неделя, 29 май 2016 г.

За завръщането и една червена рокля...

Времето е променливо, точно намясто като за май месец. В един момент грее слънце, а в следващия се изсипва пороен дъжд и се появява ледовит вятър. Да се чудиш чадър ли да си вземеш или направо палтото. Такова е и моето настроение през последните дни, седмици... С наближаването на матурите ставах все по-напрегната - ту усмихваща се, ту малко отнесена в своите притеснения. Но ето матурите минаха и дори не ги усетих. Искам да кажа определено ги усетих като напрежение и стрес някъде вътре в себе си, но времето отлетя толкова бързо, като едно щракване с пръсти... Сега ще чакаме резултатите. 
Дните между тях и бала ми се губят някъде и в спомените си прескачам направо на 23-ти вечерта - едно последно предбално събиране на класа. Нещо познато, приятно и в точния момент.
И ето, че идва 24-ти... Някак прибързано, и все пак намясто. Сутрин е, а на мен ми много странно. Не я усещам пращяща от енергия, нито пък чувствам деня по различен начин. Нищо, може би аз бъркам някъде. В късния следобед вече нещо в мен трепка. Усещам крилцата на пеперудите, които ме гъделичкат. 
Колкото до самия бал - не беше нищо от това, което си представях, но както винаги малко неща се получават така както искаме. Точно преди викуска да се събере заедно, се изсипа пороен дъжд, който макар и да намаля се запази и по време на цялото шествие с официалните рокли и костюми. Това доведе до намръщени физиономии, раздразнение, развалени прически и подгизнали рокли. Съответно и почти никакви снимки... Но във всичко това има и нещо, което ми хареса... Колоната от коли, окичени с балони и движещи се супер бавно, а вътре абитуриентите тръпнат от вълнение и наблюдават изливащия се по прозорците дъжд.... Имаше нещо в онзи момент, което ме кара да мисля, че ще го помня дълго...
След като се насочихме към мястото на тържеството, по изсушихме се, и опитахме да оправим развалените прически, настроението си дойде на мястото. Лично аз се забавлявах наистина много. Усмивки, танци, щастие, викове и дъжд- с това ще запомня бала си.


Така неусетно се изниза и тази дълго чакана нощ. Подаващите се микрофони от ръка на ръка, споделените усмивки, щастливите наздравици, нежния полъх на вятъра и гледката на целия град там долу, някъде под нас... И ето ме, на старта на нещо ново, едновременно плашещо и вълнуващо, а пред мен пътеката е осеяна с безброй препятствия...

След липсата на постове, поради разбираеми причини, с този обявявам завръщането си и се надявам скоро да навляза в график... Може би ще има промяна в дните за публикации, но ще видим. Скоро завършвам "Лейди полунощ" и се надявам в близктата седмица да и направя ревю... Е това беше засега,
До сряда...

5 коментара:

  1. Честито завършване и успех за напред! :) Само усмивки..напред и нагоре! :) <3
    Колкото до изглеждането ти..била си много красива!

    ОтговорИзтриване
  2. Честито завършване! Нека бъдещият ти път да е изпълнен само с успехи. :) Била си прелестна на бала!

    ОтговорИзтриване
  3. Толкова си красива!
    Честито завършване! Оттук ти пожелавам само напред и нагоре! Дано приключението ти оттук насетне е приказно!

    ОтговорИзтриване
  4. Честито завършване! Прекрасна абитуриентка си била, а за пожелание ти казвам - имай още по-прекрасно бъдеще!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...