сряда, 30 март 2016 г.

Wrap up: March...

Здравейте,
този пост ще е дооста кратък... Ами какво да ви кажа, имах доста неща за правене, а времето както винаги, не чака никого и днес съм тук с цели три книги. Мисля, че и следващите месеци ситуацията с тези постове ще е подобна, но все още не мисля да се отказвам от тях. Та, нека преминем направо към малката ми купчинка.


Стъкленият меч (Red Queen, #2)Град на паднали ангели  (Реликвите на смъртните, #4)Перфектна химия (Perfect Chemistry, #1)

Месеца започнах със "Стъкленият меч" на Виктория Айвярд, за който в един предишен пост ви споменах, че е подарък ...от мен за мен. В ревюто /цък/, вече ви казах, че не съм чак толкова впечатлена от нея. Книгата е едно добро продължение на поредицата и разкрива повече за характерите на героите. Първата част за мен беше монотонна и неудовлетворяваща, но следващите 250 страници определено ми харесаха. Въпреки това, книгата е хубава и ако още не сте я чели, определено трябва да го направите.

Покрай честите споменавания на "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства" в блога на Ева, проявих, немислимото доскоро за мен, желание да довърша поредицата. И така благодарение на Ева, през този месец успях да завърша "Град на паднали ангели", четвъртата книга от поредицата и се радвам, че го направих. Отново се привързах към героите и с нетърпения чакам, да получа възможността или по скоро свободното време да се захвана със следващата. Сега след като съм завършила "Адски устройства" ми е просто невъзможно да не пърхам от щастие всеки път щом, някой участвал в книгите се появи или бъде споменат. Започнах все повече да харесвам Алек и Магнус и страшно се забавлявах при някои определени ситуации. Също толкова харесвам и Джордан и Мая, както и Изи и Саймън и много ми се иска да се съберат.Точно в тази книга Клеъри и Джейс, въпреки че са главни герои, някак ми се изгубиха. Всеки беше вглъбен в своите проблеми и останалите персонажи ми бяха далеч по-интересни от тях двамата.

Последно се захванах с една книга, която доста дълго гледам в блогпостове и търпеливо чаках докато и дойде моментът, а именно " Перфектната химия". И не съм разочарована. Опредено не е това, което очаквах, но не е лоша, просто е малко по-различна от предположението ми. Спирам дотук обаче, защото съм замислила да и направя ревю и, ако имам късмет ще го видите другата седмица.

За месец април, нямам големи надежди, просто искам да завърша вече започнатите книги. Късмет ще е, ако успея да завърша и Реликвите на смъртните. И ако по някакво случайност това се случи ще се насоча към Сезонът на злополуките, Гневът и зората, Дете на пустинята или Лейди полунощ. Забравих и  Кралица на сенките. Ох, толкова са много, а как предчуствам, че няма да имам никакво време...

петък, 25 март 2016 г.

OOMD: За онези два дни в Пловдив

Е, може би направих, някоя и друга снимка при любимия си прозорец
Нали се сещате, как когато си приготвяте багажа за някое пътешествие, започвате да си мислите какво бихте правили. Къде ще отидете? Как ще се забавлявате? Ще пазарувате?  и т.н. С една дума, колкото и да не искате да си изграждате определени очаквания, те някак все се прокрадват в главата ви и започвате да планирате... И обикновено нищо не става така както сте си го представяли.
И това пътуване не е изключение. Нищо от плана в главата ми не се случи. Толкова много неща се случиха по различен начин още от самото начало. Минах през какви ли не фази... Нежелание, раздразнение, ярост, дори и мрънкане. Понякога очакванията ни не се реализират, но въпреки това, после всичко си идва на мястото, че и по-добре се нареждат. 
Тези два дни се забавлявах адски много. С хора, с които не съм и предполагала, че мога. 

Амфитеатъра. Хотела. Сахат тепе. Тримонциум. Часовникова кула. Изглед от високо. Оглушителна камбана. Един прозорец. Шахти. Вечерните пловдивски улици. Спуснати завеси. Карти. Пуканки. Виенско кафе. Пътуването с влак. Мистични истории. Кръстословица. 
 
Странно е как може да си в най-лошото си настроение, да замръзваш, да си нервен и отегчен... и да са ти необходими само няколко човека с усмивки на лице и една красива гледка, за да оставиш негативизма настрана.
Този път не съм правила снимки. Апарата през цялото време си стоя на дъното на чантата и не, че не се сещах да правя снимки, просто сметнах, че не са ми нужни, за да си спомням тези моменти. 

Разкажете ми имате ли планове за тази пролет или някое интересно място, което сте посетили скоро.

сряда, 23 март 2016 г.

I Love Spring Book Tag

1.Каква е пролетта, там където живееш?
- Красива. Винаги красива! Всичко оживява и се изпълва с цветове. Не прекалено топла, но не и студена и понякога вали пролетен дъжд, като дори и тогава е прекрасно.

2.Най-очакваното излизане на книга, тази пролет
- Всъщност двете книги, които ме вълнуват излязоха скоро, но просто аз не съ се сдобила с тях. Това са - "Сезонът на злополуките" и "Гневът и зората"

3.Покажи корица, която ти напомня за пролетта
   4.Къде ще четеш тази пролет
- Вкъщи. Ако ми остане време.

256108035.Намерете корица със слънцето на нея
- Ох, ами не намерих такава, но пък "Въглен в пепелта" има подходящите цветове...
6.Кой са любимите ти пролетни четива?
- Мисля, че пролетта е сезонът за онези леки, забавни и дори малко сладникави романчета.

7.Намерете книга с много различни цветове по нея
- Еднствената по-шарени книга в колекцията ми, за която се сещам е "Girl online".

Благодаря на Кая за този таг и нека всеки, който има желание отговори на тези въпроси. 

петък, 18 март 2016 г.

It's Friday...

Знаете ли, реших, че въпреки предстоящите натоварени няколко месеца, не искам да спирам или намалявам активността на блога. За себе си реших, че би  ми действало добре, да имам място, което да ме радва; да знам, че е някъде там; че някой, чете; и да ме успокоява. Защото това е истината. В началото си мислех, че блогът, понеже ще е част от ежедневието ми, ще ми коства не малки усилия да го поддържам, но по-скоро ми носи удовлетворение.
И за напред, понеже знам, че следващата част от годината ще е трудна, страшна и ще има много нови неща, бих искала да имам нещо от преди. Нещо, което да ме кара да се чувствам добре и да ме откъсва замалко от ежедневието, каквито и промени да претърпи то. Затова ще се старая доколкото мога да поддържам същата активност и да намирам малко време за моето си местенце...

study, school, and college image
we<3it
Как върви месецът при вас? Аз последните две седмици само щукам насам-натам из града... Не бяха снимки, сметки, прегледи и какво ли още не. Миналата седмица трябваше окончателно да започнем изработката на поканите, но се отложи и едва днес свършихме тази работа. Тъпото е, че няма никаква синхронизация на действията и просто на някой му щуква нещо и прави каквото му изнася, но както и да е... И такива неща се случват.
По принцип на 19 този месец, трябваше да ходя на първи изпит, но го отложих за април и така... Все още ме гложди притеснението за матурите и предполагам, че ще е така, докато не минат. Тормозя се и за глупостите за бала. Странно ли е, че не съм  особено въодушевена от тази част? Някак цялото нещо с префърцунените рокли и костюми, прекарването на шумната вечер с още сумати хора и цялата организация и пари хвърлени само за някакви си 5-6 часа, в които трябва да се чувстваш "специален". Прически, проби, гримове, тоалети... основните теми този месец. И все говорим и говорим и нищо не правим. 

В сряда трябваше да пиша за няколкото сериала, които следя, но след малка справка, защото съм назад с епизодите разбрах, че за повечето, които следя сезонът е приключил. Ако все пак, искате да споделя с вас кои сериали следя и мнението ми за тях споделете в коментарите. Също така може да ми предложите вашия любим. Не, че разполагам с изобилие от свободно време, но за какво е неделя вечер? 

Как сте вие?

сряда, 16 март 2016 г.

Песните на март...


За днес имах друга идея, но реших да споделя с Вас песните, коит оне спирам да слушам в последно време.
 Някои харесах от първото им прослушване, за други ми трябваше известно време, но е факт, че през последната седмица плейлиста ми не спира да се превърта.

 

 

 


 

 


петък, 11 март 2016 г.

OOMD: Пролетта чука на вратата


От края на януари всяка седмица съм на някое място в търсене на моята абитуриентска рокля. Mакар и да имах огромно желание  да разглеждам и да правя снимки  на местата, които за пръв път посещавам, обикновено след втория магазин с подобни дрехи бях толкова изнервена, че всяко желание в мен се изпаряваше.


Е в крайна сметка последната събота от февруари се оказа успешна и сега съм доволна, че съм отбелязала още нещо от дългия списък. По този повод се и наградих със Стъкления меч на Айвярд, за който скоро ви говорих. 
Обещах си, че щом най-накрая си взема рокля, ще си подаря книга. И след като всичките нерви с това приключиха, този уикенд се отправихме към няколко туристически обекта, без да припарваме до магазини.

Първото място, на което се отбихме беше язовир Цонево и Чудните скали. Мястото е наистина красиво.. и ветровито. Самото време не беше особено подходящо, но гледката е прекрасна и си заслужава.

 
 
 

 Докато стигнем до там обаче, аз бях с карта в ръце и през цялото време следях маршрута през близките села. За пръв път при пътуване използвам карта и беше адски забавно. Чувствах се като във филм. Истината е, че стигането до мястото малко ни затрудни и затова се допитахме до картата, но както казах, не се забавихме, пък и беше нещо различно.






 

От там се отправихме към Мадара, като отново си послужихме с картата и не след дълго пристигнахме при Мадарския конник. 

 

Никога досега не бях ходила там и макар, че очаквах нещо различно, не останах никак разочарована. Резервата се състои от няколко елемента: две пещери, капище, крепост  и самия Мадарски конник издялан в скалата. Любимото ми място със сигурност е Голямата пещера -внушителна и необичайна. 

 

Смятана е за най-голения култов комплекс на Балканите. Наричано и Немфиум, светилището на траките, е много красива с висящите си растения и капещата вода, а някъде там сред ниски дръвчета се крият и няколко пейчици. Беше като приказка. Ужасно много исках да хвана поне малко от красотата и, но не успях.

 

До крепостта обаче, не успях да се изкача. Освен, че времето ни притискаше, голямата височина също. Не веднъж съм споменавала, че имам страх от височини и макар да се опитвам да го превъзмогвам, понякога не успявам. Стигнах само до изкачването на половината от стълбите, които бяха наистина високи, и случайно погледнах надолу. Така ми се подкосиха краката, че се зачудих как ще успея да сляза. Обърнах се отново и погледнах, че ми остава още толкова и реших, че поне за момента ще се въздържа от покоряването им. Но само за момента. Някога, когато разполагаме с повечко време ще се изкача и ще направя прекрасна снимка!

 

След като благополучно се върнахме по обратния път се отправихме към Шумен, защото това е още едно място, което не бях посещавала. Разходихме се малко и ми направи впечатление, че административните сгради са много красиви, напомниха ми малко на Русе. По продължение на пешеходната алея има разположени доста барелефи, което също много ми хареса и като цяло мисля, че ако бива добре поддържан градът би бил много красив.


До другата седмица!

сряда, 9 март 2016 г.

Ревю: Стъкленият меч на Виктория Айвярд



  • Автор: Виктория Айвярд
  • Издателство: Сиела
  • Брой страници: 571
  • Оценка в Goodreads: 3,5/5


Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията ѝ да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да използва.
Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Бягайки от двореца обаче, Мер открива, че не е единствената от вида си. 
Пътя, по който тя избира да поеме е труден.
Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето ѝ неподвластно на разкаяние?
 

Чаках втората част на "Алена кралица" с огромно нетърпение. Самата книга обаче не ме впечатли със нищо, поне до средата. Първите 300 страници, за мен протекоха доста бавно и макар да ги прочетох сравнително бързо, самото действие ми беше мудно.  Да, втората част доста повиши мнението ми за книгата: действието се развиваше бързо, имаше неочаквани моменти и обрати, както и някои много мили и чувствени моменти, но все пак не успя да компенсира за неудовлетворяващото си начало.
Авторката не изневерява на стила си и втората книга е написана по същия вълнуващ, увлекателен и приятен начин.  

 “If I am a sword, I am a sword made of glass, and I feel myself beginning to shatter.”


Ставаме свидетели на голямата промяна на Мер Бароу. В "Стъкления меч", тя не е упоритото, смело и изплашено момиче. Тук тя решава, че заради възможностите си е над Сребърните, над Алената гвардия и дори над Червените, които се опитва да защити. Често сменя тази маска с друга- тази на наранено, самотно момиче, което е изгубило и станало свидетел на прекалено много. Неумело се опитва да балансира между Мер, Марийна и Мълниеносното момиче и често се губи между тях. Това заедно с постоянното и съмнение, доста промени мнението ми за нея и колкото и да я харесвах в първата книга, тук ми е антипатична.  

 “I stare at the polished metal, examining my reflection. The girl I see is both familiar and foreign, Mare, Mareena, the lightning girl, the Red Queen, and no one at all. She does not look afraid. She looks carved of stone, with severe features, hair braided tight to her head, and a tangle of scars on her neck. She is not seventeen, but ageless, Silver but not, Red but not, human—but not. A banner of the Scarlet Guard, a face on a wanted poster, a prince’s downfall, a thief... a killer. A doll who can take any form but her own.”
 
Още от първата книга , противно на доста читатели, моят любимец беше Кал. Някак изгубен, вглъбен и разтърсен от предателството, той не се вписваше никъде. Не е Принц на Норта, не Червен, не е и Новокръвен и в цялата картинка, принца изгнаник не успя да намери мястото си и да спечели доверието на другите, дори това на Мер. Въпреки това, той беше важна част от книгата, винаги зад Мер, винаги войник, и все пак винаги принц. Той продължава да е един от любимците ми. Само в малкото му споделени с Мер моменти, успявах да харесам нея истински.


“One dark night I spilled my secrets to him, on a road thick with summer heat. I was the girl who tried to steal his money then. Now, winter looms, and I’m the girl who stole his life.”

Шейд и Фарли бяха перфектните второстепенни герои и дори на моменти тяхната съдба ме вълнуваше повече от тази на главните. 
Шейд е брата, който много бих се радвала да имам. Превърна се в един от силно интересуващите ме герои през цялото време, докато четях книгата. Верен, всеотдаен, нащрек за детайли и опасности, винаги имащ едно наум.  !!!Много се зарадвах как се развиха нещата между него и Фарли и още от самото начало на книгата го предчувствах. Не изпусках и един техен момент.!!! 
Колкото до Фарли, в нея ме плени смелостта и и готовността  да спасява другите, както при Шейд. Макар тя да нямаше неговите способности, не позволяваше страха да я пречупи.
Килорн отново чувствах далечен, макар и не чак толкова колкото в първата книга. Тук се запознаваме по-добре и с неговия характер. Упорит, жертвоготовен, на моменти особено дразнещ, но все пак намиращ мястото си и внасящ малко разнообразие. 
За Мейвън мога да кажа само, че е перфектният зъл герой, също като майка си - Елара. За повечето, той е детето в сянка, което изведнъж се озовава с корона на главата. И точно неговата привидна слабост и незаинтересованост към трона са толкова жестоки, за хората, познаващи истинската му същност.

 “Don’t lie to a liar.”

Една приятелка успя да прочете книгата преди мен и ми спомена, че финала е неочакван и разтърсващ. Неочакван - може би, но не съвсем. Имах си своите теории. Но в никакъв случай не бих го определила като разтърсващ. В пъти по-слаб от края на първата книга и от този на "Тъмна дарба", която все още ме държи. Само един момент успя да ме разтърси и той се случи 70 страници преди финала. !!Шейд!!

"Стъкленият меч" за мен се оказа донякъде разочарование. След обещаващата първа книга, очаквах втората да бъде още по-добра, но бих я определила като "не лоша". Все пак тя си имаше и хубавите неща. Запозна ме с прекрасни герои, бегло споменати в първата част, обикнах дори повече Кал и отново се гмурнах в красивия, но и страшен свят на Норта. 
Тази книга е важна за мен и не мога да кажа, че не я обичам. Свързвам я с прекрасната "Алена кралица", както и с един спомен. Затова и мнението ми по-скоро се дължи на сантименталност и на надеждата за следващата книга. 

петък, 4 март 2016 г.

What's in my bag ?

Здравейте,
Странно е как за по-малко от 48 часа могат да ти се случат толкова хубави, забавни, дори прекрасни неща и заедно с това да изпиташ такова отчаяние и страх. 29 февруари беше наистина хубав ден, е първи март беше точно обратното. В такива моменти винаги си казвам, че трябва да има баланс. Не може да сме постоянно щастливи, защото ще започнем да го приемаме за даденост. Дали е така обаче, нека всеки реши сам за себе си. 
Дори и с този неприятен вторник седмицата беше динамична и дори приятна. В понеделник  изненадващо ми съобщиха нещо, което ни най-малко не съм подозирала, че може да се случи и съм щастлива. Заедно с това учебната седмица си вървеше динамично, като си натрупах и няколко оценки. В момента в училище ни подканят да си изработим нужните оценки, защото няма време и някак ми харесва да съм заета. Когато съм натоварена, чувствам, че наистина правя нещо или помагам на някого. Е както и да е...
За момента все още намирам време за блога. Надявам се и занапред да е така. Но без повече отклонения, нека преминем към същността на днешния пост.
 
 

 Много обичам да чета и гледам видеа на тази тема и реших днешната публикация да е такава. Така, че нека да започваме. 
Чантата съм я взимала от Tendenz и още щом я видях си казах, че е за мен. Доста е голяма и семпла, точно каквито харесвам. Единствения детайл е този цип отпред. Има и дълга дръжка, а отвътре има едно голямо разделение и още 4-5 малки.


Първото нещо, което е и най-обемно е несесерче, в което държа мокри и сухи кърпички, лекарства, крем за ръце, дезинфектант за ръце и един babylips, който упорито не иска да свърши.



 В едно от разделенията имам тефтер, за бързи бележки,  и книга, като в този случай е #НаживоотСофия. 


 

В по-малките джобчета се търкалят няколко червила, които съм използвала скоро и просто съм напъхала в чантата, за да ги подновявам. Има още огледалце, ключовете ми и слушалки за телефон.  А на дъното се намират няколко визитки, късметчета от кафе и монети, които набързо съм набутала в чантата, както и една картичка и една миниатюрна книжка с избрани произведения, коиот са ми подарък. Има още химикалка и няколко мартенички за приятели.

 
 След като качих и обработих снимките видях, че съм пропуснала най-важното - портмонето и телефона, затова и техния фон е малко по-различен.
 Като цяло това е съдържанието на чантата ми, като след снимките успях и да я поподредя.

Без какво не излизате Вие от вкъщи?

сряда, 2 март 2016 г.

Wrap up: February...

Здравейте, 
Честита Баба Марта на всички!
Ето, че и този месец се изниза и отново е време за един от тези постове. Без много увъртания ето какво прочетох през февруари...
 Началото на месеца сложих с първите две книги от поредицата "Кръвни връзки" на Ришел Мийд. Много ми харесаха и си припомних защо, толкова обичам авторката. Дори мисля, че героите в тази поредица, харесвам повече отколкото тези от "Академия за вампири". Определено, когато имам възможност ще прочета и останалите от поредицата.

1571022912466251 Аз бях тук28645841

След това се насочих към Сара Дж. Маас и началото на новата и поредица "Двор от рози и бодли", което на английски ми звучи в пъти по-добре. Книгата не ме очарова, трябва да си призная. Харесвам доста повече "Стъкленият трон", но все пак ще погледната и следващите части от тази. Може пък да си променя мнението. Иначе като цяло книгата не е лоша и идеята е доста интересна, просто не успя да привлече вниманието ми дотолкова, че да нямам търпение за следващите части. 
И последната завършена книга е "Аз бях тук" на Гейл Форман. Както и предишната, от тази също не останах очарована и макар да не е лоша в никакъв случай в пъти повече харесвам "Къде беше?". Цялото това размотаване от един град в друг, идвам си връщам се, привличаш ме, но не трябва и не знам... Просто за момента не ми допадна и очаквах повече. 


2355075922717015

Както миналия, така и този месец, незавършени остават "#НаживоотСофия" и "Beautiful Redemption". Този месец нещо не бях в настроение за тях и реших, че не искам да ги завършвам един вид на сила, затова чакам да ми се дочете някоя от тях, което надявам се ще се случи през март. За следващия месец съм си набелязала и "Стъкленият меч" на Виктория Айвярд. 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...