петък, 15 юли 2016 г.

One of my days: Пътуване назад във времето

От доста време не съм правила пост от тази поредица. Това е така, защото последните ми пътувания са забързани, свързани с документи и стрес, та последното нещо, за което мисля е набавянето на снимков материал за поредицата One of my days.

И така, в неделя сутринта се събудих, оправих се и към осем бях готова с фотоапарата в ръка, за едно малко пътешествие. От доста време не ми се беше случвало да пътувам просто за развлечение и изпитвах вълнение и желание, които се задържаха през целия ми ден и държаха настроението ми приповдигнато.


Първото място което посетихме беше село Жеравна и всъщност от там имам най-много снимки, защото селото наистина ми хареса. Обичам малките старинни къщички, скупчени по хълмчетата.  

Там сякаш времето е спряло. Няма да видите хора, бързащи за някъде по покритите с калдаръм криволичещи улички. Бабите са насядали по пейките пред портите и усмихвайки се на минаващите, си приказват, а зад доварите, в дворовете им се крият какви ли не разноцветни китки. 

 Тъжното на това възрожденско село е, че няма млади хора. Игрището е толкова обрасло, че и да иска някое дете да поиграе, родителите му няма да позволят да навлезе в тези треви. Когато една баба видя как гледаме към него ни каза: "Така е, няма деца тук, за да си играят". Затова пък има много къщи за гости благодарение, на които в селото има постоянно движение, поне през лятото.


Има доста и къщи-музеи. Всяка втора е такава. Аз минах през тази на Йовков и останах малко озадачена, но това си е само за мен. Самата къщичка е малка едноетажна и много пъстра, с голям двор.






На връщане към вкъщи, минахме и през Елена. Тосещавала съм града преди около две години и имам само хубави спомени от там, но този ден градът беше празен, тих, някак носталгичен. Разходихгме се малко, като аз направих няколко снимки, но всетлината се промени, появиха се облаци  снимките хич не се получиха, затова избрах да включа само следващата.


След Елена, си намерихме и още една спирка, а именно язовир Йовковци, който е един от най-големите в страната. Не знам защо, но от миналата година много ми харесват подобни снимки като следващите две и ги правя винаги, когато имам възможност.



Спряхме близо до моста и се разходихме по дължината му. От него, точно отсреща се виждаше паметника от следващите снимки и, когато го забелязахме, любопитсвото в нас надделя и отидохме и до там.


А самия паметник се оказа монумент на известния Вълчан Войвода. Останахме много очаровани от мястото. То е леснодостъпно, напълно безплатно и много добре поддържано, чувството- прекрасно.


Гледката е просто удивителна. 
Това беше и последната ни спирка. От там вече наистина се отправихме към къщи и така  приключи тази неделна разходка. По-късно излязох с приятели, хапнахме и си направихме вечерна разходка в крайно тихия дори и за неделя град, защото повечето хора бяха пред екраните гледайки финала на европейското. 



1 коментар: