неделя, 31 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 31

Last day!
Мислех, че съм прочела само една книга през този месец, но докато преглеждах нещата си излезе, че съм прочела 3+1, която чета в момента и една повест. Та всъщност по хронологичен ред са Български работи на Иво Сиромахов, Създадена от дим и кост и Дни на кръв и звездна светлина на Лейни Тейлър, повестта Гераците на Елин Пелин и  последната книга от поредицата на Лейни Тейлър-Сънища за богове и чудовища. И четирите книги са в електронен вариант, а Гераците взех от библиотеката и вече не е при мен.
За Български работи не знам какво да кажа. Имаше някои неща, които ми харесаха, но повечето като, че ли не ми допаднаха. Мисля, че книгата е малко преувеличена. Но пък не мога да кажа, че не се смях. Дори, докато я четях в училище към мен се присъединиха няколко човека и също се забавляваха. Като заключение: не мисля, че е нещо особено.
За поредицата на Лейни Тейлър, мога да кажа че тотално съм полудяла по нея. Във всяка една свободна минута (не разполагам много с такива) чета. Много харесвам героите, както добрите им черти така и недостатъците. Мисля, че единствения герой, който ми е безразличен ми е Акива. Незнам защо. Да някои от нещата, които е преживял ме разчувстваха, но не конкретно, заради нега. Искам да кажа, че който и да ги беше преживял щеше да е гадно. Абе, просто ми е безразличен. Затова пък много харесвам Лираз, сестра му. Въпреки , че се крие под здравата си черупка, всъщност е чувствителна. Зузана и Мик, аххх, обичам ги.
Гераците... ами не знам. Не е лоша повестта. Има смисъл и повдига много въпроси. Алчност, завист, неуважение. Все неща, които и днес съществуват и когато  четеш, те кара да се замислиш.   







Трявна, пиеси и рок банди...

Здравейте!
Ето и малко разнообразие от, вече предполагам омръзналите ви, ежедневни постове свързани с предизвикателството.
В днешният пост са събрани преживяванията от последните два дни. С идването на лятото, доброто настроение и топлите дни, еднообразието и лошото ми настроение си заминаха. Миналата седмица имаше мероприятие осъществено в няколко града, посветено на река Дунав и разглеждащо проблемите на реките. Проведе се и в моя град, но за жалост не успях да отида и затова пък си казах, че покрай Славекойвите празници в град Трявна ще посетя няколко други събития. Две от тях се проведоха предните два дни. Като с тях тази година съвпадна и Тревнинският панаир.
На Маша

 Първото събитие беше постановката на "Лъжецът", което посетих заедно с няколко приятели. Истината е, че не очаквах да е кой знае какво. В крайна сметка обаче, се забавлявах адски много и през цялото време се заливах от смях. Отдавна не бях ходила на театър и ми се отрази доста добре. При първа възможност ще отида отново. Докато седях в публиката, изведнъж ми просветна, ще след половин месец, аз също ще съм на сцена и ще си имам роля, която да играя. Не знам къде се набутах в тази пиеса и ужасно много се притеснявам да изляза пред публика.
След като свърши театъра, с приятелите ми се насочихме към панаира, да го поразгледаме и може би да седнем някъде. Така и стана. Всъщност ми се видя доста празно, но пък много се забавлявах, настанихме се на една маса и стояхме 2-3 часа, като периодично ставах и отскачах ту за захарен памук, ту да се кача на " блъскащите колички". Докато се " блъскахме" с Маша, доста здраво си разтърсих главата.
 В събота вечер бях в компанията на няколко приятелки, като заедно с тревненци слушахме рок групата Б.Т.Р. За групата знаех съвсем основни неща и по- известните им песни, но това ни най-малко не ми попречи да се забавлявам, ама наистина много. Първо хората бяха малко сковани, но към средата на концерта всички се поразчупиха, започнаха да пригласят, да ръкопляскат, скачат, танцуват и какво ли още не. Отново, скоро не бях посещавала концерт и бях забравила каква е атмосферата. Как дори и да се опитваш, няма как да запазиш лошото настроение и след известно време тотално си се предал и потропваш в крак с музиката. По-късно вечерта имаше и заря, които бяха красиви и като цяло си прекарах наистина страхотно. Само ми е жал за крачетата ми, понеже много изстрада (сама съм си виновна, че тръгнах с високи обувки, като знаех, че поне 5 часа ще стоя на крак). Не съм правила снимки, защото единия път си забравих апарата, а втория си го взех, но не го бях заредила. Затова ще ви оставя с четири снимцици, едната на Маша, друга на Мони, и две на един от местните фотографи, като може да видите името му в някой ъгъл на снимките.

  И една от техните песни, която много харесвам...







събота, 30 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 29 & 30

Лятно ми е вече. Всичко ми подсказва за летните дни и нощи. Мързеливи, безпаметни и неповторими. Часовете да са изпълнени с музика и смях. Последните няколко дни отново се загубих, като наруших обещанието си, но затова пък сега съм тук за да наваксам със всичко. Този пост ще отделя за пропуснатите дни от предизвикателството, а този който ще пусна утре ще е обяснение, за това къде се изгубих и  разказ за последните ми  вълнуващи преживявания.

Day 29: Trees 


Day 30: Freebie
Не се сещам да съм получила книга безплатно, затова ще ви покажа такава, която ми е била подарък. Цялата вътрешна част на предната корица е изписана с пожелание и винаги когато я погледна се разчувствам ( не само заради съдържанието на самата книга).





четвъртък, 28 май 2015 г.

May photo book Challenge: Day 28

Здравейте!
Доколкото разбирам, днешното предизвикателство е да посоча book soulmate. Ами аз го разбирам като сродна душа по отношение на книгите. И преди съм споменавала, че не много от хората около мен се интересуват като цяло от литература. Още повече да имаме допирни точки по отношение на жанрове и стил на писане. Все пак ще посоча Маша (няма да публикувам снимка). Тя е една от близките ми приятелки, която обича да чете. Както казах рядко ни допадат едни и същи неща, но когато се е случвало е било истинско попадение.

сряда, 27 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 27



Здравейте!
Преди всичко, да вчера нямаше предизвикателство. Не беше заради мен това, обаче. Спряха ми тока. Смешно, нали? Цяла вечер нямах ток. Днес отново закъснявам с предизвикателството, но тъкмо сега си влизам и съвсем умишлено пренебрегвам упражнението по математика.
Днес деня ми беше изключително странен и забързан. Тотално всичко беше планирано до последната секунда и пак не ми стигна време. Сутринта излязох от вкъщи с нагласата, че ще успея да се справя, слънцето ще грее и птичките ще пеят. Е не беше точно така. Почти успях да свърша всичко, което си бях посочила. За училище имахме доста неща. Времето беше ужасно и точно последния час в училище реши да започне да вали като из ведро. Аз, естествено, не си носех чадър и се прибрах мокра до кости. Не можех да изчакам да се навали, защото трябваше да се прибера, да се пооправя и веднага след това да замина за В. Търново. Там се порадвах на времето, което беше далеч по-добро. Оказа се, че имам малко свободно време и го използвах да се поразходя до старата част. Поседнах на една от тераските ( не знам как им казват), и се радвах на гледката, която се откриваше пред мен.  От много време насам не бях се разхождала в града, с цел наистина да се разходя, не да пазарувам, не да бързам, да изпълнявам задачи, просто да се разходя. И много ми хареса.
интернет
За днешното предизвикателство трябва да ви покажа книга/ автор спечелил награда. Не е пояснено кое от двете точно. Затова реших да ви посоча автор- Милен Русков. Той е носител на  Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г. с романа си „Възвишение“. Немога да ви  покажа моето копие, защото отново е прекалено тъмно, а и е в електронен вариант.
Е до утре!





понеделник, 25 май 2015 г.

Мay book photo Challenge: Day 25





Здравейте!
Днес трябваше да ви покажа чаша. Аз имам доста, дори мога да ги нарека малка колекция. Съвсем случайно попаднах на тази снимка някъде из интернет и тотално се влюбих в чашката, затова реших да добавя нея вместо това. Толкова е сладка. Като стана дума за чаши, сега ще ви разкажа малко за съдържанието им. От известно време... може би година и половина, от към течности, консумирам само вода, кафе и чай, понякога и алкохол или си правя фрешове. Забравила съм вредната кола и натуралните сокове ( повечето, от които бъкани със оцветители и захар). За водата и кафето няма какво толкова да  ви говоря, но ще обърна внимание на чая. Пробвала съм всякакви, докато намеря, тези които наистина ми допадат като вкус и все още пробвам, но си имам затвърдени любимци. Обичам билковите, черния и зеления чай, но не ми допадат особено плодовите. Може би, най-много попадения съм имала с марката  Ahmad tea. Харесвам я, защото дори и чайовет да имат плодов вкус, той е съвсем лек и ненатрапчив. Тези които най-много ми допадат са зеления чай с мента, зелен чай с ягода и киви (мисля??), и един с горски плодове и хибискус. Също много харесвам зеления чай на Lipton, особено миризмата му.
интернет






неделя, 24 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 24


 

Честит празник!
Набързо ви показвам снимка в отговор на днешното предизвикателство ( не съм я заснемала аз, понеже вече е много късно и не се получава добре). За днес трябва да сложа снимка на книга, която ме е накарала да плача. Ами общо взето това са всички книги,които съм чела. Винаги има нещо, което да намеря за достатъчно емоционално, че да си поплача. Все пак избрах да ви покажа две: Къде беше? и Да остана ли? на Гейл Форман. Почти през цялото време докато ги четях, бях обляна в сълзи.

Да продължим нататък,

Днешният ден, 24 май, беше изпълнен с най-различни емоции от моя страна. Пренаситен дори. Като започнем от сутринта, когато нервно потропвах с крак, че от класа ми бяха дошли само 4 човека ( малко по-късно дойдоха и другите, но... ), а аз с нетърпение чаках да започнем с отбелязването на празника. Просто не обичам да чакам. От там отиваме право при малките кукли и момченца, които танцуваха просто страхотно и аз стоях, заобиколена от съучениците си и си спомнях как и ние бяхме толкова малки, безгрижни, весели, не на прага да направим един от най- важните избори за живота ни. Бях горда с обкръжението си и осъзнах, колко много сме пораснали и променили.Café de Flore Когато застанахме в края на редицата на класовете... Осъзнах само след дванайсет месеца и нас ще ни изпращат, ще ни пожелават успех, ще стъпим в училище за последен път. И когато знаменосците, предадоха знамето и ръкавици и другите неща на новите, на моите приятели, когато видях как очите и на двете страни да се насълзяват, не издържах. Казаха сбогом на знамето на училището, събраха се в кръг, прегърнати и заплакаха. Всички! Тогава вече и аз се просълзих. Изпратихме ги, както всеки випуск до сега, но тази година имаше нещо различно, и дори другите да не са го усетили, Ние, следващите го усетихме, витаеше във въздуха.
След това, макар и да бързах отделих половин час да седна със съучениците си, на едно така блажено, прохладно място (след цялото това стоене на крак и препичане на слънце). След това се отправих към дома на една приятелка за да и помогна да се подготви за престоящото събитие вечерта. Тя толкова се беше притеснила, че ме посрещна с ръце изпънати напред, да видя как си развалила лака. Седнахме, оправих и маникюра, направих и грим и прическа. В крайна сметка мисля, че се получи доста добре и съм доволна от себе си, надявам се и с нея да е така.
Отскочих набързо до вкъщи, да се пооправя и да хапна, че до 3 следобед, не бях слагала нищо в устата си. След това отново излязох, за да се порадвам на роклите и костюмите на завършващите, а и на тях самите. Тогава отново се разстроих, направо не се виждам догодина. Трудно ми е да повярвам, че септември започва последната ми година като ученичка. Тъжно е. И все пак се успокоявам, с това че не само аз го приемам толкова навътре. Дори и по " твърдите", момчетата, които уж нехаят за училище, днес изтръпнаха, просълзиха се, умълчаха се и дори се натъжиха.
И сега най- после се прибирам... в 11.
Уморена съм.
Но все пак си спазвам обещанието.
Доскоро.
"Боже, гимназията е яко нещо."- A Cinderella Story





събота, 23 май 2015 г.

The Book Life Tag

Много благодаря, ! Нека да преминаваме направо на същинската част!

1. Кои ще бъдат родителите ти?
Това е доста труден въпрос, и не знам какво да отговоря. Аз приемам всичко доста буквално и сериозно. Дори и това да един таг, аз се замислям, какъв да е отговорът ми. Ако трябва да изключа родителите си, бих избрала... Не знам може би родителите на Америка от Изборът ( макар и бедни, щастливи и дори припиранията на майка и да са неприятни, тя прави всичко за нейно добро) или семейството на Гуен от Скъпоценни камъни (като изключим гадната леля, Гуен има страхотно семейство дори и Шарлот).

2. Коя ще бъде сестра ти?
. | via TumblrЗузана... още съм на вълна Създадена от дим и кост със своите прекрасни корици. Остава ми още съвсем малко да завърша и втората книга и бързо, бързо се отправям към третата и последна доколкото ми е извество... Охх, отплеснах се. Та, Зузана, Зузе, толкова е страхотна. Едно дребно човече,обичащо да носи платформи и можещо да ти избоде очите. Обичам я.

3. Кой ще бъде брат ти?
Изключително трудно ми е да реша... Оставям въпроса с отворен отговор и по нататък във времето ще се върна.

4. Кой ще бъде домашният ти любимец?
Дали ще бъда тотално отритната, ако кажа, че не харесвам животни?? Добре де, всъщност ги харесвам, дори ги обичам, Ако са на известно разстояние от мен. Просто не мога да си се доверя, че съм способна да се грижа за някое животинче. Може би ми трябва един кактус. Красиви са и не изискват много грижи, доколкото знам. Може от там да започна и да надграждам с времето.

5. Къде ще живееш?
Всъщност бих искала да си живея в България, но да пътувам страшно много. Да посетя, всяко едно място, което искам. Да разглеждам антични сгради в Италия. Да се радвам на музеите във Франция. Да ме вали дъжд в Англия. Да

6. Къде ще ходиш на училище?
Как къде, естествено, че в Хогуортс. Ако пък се окаже, че не съм магьосница, ще се задоволя и предостатъчно със Американският колеж в Париж.

7. Кой ще бъде най-добрият ти приятел/приятелка?
Бих искала приятелка като Сикс( най-добрата приятелка на Скай) от Без Хоуп. Тя е толкова обичлива, грижовна и готова на всичко за приятелката си.

8. Кой ще бъде значимият за теб човек?
Кой, кой, кой да бъде? Джош от Рисунка за Айла. В абсолютно всеки таг присъства, но наистина много харесвам точно този герой на Стефъни Пъркинс, и макар книгата да не ме впечатли чак толкова, колкото ми се искаше, точно обратното важи за Джош!








May book photo Challenge: Day 21, 22 & 23



Знам, знам! Отново изчезнах и определо знам колко съм нередовна в изпълнението на това предизвикателство. Чувствам се гадно, че нямам възможността да отделям време всеки ден за да го направя. Сега обаче съм в един доста натоварен период и... наистина се опитвам. Колкото и да съм нередовна обаче няма да се откажа. Все пак ми остана съвсем малко. Имам чувството, че тотално съм пренебрегнала блога и единствената ми връзка с него се крепи на това предизвикателство. Не знам защо се получи така. Истината е, че все още имам голямото желание и ентусиазъм да продължа да го поддържам и се надявам да успея да преодолея този период. Като начало...
Обещавам, че до края на Challenge-a ще публикувам всяко едно предизвикателство на самия ден. Без повече подобни комбинации.
pinkheartsandsparkledreams.tumblr.com
Day 21: POC Character ( person of color)
В момента се сещам единствено за Кенджи от Разбий ме. Сега като си прегледах нещата се сетих и за Магнус Бейн, а и за Гат от Ние лъжците ( доколкото помня, той е с индийски корени)
Day 22: Classic
Парижката Света Богородица. За жалост книгата в момента не е в мен, така, че не мога да ви я покажа. Все още не съм я прочела, но имам голямо желание да го направя и нямам търпение да се озове в ръцете ми.
Day 23: Audiobook
Аудио книга досега не съм имала/слушала и мисля, че не искам и да притежавам. Ще ми трудно да се концентирам и да се заслушам, а и за мен да чета е по-добрия вариант. Просто не мога да си се представя в подобна ситуация.





сряда, 20 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 20

Day 20: Glasses

Тук съм за едно много, ама много бързо включване в отговор на днешното предизвикателство.
Хм, очила... Очила не нося, затова и нямам. Странно нали? Тази година почти съм се навила да си купя, но все си мисля, че стоят захвърлени настрана. Ще ви покажа, обаче най- новото ми попълнение към аксесоарите. Щом видях шала тотално се влюбих в перата изобразени на него. Много ми допада и цвета му.






вторник, 19 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 19 & още нещо...



