петък, 26 август 2016 г.

One of my days: Ahtopol, my happy place!


"...Like the air
I breathe
I let you in
Keep me warm underneath my skin
'Cause I'm
Giving in to your touch
I can never get enough
Dive in deep into the ocean..."

 

Напук на влошаващото се време, днес съм тук с един слънчев и изпълнен с приятни спомени, пост.
Миналата седмица се завърнах от кратка почивка на морето. Тази година няколкото дни, които прекарах по нашето Черноморие бяха в едно южно градче, което досега не бях посещавала. И в което се влюбих.



Ахтопол, където водата е по-синя...Където енергията е положителна...Ахтопол, където температурата е перфектна, нито е прекалено топло, нито-хладно... Ахтопол, където заобиколена от приятели се чувствах добре, щастлива... 


 Винаги съм искала шосето, по което минавам да върви по линията на морето. До виждам скалите и разбиващите се в тях вълни, да усещам морския бриз през прозореца и да не виждам застроените площи. Мисля, че това се е зародило от прекалено многото филми, но... Е, това ми желание се сбъдна. Както и още едно: Боровата гора да достига плажа. Мястото, където морето и планината се срещат, където се случва магията. 


 

Още от началото на лятото с приятелите ми правим планове да отскочим до морето за няколко дни. И ето, че времето неусетно дойде, та и си замина. Вечерта преди да тръгнем, багажа ми не е готов, все още не съм вечеряла, а часът е единадесет и половина. На следващата сутрин с мрачно изражение ставам точно в пет и някак успявам да се наглася. Колата идва да ме вземе и ето, че пътуването започва.




По целия път не спирам да се усмихвам. Ушите ми чуват какви ли не истории за мястото, което ще посетим и околността. Градът на любовта, издигнат върху отдавна застинал вулкан, и до който, за да стигнем трябва да минем през Дяволската река пълна със змии, лъвските скали и зелен тунел от короните на дървета. И за двамата влюбени избягали от неодобрението на семействата си.



Както ще забележите, любимото ми място от най-южния град на нашето Черноморие е Фарът и скалите в близост до него. Нямаше ден, в който да пропусна да отида там поне веднъж. Има нещо вълшебно, което ме теглеше все натам... При разбиващите се вълни, при морската пяна, пълзяща по скалите, при необятното синьо, докъдето очите ти видят.

Това, че е разположен на скалист полуостров те кара да се чувстваш все едно си откъснат от света. Всичко е спокойно, някак отдалечено и каращо съзнанието ти да си вземе почивка. Но не си правете изводи от горното изречение, че градчето е скучно. Ни най-малко, но все пак зависи и в каква компания си...


А сега ви оставям да разгледате снимките...










 
Гледката от нашия балкон... 





 

П.П. Не съм сигурна, че и следващата сряда ще успея да пусна публикация, но в петък няма да пропусна, обещавам. А колкото до ревюто на Ugly love, по случайност точно този пост изчезна... И съм толкова разочарована, че не съм сигурна дали ще го напиша отново.

1 коментар:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...