сряда, 20 април 2016 г.

Ревю: Сезонът на злополуките на Мойра Фаули-Дойл

Сезонът на злополуките Автор: Мойра Фаули-Дойл
Издателство: Егмонт
Страници: 283
Оценка в Goodreads: 3/5

"Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?

Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо - семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде. Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости.

Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат - сезонът на злополуките е тук."


 "И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, 
за реката под нас, в която потъват нашите души,
за раните и тайните, за призраците на тавана,
да пием пак за пътя на реката."

Да си призная, бях привлечена от книгата заради заглавието и българската корица. Страшно красива, загадъчна и все пак след като затвориш и последната страница, разбираш и най-малките детайли в нея...
Това не е моята книга и не ме докосна. Въпреки това не мога да отрека, че историята е оригинална и е поднесена по един много интересен и загадъчен начин. Стилът на авторката е много мек и въвличащ те в историята, от което следва , че се чете доста бързо. Хареса ми начинът, по който авторката е избрала да ни поднесе своята първа история - развитото въображение на Кара, вълшебните истории на Беа, неподдаващата се на "сезонът на злополуките" Алис, и обратното, вечно страхуващата се Мелани, майката на Кара, и Сам- доведеният брат, който е погълнат от свои мрачни мисли. Беше изненадващо, че след като цялата история е магична, мрачна и малко плашеща, имаше съвсем разумно обяснение.

Не мога да кажа, че някой от героите ми стана любим. Най- много ми допадна Сам, но и при него нещо не ми достигна. Доведеният брат на Кара и Алис е сладък, мил... И объркан, точно като всеки седемнайсет годишен тинейджър. В книгата, често е определян като "мъждукащ", защото едновременно е в този свят и не е. В един момент е с приятелите си, а в следващия е дръпнат и недоверчив. "Мъждука" и между страните от характера си - мил и гальовен и изпълнен с гняв и страх.
Кара е кълбо от нерви. Притеснява се за майка си и сестра си, за чувствата си към Сам, които смята за нередни, за момичето изникващо на всички нейни снимки и за безброй други неща. На пръв поглед нейният персонаж е силен и решителен, но всъщност  едно уплашено момиче. 
 Нещо, което ми допадна беше интимността между Сам и Кара. Първо като приятели, после като двойка, двамата се подкрепяха много и си пазеха гърбовете. Не мога да кажа, че не съм очаквала такъв развой на събитията, но пък много рядко попадам на толкова силно емоционални моменти като техните.
Беа е много искрена и неподправена. Изправя се пред хората такава, каквато е без страх, без маски и пози. Добра приятелка, която винаги е готова за още една лудория. Страшно много ми харесаха историите и и начина, по който ги разказва, карайки всички да се заслушат. 

“All witches keep their kisses in everyday objects, so that their hearts won’t break too often.”

Алис е героиня, за която все още не мога да реша какво е мнението ми. До някаква степен я разбирам, но има и доста неща, за които не съм съгласна. Харесва ми това, че е непоклатима в решенията си и действително е силен персонаж, който не се поддава на страховете. 
И ето, че групата е вече пълна... Четиримата винаги се подкрепят, въпреки проблемите и страха. Коренно различни, но и с доста неща, които да ги свързват, те се държат заедно.

В някои части на книгата, нямах идея какво следва, но имаше и доста, в които не знам дали  заради мен (последните книги, които чета, се досещам какво ще се случи) или заради самата книга,  успявах да предвидя.

Книгата доста ми напомня на  "Ние, лъжците". Не,  те не си приличат по съдържание, а по чувството, което оставят след себе си; вълнението, докато четеш: неизвестността и загадъчността, която ги обгръща.

Като дебютен роман, "Сезонът на злополуките", на Мойра Фаули-Дойл е едно добро начало, което авторката надявам се ще надгражда. Имаше някои описания, които според мен, бяха излишни, действието се развиваше малко по-бавно, отколкото ми се искаше и бих се радвала, ако самата история около "сезонът" беше малко по-задълбана. 

“Accidents happen. Our bones shatter, our skin splits, our hearts break. We burn, we drown, we stay alive.” 

„Сезонът на злополуките“ е обвита в тайни, зловеща история с изненадващ завършек. История за едно сплотено приятелство, подкрепата, злополуките и непризнатите чувствa. Препоръчвам на всички, които търсят написана по интересен начин, история обвита в мрачни облаци от мистерия и неочакван край.

2 коментара:

  1. Прекрасно ревю! <3 За повечето от нещата съм напълно съгласна с теб - бавното действие и малкото информация за "сезона", но загадъчният и интересен начин, по който е поднесена самата история.

    ОтговорИзтриване
  2. Невероятно ревю! Мотивира ме, да прочета книгата, повече! <3 :)

    ОтговорИзтриване