Day 19: Magazine
https://scontent-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-xap1/l/t31.0-8/s960x960/11232286_1000690539949879_5881668952149449215_o.jpg
Добре, де домързя ме да снимам и затова ще сложа снимка от Интернет. Това е последното списание, което си взех. 
В момента тотално се побърквам. След като тазгодишния 12 клас, официално приключиха с ходенето на училище, всички ни говорят, че сега ние сме най-големите, трябва да се държим на положение, да решим. Всеки ден започва с въпросите: Е какво искате да правите с живота си, Къде ще учите след това, А какво ще учите... Като оставим на заден план, че на мен тази година, това ми е болната тема, ами и е доста дразнещо всеки да те пита това. Срещнеш познат на улицата: А още малко остана, ей сега ще отлети. Ти реши ли вече къде ще ходиш?
Както казах аз вътрешно си полудявам, защото все още не съм сигурна какво искам и всичко това ми идва в повече. Прибрах се доста по-рано от очакваното и до преди 10 минути, т.е. 19:20 препреглеждах сайтовете на уни-тата, към които съм се насочила, гледах произведения по литература, прегледах няколко минало годишни ДЗИ-та. Говорих с майка си на тази тема. И излиза, че наистина не знам какво искам. Половин година си мислех, че съм взела решение, но от няколко дни започна едно затормозяване. Има няколко фактора, които влияят на решението ми и един от тях е градът, в който ще отида. Бях се насочила към определено нещо, но не го бях затвърдила, защото истината е, че самия град не ми допада и мисля, че ще ми окаже голямо влияние.
Не знам какво да правя и сериозно започнах да се паникьосвам.
Мисля, че в тези двайсетина реда, сигурно се повторя едно и също, но все пак реших да не го трия.
Като изключим всичко от казаното по-горе, в училище също е пълна лудница. В момента върви трескава подготовка за наближаващия празник, аз също ще съм доста ангажирана и се радвам, че имаме малко почивни дни. Половината клас участва във програмата за 24 и постоянно има някакви разминавания, защото организацията ни за разлика от минали години е доста слаба ( смениха учителя-организатор). Репетициите се застъпват с репетициите за театъра и нямаме възможност да ги правим, през почивните дни ще се пътува, ще се работи, балове и т.н. ... и единствената ни възможност е четвъртък, който пък е запълнен отвсякъде и не знаем как ще намерим време.
Усещам как целият този текст е напълно безсмислен и тотално объркан.
Извинявам се, за което.
Мисля вече да спра
да пиша.
Чао.

неделя, 17 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 17

Day 17
 Добре истината е, че имах голямо желание да направя днескашното предизвикателство, обаче не го направих. И вместо да се оправдавам направо ще си кажа, че в моя град книжарницата е за канцеларски материали, та не мисля, че е особено подходяща. Колкото до училищната библиотека, не съм сигурна,  че работи в неделя, и откровено казано ме мързеше да изляза от вкъщи и да вървя половин час само, за да проверя.
Днес завърших Създадена от дим и кост на Лейни Тейлър. Не мисля да и отделям отделно ревю. Не защото не го заслужава, но днес ми е едно мързеливо и нищо не ми се прави.Мисля, че ако реша да изчакам и да го направя по нататък няма да успея да събера всичките си мисли и чувства, с които ме остави. Обожавам синята коса на Кару. Искам да имам приятелка като Зузана. Не знам защо отлагах да прочета толкова време тази книга. Мислех, че е прехвалена. Книгата има уникална корица, страхотен замисъл, легендите на двата вида, малкия уютен апартамент на Кару и Бримстоун всичко... пренася ме в едно вълшебно място. Нямам търпение да започна втората книга от поредицата.

събота, 16 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 15 & 16

Day 15: Frustrating book
 Отложих  вчерашното предизвикателство, защото исках да си помисля много добре. Реших да избера Делириум. Не защото е разочароваща, а защото не беше това което очаквах. Мислех, че в момента когато я четях имах нужда от нещо повече и тя не ме удовлетвори до толкова, доколкото исках. В момента книгата не е в мен и затова не мога да ви предоставя снимка на ужасно изстрадалото ми копие. 

Day 16: Favorite couple
 Идея нямам коя двойка да избера като отговор на този въпрос. Истината е, че всички двойки са ми любими. Обичам ги всички. Най- близо до сърцето ми са: Скай и Холдър, Трис и Фор, Америка и Максън, Аби и Травис, Ана и Етиен... и още много, много.

 Днес реших да не споделям снимка свързана с книги. Прекарах деня в Габрово , където днес имаше карнавал. Беше много цветно, забавно... живо. Хората обикаляха, пробваха различни шантави перуки, смееха се шумно, разхождаха се в костюми на пингвини, Пипи дългото чорапче, Алиса. Да обаче, Гергана не снима нищо от това, защото и падна батерията на фотоапарата. Все пак ще ви покажа няколко снимчици, които направих на път към града.










четвъртък, 14 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 14



 Day 14: your name in a book
Още вчера мернах днескашното предизвикателство и веднага започнах да се ровя в главата си за книга, в която има героиня на име Гергана. Ами не открих такава. Единственото нещо което ми идва на ум е Изворът на Белоногата на П. Славейков. Една от лбимите ми поеми.
снимката е взета от интернет

Искам да се оплача от лошото време и госпожата по английски с нейните гадни, гадни контролни...




сряда, 13 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 13

 Day 13: Interesting Topics
Днешното предизвикателство е да ви покажа книга с интересна тема. Мисля, че всяка книга сама по себе си е интересна, стига да има завладяваща история. Все пак реших да покажа Пустинно цвете. Все още не съм започнала книгата, но мисля, че засяга доста интересни теми. Истинската история на жена тръгнала от племето си и стигнала до модния подиум. В нея се отбелязват борбата, смелостта, желанието да постигнеш поставените цели и многото жертви.
   Не знам дали съм споменавала или дали не сте се досетили, но аз съм изключително раздразнителна личност. Днес беше един от дните, в които съм като бомба със закъснител. Само да ме бутнеш и край. Добре, че имам търпеливи приятели, които са свикнали да им въртя очи и да си потропвам с крак. Не бях единствената днес в лошо настроение. Целия клас беше резервиран и от доста време не сме били толкова тихи в часовете. Като стана дума за часове... Днес в компютърната зала, докато си въвеждах текста програмата ми се рестартира 5 пъти за 10 минути. Исках да започна да крещя. След като приключих с часовете за днес, развих такава скорост на път за вкъщи с цел да избягам от всичко/всички, че се прибрах за двойно по кратко време.
Много съм развълнувана за предстоящото излизане на Наследницата на Кийра Кас. Прочетох откъса предоставен от Егмонт на сайта им и останах с впечатление, че Идлин е доста разглезена, но 18 страници не са много и се надявам да съм сгрешила в преценката си. Нямам търпение да проследя нейният избор.
Чао!



вторник, 12 май 2015 г.

The Literary Dinner Party Tag

Ето го и първия от многото тагове, които очакват да бъдат направени. Благодаря на

В този таг вие сте домакин на вечерно парти. Можете да поканите всеки герой, който пожелаете, но има 10 различни категории, които трябва да изпълните и уловката е, че има място само за 11 човека:

Vintage. ❤
1. Герой, който може да готви/обича да готви.
Не знам кого да избера. Дали Скай от Без Хоуп или Кам от Ще те чакам. Тя пече сладкиши, той приготвя закуска.Кого? кого? Казвам Скай.

2. Герой, който има парите, за да спонсорира партито.
Джош от Рисунка за Айла. Семейството му е достатъчно богато за да спонсорира едно скромно парти от 11 човека, а и наистина бих искала д се запозная с човек като Джош.

3. Герой, който може да направи сцена.
Селест от Изборът на Кийра Кас. Личност способна да направи сцена за абсолютно всичко.

4. Герой, който е забавен.
Залагам на Уил от "Адски Устройства" на К. Клеър. Не мисля, че се нуждае от обяснение. Коравото момче с топлото сърце. 

5. Герой, който е много социален/популярен. 
#123564Етиен от "Целувка за Ана" на С. Пъркинс. Ами не мога да се сдържа. Как да не спомена и него. Обожавам го.

6. Един злодей.
Уорнър от "Разбий ме" на Тахере Мафи.

7. Двойка- не е нужно да е романтична.
Трис и Фор от "Дивергенти" на Вероника Рот.

8. Един герой/героиня.
Гуен от "Скъпоценни камъни" на Кирстин Гир.

9. Един недооценен герой.
Джудит от "Цялата истина в мен" на Дж. Бери.

10. Един герой по ваш избор.
Тук казвам Кам, защото в първия въпрос много се чудих кой от двамата да избера.

11. Тагвам: всеки, който желае.



May book phot Challenge: Day 12

 Day 12: Did not Finish
Сигурно ви е известно, кои книги така и не съм завършила ( постоянно го споменавам) 
Железния Светилник
Пазителят
Повелителката на метлата- с тази се сдобих съвсем случайно и я започнах без никакви очаквания.

От две седмици насам все се притеснявам, че ще ме изпитат по История и днес най-накрая това стана и съм предоволна от резултата.

Преди малко, докато се прибирах от училище, осъзнах че познавам човек като толкова-често-споменавания-в-блога-Джош. Персонажът свързвам с един човек, един добър приятел. И двамата са едни такива, леко тайнствени, допускащи до себе си малко хора. Леко дръпнати от останалите. Правят грешки, поправят ги, готови на много за някой важен за тях. Живеят си в техния свят, светът на твориците. Художници, които не претендират с изкуството си. Високи, тънокосии и превити над скицника.


P.S. - ужасно много искам да отида на пролетния базар на книгата.




понеделник, 11 май 2015 г.

May book phto Challenge: Day 11

Day 11: Flowers
Днешното предизвикателство беше да снимам цветя. Всъщност наистина се оказа доста трудно, защото времето цял ден е лошо. Помъкнах фотоапарата си в училище, с надеждата, че времето ще се пооправи и след училище ще се отбия в някой от парковете. Времето обаче не се оправи. Закратко все пак спря да вали и излязох в градината на къщата, за да пробвам да снимам нещо. Времето беше мрачно и фотоапаратът ми все повече издава багажа ( плача за нов), но все пак направих няколко снимки като избрах най-сполучливите. 

P.S. -Love my people...




неделя, 10 май 2015 г.

10.05.2015

 rain | Tumblr
Миризмата след дъжд... <3

May book photo challenge: Day 8, 9 & 10

Загубих се за още няколко дни. Извинявам се, за което... Сега обаче съм тук и съм готова да наваксам, най-вече с challenge-a и таговете. Благодаря на всички, които са ме таг-нали в толкова различни тагове. За момента обаче ще ги разпределя така, че да публикувам един на седмица, защото са наистина доста, а не ми се ще да се натрупват. Сега преминавам към дните, които съм  пропуснала. Надявам се следващата седмица да намеря повече време да направя ревю на книга.  

Day 8: New Release
От доста време не съм си купувала книга, която е била пусната на пазара скоро. Все си отбелязвам коя книга, кога излиза, но все пак съм натрупала един километричен списък с ново излезли заглавия. Напоследък намирам открития, не при наскоро пуснатите. Днес ще ви покажа. Последните книжки, със които се сдобих. Това са Разкази, Гераците на Елин Пелин, която ми трябва за училище и пустинно цвете на Уерис Диъри.

Day 9: Other wordly
Добре, този въпрос не го разбирам и реших вместо да отговоря неправилно, просто да го оставя така.

Day 10: Favourite title
Днешното предизвикателство е да споделя любимите си заглавия на книги. Доста време се чудих кои да избера.


четвъртък, 7 май 2015 г.

May book photo challenge: Day 7

Day 7: Friend's favorite
Така, днес се включвам за много, много бързо. Затрупана съм от задачи и не ми стига времето. Днешната снимка би трябвало да е за любима книга на приятел. Избирам да кажа Влад. Нейната любима поредица е Реликвите на смъртните. Аз лично харесвам много повече Адски устройства, но тя наистина много харесва тази поредица на Касандра Клеър. Аз дори не успях да завърша поредицата, а тя си изплака очите, будуваше по цели нощи само, за да я завърши. Днес ще се размина без снимка обаче, защото не разполагам с книгите.  


The Coffee Book Tag

Много благодаря на , че ме е тагнала. Става серионзно! Мисля, че около 1/3 от общите публикациите в блога са тагове.

1.Черно: Посочи поредица, в която е трудно да се навлезе, но има постоянни фенове. -Ами, както и да ви прозвучи ще кажа Здрач. Мисля, че това беше началото на удърната вълна за вампири и върколаци. След като поредицата беше публикувана отвсякъде заваляха книги със подобни сюжети. Аз също съм я чела. И отново, каквото и да си помислите, поредицата не е лоша. В никакъв случай не мога да кажа, че е много добра. Моето 13- годишно аз, обаче беше наистина впечатлено от нея. Мисля, че колкото и да се оплюва, поредицата винаги ще има фенове.

2.Ментова мока: Посочи книга, която става по - популярна през зимата, или празничен период от годината. - Не знам... мисля си за Предимствата да бъдеш аутсайдер. Представа нямам защо, но си представям как някой я чете близо до камината, обут в топли чорапки и чаша горещ шоколад.

3.Горещ шоколад: Коя е твоята любима детска книжка? - Малката русалка и Пипи дългото чорапче...

4.Двойно еспресо: Посочи книга, която те е държала в напрежение от началото до края. - Ние, лъжците. Не съм чела друга подобна книга.

5.Старбъкс: Посочи книга, която виждаш навсякъде. - Светлината, която не виждаме на

6.Хипстър кафене: Посочете книга от независим автор. - Не съм запозната.

7.Безкофеиново кафе: Посочете книга, от която сте очаквали повече. - Рисунка за Айла. Харесвам книгата, но очаквах малко повече. Харесвам Джош, обичам го, допада ми като характер, като личност, като външен вид, като всичко. Мисля, че толкова време я чаках, че си бях завишила прекалено много очакванията и останах малко разочарована. 

8.Перфектната комбинация: Посочи книга, която е едновременно горчива и сладка, но в крайна сметка абсолютно задоволителна -Ще те чакам на Джей Лин.

Всеки, който не е тагнат, а има желание да направи тага.
Чао.

сряда, 6 май 2015 г.

May phot book Challenge: Day 6

Здравейте!
Честит имен ден на всички именници!
Нека преминем към днешната снимка, която е...
Day 6: E-Reader
Аз нямам електонен четец, но имам приложение,на което чета книги на телефона си. Приложението не е нещо, кой знае какво, няма много функции, но ми позволява да си съхранявам електронните книги и съответно да ги чета. Бих казала, че ми върши доста добра работа.
Приложението е точно до иконката на Tumbl




Weekly, may be?

 Последната седмица беше доста странна по отношение на училище. Всъщност не си нищо което да съм правила и да не е свързано с училище. Това говори, че съм била доста натоварена. Имахме няколко контролни, изпитвания и разни мероприятия, запълващи всичко от началото на седмицата до Четвъртък. Хубавото е, че си изкарах няколко хубави оценки, а останалите ще разбера идната седмица.
 В Петък се случи да съм доста раздвоена, защото щях да пътувам, но една приятелка организира мероприятие във връзка с изпълнението на проекта си и страшно исках да отида. От хора, които са били там разбрах, че се е получило доста забавно, въпреки, че по някое време се е изсипал проливен дъжд. И сега наистина ме е яд, че не се върнах навреме.
 Вечерта отпразнувахме рожденния ден на едно от моите момичета ( започват от всякъде да ме заобикалят 18 годишни и се чувствам дечко сред каки и батковци, понеже съм в края на годината... но път си има и хубавите страни). Беше забавно и след това продължихме в дискотека. Честно казано от доста време отказвах да стъпя там след като последния път останах потресена и сега ми беше странно. Този път песните бяха супер, аз обаче трябваше да си тръгна рано, рано защото на следващия ден отново пътувах и трябваше да стана 6:30. И така към три се прибрах и веднага минах през банята. Бях забравила колко гадно е след това. Горката ми коса.
 В Събота със семейството ми се отправихме към Съева дупка, като минахме и през няколко други места. Чувствах се ужасно. Проспах половината път и бях в много гадно настроение. Това се промени щом паркирахме и слязохме сред природата. Всичко беше зелено и имаше доста хора, като се има предвид, че времето беше доста мрачно и цял ден си играеше с дъжда. За пръв път ходих в тази пещера и останах наистина впечатлена. Мисълта да вляза под земята и да ходя 250 метра на отиване и още толкова на връщане ме поуплашиха. Тази година обаче съм си поставила за цел да преодолея страховете си. Така, че качвам се на високо, влизам под земята, говоря ( опитвам се ) пред публика без да се притеснявам чак толкова, участвам в театър и какво ли още не. Охх, отплеснах се!! Та, мястото е наистина вълшебно. Можеш да видиш всякакви форми, стига да имаш голямо въображение. Случихме и на екскурзовод. Той ни разказа толкова много неща и пускаше шеги и беше супер. Направи и няколко снимки (всичките, от които ужасни), но малко. Не исках да съм много нахална след като е забранено по принцип.
интернет






 И това е.
П.П -Пиша този пост в неделя понеже не знам дали ще имам време през седмицата, за да го напиша.

