петък, 7 октомври 2016 г.

Ревю: На изток от запада на Мирослав Пенков

Автор: Мирослав Пенков
Издателство: Сиела
Брой страници:231
Оценка в Goodreads: 5/5
"Внук купувa тялoтo нa Лeнин oт eВаy, кaтo пoдaрък зa дядo cи, aктивeн бoрeц, фaнaтизирaн кoмуниcт. Eдин прoпaднaл вундeркинд нaxълтвa c взлoм в прaвocлaвнa църквa, зa дa oткрaднe злaтeн кръcт. Eднo мoмчe cрeщa брaтoвчeдкa cи (любoвтa нa живoтa му) вeднъж нa вceки пeт гoдини, нacрeд рeкaтa, кoятo рaзпoлoвявa рoднoтo им ceлo нa Изтoк и Зaпaд. Тaкивa ca cтрaннитe, нeoчaквaнo трoгaтeлни видeния нa Мирocлaв Пeнкoв зa рoднaтa му Бългaрия; видeния, кoитo изпълвaт рaзкaзитe в тoзи плeнитeлeн cбoрник.

В „Ha изтoк oт Зaпaдa“ Пeнкoв пишe c oгрoмнo cърцe зa вeкoвe трaгичнa бългaрcкa иcтoрия. Гeрoитe му oплaквaт нeщa, oтминaли oтдaвнa, и блeнувaт зa други, кoитo тaкa и нямa дa ги бъдe. Ho дoри и пoд cмaзвaщaтa тeжecт нa иcтoрия, дълг към ceмeйcтвoтo, изгнaничecкo cтрaдaниe, рaзкaзитe в „Ha изтoк oт Зaпaдa“ зaпaзвaт лeкoтa и cвeжecт, oживeни oт нeнaдминaтия уceт нa Пeнкoв към aбcурдa."

 
Рядко посягам към книги на български автори, и още по-рядко посягам към сборници с разкази. Българските автори досега избягвах, защото от сблъсъците ми с тях, заради задължителната училищна литература съм останала с лош вкус и малко са творбите, които са ми харесали. Не ми допадаше стила им и някак не успявах съвсем да се свържа с героите. С разказите проблема ми е следния: прекалено са кратки. В повечето случаи не успявам да опозная героите и не са ми достатъчни като съдържание.

Днес ще ви говоря за нещо ново за мен, от което останах доста приятно изненадана. От едно известно време ви споменавам, че търся нещо различно, прибягвам до различни жанрове и т.н.  Е, определено заложих на нещо съвсем различно- сборник с разкази на български автор- "На Изток от Запада" от Мирослав Пенков.

Останах доста изненадана след като приключих книгата. Повечето разкази ми харесаха и ни най-малко не ми се видяха кратки и недостатъчни, за да опозная героите. Прочетох я за отрицателно време и за това спомогна, че всеки един разказ успя да ме пренесе в своето време. Чрез описанията на различните места и карайки ме да мина през чувствата на героите, Мирослав Пенков, успа напълно да задоволи жаждата ми за нещо различно. Нещо болезнено доближаващо се до истината и все пак не прекалено натрапващо, оставяйки ти лош вкус. Напротив, кара те да се замислиш колко трудности, спънки са имали хората в миналото и как продължават да ги имат и досега. Въпреки изминалите години. Но разказите му напомнят и че има нещо хубаво... както сега така и тогава...

Ще ви кажа само, че тези осем разказа имат богато разнообразие. Героите са както мъже, така и жени, както на 16 години, така и на 71-а. Минаваме през различни времеви периоди, събития в историята, примесени с малко въображение на автора. Наситени с емоции, от смях, през меланхолия, тъга и желанието да се прибереш вкъщи.
Разказите на Пенков са впечатляващи, различни от това, което съм чела досега и неочаквано грабващи. Във всеки разказ проследяваме нечий живот, нечия съдба, подложенa на проблемите от съответния времеви период.

Няма да говоря по отделно за разказите, единствено ви съветвам да погледнете книгата, защото си заслужава. Разкази на различна тематика, но имащи нещо общо по между си. Истински истории от едно не толкова далечно минало, които ни карат да помним и стоплят сърцата. Сборника е изпълнен с истории, в които е страшно лесно да се потопиш и да почувстваш героите близки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар