вторник, 31 март 2015 г.

March Favorites

 Измина още един месец. 

Месеца на мартеничките, на пролетта, на майките ( за мен 8 март си остава деня на мама). гръмотевична буря над главата си, една част от време, но тези мисли съм ги подтиснала някъде назад в съзнанието си и се старая да помня само хубавите).
Има една част от месеца, която нещо ми се губи ( бях съпътствана от
  Този месец имах възможността да посетя ново място. Още на първо число, се озовах в Сливен и бях очарована от Парк "Сините камъни". Ще кажа само, че наистина харесах парка и си представям, когато се раззелени колко приказно ще е с всичките тези дървета...
  Бяха ми приятни и часовете прекарани в училище ( през повечето време...). Наистина се забавлявах. Върнахме се към детските игри и закачни и то не бяха гоненици, подскачане на един крак и смях за глупости, прегръдки и какво ли още не.  

Козметика. 

 
От към козметика ще е доста постно. Цял месец използвах един цвят сенки... Nude от Lorac Pro. Харесва ми какъв дискретен блясък придава на окото и ми се струва идеален за постигане на ефект "събуждане". Нанасях го върху подвижната част на клепача, като за вечерно излизане прибавях Pewter от същата палитра.
 Използвах доста често и червилото на Essense номер 11 Nude love. Харесвам в него това, че е много леко и не се набива на очи, но все пак се забелязва.

И последното в категория козметика е душ гелът на Alverde- Градински шепот с масло от бергамонт и портокал. Мирише страхотно и когато изляза от банята кожата ми е много мека. Жалко само, че не се задържа дълго аромата.

Книги

I'm Dying!! OMG😭😭😭😭😭😭😭♥️♥️♥️♥️😍😍 Фор. Обичам я. Незнам какво друго да кажа. Първо много дълго време отлагах да я прочета, и когато я видех някъде отклонявах глава, дори когато я започнах, отново бях скептично настроена. Сега обаче смятам, че това е една наистина страхотна книжка, за почитателите на антиутопиите и не само. Нещото, което много харесвам в книгата, е как някои моменти се застъпваха с първата книга от Поредицата Дивергенти и виждам през очите на двамата главни герои. Ако искате да прочете по обстойно мнението ми за книгата, може да погледнете тук

 

Филми 

 Born to race: fast track

 Голямата ми страст са филми с автомобилни състезания. Обожавам ги. Затова и когато видях случайно  Born to Rice: Fast track, нямаше как да го пропусна. Преди доста време бях гледала първата част... когато излезе 2013??... и не бях останала особено очарована, но все пак не беше лош.Този, обаче ми хареса. Може би, защото отдавна не съм гледала такъв тип филми.Някои от главните герои са заменени, но да си кажа право... повече харесвам новите. Става въпрос за момче, което получава възможността да постъпи в академия или нещо подобно за автомобилни състезатели, мисля че всички бяха 12 и ги групират, и накрая на курса?? двамата, спечелили състезанието, подписват договор с компания. Така се случва, че партньора на Дани бива дисквалифициран, и на негово място идва противникът му от първата част. Какво се случва по нататък, ще разберете, ако дадете шанс на филма.  
Трасьори.
 Сигурно ще се досетите, че като цяло харесвам филми с много действия, непрестанно движение. Героите са много подвижни и прескачат от adventure на adventure. В този случай, не е точно приключение, колкото престъпление, но все пак мисля, че разбрахте за какво става въпрос. Филма разказва историята на момче загубило себе си. Работи като разносвач на колело, докато един ден, пътя му не бива пресечен от едно момиче. Тя е трасьорка. Привлечен от този непознат за негo стил, той се включва в банда и се забърква в неприятности. 

Музика

Няма да коментирам песните, само ще вметна защо избрах Can't stop dancing. Тази песен ми носи много топли спомени. Когато излезе с една приятелка, дори си танцувахме на нея в училище. И сега когато я чуя и се сещам за нея.

вторник, 24 март 2015 г.

Update: 24.03.2015

 Така... На първо място вече официално е пролет... знам,знам малко закъснях, но толкова време чаках, че просто нямаше как да не го кажа.
  Току-що си направих чай и се настаних пред компютъра да наваксам малко с блога... понеже съм си вкъщи. Като изключим факта, че съм болна, мисля че наистина се нуждаех от почивка.    
  Последната седмица ми беше доста натоварена, плюс това че учихме в събота и единствения свободен ден, който имах бях във Велико Търново, на празника на града. Мисля, че се преуморих и това доведе до факта, че в момента съм на антибиотици...
  Като стана дума за събота... в училище беше наистина приятно. По- шумната част от класа я нямаше и бяхме 10 човека. Първият час си направихме протоколите ( по физика с момента правим лабораторна работа) и понеже бяхме разделени на групи, моите  съученички бяха решили да ме изоставят да си правя опита сама, въпреки че знаят, че не разполагам с 3 чифта ръце... както и да е справих се, дори ми беше забавно. По химия правихме упражнения. В останалите часове не правихме нищо друго освен да играем карти. Аз всъщност не играх, никога не съм искала да придобия това умение, затова и не съм се научила... е в събота ми беше наистина интересно да наблюдавам играта.
 Преди две седмици ми гръмна пресата за коса и по странното е че не я бях използвала поне месец и когато реших да го направя тя взе, че се развали... Затова трябваше да се сдобия с нова, в която се влюбих от първото докосване.
 
 

понеделник, 23 март 2015 г.

"Фор" - Вероника Рот

Four 😍💪👏Сигурно съм единствената, която още не е прочела книгата, но все пак реших да изкажа мнение.
 Дълго време отказвах да прочета тази книга. Незнам каква беше причината. Дали от меланхолията, която изпитвам, когато си спомня края и по специално онзи израз в началото на епилога на "Предани"- " Две години и половина по-късно", или от сантименталност, бе нежеланието да се приближа до книгата, когато стъпя в книжарница. Просто, поредицата ми се вижда завършена и мислех, че ако протегна ръка към "Фор", нещо ще се промени.
  Преди няколко дни, обаче реших все пак да я прочета. За мен се оказа голяма изненада, колко всъщност ми хареса книгата. Винаги съм обичала Тобиас и това, че разбрах как той изживява инициациата и как се бори, обича, тъжи и се измъчва от миналото си, ме накара да го заобичам още повече.
 Един от любимите ми моменти е, когато решава да си направи татуировката, и процеса на направата и. Тези знаци изобразени върху гърба му имат голямо значение както за героя, така и за нас читателите и всеки открива своя смисъл в тях. Дори за самият Тобиас те имат няколко значения. Незаличим белег, напомнящ за миналото, Дивергент, това, че не се определя към само една каста, а към всички:
"- Според мен допускаме грешка-...-Всички подценяваме и пренебрегваме добродетелите на останалите касти, докато се опитваме да наложим нашите. Не желая да участвам в това. Искам да бъда едно временно безстрашен, безкористен, също така умен, и мил, и честен."
Four  Друг любим момент ми e "неговият начин да покани Трис на среща". Докато четях Дивергенти си мислех, че просто е решил да и разкрие кой е. Да я заведе в своята зона на страха, обаче и за него това да е среща, ми се изглежда нещо много интимно, емоционално... и наистина ми харесва.
А също и когато са на скалите при Ямата. едно е да четеш как се е почувствал и какво е мислил единият герой, но да гледаш през очите и на двамата... страхотно е!

Любим цитат:
"- Доволен съм.- заявявам решително.Не ме интересува какво твърди тя... в тази стая не съм в безопасност.Няма безопасни стаи, няма безопасни истини, няма безопасни за изречени тайни.
 
Имам още няколко, но като че ли този ми е най-любимият.

Незнам какво друго да напиша за тази книга всъщност, освен че е едно страхотно допълнение към поредицата.

понеделник, 16 март 2015 г.

Бум, Бам... случайности...

.Днес, както си ровех в Tumblr и съвсем случайно попаднах на едно момче от моя град (който е наистина малък ) и ми стана едно такова хубаво, че в един сайт с толкова много потребители, без да съм търсила или нещо подобно, попаднах да човек, който познавам и е от моя град...
 Така де реших просто да споделя... Случайности...

Знам, че от много време не съм правила нещо различно от тагове, но истината е, че не ми остава много време... Всъщност, не правя нищо особено и все пак, денонощието не ми стига... Надявам се скоро да седна за по-дълго от 5 минути и да обърна внимание на блога...
В събота, докато отивах на репетиция в пороя, видях щъркел, обаче забравих да си закача мартеничката и така до днес си ходих с тях и когато се прибрах закачих една на плодовото дръвче в градината...В събота освен, че станах вир вода, вечерта ходих и на парти, по случай 18-тия рожден ден на близка приятелка. Беше ми много изморено и мислех, че ще искам да си тръгна по-рано, но истината е, че си прекарах прекрасно...В момента съм малко забила от към книги и си препрочитам Целувка за Ана ( не че нямам още 10-тина книги, които ме чакат да ги прочета). Напоследък доста ревюта се изсипаха за поредицата, че ми се прииска да я прочета пак... Казаха ни оценките по Английски и ми трябва 1 точка за 6... толкова е гадно... не, че не съм доволна и на 5 , но все пак... Затова като се прибрах си направих курабийки...
Това беше бързото ми включване...
До скоро!

понеделник, 9 март 2015 г.

Opposites Book Tag

Opposites Book Tag
Така нека първо спомена , че на този таг попаднах съвсем случайно в ето този прекрасен блог.
📖
1. - Първата ви книга - Тръпка на Маги Стивотър. Вече не е при мен, но винаги ще пазя топли чувства към нея.
- Последната ви закупена книга - Пазителят на Лоис Лаури. Още не съм я започнала.

2. - Евтина книга - Къде беше на Гейл Форман. Излезе ми 5 лв, защото правих голяма поръчка.
- Скъпа книга - Не мисля, че имам чак толкова скъпа книга.


3. - Книга с главен герой момче/мъж - Лявата ръка на Бога на Пол Хофман
- Книга с главен герой момиче/жена - Бялата врана на Маркъс Седжуик.

4. - Книга, която сте прочели бързо - Целувка за Ана на Стефани Пъркинс. Мисля, че я прочетох за ден. Беше много лека и приятна и се превърна в една от любимите ми.
- Книга, която сте прочели бавно - Тютюн на Димитър Димов. Отне ми повече от месец, за да прочета двата тома, като преди това я бах започвала още един път.
 
5. - Книга с красива корица - Разбий ме на Тахере Мафи. Още преди да бях прочела резюмето знаех, че трябва да имам тази книга.
- Книга с грозна корица - Не мога да се сетя. Колкото и да се опитвам все намирам нещо хубаво във всяка.

6. - Книга, в която действието се развива в България - Скептици на Людмил Тодоров. Първото, което ми хрумна беше Тютюн, но тъй като вече я споменах...
- Книга, в която действието се развива в чужбина - Без хоуп на Колийн Хувър. 

7. - Тънка книжка - Проницателят на Анди Адрюс. Just 167 pages.
- Дебела книга - За съжаление отново трябва да дам за пример "Скитница". Не съм сигурна, че е най - дебелата книга, която притежавам, но със сигурност е една от много дебелите.

8. - Художествена литература - Всички книги в скромната ми библиотека.
- Нехудожествена литература - Не се сещам за никоя в момента.

9. - Романтична книга - Красиво бедствие на Джейми Макгуайър ... Брои ли се...
- Криминална книга - Цялата истина в мен на Джули Бери.

10. - Книга, която ви прави щастливи - Отново ще кажа Целувка за Ана на Стефани Пъркинс.
- Книга, която ви натъжава - Предани на Вероника Рот. Освен, че самата книга е тъжна, се натъжавам и че с нея се слага край на една от любимите ми поредици. 
 
П.П.- Много бих искала да видя отговорите на Ева и Зинeти, и наистина ще ме зарадват, ако решат да го направят.

неделя, 8 март 2015 г.

Трил: Подменена- Аманда Хокинг

Така днес съм тук за да направя кратко ревю на още една книга. Подменена на Аманда Хокинг от трилогията Трил. Когато излезе първата книга много исках да я имам, но с течение на времето желанието ми се стопи и до преди месец, бях забравила за съществуването на трилогията. В момента имам първите две книги и сега ще говоря за първата, която туко що приключих. От началото си до сега мнението  ми относно книгата се промени.

 Може да съдържа спойлери.

Това са мои записки някъде към 80-тата страница: 
" Добре тази книга ми се струва изключително глупава. Реално погледнато, как може да се запознаеш с някого, когото уж те плаши и си мислиш, че ти говори врели-некипели и на другия ден да заявиш, че си официално влюбена в него. Нещо прекалено бързо ми се развиха събитията... Хоп дойде, разказа ти каква си, влюби се в него, лошите дойдоха и той те отведе... Може би вече съм надраснала тези неща и ми се вижда супер нескопосано..."

TRYLLE TRILOGYВсе още мисля, че по книгата има какво да се  доизпипва и, че вече съм надраснала тези фантастични истории. Виждат ми се, доста предсказуеми и не будят особен интерес в мен, но започнах да харесвам героите.Уенди е още дете. Тя е имала труден живот. Баща и умира, майка и се опитва да я убие и затова сега е в лудница, а тя се разхожда с голям белег върху корема си. И един ден, просто ей така едно момче, чука на прозореца и, и казва, че е трол и подменено дете. Той самият също е трил/трол и е пратен, за да я намери и заведе във Фьоренинг- домът на триловете, където тя там разбира, че е принцеса. Да, ама тя съвсем не се чувства като такава и на всичкото отгоре взима, че се влюбва с следотърсача пратен да я открие. Фин. В тази книга не разбрах много за него. Научих, че е честен, безкористен, верен на кралицата и готов на всичко за Уенди. Дори да умре. Много харесвам Тове, той се изявява като прекрасно, винаги изглеждащо незаинтересовано и някак загадъчно момче, което може да се концентрира, само когато мести предмети с ума си. А кралицата, майката на Уенди, Елора се изявява като зла вещица, но мисля, че по нататък ще разкрие и топла, способна на любо, в майчински настроена страна .
Иска ми се да говоря още за героите, но мисля, че ще разкрия прекалено много, освен ако вече не съм го направила. Ако искате да разберете какво става с Уенди, Фин, Тове и всички други герои прочетете книгата.

петък, 6 март 2015 г.

Да се прибираш късно вечер и да вали сняг.
Да си вир вода и да не ти е студено.
Да те засипват снежинки и да се чувстваш прекрасно ... <3

вторник, 3 март 2015 г.

One of my days... or something like this

Хей, хей!
Честит празник!
Започвам тази публикация за трети път. Дано сега да се получи. Нека да започваме.Днес съм тук да споделя едно преживяване. Така... темата на поста е OOMD или по специално- пътуването ми на 1 март до Природен парк "Сините камъни".
 Голямо впечатление ми направи хотел Шато Алпиа, който се намира в близост до парка. Самата сграда изглеждаше внушително и ми напомни на модернизиран замък с прекрасна градина (за жалост не успях да намеря по хубави снимки, а времето не ми позволи да направя).

Всъщност самото пътуване беше доста импулсивно и до последно със семейството ми, не знаехме къде ще ходим.
  
Просто се качихме в колата и отпрашихме към Сливен. Ей така, на разходка. След това, обаче на баща ми му хрумна, че се намираме в близост до парка и защо ли пък да не отскочим до там. Както видяхте, облеклото ми не беше особено подходящо за разходка из местността, но това не ми попречи да стигна до Халката. 

 
Незнам дали вече сте разбрали, но аз наистина обожавам да пътувам и това, че бях сред природата, направи деня ми още по хубав.

 Времето беше мъгливо (не успяхме да огледаме околностите), но в никакъв случай не беше студено.

Халката


Освен до Сливен, минахме и през Елена и после през Велико Търново. И на трите места метеорологичните състояния бяха различни. Както казах в Сливен- мъгливо, в Елена грееше слънчице, а във Велико Търново валеше дъжд. Беше много странно и все пак хубаво, сякаш ... незнам... едно такова приказно ми беше... В Елена се поразходихме малко и си тръгнахме, а в Търново минахме през мола, за да си потърся някакви обувки (много си ги харесвам) и минахме набързо през центъра.  

 
Когато се прибрах минах набързо през вкъщи и излязох да се видя с приятелите си. Смяхме се както винаги. И така...Това беше от мен.
   Паркът беше пълен със синчец, затова завършвам поста с тази снимка.