вторник, 5 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 5

Ден 5: laugh out loud    

 


                       

Днес денят ми беше смесица от емоции. Бях щастлива, бях ядосана, бях притеснена, бях уморена, бях гладна...
Хубавото е, че на класното по български и по биология имам отлични и много се радвам за това. На контролното по математика имам петица, но като се има в предвид, че разбрах как се решават задачите в междучасието преди часа, си е направо супер. Разбрах, че и по философия имам отлично. И като цяло съм страшно доволна от резултатите от мъченията, на които бях подложена миналата седмица.
 В часовете по английски, обаче е пълна лудницата. Освен 4-5 човека, целия клас прави каквото иска. То е едно влизане, излизане, крякане, пеене на висок глас, подскоци и не знам още какво. И това е всеки час. Точно днес, обаче беше ужасно.Трябваше да се представят проекти, никой обаче не слушаше, госпожата обвиняваше хората, които представят проекта, че е такава обстановката. Реално обаче, те нямаха никаква вина. Както и да е.
Прибрах се по-рано от очакваното и успях да свърша малко работа из къщи. Много обичам, когато деня ми е бил емоционално натоварен, да се захвана да почистя малко. Това винаги ме разтоварва. Днес точно почистих къщата и си преподредих цялата стая, изхвърлих доста неща. Един вид пролетно почистване с малко закъснение.  

Сега да преминем към днешната снимка. Доста време се чудих, коя книга да посоча. Истината е, че всяка една книга по някое време ме кара да се смея. Реших да покажа тези трите: Целувка за Ана- Стефъни Пъркинс, Ще те чакам на Джей Лин и Изборът на Кийра Кас.
Целувка за Ана избрах заради Сен Клер. Той е просто страхотен и доста често ме караше да се смея. Ще те чакам реших да влюча, отново заради главния герой, от мъжки пол, Кам. Забавлявах се, докато четях за това много колко пъти и по колко различни начина покани Ейвъри на среща, освен това има чувство за хумор и костенурка кръстена на костенурките Нинджа. Избрах точно Изборът от поредицата на Кийра Кас, защото точно с нея се смях най-много. Тогава Америка беше най-непокорна и правеше каквото си реши, което водеше до доста комични ситуации. И смятам, че колкото и всички да не харесват Америка, защото не знаела какво иска, държала се детински, не израствала в книгата, аз мисля, че точно от тези комични ситуации се вижда, че малко или много, тя израства като герой, защото в следващите книги, те започват значително да намаляват.
Е това беше от мен за днес.
Чао!

понеделник, 4 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 3 & 4

Здравейте!

Ден 3: LGBTQ герой
Ами за момента се сещам единствено за Брекин ( Без Хоуп). Намирам го за изключително сладък и много го харесвам. Винаги е насреща да помогне на Скай. Сега се сетих и за Алек и Магнус ( Реликвите на смъртните). Алек малко ме дразни, но пък Магнус е супер...


Ден 4: favourite series
Любимите ми поредици са Дивергенти и Адски устройства . Помня как взех първата книга от поредицата на Вероника Рот. Бях в кницарницата и книгата, която търсех не беше в наличност. Не исках да си тръгвам с празни ръце и си взех тази. Не съм и предполагала колко ще обикна поредицата и главните герои. Адски устройства- прочела съм първа книга и половината от втората. До мемоента наистина много ми харесва. Радвам се, че са само три книги, защото ако бяха повече, най-вероятно щях да загубя интерес, както с Реликвите на смъртните. Допада ми и стила на писане на Касандра Клеър. 

 

неделя, 3 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 1 & 2

                                          Здравейте!                                                                      Book Photo Challenge hosted by : Books &amp; CupcakesMonth: May (updated May 2015)For HD version right click, open in new tab. Please reblog on tumblr instead of re-posting it as your own thank you!! If you have any questions about the challenge please check the FAQ! Thank you and happy reading!! xoxo Jessica from Books and Cupcakes 
Днес отново съм тук, защото края на миналия месец реших, че искам да направя Book Photo Challenge. Исках да го направя още в началото на месеца и сега ме е яд, че нямах време и възможност за това. Все пак ще го започна и ще направя пропуснатите до сега дни в един общ пост, за да може за напред да си отговарят на датата. Не знам доколко ще съм редовна, ще се опитам, но все пак съм на училище, а си имам и други задължения.

1.По принцип не обичам да предвиждам колко книги или кои книги ще прочета за дадено време. Почти никога не си спазвам графика. Този месец обаче, правя изключение и си определям за цел да завърша две книги и да прочета една.
 Искам най-накрая да приключа със Железния светилник. Не знам защо обаче, изобщо не ми се чете. Не е като да не харесвам книгата. Харесвам я, но нещо все ме спира.
 Друга книга, която започнах през Април беше Пазителят. Нея, също отбягвам и то доста упорито. Започнах я средата на месеца и още съм на 70 страница. За нея все още не съм успяла да си изградя мнение. Знам само, че книгата ми се вижда доста сива ( като настроение). Всичко в нея ми изглежда някак мрачно и тъжно, въпреки, че не до момента не се е случило нещо, което да ме кара да се чувствам така. Може би е заради света, в който живеят хората като Джонас и семейството му.
 И третата книга е Красив непознат. Прочетох първата книга преди няколко месеца. Не бях останала особено впечатлена, но пък книгата не беше много натоварваща и реших, че сега се нуждая точно от една лека книга, която да ме изкара от това състояние на нежелание за четене.

2.Понеже в момента полиците, на които си държа книгите са в пълен безпорядък реших да снимам само тази част.Избрах точно нея, защото тук са една голяма част от любимите ми книги като поредицата Дивергенти, Ние, лъжците, Красиво бедствие, двете книги на Гейл Форман, които до момента притежавам и много скоро се надявам да се сдобия и с Аз бях тук. Други книги, които се виждата са Тютюн, поредицата на Кийра Кас, Ана в ролкя от кръв, част от поредицата Трил, Бъди с мен на Джей Лин.

Така мисля да приключвам за днес.
Ще се видим утре.


April favourites





 Здравейте!
 Изтъркаля се още един месец и годината скоро ще се преполови. Това малко ме плаши. Наистина много бързо минава времето.
 Срам ме е да си призная, но през изминалия месец съм прочела само една единствена книга и съм започнала друга, така че в априлските любимци книги ще отсъстват.
Козметика
  1. Пастелните лакове.
    С пролетното настроение ме съпътстват и пастелните лакове. Цветни и свежи, но все пак не прекалено натрапчиви. Според мен са идеални за сезона.
    Golden rose selective 84 (бежово) ; Rimmel 60 seconds 842 too cool to tango ( много светло и ненатрапчиво синьо, което не излезе добре на снимката); Golden rose WOW! 13 (люляково светло лилаво); Selene 259 ( розово-прасковен нюанс); SNB Ангел (нежно розово)

  2. Един цвят от палитрата ми на Manhattan Only- Button baby. Най- светлия цвят.
    Този цвят е... не знам как да го опиша. Слонова кост, може би, с лек оранжев под тон и бляскави частици. Харесвам го, защото мисля, че много подходящ за сутрините, в които усещам, че едва си държа отворени очите. Отваря погледа по един доста деликатен начин и ги прави по събудени.
  3.  
  1. Новата ми прическа
    С настъпването на пролетта реших, че е време за промяна. До последно незнаех какво точно искам. Когато фризьорката започна да скъсява дължината, се притесних, че съм направила грешка и започнах мислено да си се вайкам. В крайна сметка съм доволна от резултата. Косата ми изглежда жизнена и ми е толкова леко.
Настроение
  1. Ябълки
    Обичам всякакви плодове, но ябълките са едни от любимите ми. Този месец в училище ( а и вкъщи) доста често си ги хапвах.
  2. Цветовете на пролетта. Най- сетне и моя град се раззелени и е толкова красив. Цветовете на цъфналите дръвчета, новопоникналата тревичка. Лалетата. Обожавам лалета. Всичко е толкова прекрасно. Не съм си и представяла, че пролетта ще ми липсва толкова много. Станала съм доста зиморничава.
  3. Слънцето. Толкова ми липсваше през последните няколко месеца. Сега използвам всяка възможност да се разходя под слънчевите лъчи. 
  4. Няма как и да не спомена пътуването ми до Русе и Перперикон. Няма какво да се обяснявам, имат си отделни постове тук и тук. В Русе бях с приятели и си изкарах наистина страхотно и много се забавлявах. Не се разминах и без книжки. Мисля, че си изградих някакъв навик щом отида в друг град да си взимам по някоя или няколко книги за спомен. Посещението на Перперикон и няколко други места, беше заедно със семейството ми и имах възможност да се порадвам на природата.  
  5. Великден. Естествено, че този празник ще ми е любим. Съхранилата се традиция, шарените яйца, козунаци, цялото семейство се е събрало. В забързаното ежедневие, все по-рядко семействата успяват да се съберат и да се видят. Какъв по-хубав начин от това да отбележим този празник. 
Филми 
 
  1. Първенецът на класа
    Филмът ме впечатли с това, че реално показва как хората се държат с различните. И как един мъж се бори със всички сили да постигне мечтата си, въпреки заболяването си. Току-що завършилият университет, Брад Коен, има синдром на Турет. Историята проследява част от детството му и настоящето, когато ходи на десетки интервюта за работа. Показва как околните се държат с него и как, всъщност, до една юношестка възраст, никой не му вярва, че издава звуци, не, за да дразни околните, а защото има синдрома. След като изгледах филма се поразрових малко и открих информация за синдрома и също, че филма е по истински случай. Според мен наистина си заслужава, да се даде шанс на този филм и мисля, че трябва повече да се интересуваме от такива заболявания. Да се научим да приемаме различните.
  2. The Duff 
    Този филм гледах в началото на месеца. Не е нещо особено впечатляващо и невиждано, но става. Разтоварващ филм разказващ за проблемите на тинейджърите от поколението на техниката.
    Те се разхождат със смартфоните си навсякъде и едва ли не без, тях са мъртви.
    Те  имат лоши барбита, управляващи училището.
    Те се борят да впечатлят момче, което в последствие разбират, че дори не харесват.
    И винаги има едно дебело грозно момиче в компанията, от името на което се разказва историята. Надявам се книгата да е по-добра от екранизацията. Все пак както казах филма не е за изхвърляне. Актьорският състав ми допада, замисъла също, но самата реализация  куца. 
  3. Furious 7
    Не знам какво да кажа за тази част от поредицата... Винаги съм харесвала Fast & Furious, и ще продължавам да го харесвам. Furious 7 не се отличава много от предшествениците си. Тук отново има голяма доза екшън, ефекти, каскади, добър актьорски състав. Има и извество надграждане в сравнение с другите филми. Караше те да настръхваш от време на време. Да скачаш от сграда на сграда и то в кола си е доста екстремно. Има всичко, за да намери мястото си в този пост. Аз обаче по- скоро го слагам тук от сантименталност. Края наистина ме разчувства и мисля, че за мен е доста добър, за да кажа чао на поредицата.
Музика

                                                                                          
                                                                                   
                                                                                         
Тези две песни ги харесвам толкова, защото ги свързвам с филма, който излезе тази година. Това е една от любимите ми филмови поредици и ми едно такова... носталгично. Без Пол, един от главните герои мисля, че ще ми е изключително странно да гледам друга част ( а доколкото разбрах ще излиза такава) и не съм сигурна, че ще го направя.                                                                                     
Още в първия момент, когато чух песента нещо в мен... не знам бях ... наистина много ми хареса. След известно време попаднах и на клипа. Когато го гледах се впечатлих още повече. Хареса ми, че са включени кадри от дадени събития ( макар и злощастни).


Е това беше.
Приятен ден.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...