сряда, 29 април 2015 г.

The Book Combo Tag

Тук съм с още един таг. Няма как да му устоя обаче. Мисля, че имам проблем с тях. Утре имам класно по математика, но щом видях, че
Tumblr
1.Кои двама автори бихте искали да обединят авторските си умения в една обща книга? - Може би Аманда Краймър и Ришел Мийд. И двете авторки по-отделно имат добър стил на писане. Мисля, че ако се съберат ще се допълват доста добре.


2.Коя е любимата ви съвместна работа между автори? Ами, не си падам много по съвместните творби... Опитът ми се изчерпва с Красив негодник на Кристина Лорен и Сняг вали. Ами не ми харесаха особено.Втората дори и не я завърших.

3.Ако можехте да комбинирате две истории и да ги направите на една обща книга, кои щяха да бъдат те и какво щеше да стане заглавието им? - Цялата истина в мен на Джули Бери и Бялата врана на Маркъс Седжуик. И двете истории са изключително интересни и като изключим факта, че се развиват по различно време, според мен биха се допълнили доста добре. Друг вариант е поредицата Скъпоценни камъни на Кирстен Гир и Адски устройства на Касандра Клеър.

4.Кои двама герои от различни книги, бихте събрали заедно? -Доста време ми отне да реша какво да отговоря... Тове от поредицата Трил на Аманда Хокинг и Даяна от Тайния кръг. Биха били страхотна двойка. Доколкото си спомням, тя беше доста уравновесена и силна личност, докато Тове е трудно концентриращ се, смел и проницателен младеж. И двамата са герои, които се борят се за това, в което вярват.

5.Кои два свята от различни книги, бихте искали да видите заедно в един епичен свят? - Може би този описан в Скъпоценни камъни и Изборът. Мисля, че би се получило нещо интересно. Бъдещи кралици, прекрасни пепеляшки, пътувания във времето и един лош, лош Граф Сен Жермен. Как бих кръстила поредицата... може би "Избора на пътуващият във времето".

6.Коя поредица ще се радвате да видите събрана в една книга? - "Академия за вампири".Харесвам поредицата. Много. Така и не успях да я завърша обаче, защото ми е много разширена . Аз не обичам да се впускам чак в такива километрични поредици, защото по някое време губя интерес. 

Update: Ами всъщност започнах да отговаря на въпросите и на половината реших все пак да погледна уроците. Все пак е тук на същия ден. Напоследък ми се случва да започна нещо и няколко дни да се опитвам да го завърша, защото не ми достига време. 
Уморена съм.
Спи ми се.
Утрешният ден ще е мъчение.
Цялата седмица всъщност беше такава. 
Във Втоник имах класно по български и контролно по биология. А и уроци по история...Стига толкова.
Лека вечер!

събота, 25 април 2015 г.

The Book Courtship TAG

Здравейте!
Преди известно време бях тагната и няй-накрая реших да седна и да отговоря на въпросите.
Благодаря на Ана, че ме тагна и без повече мотаене, нека да започваме.

1.Първоначално привличане - Книга, която сте купили, заради корицата.
♥♡♥♥- Красиво бедствие на Джейми Макгуайър. Всъщност, връзката ми с тази книга започна от пръв поглед. На излизане от Кауфланд (мисля) минахме покрай някакъв щанд със книги и очите ми веднага попаднаха на корицата. Запомних името и автора, и си го повтарях през целия път до вкъщи, за да не го забравя. Знаех, че трябва да я имам. Прибрах се, прочетох резюмето много бегло и си я поръчах.

2.Първи впечатления - Книга, която сте си купили, заради резюмето.
-  Без хоуп на Колийн Хувър. Нея я исках от дълго време след като прочетох резюмето и в издателския план на Егмонт за миналата година, мисля. Търсих я навсякъде, но все я нямаше налична. Лятото, докато бях на море я видях и веднага я грабнах.

3.Сладки приказки - Книга, която е написана много добре.
- Тютюн на Димитър Димов. Наистина много ми допада начина на писане на автора, само тук-там ми се виждат прекалени описанията.

4.Първа среща - Първа книга от поредица, която ви е накарала да искате да прочетете останалите книги от поредицата.
- Нощна сянка на Андреа Креймър. Помня, че по времето, когато четях поредицата, направо не можех да се спра. Сега не ми се вижда толкова интересно, но преди 2-3 години друго ме е влечало.

5.Телефонни разговори до късно през нощта - Книга, която ви е държала будни цяла нощ.
- Обикновено гледам да не стоя, за да чета. Изкуствената светлина вечер, докато чета ме дразни и затова гледам да го правя през светлата част от денонощието. Не, че не се е случвало.

6.Винаги в ума ми - Книга, за която не можете да спрете да мислите.
-Ами вмомента доста често си мисля как трябва да седна и най- накрая да прочета Железния светилник, защото съм го изоставила.Също така доста дълго беше в ума ми Ние, лъжците. Досега не бях чела подобна книга и имах доста размисли свързани е с нея .

This is me7.Физически контакт - Книга, която ви харесва как ви кара да се чувствате. 
 -Книгите на Стефъни Пъркинс. Цялата поредица е много хубава и наистина ми харесва начина по който ме кара да се чувствам докато я чета. Все пак мисля че любимата ми книга от поредицата е Целувна за Ана.

8.Среща с родителите - Книга, която бихте препоръчали на семейството си и приятели.
 - На семейството си бих препоръчала Проницателят- Анди Андрюс, до сега трябва да сте разбрали колко много я харесвам. А на приятели по скоро бих препоръчала Ние- лъжците на Емили Локхарт.

9.Размисли за бъдещето - Книга или поредица, която знаете, че ще препрочитате много пъти за в бъдеще.
- Като цяло обичам да препрочитам книгите си. До момента най- много пъти съм препрочитала Красиво бедствие- Джейми Макгуайър и Дивергенти на Вероника Рот. Със сигурност ще ги прочета пак и Без хоуп- Колийн Хувър и Целувка за Ана - Стефани Пъркинс въпреки, че съм ги препрочитала... направо всички.

10.Споделете любовта си: - Кого тагвам?
- Ами аз се забавих малко, защото исках да обмисля отговорите си, а и нямах много свободно време . Поради тези причини повечето book-блогъри, за които се сещам са таг-нати или са отговорили вече на въпросите.. Все пак, ако някой желае го приканвам да го направи.

неделя, 19 април 2015 г.

Размислите на един начинаещ блогър

19 Април
Неделя по залез слънце,
 Гергана има огромно домашно по География, но отново се чуди как да се отърве от него. И ето ме, седнала съм пред компютъра, пуснала съм си един плейлист и се опитвам да си оправя настроението. Какъв по-добър начин от това да се завра в моето си, любимо местенце.
 Не съм забелязала колко много съм се привързала към блога. Той е част от всеки мой ден и въпреки, че е още бебе-блог  и няма много голяма аудитория, се радвам на всяко едно посещение. Това значи, че един човек е отделил от времето си, за да погледне какво се върти в обърканата ми глава.
 Сега като се върнах да видя кога е първата ми публикация излиза, че той е на повече от половин година. Уауу!
 Първо беше място само за мен.
 Никой не знаеше, че съществува.
 Дори не мислех, че ще съм редовна, но явно съм сбъркала. След това забелязах как посещенията започнаха да се покачват и осъзнах, че някой го чете. Някой наистина отделя от времето си за моето местенце.
 За краткото време, от което съществува Nightingale's princess ме научи на няколко неща:
  •   да бъда по-постоянна
  •   да бъда по-организирана
  •  да вярвам малко повече в себе си 
  •  накара ме да искам да се науча на толкова много неща 
  •  благодарение на него се запознах с нови ( и все страхотни) хора, от различни краища на страната 
  • да заобичам гледката зад обектива 
  • да бъда по-смела 
Благодаря!
На Него.
На Вас.
Дори на себе си, че преди половин година имах достатъчната смелост да го направя публичен.

събота, 18 април 2015 г.

One of my days: Красотата в миналото

 След известно отсъствие, отново съм тук за да споделя с вас, как протече още един от моите дни. Този пост бях започнала да пиша непосредствено след самото пътуване, но след като бях написала половината, текста просто реши да се изтрие и сметнах, че моментът не е подходящ да се захващам с него отново. Щях да си излея всички отрицателни емоции, а самата тема, не заслужава това.
 Нека да започваме...
 От доста време не бях гледала как изгрява слънцето. Забравила съм, колко красиви са изгревите и залезите. Трябва по-често да ставам по-рано, за да се радвам на слънцето преливащо се в безброй различни цветове. Забравила съм, да обръщам внимание на онези малки неща, които оправят денят ти.
 Успях да се насладя на гледката на  10-ти, когато със семейството ми се отправихме на малко пътешествие, крайната точка, на което беше Перперикон. От доста време исках да посетя това място и ето, че се появи възможност. Аз, всъщност, не знаех къде отиваме, докато не се качих в колата, петъчната утрин, в 05:30. Родителите ми знаят, колко много обичам да посещавам древни селища, комплекси и крепостни, и това беше един вид изненада за мен.
 След около три часа и половина пристигнахме в Кърджали. Останахме там за малко, два часа може би, но това ми беше достатъчно, за да поискам да се върна някой ден. Впечатли ме парк Арпезос, който  е разположен по поречието на река Арда. Толкова зеленина, цветя, място за почивка, фонтанчета и тези... не знам как да ги нарека... басейни със кей?? (моля някой, ако разбра за какво говоря да ми каже как се наричат). Паркът беше пленителен. И другото нещо беше пазара. Толкова много цветове на едно място, пълно с хора, та чак се пръскаше по шевовете, не знам, прати ме някъде... на едно вълшебно място.

 Следващата спирка вече беше Перперикон. Първото нещо което видях беше гущер... и след това, доста често попадах на тези гадинки. Никак не ги обичам, не ме е страх от тях, но са ми неприятни.

  Няма да мога да опиша това място. Толкова красиви места има в нашата малка страна и се надявам да посетя, колкото се може повече от тях. Да нарека Перперикон красив, прекрасен,уникален... всички тези думи не могат да опишат цялата му прелест и великолепната гледка, която се открива. И понеже думите не са достатъчни, ви оставям с малко снимки.

 Посетихме и Каменните гъби. Оказаха се много интересни и доста по-високи от мен.
Снимката е взета от интернет

 Следващото място, което посетихме беше в Хасково, а именно Монумента на Света Богородица. Статуята е разположена върху параклис висок 17 метра, като тя самата е 14 метра. Удивителна е. Качихме се и на Камбанарията ( за мен това е голямо постижение, защото имам страх от височини), която е съвсем близо до Монумента и е висока 30 метра. Когато се качихме на последната площадка имах чувството, че всеки момент всичко под краката ми ще се срути и аз ще пропадна след него. Но напълно си заслужаваше. Виждаше се целия град и бяхме на нивото на самата статуя... и беше супер.

Това беше и последната спирка от нашето пътуване. Качихме се в колата, и се отправихме към къщи. Стигнахме към 10 и нещо вечерта  и аз бях толкова изгладняла, хапнах и веднага се пъхнах под завивките.

С това завърши първият ми досег с Родопите. Останах тотално очарована и при първа възможност ще се върна в този край на България.
До скоро.

понеделник, 13 април 2015 г.

Ваканция, яйца и козунаци...

Днес е последният ми шанс да седна и да напиша нещо спокойно, без да бързам. Както всички ученици знаят, утре отново трябва да ставаме рано и с бодра ( надявам се) крачка да се отправим към училище.
 Странно ми е след толкова време, отново да пиша пост, свързан със ежедневието ми.От къде да започна...Мисля си да направя нещо като обобщение на ваканцията, но ще видим какво ще излезе.
 Ваканцията ми не протече кой знае колко интересно. Първите шест дни от нея прекарах като почти не се появявах в къщи. Още сутринта излизах, като използвах всяка възможност да се видя с приятели ( дошли си за ваканцията), прескачах от една уговорка на друга и като цяло прекарвах доста време по кафенетата, следобед бях на репетиция и след това с някои от групата отивахме на кафе ( и вечеря в моя случай).
 На 9-ти една приятелка имаше рожден ден и го отпразнувахме подобаващо. Беше доста интересно, защото всъщност го празнувахме през деня и искахме да отидем на пикник, но лошото време ни попречи. Чувствах се странно, защото от доста време не бях присъствала на дневно парти за рожден ден и това ме върна няколко години назад. Вечерта отново излязохме да го отпразнуваме и после, докато се прибирах към вкъщи се вкочаних от студ.

 На 10-ти с нашите се отправихме на кратко пътешествие, крайната точна, на което беше Перперикон. Наистина това е едно от местата, на които гледката ти спира дъха. Освен там, минахме и през няколко други интересни места. Но малко повече за това ще прочетете в някой бъдещ пост.
 На 11-ти, докато нашите отскочиха на пазар, аз сътворих първия си козунак. Много съм горда със себе за това си постижение. Мисля, че се получи много добре като за първи път.
Преди да излязат, обаче успяхме да боядисаме яйцата и макар да не бях въодушевена , както когато бях малка, когато видях шарените боички ми светнаха очите и запретнах ръкави. Вечерта мислех да излизам с приятели, но се отказах, защото ми се прииска да бъда със семейството си.
 На Великден с родителите ми се отправихме към Троянския манастир. Той е третия по- големина в страната и мисля, че е доста заинтригуващ.
И така стигаме до днес (13), последният ден от ваканцията. Сутринта още в леглото си мислех, как като стана ще се нахраня и започвам да уча. Ами, не стана точно така. В близост ми беше втората книга от поредицата Трил: Разкъсана и я подхванах, та чак към обяд реших да се измъкна от леглото и да погледна нещата за учене. Няма да съм аз, ако не оставя нещата за последния момент. И така, сега съм тук пред компютъра като умишлено избягвам да поглеждам към чакащите ме недовършени задачи. Колкото до книгата, не бих казала, че е някаква сензация, но като я започнах и сега не мога да се спра. Просто те повлича в историята си и не те оставя, докато не я приключиш ( което при мен ще е много скоро ). Има нови герои и Локи ми е новият любимец. Все още харесвам Фин, но Локи е веселяк и искрен и мисля, че си пада по Уенди ( която ме дразни). Дано да не врътне някой номер и да излезе, че на страната на гаднярите. Е, книгата най- вероятно ще си има собствен пост, така че май е по-добре да спра до тук.
Ще се "видим" много скоро.



сряда, 8 април 2015 г.

Ние, лъжците на Е. Локхарт

 Здравейте!
Днес съм тук, за да поговоря малко за Ние, лъжците на Емили Локхарт. Настанявам се удобно с чаша чай от едната ми страна и книгата от другата и започвам.
 Ще започна с това да помоля всички, които не са чели книгата да не продължават нататък.

Добре дошли в прекрасното семейство Синклер.
Никой тук не е престъпник.
Никой не е пристрастен към нищо.
Никой никога не се е провалял.
 Когато започнах книгата бях със коренно различни очаквания. Мислех, че това е една лятна история- любов, приятели, семейство. 
 Всъщност е една призрачна, тъжна история. Една тайна, забулена от семейството, скрита на място наречено Бийчуд.

 Историята се върти около фамилията Синклер. Всички членове на семейството са известни, умни, красиви и руси.Всички членове на семейството са лъжци.

"Ако искаш да живееш там, където хората не се боят от мишки, трябва да се откажеш от живота в дворци."

Каденс, Мирън, Джони и Гат, индийчето, което прекарва летата си с тях, са наричани от себе си и от останалите членове на семейството, Лъжците. Макар през останалото време от годината да не поддържат връзка, през летата отново, четиримата се събират и се забавляват, обичат, правят домашен сладолед и ходят на малкия плаж. Между Каденс и Гат прехвърчат искри още първия път, когато се виждат. Влюбват се, но различията не им позволяват да са заедно.
Докато Лъжците растат, техните родители се опитват да се сдобият с колкото може повече от наследството на семейството. Използват всякакви методи, та дори започват да настройват децата едни срещу други.
Untitled | via TumblrПървородната внучка на Харис Синклер, Каденс, преживява инцидент през 15-тото лято, което прекарва на остров Бийчуд. Всичко потъва в мистерия. Тя не помни какво се е случило и никой от семейството не и казва истината. Доказателство за случилото се, обаче са честите болки в главата, които получава. Принудена да взима пристрасяващи лекарства и да прекара безброй часове в лекарски кабинети, Каденс решава, че на всяка цена трябва да разбере, какво се е случило през лято 15. След едно лято прекарано в Европа, където опознава подовете на всички хотели, в които отсяда и безуспешните и многократни опити да се свърже с някой от Лъжците, тя решава,  през лято 17 да се върне на Острова. Това, което открива обаче, е съвсем различно от гостоприемния остров, който помни. Сега всичко е обновено, студено, модернизирано и тъжно. Сега обитателите му са различни. Тази част от книгата ни разкрива, какво се крие под хубавата обвивка. Попаднали на острова, заобиколени от всякъде от вода, членовете на семейството се чувстват като в затвор. Каденс разбира, че нищо не е наред и всеки носи болката от случилото се преди две години. Макар да не помни какво е то, ясно вижда последствията.

"Дръж се малко по-мило, отколкото е необходимо"

Заедно с последната част от книгата, ни връхлита и истината. Толкова неочаквана, че те кара да спреш за 10 минути и да обмислиш нещата. И разбираш колко истина има в тази книга. Тя не се отличава с брилянтен сюжет, вярно неочакван, но не и брилянтен.Тя не се отличава с начина на писане на авторката. Не се отличава и заради героите си. Отличава се с това, че ти казва истината.Отличава се с това, което ти оставя след като я прочетеш. Оставя ти храна за размисъл.
Untitled | via TumblrВъпреки, че искам да пиша още за тази книга, се опитвам максимално да не издавам нищо съществено и знам, че всичко е много объркано, но се надявам тези, които са чели книгата все пак да разберат какво искам да кажа. Само ще добавя колко много ми харесва това, че Каденс и Гат си пишат любими цитати по ръцете. Звучи ми много сантиментално. Много ми харесва и това, че Кади пише приказки, дори си имам любима... онази за мъничката принцеса... от нея е и един от любимите ми цитати, който видяхте по горе.

"Хубаво е да бъдеш обичан, дори любовта да не трае."

Мразя тази книга. И в същото време я обичам.Мразя я, защото показва истината, която ни заобикаля от всички страни.Всичко е лъжи, пари, фалшиви усмивки, тайни...Обичам я, защото показва истината, която ни заобикаля от всички страни. Обичам я, защото е една от онези книги, която не те пренася в друг свят изпълнен с фантастични герои, розови мехури и цветя. 

И ако някой ви попита как свършва тази книга-
ИЗЛЪЖЕТЕ.

вторник, 7 април 2015 г.

The (non)Ultimate Book TAG

Първо искам да благодаря на Ева (може да посетите прекрасния и блог тук), за това, че ме е тагнала и с голямо удоволствие ще отговоря на въпросите.


