четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Накъде?!

изт.: Етюд-и-те на София
Приоритетите се променят. Хората също. Чувствата и мислите. И най-лесния начин да го забележиш е, когато вече не си част от всекидневието на даден човек. Неговия свят се върти около друга ос, а гравитацията не е достатъчно силна да притегли и теб, защото разстоянието е голямо. Съобщенията в социалните мрежи са набързо написани и претупани. С обща информация, нищо конкретно. Срещите лице в лица са толкова рядко, а разговорите по мобилния тотално отсъстват. Вече не си приоритет. Вече си нещо, ей така, между другото. Стига да остане време. 
Трудно се свиква с подобни заключения. Първоначално ти се иска да мислиш, че все пак всичко ще бъде окей. Разстоянието, ангажиментите, новите запознанства. Нищо от това няма да бъде чак толкова лошо. Но не е така. 
И в крайна сметка, всичко е наред. Приемам го и се опитвам да не тъжа по спомени. Всичко е наред, защото нищо не може да остане непроменено. Живота повлича близки и приятели, завърта ги във вихрушката на динамичното ежедневие, на големия град, на професията, на изгубеното време в чакане на автобуса, дори. 
Не мога да отрека, че аз също попаднах в тази вихрушка и ми е трудно, заради това чувство, че все повече се отдалечавам от хора, с които до преди три месеца съм се смяла в парка, пийвали сме студени коктейли, водили сме разговори, които сега ми изгледат толкова далечни...Липсва ми. Много неща ми липсват, но промяната е неизбежна. 
Приоритети. Моите също се промениха. Това местенце, вече не е онова, което значеше за мен преди три месеца и оттогава активността ми все повече намалява. И не знам как да постъпя с него. Книгите вече не заемат толкова голяма част от времето ми, пътуванията също са ограничени, а това бяха основните неща, за които пишех в тук. Обмислях дали да не го закрия, но сърце не ми дава, защото тук вложих три години от себе си, толкова часове, в които пръстите ми са преминавали по клавиатурата; толкова хубави емоции и спомени. И честно не знам... Не мога и не искам да слагам край на нещо толкова важно за мен. Накъде да продължа обаче?
До скоро, 
надявам се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...