сряда, 28 декември 2016 г.

Книгите на 2016

Здравейте,
Още една година измина и е време за равносметки. Днес ще ви представя годината си в книги и ще споделя тези, които са ми грабнали най-много вниманието и са ми станали най-близки на сърцето през нея. През 2016-та прочетох 40 книги, което значи, че не съм се справила много добре с предизвикателството, което си поставих в началото на годината. Не това е важното обаче, защото няма значение колко са книгите, а дали са били добри. А моите определено бяха такива. Годината ми беше изпълнена със страхотни четива и подготовката на този пост ме затрудни.  Книгите не са подредени по някакъв специален ред...
   
  • "Неизчезваща" на Алекс Бракен
    Започвам с втората книга от поредицата "Тъмна дарба", а именно - "Неизчезваща". Харесвам я, защото тук героите вече са претърпели известно развитие и ми допада повече от първата, затова споменавам конкретно нея, но и двете са страхотни (още не съм прочела последната). Ако сте фенове на антиутопиите, силното женско присъствие, идеята приятелите ти да бъдат и твое семейство, както и хумора - това е вашата поредица. Между страниците се намира изобилие от забавни случки, сарказъм и приключения. Освен тях обаче има и доста мрачни елементи като психическо насилие и тъга.
    Ревю тук.
  • "Двор от мъгла и ярост" на Сара Дж. МаасОще една поредица, при която харесвам повече продължението е "Двор от рози и бодли". Когато я приключих първата си казах, че харесвам повече друга поредица на авторката - "Стъкленият трон", и тази не ме грабна толкова. "Двор от мъгла и ярост" обаче направо ме разби. Направи очакванията ми на пух и прах и в момента тръпна в очакване на следващата книга. Много динамична и емоционално наситена. Героите са много интригуващи и мистериозни до един със силен характер. Свят, в който атмосферата е напрегната и малко мрачна, често караща те да изтръпваш. А обратите, които изскачат измежду страниците, направо ти взимат дъха.




  • "Кралица на сенките" на Сара Дж. Маас
    Обожавам цялата поредица "Стъкления трон" на Сара Джей Маас и винаги съм твърдяла, че всяка една книга от поредицата надгражда предишната. Затова и тазгодишния ми любимец е "Кралицата на сенките". Разбулване на тайни и развиващи се изключително силни емоционални връзки между героите. Силен главен женски персонаж, ритащ задници навред и все пак запазил женственото в себе си.
    Ревю тук.
  • "Перфектната химия" на Симон Елкелес
    Книгата на Симон Елкелес е началото на поредица за тримата братя Фуентес. Много сладка и завладяваща книжка, която се чете на един дъх. Би задоволила всеки, който търси малко тинейджърски трепети и романтика. Книгата грабва с това, че героите са несъвършени. Имат своите недостатъци, които ги приближават максимално много до реалността и карат читателя да ги чувства близки. Разказва за нещата от живота, които се случват ежедневно, но все пак успява да бъде непринудена и завладяваща.
    Ревю тук.
  • "Гневът и зората" на Рене Анхие
    Книга, която пренася читателя в приказния свят на Ориента. Пясъци, пустини, джинове и среднощни приказки. Описвана като версия на 1001 нощ, но според мен няма много прилика между двете освен, че главната героиня Шази е също толкова сладкодумна, колкото Шехерезада. Особено завладяващи в книгата са мотивите внесени от арабския свят и усещането, което оставят в читателя, а именно, че и той се пренася някъде сред пясъците на пустинята и мраморни дворци. Мен "Гневът и зората" ме спечели точно с това, защото не съм чела много книги, които да имат подобни елементи в себе си.

    Ревю тук.
  • "Лейди полунощ" на Касандра Клеър
    За мен тази книга беше по-добра от поредицата "Реликвите на Смъртните". Смятам, че с всяка следваща книга стилът на авторката се подобрява и надгражда, и тук спокойно мога да кажа, че ми харесва без нито едно -но или -обаче. Друго, което ми харесва е колко несъвършени са героите, защото те са... доста. Направиха много грешки и тук, както и по-горе споменах, това ги прави малко по-реалистични. И все пак не липсва и света на сенките, с който така сме свикнали и обичаме, та почитателите му, които още не са се запознали с "Лейди полунощ" няма да останат разочаровани, ако го направят.
    Ревю тук.
  • "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров
    Не малко пъти съм ви говорила за тази книга и колко много ми влияе. Книгата е груба и брутална, на места с вулгарен език, неподсладена. Поднесена е в суров вид и точно затова е толкова добре. Книга за съсипани животи и страдание, за прекършени хора и обезлюдени домове. Книга, с която хората да се отърсят от рамките и да погледнат отвъд тях.
    Ревю тук.
  • "Грозна любов" на Колийн Хувър
    Книга, която те кара да чувстваш. Книга, която те съсипва с всяка следваща прелистена страница, защото листите са изпълнени със страдание и нежност. Наистина страшно емоционална книга, както и останалите на авторката, които съм чела до момента. Емоции, емоции и пак емоции. Ако обичате книги, които преливат от чувства, Колийн Хувър е вашият човек. Не случайно няколко пъти съм споменавала, че тази книга е попадение за годината ми.
    Не знам защо, но през цялото време си мислех, че имам ревю на тази книга и сега, когато слагам линкове и го търся половин час, се оказва, че просто съм имала намерението да направя, но всъщност нямам... Просто нямам думи за себе си. Непременно прочетете!



  • "Щъркелите и планината на Мирослав Пенков
    Вярно е, че доста дълго четох тази книга, но не беше причината в нея. Намирам я за много добра и силно я препоръчвам на всички. Отрезвяваща и завладяваща, будеща интереса и задържаща го до последната страница. История за преоткриването, за погребаните тайни и забравеното минало, за приказните митове и легенди, връщащи ни в миналото.
    Ревю тук.
  • "Никога достатъчни" на Симона Стоева
    Съвсем наскоро говорих за тази книга, но и тук ще спомена, че ми хареса. Героите ми бяха изключително интересни, някои забавни, други лутащи се между минало и настояще. Книга, будеща усмивки и надежди и напомняща за онези малки радости в живота, които понякога имаме склонност да пренебрегваме.
    Ревю тук.
  • "Кръвни връзки" на Ришел Мийд
    Поредицата е прекрасна и аз лично я харесвам повече от Академията. Историята и героите ми допадат повече, но иначе света е също толкова запленяващ и интересен Не съм я завършила цялата, но нямам никакво съмнение, че е невероятна.

    И така това беше моята книжна 2016-та, а за все повече наближаващата 2017-та се надявам да имам поне още толкова любими книги.

П. П. -Нямате си и на представа колко проблеми ми създаде този пост. Blogger ми се подиграва и не ми позволява да си форматирам текста от два часа...
П.П.2 - Не мога да повярвам колко ужасно дълъг се получи този пост... Благодаря на всеки, който успее да стигне до края му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар