понеделник, 26 декември 2016 г.

Ревю: "Никога достатъчни" на Симона Стоева


  • Автор: Симона Стоева
  • Издателство: Арт Етърнал
  • Брой страници: 244
  • Оценка в Goodreads: 4/5



Здравейте!
Днес съм тук с едно ревю, най-вероятно последното за тази година колкото и да не ми се иска. И така, нека преминем към книгата, като преди това искам да си призная, че ми е малко странно да пиша точно за нея. Тя е плод на вдъхновението на едно момиче, към което изпитвам огромен респект затова, че е превърнала една от мечтите си в реалност. Само по себе си, това е достатъчно за възхищение, а съдържанието на книгата, успя да предизвиква в мен още по-голямо такова.  И макар, че редовно следя блога ѝ и виждам част от ежедневието ѝ, тази която е решила да сподели с читателите си, много бих се радвала да имам възможността действително да се запозная с нея.

"Беше петък вечер, последната, която изпращаше месеца. Спусналата се нощ беше прохладна и оставяше мека диря след себе си, приветствайки наближаващата пролет и напомняйки, че цял сезон бе отминал. "

Ще започна с това, че книгата се чете бавно. Кара те да забавиш малко темпото и да обърнеш внимание на всеки един дребен детайл, да вникнеш в тях. Да усетиш описанията и емоциите, да вдъхнеш ароматите, с които авторката те обгражда. Ванилови цигари, лавандула, кафе, карамелизирани ябълки. Тези нейни описания допълват цялостното усещане за историята и, както казах по-горе, те карат да се вгледаш в детайла и да вникнеш в емоцията. До такава степен се е постарала всичко да е навързано и всяко нещо да има своя смисъл за книгата и героите. Харесах стила и на писане, изказа и любовта към думите и речника. Поне аз така го усещам. Спокойно борави с лексиката и някак успява да те опияни с думите си.

 "Часовете се превърнаха в минути, минутите в секунди, зимното слънце и студената луна се размениха един друг, пропътували хиляди километри разстояние само, за да поделят един хоризонт - никога напълно заедно, никога напълно един без друг."

Самата книга е сладко горчива. Много мила и нежна романтична история, примесена с горчивина. Историята се развива в два времеви периода - първата половина на 2000 и петнайсет години по-късно, като главите се редуват. Това на мен ми се стори изключително интересно, защото можеш да проследиш развитието на героя. Как е мислил той в миналото и как се е променил в сегашно отношение. Като цяло ми допадат структурирани по такъв начин книги.

"Нещо в неизвестното я омагьосваше и не можеше да се бори с него, а и ако трябваше да бъде честна поне пред себе си - дори не искаше. Не искаше да се бори с емоции, които не разбираше, не искаше да дистанцира от себе си човека, който я караше да се смее, с който времето минаваше неусетно..."

"Богинята и странникът."

Теа ми допадна като персонаж. Може би защото открих известни сходства между нея и себе си. Харесва ми колко амбициозна личност е. Вярна на приятелката си и до известна степен инатлива. Допада ми рутината, която си е изградила и това, че е предпазлива. От друга страна, тази предпазливост я лишава от доста неща. Всъщност тя сама не си ги позволява, интровертна е и неуверена. С напредването на годините обаче, тези черти от характера ѝ започват да избледняват, а на тяхно място се появяват други. Теа е самотна, няма желание за живот, за споделяне, отдръпнала се и се е отдала на едно равнодушно съществуване. И все пак по някаква причина много я харесвам - заради споделените моменти с дъщеря ѝ, за миговете, в които си позволява да изпита емоция, да избухне, да се сети за миналото, заради по-младата си версия.

 "Защото ако те няма , животът няма да спре, но и единственото, което ще прави е просто- да бъде и да съществува. "

Джей Пи пък е голяма скица. През цялото време се чудих защо се казва Джей Пи и след като прочетох се смях трийсетина секунди. От самото начало ми хареса. Кавалерското му отношение, отдадеността му към Теа и киното. Малко мъгливото му минало допринасяше за това героя да е достатъчно интересен на читателя. Интересна ми беше неговата история и как се е стекъл живота му през годините. 

"-И господи сега разбирам, че един не е достатъчен."

Даниела и Григор са двамата най-добри приятели на Теа и Джей Пи. Брат и сестра, запазили детското в себе си, дори и когато са надхвърлили 30-те. Цялото това отношение брат-сестра страшно ми хареса. Дърпаниците, караниците и всички маниери, които съпътстват братско-сестринската обич. Даниела е толкова колоритна личност. Впечатлява с това колко е цветна, авантюристична и жизнена. Определено изпъква в книгата, като персонаж, който внася малко живец и се намесва в най-тягостните моменти. Имаше моменти между нея и брат ѝ, които искрено ме забавляваха. Както и си имаше моменти с Джей Пи, в които ме караше да се подсмихвам. Между това да бъде тази личност обаче, тя успяваше да бъде и приятелката, и разбиращата, и утешаващата, когато има нужда. И разбира се способна да разбие носа или нещо подобно на всеки, който нарани приятелката ѝ или пък посмее да и се възпротиви.

"Съдбата има извратено чувство за хумор."

Определено харесах книгата и смятам, че тя е едно много добро начало за младата авторка. Надявам се занапред да ни зарадва с още нещо. Книга, която те кара да се усмихваш. Книга, която разказва за онези  единствени срещи в живота, които с причина са такива. Книга, която те кара да чувстваш, да се вълнуваш, да се надяваш.

"Научи, че времето не лекуваше, просто докато то минаваше, заличаваше отделните детайли. "

Избирането на цитати беше наистина трудна задача. Отбелязала съм си двайсетина, като искам всички да ги включа, но е просто невъзможно. Първо, защото ще разкрия части от сюжета и второ, че ще стане ужасно дълго, понеже някои са от по половин страница.
Затова спирам до тук, като ви приканвам следващия път като минавате през книжарницата, погледнете тази книга и няма да останете разочаровани.

"Толкова сладко, че чак нагарча."

2 коментара:

  1. Това ревю ми залепи такава усмивка на лицето, че ме заболяха мускулите! :D Стоя и чета и не мога адекватно да асимилирам, че тези суперлативи и комплименти са писани от същия човек, чиито рецензии, постове и вълнения следя от години! Сюрреалистично е!

    Благодаря ти, Гери! Трогна ме, дотолкова, че бих искала да си го принтирам на плакат и да си го окача в стаята този пост.

    А по повод виждането - обещавам ти да си го превърнем в задача за 2017 г. Бих се радвала да изпием по един Starbucks, да те черпя ябълки и евентуално да ти оставя целувка вместо автограф на предна страница на книгата.

    Благодаря ти, благодаря ти! Весело посрещане!

    ОтговорИзтриване
  2. Аз също ти благодаря. Усмихна деня ми! Весело посрещане и много усмивки и на теб.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...