз се включих, разхождайки се пет минути с елхата на ръце, за да решим къде точно е подходящо да я сложим. И със слагането на лампичките. Любимо занимание ми е, нямам представа защо. След това хапнах и от тогава съм заседнала пред лаптопа, пишейки постове и ровейки се из интернет.
Мисля, че читателският ми застой започва лека-полека да се оттегля и затова си има прична, с която ще ви запозная в някой от следващите части на Blogmas. Това обаче, не значи, че съм напреднала с "Преспанските камбани". Чета я електронно, което някак автоматично я праща на заден план, колкото и да ми се иска да я прочета.
Е както казах, събота не беше особено ползотворен ден така, че сега идва ред да ви кажа; До скоро!


Няма коментари:

Публикуване на коментар