събота, 29 октомври 2016 г.

It's Friday...

 

Здравейте,
Този пост трябваше да се появи вчера, но не успях да се организирам на време. И все пак ето ме днес с един пост от поредицата свързана с ежедневието ми. Идеята ми е да ви споделя какво се случва около мен в последния месец, заедно с няколко снимки правени през него. Нещо като обобщение и изпращане на Октомври.

 
Както сте забелязали последните седмици активността ми тук спадна доста. Причината е, че в началото на октомври започнах първия семестър в университета. Не съм ви споменавала, но да приета бях за студентка в Софийски университет. Ако ме бяхте попитали в началото на годината какво и къде ще уча отговорите щяха да са различни, но така се стекоха обстоятелствата. В крайна сметка, надявам се е било за добро. 

И за момента не мога да кажа нищо за специалността си, за преподавателите и като цяло. Смятам, че е твърде рано да си правя каквито и било заключения. Минах през няколко състояния, докато свикна с новото, но мисля, че вече се справям по-добре. Сега дори ми е малко насмешливо като погледна назад и си се представя как изпадам в някаква паника за всяко най-малко нещо, но предполагам е нормално. За кратко време се оказах сама в нов, непознат град и да, сериозно се паникьосах.


Както и да е, стреса поотмина, а на мен ми се наложи да свикна с доста неща. Например липсата на лично пространство, с общежитие, с новия колектив... Наложи ми се и да скрия срамежливостта си някъде навътре в себе си. Наложи ми се и отрано да извадя палтото и да се увия с шалове, защото в София е ужасно студено. Поне на мен, като човек, който не е от София ми изглежда така. 

 

 По отношение на книгите съм в голям застой. От началото на месеца бавно, бавно чета "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков. И това е не, защото книгата не ми допада, за това, че по някаква причина нямам особено желание да чета. Това е и причината, този месец да пропусна да направя wrap up, защото реално нямам какво да споделя в него. 


 И така, като цяло този месец съм се отдала на опознаване на новото, на нови запознанства, на започнали като безцелно шляене разходки... Радвам се на есенния сезон; пия чай, гледайки през прозореца на стаята си; тичам за кафе в дупките между лекциите и прекарвам доста време в градския транспорт. Как мина вашия месец? Харесват ли ви есенните цветове навсякъде около нас? 

 

Е това беше от мен, 
до следващият път!

Няма коментари:

Публикуване на коментар