сряда, 19 октомври 2016 г.

One of my days: Високо, високо







Слънчев, но щипващ бузките септемврийски ден. Гледки от високо, безброй къщички накацали по хълмовете с червените си покривчета. Вятър раздухва косите, а гледките пълнят душите.
















Септември и краят на лятото ми се струват ужасно далечни, а в действителност е минал само месец. Сега, докато гледам снимките и си набелязвам, кои да кача и какво да ви кажа ми се струва все едно всичко се е случило преди година.


В един от тези септемврийски дни, успях да посетя едно място, което от доста дълго време желая да видя. Това място е Батак. Малък, скътан, красив, възрожденски. Думи пасващи прекрасно на градчето, което поражда толкова силни емоции. Градчето, за което всички знаем...


Заедно с Батак, сред посетените места е и град Пещера и по-специално крепостта Перистера. Интересно е, че името на крепостта от гръцки значи гълъб, а самата крепост отваря гледка към целия град т.е. може да се свърже с фразата "птичи поглед". Мястото е много красиво, поддържано, навсякъде има растителност и когато се качиш най-отгоре или пък си поседнеш в някоя от беседките, ти става едно такова хубаво и приятно.


Знаете, че имам афинитет към историята, а и атмосферата на подобни места. Градове, села, върхове дори, та се досещате и колко развълнувана бях да посетя и тези два града.


Какво повече да ви кажа?! Снимките сами говорят за красотата на местата, а историята и въображението ги допълват. Обичам такива места. Докосващи, вълшебни, криещи богата история и стотици отминали животи...





 
И накрая...
В последно време никаква ме няма тук. Мислех си, че ще успея някак да съчетая всичко и истината е, че ако искам мога да го направя. Проблема е там, че нямам вдъхновение, за да го направя. А няма смисъл да правя нещо насила. Така, че тук съм, блогът също, дори ми липсва. Но не мога да ви обещая, че ще бъда последователна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар