петък, 27 ноември 2015 г.

Ревю: Ходещо бедствие на Джейми Магуайър

Издателство: Прозорец 
Автор: Джейми Магуайър  
Брой на страници: 368
Рейтинг в Goodreads: 4/5




Преди година и половина за пръв път попаднах на поредицата и по специално на Красиво бедствие. Още тогава обикнах историята и героите, но не исках да продължавам да чета поредицата, защото ми се струваше излишно. В последно време обаче доста често се сещам за Аби, Травис, Америка и Шепли и ми се прииска да си припомня историята. Този пък от гледната точка на Травис.


"Възможно ли е да обичаш някого твърде много? Травис Мадокс научава две неща от майка си, преди тя да напусне този свят – обичай с цялото си сърце, бори се с всички сили. В "Ходещо бедствие" животът на Травис е изпълнен с нощи на бурна страст, главозамайващи скорости и нелегални боеве с високи залози. Но точно когато той си мисли, че е непобедим, Аби Абърнати го поваля на колене. Всяка история има две страни. В "Красиво бедствие" Аби каза своето. Сега е време да видим тяхната история от мъжката гледна точка."

Ще започна с това,  че кориците и на двете книги са много красиви. Веднага ти приковават вниманието с интересните tribal мотиви. 


 “One of these days you're going to fall in love, son. Don't settle for just anyone. Choose the girl that doesn't come easy; the one you have to fight for, and then never stop fighting. Never” 

В началото книгата се развива доста бързо, дори бих казала прекалено бързо. Но конкретно в този случай, мисля, че това е добре, защото вече сме запознати с историята в доста големи подробности. Aко всичко беше описано по-изчерпателно, скоро читателите биха загубили интерес...Също така, мисля, че бързия развой на събитията, перфектно приляга на Tравис. При него всичко е просто и ясно, без много размотавания и излишни обяснения. Точно така си го представях в първата книга. Още в нея разбрахме, че Травис освен сваляч и боксьор, е още и умен и целенасочен, в тази книга се запознаваме с неговата чувствителност и страха му да не загуби близките си. Травис Мадокс не се плаши лесно, но да бъде изоставен от Аби, да загуби някой от близките си или той самият да ги подложи на опасности, го ужасява. 
Начинът, по който боготвори Аби на моменти изглежда пресилен и прибързан, но отново- това е точно в негов стил и така по някакъв начин тази му привързаност не става прекалено досадна.
beautiful disaster, abby, and travis imageХаресват ми отноше- нията между Травис и Шепли, въпреки, че доста често се карат и не са на едно мнение, винаги си помагаха взаимно. Травис на- глеждаше Америка, Шепли- Аби; пазеха си гърбовете и правеха щури неща за моми- четата. 
Интересното за мен в тази книга беше отношението на Америка, която в първата част виждахме на страната на Аби. Тук тя отново беше до нея, но разчиташе Аби, дори преди самата тя да успее да разбере какво чувства и успяваше да вдъхне кураж и надежда на Травис... измежду ругатните и ударите по негов адрес...
Страшно се изненадах от епилога. Ни най-малко не съм очаквала подобно нещо и с нетърпение чакам да видя как ще се развие историята на Аби и Травис в следващата книга от поредицата- Красива забрава.  

“- There's a girl, Dad. -He smiled a bit.
 - A girl.
 - She kinda hates me, and I kinda...
 - Love her?
 - I don't know. I don't think so. I mean...how do you know? - His smile grew wider. 
 - When you're talking about her with your old dad because you don't know what else to do.” 

В заключение, доволна съм от книгата. Беше точно това, което очаквах и се радвам, че посегнах към нея, защото имах възможността да опозная едни черти в характера на героите, които до момента не знаех, че са им присъщи. 

неделя, 22 ноември 2015 г.

Mean Girls Book Tag

Здравейте! Тъкмо си мислех, колко ми е неприятнo, че вчера не успях да пусна публикация и какво да видя... Кая ме е тагнала. Благодаря!

1.Името на кой герой произнасяте грешно?
На Кенджи. През цялата първа книга от поредицата Разбий ме казвах на Кенджи, Кеджи.

2.Кой герой бихте искали да поставите в друг свят от друга книга/поредица?
Странно, но не мога да реша. Опитвам се да дам някакъв отговор, но истината е че харесвам героите - добри и лоши, точно в книгите, в които да си.

3.Повторение! Повторение! При коя книга сте почувствали dejavu от друга книга?
– Непосредствено след като завърших Алена кралица, започнах Въглен в пепелта и на няколко пъти намирах прилики между двете книги. А от друга страна Алена кралица свързвам с Изборът.

4.Коя книга ви е дала противоположни на представата за „женската сила” чувства?
Здрач?! за друга книга не се сещам в момента.

5.При кой герой сте искали да издадете одобрителни възгласи, докато сте чели книгата?
 –Разнищи ме, книга втора от поредицата. Израстването на Джулиет толкова ме изненада, също и Уорнър. Още във ървата книга ми се стори интересен, но по нататък се превърна в един от любимите ми герои.

6.Колко време обикновено прекарвате в книжарницата?
– Когато отивам в книжарницата, обикновено вече съм си направила план какво точно искам, за да не се изкушавам. Отнема ми не повече от 10 минути, 15 ако все пак реша да се помотая и да си набележа следващи цели.


7.На кой герой ще му се наложи да има ограничителна заповед от вас, ако беше истински?
– Джош от Рисунка за Айла, мина повече от половин година откакто прочетох книгата, но все още много го харесвам. Както съм казвала и преди не останах особено впечатлена от книгато, но от Джош- да.  

8.При коя популярна книга/поредица сте били предпазливи, когато сте я чели?
– "Създадена от дим и кост" и " Адски устройства". За първата, нямам оправдание. Просто си мислех, че няма да ми хареса. Към книгите на Касандра Клеър обаче съм особено предпазлива. Така и не се хванах отново с Реликвите на смъртните, а прочетох 2 глави от Хрониките на Магнус Бейн и ми се доспа ( извинявам се на всички които харесват авторката). Просто нейният стил на писане в тези две поредици не ми допада, но адски харесах историята на Теса, Джем и Уил.


9.Всички обичаме Реджина Джордж. Назовете злодей, който обичате да мразите? 
– Ами едва ли има толкова обичани злодеи като Волдемор и Драко Малфой. Аз съм израстнала с тези герои и няма как да не ги обичам.

10.Вашите любими родители от книга?
– Харесвам родителите на Пени от "Girl online". Майка и е толкова погълната от работата си, но винаги намираше време да подхвърли нещо забавни или да даде съвет на дъщеря си. Същото се отнася и за баща и като той, като че ли ми допада повече.

11.Коя книга бихте искали да популяризирате?
– Пустинно цвете на Уерис Диъри. Смятам, че това е една много добра книга, засягаща изключително важни въпроси, даваща много поуки и освен това е много интересна.
 

12.Опишете перфектния за вас персонаж, за когото искате да четете?
–  Да бъде решителен и смел, да има остроумни отговори и забавен характер, но да не е изряден, позволено му е да прави грешки, да има отрицателни черти - иначе няма да е реален и бързо ще загубя интерес, пола няма голямо значение.
 

13.Какво правите когато някоя книга силно ви разтърси емоционално?
– Плача. 

14.Остроумните отговори на кой герой бихте искали да притежавате за себе си?
– Уил от „Адски устройства”, Мер от " Алена Кралица"


15.Назовете случай, в който решението на някой герой ви е накарало да завъртите очи.
Блеър от Твърде далеч: Пропадане... Сероизно това момиче може да е много дразнещо.

Тагвам: Ева и Памела :)

сряда, 18 ноември 2015 г.

Ревю: Въглен в пепелта на Сабаа Тахир


Издателсво: Сиела
Автор: Сабаа Тахир
Страници: 415
Рейтинг в Goodreads: 4,5/5







 Въглен в пепелта е една различна книга. Една история свързваща съдбите на напълно различни хора. Книга, която знаех, че трябва да имам още щом я видях в блога на Ева. От тогава мина доста време и докато реша да се сдобия с нея вече бях забравила  каква е историята. Преди няколко дни реших да я започна, така, без да се запозная с резюмето, без каквито и да е очаквания.
Като цяло не е от книгите, към които обикновено бих се насочила, но се радвам, че все пак го направих.

Лайя е обикновено момиче от Книжниците, които някога били най-великата и процъфтяваща цивилизация, но империята на Воините ги поробва и оттогава ги подлага на труден живот и ежедневни мъчения. Тя живее с брат си, баба си и  дядо си. Една вечер имперски отряд напада дома им, възрастните хора са убити, а брат и бива пленен. Лайя успява да се измъкне и да се свърже с бунтовническото движение в града. Решена да открие брат си на всяка цена, се присъединява към Съпротивата. Преди обаче да спасят брат и, Съпротивата изпращат Лайя на мисия- да шпионира в академия Блекклиф. Мястото от където излизат най-добре обучените войни на империята- Маските.
В същата крепост се намира и Елиас Валерий, който само след няколко дни ще стане пълноправна Маска - убиваща и до гроб, подчиняваща се на Империята. Той е първенец на групата си и е член на една от на-могъщите фамилии сред Воините, но удоволствието да причинява жестокост и смърт му е чуждо и едниственото, за което мечтае е да бъде свободен. Точно преди да дезертира, е обявено, че следващият император ще бъде избран измежду четиримата най - добри Воини от академията. Елиас е един от тях.
Така бленуващ за свободата си първото нещо, което хрумва на Валерий е да се откаже, но един от Авгурите ( един вид техни жреци), показва бъдещето му и това променя решението му.


 “Fear can be good, Laia. It can keep you alive. But don't let it control you. Don't let it sow doubts within you. When the fear takes over, use the only thing more powerful, more indestructible to fight it: your spirit. Your heart.”


 В тази мрачна и безкрайно красива история, пътищата на двамата главни герои, коренно различни един от друг, се преплитат и те заедно изживяват много трудни моменти, помагат си и се свързват. Тук любовта не е в основата на историята и както и при Алена кралица, това ми хареса. Имаше съвсем лек и много приятен привкус на любов, трепети, интимност и нежност. Наистина съм много впечатлена, как авторката без конкретно да набляга на темата, успя да изгради една силна и много чувствена връзка между четирима от героите (няма да кажа кои- прочетете и ще разберете).


“There are two kinds of guilt. The kind that's a burden and the kind that gives you purpose. Let your guilt be your fuel. Let it remind you of who you want to be. Draw a line in your mind. Never cross it again. You have a soul. It's damaged but it's there. Don't let them take it from you.”


Останах изумена, колко психически силна всъщност трябва да  е Лайя, за да понесе всичките страдания и изтезания и да продължи да се бори в името на каузата си. Макар да не се превърна в моя любима героиня и се възхищавам страшно много. Колкото и да се укоряваше - да се наричаше слаба, страхлива, крайно малодушна, тя си оставаше едно 17- годишно момиче. Едно страшно смело седемнайсет годишно момиче,  готово да шпионира един от най-жестоките хора, само и само, за да спаси брат си.
Елиас от друга страна от самото начало показа, колко силен характер е. Той, също е имал тежък живот, и е бил принуждаван да прави много жестоки неща. Империята все пак  не е успяла да изтръгне човещината от него и при всяка удобна възможност, той маха маската си и се опитва да бъде нещо различно, нещо по-добро. В него има много мъка, съпричастност и желание да се отдели от Воините. 
Двама герои, които много харесах се оказаха и Кийнан и Хелене. Борбени и чувствени едновременно. При първата ми среща с всеки от тях се запознах с трудния им и понякога неразбираем характер, с течение на книгата обаче, те се превърнаха в любимите ми герои, показваха решителност, нежност, борбеност, смелост и готовност да умрат за това, в което вярват. Напълно противоположни гледни точки, а толкова си приличат. Дали пък по нататък няма да се случи нещо между тях??? Ах, иска ми се...

 “You are an ember in the ashes, Elias Veturius. You will spark and burn, ravage and destroy. You cannot change it. You cannot stop it.”
“You are full, Laia. Full of life and dark and strength and spirit. You are in our dreams. You will burn, for you are an ember in the ashes.”

В заключение мога да кажа, Сабаа Тахир се е справила много добре със задачата да създаде една ужасяваща приказка. Приказка, в която няма щастливи, няма победители. Направила е едни свят изпълнен с тъга и нещастие да изглежда красив и нямам търпение отново да се впусна в него със следващата книга от поредицата.

Още няколоко ревюта може да прочетете: тук, тук и тук

петък, 13 ноември 2015 г.

It's Friday...

Здравейте!
Реших да започна една нова рубрика в блога, която ще се казва It's Friday по простата причина, че в петъците съм най-малко натоварена и се надявам да имам повече време да подготвям публикациите. Така, в тях ще говоря за неща случили се през изминалата седмица, какво ми е направило впечатление, хубави емоции и т.н., като няма да го правя свяка седмица., може би 2-3 пъти в месеца.
 Днес ще започна с това, че следобед заминавам на кратка почивка с класа си за уикенда. Всъщност мисля, че се води зелено училище. Преди няколко години, съм ходила на същото място, но беше със стария ми клас. Помня, че си прекарахме доста забавно и тогава се запознах с една от най-близките ми приятелки... И се надявам и този път да остана с хубави спомени.
Тази седмица открих и една нова любов... Мисля, че се пристрастих към Supernatural. За седмица и половина при положение, че имам време да го гледам само вечер съм стигнала до средата на втори сезон. До преди месец тотално отричах този сериал и нямах никакво намерение да го гледам, но една приятелка ме придума и реших... какво пък, ще си пусна първият епизод пък ще видим... Страшно е интересно, особено за хората, които се интересуват от фентъзи.
В понеделник имахме още една обща среща между випуска и колкото и хубав и слънчев и  енергичен да беше денят, тези 40 минути успяха да убият всичко в мен. Буквално ми гръмна главата... Добрата новина е, че най-накрая се разбрахме и за още нещо. Моя милост е в екипа, който ще се занимава с подготовката на поканите... друг е въпросът, че това е единствения сформиран екип, а ни трябват още няколко, принципно. Решила съм обаче, хич  да не се затормозявам. Който има претенции за нещо повече, да намери алтернатива и ще се обсъди, който няма обаче, да не хвърля празни приказки във въздуха и да чака да му дойдат на крака... Така де, важното е, че имаме ресторант, в понеделник ще се подготви договора с  фотографа, диджей и водеща и мисля, че другото са по-маловажни подробности, за които нямам претенции.
Последните два дни бяха много динамични и почти не се появявах вкъщи, дори забравих, че ще пътувам. Тези дни обикалям целя град по няколко пъти -подготовка, пазар, вечеря с приятелки, трябваше да ходя до личния лекар, и среща с момичетата, вчера следобед се прибрах и веднага започнах да си подготвям багажа. Харесва ми да съм заета. 
obeshtanie karina hali koricaТази седмица не съм чела изобщо, но имам голямо желание да си взема Обещание на Карина Хали, след като прочетох страхотните ревюта на Ева и Ана... Но за момента, мога само да и се радвам на прекрасната корица, защото съм си наложила забрана за пазар на книги до Коледа.. така, че някой ако може да ми я купи?! Моля?
Като цяло седмицата беше изпълнена с движение и напрежение, забавна и въпреки няколкото кофти момента се старая да гледам от позитивната страна на нещата(съветвам и вас да го правите, излишно е да си тровите живота повече...)

И ето няколко песни за настроение, съпътстващи ме цяла седмица:
 

Ellie Goulding е една от любимите ми изпълнителки и почти няма нейна песен, която да не ми е харесала.

 

One Direction имат и няколко песни, които доста ми допадат тази и drag me dawn са ми фаворити.


По тази песен ме зарибиха приятелите ми, първите пет пъти когато я слушах я намирах за много странна и не ми допадаше. После обаче те започнаха да си я тананикат, а и тя сякаш ме преследваше, където и да отидех я чувах... и накрая започна да ми допада.


 Да, да.. знам Криско! Тази негова песен обаче ми е различна и някак много се връзва с периода, който се намирам и ами, да... Харесвам я. Пък и видеото е много готино, много често ходя по тези улици и обстановката ми е позната, а гледката от градище е просто жестока, много ми се иска да ида пак там.
 Усмихвайте се по-често и всяка сутрин си казвайте " Днес ще е хубав ден!"

сряда, 11 ноември 2015 г.

OOMD: Wonderful days of summer'15

Здравейте!
Първо да си кажа, че тази седмица ревю на книга в блога няма да бъде публикувано, защото нямам необходимото време да го подготвя... Затова пък имам още една оставаща папка с обработени снимки, чакащи да видят бял свят в блога.


Малко преди началото на учебната година със семейството ми се отправихме на още едно пътешествие, с което да отбележим края на почивните дни. Няма да се впускам в големи обяснения, защото тези снимки са от около два месеца, но посетихме много красиви места и ми се иска да ги има някъде в блога. Така, че след тези пояснения, нека преминем към снимките...

Обожавам тази снимка, обожавам и гледката от мястото. Това е язовир Въча и се намира между Пловдив, Смолян и Пазарджик. Наистина е място, което си заслужава да се посети. Докато го гледаш обкръжен от всичката тази зеленина се чувстваш омагьосан, зареден с енергия. Долните няколко снимки са също на него.



Някъде по пътя... 


Това е язовир Доспат, един от най-големите и красиви в нашата страна. Още едно прекрасно място. Гледката говори сама за себе си. Това място те оставя с желанието да се върнеш при първа възможност... Водноелектрическата каскада Доспат-Въча, е най- големият хидроенергичен комплекс в България.
Водноелектрическа каскада Доспат - Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/Naj-golemite-yazoviri-u-nas/nid-106442.html
Водноелектрическа каскада Доспат - Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/Naj-golemite-yazoviri-u-nas/nid-106442.html
Водноелектрическа каскада Доспат - Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/Naj-golemite-yazoviri-u-nas/nid-106442.html
Водноелектрическа каскада Доспат - Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/Naj-golemite-yazoviri-u-nas/nid-106442.html


Снимката по-долу е някъде по Триградското ждрело. Никога до тогава не бях попадала на подобно нещо. Плашещо и величествено, едновременно. На места скалите са на няколко сантиметра над нас и това предизвика клаустрофобичен страх у мен. Но си заслужаваше. Природата прави уникални неща.

 

Както казах до това лято не бях виждала подобно място, но по- късно през септември имах възможността да видя и ждрелото в близост до град Ниш. Там вече нямаше и капка страх в мен. Нишкото ждрело може да предизвика само удивление с големите си размери и причудливи форми.  


Горната снимка е направена в Пампорово, а долната мисля, че някъде между Пампорово и Широка лъка. Последното ме остави изключително изумена. Мястото е толкова автентично, запазило миналото в себе си. Наврет имаше дървени къщички и мостчета, както къщите едно време. Съжалявам само, че не успях да направя няколко снимки от там.


Следваща снимка е при входа на пещерата Дяволско гърло, която не успяхме да посетим защото пристигнахме след края работното време.


От тук надолу следват няколко снимки от местността Чудните мостове, където не успях да направя хубави снимки, но все пак реших да сложа няколко... Пожелавам на всеки един да посети скалния феномен, защото чувството - да се намираш под тези скали, да виждаш гледката от горе- не може да се опише. Просто е вълшебно, сякаш се свързваш с природата и тя те поглъща, ставаш част от пейзажа...







Предпоследната ни спирка беше Асеновата крепост, като минахме и през Асеновград. От града не останах особено впечатлена, но пък от крепостта... Не веднъж съм казвала, че имам страх от височини. Е тази година определено се стремя да го преодолея. Не мога да отрека, че е и някак вълнуващо. Въпреки, че все си мисля, че има голяма вероятност да се подхлъзна или да падна, не мога да се откажа от възможността да посещавам подобни места.  


 Петрич е средновековна крепост, просъществувала по времето на траките и преустановена по време на Византийската империя. Естественият скален масив, на който се намира крепостта със своите почти отвесни над реката склонове, е недостъпен от трите си страни. Първоначално изградената от византийците малка крепост кула с течение на времето се разраства. Стратегическото й разположение в началото на проход, и това, че се е намирала в богат земеделски район постепенно превръща крепостта Петрич в самостоятелен стопански център.
 
 

Последното място, на което се отбихме беше Бачковския манастир, последно съм ходила там като малка, може би 8-9 годишна и ми беше хубаво да се върна девет години по-късно, да си опресня спомените, да си припомня колко хубаво е било и колко добре изглежда в момента. Наистина, мястото се поддържа и е чистичко и красиво.



Тук беше краят на нашето пътшествие. Отправихме се обратно към вкъщи, колкото и да не ми се искаше и аз си останах със спомениете и повече от стотина снимки.

петък, 6 ноември 2015 г.

OOMD: Autumn shades


Здравейте! Днес съм подготвила няколко снимки от последната  разходка, която си направихме.
Тази неделя се възползвахме от хубавото време и без много размисли се отправихме към едно място, което от дълго време имам желание да посетя.



В подножието, разстоянието, което трябваше да изминем ми изглеждаше сравнително късо. Оказа се обаче, че доста си походихме... И си заслужаваше за тази гледка. Спираща дъха е.


Много отдавна исках да посетя Бузлуджа и въпреки, че съм се интересувала и знаех за състоянието на паметника, когато се озовах пред него мястото ми изглеждаше пусто. Самата атмосфера беше някак тъжна.



Да, комунизма е в миналото, но все пак е част от нашата история. А този паметник е неговия символ. Символ на един тежък етап от развитието на страната и според мен би трябвало да бъде поддържан. Хората да знаят и да си спомнят, че някъде там в Стара планина има един връх  висок 1441 метра, разказващ за един живот различен от сегашния, по-труден. 



Тъжно и жалко е да наблюдаваш рушащите се плочи, дупките вместо прозорци, графитите-драсканици, според мен правени от млади хора, слабо осведомени за тогавашния живот. Да чуваш звука на течащата вода и да си мислиш, че сградата всеки момент ще рухне пред теб.


Аз не събрах смелост да вляза вътре, но съм абсолютно сигурна, че състоянието там е също толкова лошо, ако не и по-зле.... И като се замисли човек, много паметници в страната са в подобно състояние. Това е лошо, много лошо. Трябва да уважаваме миналото и жертвите правени от дедите ни. 

 

 Тази снимка е взета от интернет, защото аз забравих да направя от подножието, а мисля, че е наистина красиво.

сряда, 4 ноември 2015 г.

Ревю: Girl Online на Зоуи Съг

Издателство: Кръгозор 
Страници: 284
Рейтинг в Goodreads: 5/5, защото ми донесе щастие и моменти, изпълнени със усмивки.


 След мащабната рекламна кампания, която се организира около излизането на Girl online в България, реших да си изкажа мнението. Като изключим факта, че целият този шум ми се видя пресилен, книгата ми хареса. Сюжета не е много оригинален, дори бих казала, че е доста предвидим, но пък би допаднал на повечето хора. До някаква степен ми напомня на книгите на Стефани Пъркинс. 
 Girl online е една от онези леки и приятни книги, които покачват нивото на доброто настроение с всяка следваща страница. Пълно със сладки романтични, забавни и дори няколко излагащи моменти, това четиво ме накара да се усмихна не малко пъти и дори да се припозная в лицето на главната героиня, Пени. Мога да кажа, че това е една сладка любовна история. Сещате се от онези, в които единият от героите е пълна скръб в отношение на връзките, докато не среща "сродната си душа". На моменти това със сродната душа ми идваше преувеличено, но аз съм леко скептик в това отношение и най-вероятно проблема е в мен.
Но ако кажа само това, няма да е достатъчно, защото има още нещо. Сред сладостните моменти и проблемите съпътстващи всеки тинейджър се крие и още нещо. В тази книга едно момиче се бори с паникатаките си, едно момче разказва как се е съвзело след тежка загуба и до някаква степен става на въпрос и за тормоза сред връстниците. Не за физическия, а за психическия и как понякога трябва да махнеш някои хора от себе си, ако искаш да се чувстваш добре. 
Главната причина поради, която реших, че искам тази книга е, че главната героиня поддържа блог. Още от самото начало на книгата, Пени ми стана близка и аз с удоволствие четях постовете и за GirlOnline.

"Просто записвам мислите си, страховете си- такива неща. Има нещо облекчаващо в това да запишеш всичко на хартия."
 
Пени е петнадесетгодишно момиче от Брайтън. Тя създава анонимен блог, в който споделя нещата, които я интересуват- снимки, защото е любител фотограф, притесненията и относно приятелите, дори споделя за паникатаките си. Както казах вече по-горе, в Пени, много хора могат да открият себе си, както аз го направих. Тя е срамежлива, несигурна и често има проблеми с приятелите си. Също така доста често и се налага да изпада в неловки ситуации (както на не малко хора, в това число визирам и себе си).

"Всичко е в хората, не в мястото."
 
Дразнещото или поне при мен е думата Рокбожественярко, което ти вади очите още от корицата... Такава дума дори не съществува и ми изглежда не на място, освен на корицата и в самия текст. Като цяло иначе корицата е красива и свежа и ми напомня на лятото. Друго, което е неприятно )поне при мен е така) е, че ръбовете на корицата не са срязани както трябва и когато я получих от тук, от там стърчаха няколко не добре изрязани детайла, които се опитах да пооправя.

"Всеки път, щом постнете нещо онлайн, имате избор.
Може да е или нещо, което спомага за повдигането на нивата на щастие в света, или нещо, което ги смъква."

 Като цяло, макар да има не малко коментари описващи книгата като клише, аз останах очарована. Без значение дали в/блогърката е имала малка или голяма част в написването на книгата, Girl Online на Зоуи Съг е красива любовна история, пълна със забавни моменти, на които се смееш с глас, но и също така разглеждаща сериозни въпроси, караща те да поспреш малко и да се замислиш.