петък, 11 март 2016 г.

OOMD: Пролетта чука на вратата


От края на януари всяка седмица съм на някое място в търсене на моята абитуриентска рокля. Mакар и да имах огромно желание  да разглеждам и да правя снимки  на местата, които за пръв път посещавам, обикновено след втория магазин с подобни дрехи бях толкова изнервена, че всяко желание в мен се изпаряваше.


Е в крайна сметка последната събота от февруари се оказа успешна и сега съм доволна, че съм отбелязала още нещо от дългия списък. По този повод се и наградих със Стъкления меч на Айвярд, за който скоро ви говорих. 
Обещах си, че щом най-накрая си взема рокля, ще си подаря книга. И след като всичките нерви с това приключиха, този уикенд се отправихме към няколко туристически обекта, без да припарваме до магазини.

Първото място, на което се отбихме беше язовир Цонево и Чудните скали. Мястото е наистина красиво.. и ветровито. Самото време не беше особено подходящо, но гледката е прекрасна и си заслужава.

 
 
 

 Докато стигнем до там обаче, аз бях с карта в ръце и през цялото време следях маршрута през близките села. За пръв път при пътуване използвам карта и беше адски забавно. Чувствах се като във филм. Истината е, че стигането до мястото малко ни затрудни и затова се допитахме до картата, но както казах, не се забавихме, пък и беше нещо различно.






 

От там се отправихме към Мадара, като отново си послужихме с картата и не след дълго пристигнахме при Мадарския конник. 

 

Никога досега не бях ходила там и макар, че очаквах нещо различно, не останах никак разочарована. Резервата се състои от няколко елемента: две пещери, капище, крепост  и самия Мадарски конник издялан в скалата. Любимото ми място със сигурност е Голямата пещера -внушителна и необичайна. 

 

Смятана е за най-голения култов комплекс на Балканите. Наричано и Немфиум, светилището на траките, е много красива с висящите си растения и капещата вода, а някъде там сред ниски дръвчета се крият и няколко пейчици. Беше като приказка. Ужасно много исках да хвана поне малко от красотата и, но не успях.

 

До крепостта обаче, не успях да се изкача. Освен, че времето ни притискаше, голямата височина също. Не веднъж съм споменавала, че имам страх от височини и макар да се опитвам да го превъзмогвам, понякога не успявам. Стигнах само до изкачването на половината от стълбите, които бяха наистина високи, и случайно погледнах надолу. Така ми се подкосиха краката, че се зачудих как ще успея да сляза. Обърнах се отново и погледнах, че ми остава още толкова и реших, че поне за момента ще се въздържа от покоряването им. Но само за момента. Някога, когато разполагаме с повечко време ще се изкача и ще направя прекрасна снимка!

 

След като благополучно се върнахме по обратния път се отправихме към Шумен, защото това е още едно място, което не бях посещавала. Разходихме се малко и ми направи впечатление, че административните сгради са много красиви, напомниха ми малко на Русе. По продължение на пешеходната алея има разположени доста барелефи, което също много ми хареса и като цяло мисля, че ако бива добре поддържан градът би бил много красив.


До другата седмица!

3 коментара:

  1. Прекрасен пост, а и снимките са просто уникални. Браво за роклята, настина е много по- спокойно като не се налага да го мислиш вече.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз съм от Шумен и много се радвам, че забележителностите в околността ни, а и градът са ти харесали. :3 И браво за това, че най-сетне си си намерила рокля!

    ОтговорИзтриване
  3. Разбирам защо си се изнервила от обикалянето, но поздравления за новата рокля :) Снимките ти са невероятни!

    ОтговорИзтриване