Правила на тага:
1. Поставете тези правила.
2. Публикувайте снимка на любимата си корица от книга.
3. Отговорете на въпросите от по-долу.
4. Тагнете няколко души, които също да им отговорят.
5. Отидете в техния блог/туитър и им кажете, че сте ги тагнали.
6. Уверете се, че сте казали на човека, който ви е тагнал, че вече сте взели участие.
I
II
1. Какво четете в момента?
 Днес завърших Рисунка за Айла. Имам нужда да се отърся малко, а и ми се иска да направя ревю на нея и на Ние, лъжците, и за да не ми се натрупа, мисля първо да направя това и чак след това да се захвана с нещо друго.
2. Имате ли някаква идея какво ще четете, щом я завършите?Не знам. Може би Пазителят на Лоис Лаури или Железният светилник... крайно време е да го завърша.
3. Кои 5 книги сте искали винаги да прочетете, но не са били в кръга ви?
 "Крадецът на книги" и "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак
"Парижката света богородица"
"Подмененият" на Брена Йованов
 "Да убиеш присмехулник"
4. Какви списания имате във вашата стая/салон точно сега?
Ами имам няколко броя на Cosmopolitan и Glamour.
5. Коя е най-лошата книга, която сте чели?Ако съдим по оценките, които съм давала в goodreads, най-ниските са 1/5,  относно Красив негодник и 2/5 на 50-те нюанса. Мисля, че няма смисъл да коментирам оценките си.
6. Коя книга изглежда наистина популярна, но не ви харесва?
Поредицата Лукс на  Дженифър Л. Арментраут. Не знам защо, но въпреки целия шум, който се вдигна около нея, аз не проявявам никакъв интерес. Не ме грабнаха нито кориците, нито резюметата и десетките ревюта, които съм прочела по техен адрес. Също и Игрите на глада... не се сърдете, просто не ми харесва и отказвам да я прочета.
7. Коя е книгата, която винаги препоръчвате на останалите?
Началото на годината поставих с Проницателят на Анди Андрюс и оттогава винаги я препоръчвам. Наистина много харесвам тази книга и мисля, че всеки може да извлече нещо позитивно от нея.
8. Кои са трите ти любими поеми?
1. "Изворът на белоногата" на Петко Славейков.
 2. "Ралица "  на Пенчо Славейков.
Поемите, на баща и син Славейкови, са  със сходен сюжет. Замисълът е един и същ, поне според мен. И двете творби наблягат на истинската любов и силната воля, които са притежавали хората по онова време. Всеки път, когато ги чета се натъжавам, че вече все по-малко са хората с такъв силен дух и вяра в истината. Обожавам ги и  препоръчвам на всеки, който все още не ги е прочел да го направи.
3. "Зимни вечери" на Христо Смирненски- Помня го още от детските си години и това е един от най- ярките ми спомени свързани с литературата.
9. Къде обикновено купувате книгите си?Обикновено ги купувам от Хеликон в съседния град, защото в моето градче нямаме. Също така доста често си поръчвам и онлайн ( отново Хеликон, store.bg )
10. Къде обикновено четете книги?
Обикновено чета в леглото или... Имам една ниша между гардероба и леглото... там се навирам и гърбът ми се топли на парното.
11. Когато бяхте малки, имахте ли някакви специфични навици за четене? Когато съм била малка, не съм проявявала особен интерес към книгите. Имам бегли спомени как понякога, следобед баба ми е чела книжки.

12. Кое е последното нещо, което оставяте до половината нощ за четене, защото книгата е толкова хубава, че не може да я оставите?
Коя е последната книга, която ме е държала до късно, защото е много хубава?? Ами последно стоях до към два, за да завърша "Ангел с часовников механизъм" на Касандра Клеър
13. Били ли сте някога при четенето на книги "фалшиви"? Доколкото успях да схвана въпроса... не.
14. Някога купували ли сте книга само защото ви е харесала корицата?
О, да. Не много често, но се е случвало. Повечето пъти, когато отивам в книжарницата, знам точно какво търся.
15. Коя беше любимата ви книга, когато бяхте дете? Както казах по горе, не съм се интересувала много от книги. Но когато се е случвало да ми четат е било от едни, които бяха много цветни от някаква поредица.
16. Коя книга промени живота ви? 
Няма как да кажа, някоя определена, защото смятам, че всяка книга, която съм прочела, малко и или много ме е променила и е повлияла на мисленето ми и е причината, това да съм аз в момента. 
17. Кой е любимия ви откъс от книга?
Много е трудно. Да кажем, че за момента любим откъс ми е...

"Те знаят, че в трагедията няма блясък.
Знаят, че нещата в живота не се случват така, както на сцената или между страниците на книгата. Трагедията не е нито наказание свише, нито урок, който трябва да бъде научен.Ужасът не може да бъде приписан само на един човек. 
Трагедията е грозна, заплетена, глупава и объркваща.
Това знаят децата." 
-Ние, лъжците
Е. Локхарт

18. Кои са петте ви любими автора?
 Гейл Форман, Стефъни Пъркинс, Касандра Клеър, Анди Андрюс и Вероника Рот .
19. Книга, за която никой не е чувал, но трябва да се прочете?
 Смятам, че на "Скептици"- Людмил Тодоров и на поредицата " Нощна сянка" на Андреа Краймър се обръща прекалено малко внимание, а това са едни наистина чудесни книги.
20. За кои 3 книги сте "евангелист"?
...
21. Кои са любимите ви книги от автора за първи път?  
Повечето книги, които притежавам.
22. Коя е любимата ви класическа книга?  
Не чета много класическа литература.
III
Нека всеки, който има желание да направи тага. 

събота, 4 април 2015 г.

Ангел с часовников механизъм– Касандра Клеър

The Infernal Devices Започнах книгата с доста отрицателно мнение (напоследък все така започвам ревютата си). С голямо желание бях започнала предхождащата я поредица, но след 3-тата книга, вече загубих интерес и досега не съм я завършила. Затова тази ме остави приятно изненадана. Има много прилики с Инструментите на смъртните, но въпреки това ми беше доста интересна. Наистина харесвам Теса. Въпреки, че е много млада и страхлива, успява да се справи с сполетялото я. Дори понякога има доста добри идеи... и доста глупави такива, но... А Уил, ах Уил Херондейл ( много ми харесва фамилията му), както и да се държи има нещо в него, което ми пречи да не го обичам. И е ужасно умен, и с добра памет, и обича да чете...За другите герои съм със смесени чувства. Не мога да изкажа мнение за Джем, някак си ми е далечен и незнам... Джесамин ми изключително антипатична личност, но тая надежда, че с развитието на другите книги, ще реши да порасне и да приеме съдбата си. За Шарлот и Хенри също не успях да си изградя стойностно мнение, затова ще кажа само, че ги харесвам. Надявам по- нататък да разбера повече за Хенри (доста интересен герой е според мен) и също така да обръща повече внимание на Шарлот и не чак толкова на лабораторията си.
  Няма как да не свържа героите от Инструментите на смъртните, с тези на Адски устройства.
The Infernal Devices Въпреки, че като ги сравниш няма особени прилики, особено на външен вид. Теса страшно много ми напомня на Клери, също толкова уплашена, но малко по смела версия на Теса... Уил,страхотно момче с много вътрешни рани, прекрасен външен вид, и иначе добро сърце, държащо се като самовлюбен глупак ( още ме държи затова, което каза на Теса накрая). Той също ужасно много ми напомня на Джейс, една негова версия, в която е малко по арогантен и галантен. Джем, който винаги пази гърба на Уил, точно както Алек пази този на Джейс. И Джесамин (Да, Джесамин. Малко ме дразни и затова смятам да я наричам така, а не Джеси...), добре де, тук няма особено място за сравнение в характерите... Как да сравнявам Изабел, смелата, млада жена, ловец на сенки,  винаги готова и Джесамин, която е толкова, толкова...дразнеща. Тя твърди, че всячески се опитва да избяга от света, на който принадлежи и въпреки това остава там. И двете момичета са поразително красиви, едната тъмнокоса, другата с коса като слънце.

Non è colpa tua WillЦитати:
    " — Но тези книги са зад решетки! — възрази тя. — Като в книжен затвор!
      — Някои от книгите хапят — ухили се Уил, — трябва да бъдем внимателни.
      — Човек винаги трябва да внимава с книгите — каза Теса, — и това, което те съдържат. Думите имат силата да ни променят."

   "  — Всеки си има нещо, без което не може да живее. Ще открия каква е
      твоята тайна, не бой се — тя искаше да каже това лековато, но при вида на
      лицето му, гласът й заглъхна несигурно. Той я гледаше странно и твърдо."

"    — А тази идиотка Теса, вместо да хукне да бяга с Магнус...
      — Брат й бе окован на стола в стаята — напомни му Джем, — не знам
      дали аз самият бих избягал.
      — Виждам, че упорито не желаеш да видиш гледната ми точка.
      — Ако тя е, че в стаята има хубаво момиче, което те е разсейвало, я
      виждам доста ясно.
      — Мислиш, че е хубава? — изненада се Уил. Джем рядко говореше на
      тази тема.
      — Да. Ти също.
      — Не съм забелязал. Честно!
      — Да бе. Забеляза и още как. Даже аз забелязах как ти забеляза —
      усмихна се Джем."

..."   Това бе вярно. Уил не мислеше за Теса. Ставаше все по-добър в това
      да не мисли за нея. Всичко, което се изискваше, беше воля. И практика."

"  — Ти... ме караш да се смея. От мига, в който ме халоса с онази
      бутилка.
      — Беше ваза — каза автоматично тя."

Имам още много любими моменти и цитати, но мисля, че вече ще стане прекалено. За момента е това. Не ми се ще да разкривам подробности, затова е доста кратичко. Да видим какво ще е мнението ми след като завърша поредицата.

петък, 3 април 2015 г.

 Току-що се прибрах и бързам да седна на компютъра, защото докато вървях към вкъщи си мислех, как ми искам да пиша, да пиша за нещо смислено и важно за мен... и наистина, докато си вървях имах чудесни идеи и  се чудех с коя да започна, но сега като стоя тук, всичко се изгуби. Всичко ми изглежда много глупаво.
 В момента единствено си мисля, колко малка се чувствам на фона на всичко друго. Аз съм прашинка. И нищо повече.

Сутринта валеше сняг.
По обяд духаше вятър.
Грееше слънце.
Ходих на репетиция.
Смях се.
Пих кафе.
Видях го.
Прибрах се.
Бързах.
Седнах в парка.
Бях в хотела.
Гледах околните.
Усмихвах се.
Не слушах какво говорят приятелите ми.
Търсех някого.
Не знаех кого търся.
Тръгнах си.
Не издържах.

Прости изречения.И нищо повече за четящия.Всичко - за пишещия ги.

четвъртък, 2 април 2015 г.

One of my days: Един дъждовен уикенд...

 През уикенда с няколко приятели си направихме пътуване до град Русе. Там бях ходила няколко пъти, но все за кратко и без особено време да поразгледам. Не съм правила снимки във самият град, защото напълно забравих за фотоапарата, обладана от атмосферата на Русе. Вярно, времето беше лошо и валеше силно, но това някак допринасяше за красотата на града.
интернет
 Беше наистина забавно, когато една от приятелките ми каза "Виж, книжарница!" и аз напълно забравих за всичко, рязко се обърнах в посоката, която ми беше показала и тръгнах натам. Повъртяхме се малко вътре,а аз си тръгнах с две книги. След това доста време търсихме свястно място, където да се нахраним ( отне ни около 1 час да решим). Отидохме и до крайречната уличка?? и постояхме малко там да се полюбуваме на гледката. В един момент едно от момчетата извика " Вижте чайка !!!" и сочеше към нея и всички започнахме да се смеем... бяхме вир вода, опитвайки се да се скрием под малкото и недостатъчни чадъри, а той свали неговия и ни извика да гледаме чайката...Всъщност това е за самият град... ще обърна повече внимание на забележителностите които посетихме в блиост до него.
 Първо посетихме крепостта Червен. Тя представлява средновековен български град, който е бил един от най-значимите военни, стопански и църковни центрове на Втората българска държава.На територията му са открити крепостни стени, църкви и жилища. Сред останките днес, можем да се наслаждаваме и на единствената оцеляла Кула. Мястото е прекрасно. Още докато се изкачваш по стълбите те лъхва дъха на древността. Усещането е много силно. Да знаеш, че преди векове, по стъпките по които вървиш , са стъпвали други хора живели в друг живот, с други терзания и друго щастие. Днес всичко е много материално. А тогава, хората са се радвали на новонастъпилия сезон, на свободата, на семейството, това е било тяхното щастие. Сега не е така. И това, че бях там в точно този момент ... Важно беше за мен. Нека стига съм се отплесвала, да преминем към няколко  избрани снимки:







Следващото място беше Басарбовския манастир. Там съм ходила и преди и още тогава смятах, че едно наистина много красиво място. Да гледаш манастира извиращ от самата скала, преплитащ се с нея. Той толкова цветен красив, топъл, а тя сива и студена. Гледката е страхотна, вътре в теб нещо се надига и те кара да се гордееш, че живееш в страна с такива красоти.
                   





И последното, но не и на последно място, беше Ивановските скални църкви. Там също бях ходила и преди и дъхът ми бе спрян от гледката. Самата църква се намира вътре в скала и единственото, което подсказв, че тя може да е там е малкото балконче... Спиращо дъха.


Е тук вече мисля да спра, защото имам още много какво да кажа за тези места, но ще стане прекалено дълго.
До скоро !