петък, 30 декември 2016 г.

Моята 2016

Минавайки през всички тези снимки ме връхлитат толкова спомени. Толкова бързо мина и тази година и всичко изглежда ужасно близко и едновременно с това далеч. Имах доста различни очаквания... Не, всъщност имах доста неконкретизирани очаквания. Истината е, че и сама не знаех какво искам. Действах някак по инерция, неосъзнато и се хвърлих в дълбоките води. Ако някой в началото на годината ми беше описал живота ми в момента щях да му се изсмея в лицето, да се обърна и да си тръгна. Но някак си вътрешно, силно се надявам да съм взела правилното решение.

Все едно вчера ходих за пръв път от години до София, тотално откачила заради изпити, балообразуване и критерии, а беше началото на юни. Сякаш не съм прекарала лятото си започвайки първата си работа и последвалите вечери споделени с приятелки на по коктейл в топлата вечер. Вечери съпътствани с разкази как е минал деня. Сякаш само съм мигнала и лятото е изчезнало. Сякаш вчера започнах първата си седмица в университета, а онзи ден заминах за Ахтопол.


Пролетта беше краят на един етап, лятото беше отдаване на спомените, есента беше новото начало, а зимата, зимата е промяната. Това беше моята година. Година на страх. На преодоляване. Звънък смях. Промяна. Шансове. Предизвикателства. Хубави книги. Посетени места. Споделени моменти. Щастие.


Няколко неща, които научих тази година:
  • Най-важното, което научих тази година е, че плановете се провалят, колкото и да си организиран. Ако е писано дадено нещо да се случи или обратното - да не се, то ще си стане, колкото и да си блъскаш главата. 
  • Научих, че хората се забравят, ако не се виждат често. И ако това се случи, ако някой реши, че щом подобно отношение е окей, значи съдбата си знае работата и е разделила пътищата ви с причина. 
  • Научих, че дългосрочните планове не са си работа. В последните три месеца не мога да си позволя да си правя планове дори за края на седмицата, какво остава за следващия сезон. Все още ми е трудно да свикна с това, защото съм доста организиран човек и до скоро можех да си правя планове за месеци напред и да ми доставя удоволствие, но сега по-скоро се тормозя, когато нещо се провали.
  • Винаги съм твърдяла, че положителното върви ръка за ръка с отрицателното в живота. Трябва да има баланс, за да можеш да оцениш хубавите неща, които ти се случват. Тази година затвърдих повече това си мнение, благодарение на това, което ми беше подготвила 2016-та. 
  •  Не е важно количеството, а качеството. Във всяко едно отношение.  
  • Непознатото винаги е плашещо, но не винаги е толкова лошо, колкото изглежда в началото.
И всъщност съм напълно окей с всичко гореизброено. Такъв е живота. Плановете и хората се променят, както сезоните и с това трябва да се свиква.


И както миналата година, така и тази реших да споделя с вас какво изпълних от онзи списък, направен някъде в края на 2014-та - 50 неща, които искам да направя.
  •  Пътешествие с приятели.
    Ахтопол... И десетките кратки пътувания, просто ей така.
  •  Да седна на тревата в парка и да чета/говоря с приятелите си.
    За кратко, но пък много приятно. И надявам се, ще бъде повторено.
  • Да опитам напитка от Старбъкс.
    Сега... Смешно-несмешно, до тази година не бях вкусвала напитка от Starbucks. И ако трябва да съм честна, предпочитам си Коста. Много повече.
  •  Да чета повече български автори.
    Тази година обърнах повече внимание на българските съвременни автори и съм много доволна от този факт. Българската литература определено ме впечатли и се надявам през идната година да продължава.
  • Да живея със съквартирантка.
    Цели две, дори. Ами какво да ви кажа... Сблъсък на характери и различни виждания; това, че трябва да се съобразяваш с някой друг; почти невъзможния лукс да имаш моменти, в които да си сам и да мислиш на спокойствие, липсата на лично пространство... Свиква се обаче, още повече, че моите съквартирантки са слънчица, поне до момента.
  •  Да засея дърво.
    За завършването ни, класа ми и класната, решихме да засеем дръвче в един от парковете в града ни. Вярно, че не е индивидуално направено, но... Всъщност, не знам дали дръвчето е още там и дали някой случайно не го е изкоренил. Може би трябва да мина и да видя. 

Това беше моята година. 2016-та, годината на първите неща.



За малко да забравя! Искам да ви споделя и песента, която беше навсякъде с мен през 2016. По случайност, винаги я пускаха някъде около мен. Дали, за да оправи настроението в даден момент, за да предизвика усмивка и искри в погледа, да ми припомни пътешествия и какво ли още не. Определено тази песен беше част от моята година!


 Още няколко песни, които спокойно мога да кажа, че съпътстваха годината ми са Closer на Halsey & The Chainsmokers и Mercy на Shawn Mendes.

Пожелавам ви много вдъхновение и причини за усмивки през 2017-та.  
Весело посрещане! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...