събота, 28 февруари 2015 г.

February favorites...



    Дойде време за още един пост с месечни любимци. Февруари ми беше един такъв... заседнал. Имаше  и хубави, и лоши моменти...В училище , месеца се оказа пълзотворен. За момента се справям доста добре, за което съм щастлива и дори мога да си призная,  че съм горда със себе си, защото от доста време не е било така.  Мисля, че този пост ще е сравнително кратък, защото нямах времето и възможността  да опитвам нови неща, било то козметика, пътешествия, книги, филми и т.н.  
Козметика
    1.       Maybelline The Rocket Volum' Express
Имах тази спирала от известно време, но не исках да я отварям, защото имам отворена, но просто не се сдържах и направо се влюбих в нея. Малко трудно се премахва, но пък си заслужава.
    2.       очна линия Еssence
Не, че е нещо особено очната линия, просто последните няколко седмици, преди да тръгна за училище си слагам и очна линия.  Във формата си на писалка, наистина е лесна за нанасяне и бих казала, че не се размазва.
    3.       Червило  Golden rose серията  velvet matte 07
Тази година си поставих за цел да се науча да нося червило. Това е второто, което си взимам и в началото все си мисля, че не съм взела правилния цвят, но после ми допада. Това, което не ми харесва е, че ми изсушава устните, но като нанеса балсам ситуацията се нормализира. Като цвят и трайност,  обаче е убийствено.  
    4.       Парфюм Avon Instinct
Този парфюм си го бях взела септември месец, но  останах с впечатлението, че не е траен и го изоставих. Този месец, обаче го преотрких и отново се влюбих в миризмата му и осъзнах, че съм направила грешка. Доста траен е всъщност.
Аксесоари
Gold bag   1.       Чантата ми на Bershka
Отново бях забравила, колко много харесвам тази чанта. Заради по- обемните си сестрици, я бях пренебрегнала и сега не спирам да я нося. Не е нищо особено, малка е, но всъщост събира много неща и е наистина хубава и семпла.
Книги
Този месец не отделих много време на книгите.  От известно време не съм припарвала към книгите, които притежавам, а още не съм прочела. Няколкото, които все пак завърши, бяха в електронен вариант, но не ме впечатлиха особено.
   1.       Ще те чакам – Дж. Лин
Мнението си го споделих в една предишна публикация. Само ще спомена, че ми харесва много и Ейвъри, въпреки нерешителността си и след-дъжд-качулка-състоянията си, е един страхотен герой .
UntitledДруго
   1.       Кафе с мляко
С приятелката ми, с която имаме ритуал след първия учебен  час да ходим за кафе, си намерихме ново място, от където да си дабавяма нужната доза кофейн. В последно време си взимам кафе с мляко и му се наслаждавам до последната глътка.
    2.       Банани
Направо се побърках с тези банани. При всеки удобен случай си взимах по един.
Музика
Песните може би бяха най-  лесното решение в този пост. Няма какво да ги коментирам, просто не спирам да ги слушам.( love them)
   1.       Pavell & Venci Venc' feat. Moisey – Единствената

   2.       Tove Lo - Talking Body 


   3.       Jack and Jack - Wild Life 


   4.       Maroon 5 - Sugar

Love, Rosie...



Тъкмо приключих с гледането на филма Love, Rosie. Известно време отлагах да го  гледам. Мисля обаче, че намерих точния момент в който да му отделя час и половина. Може би имах нужда, точно от един такъв сълзлив филм, на който ще мога да си изплача очите и да знам, че ще ми олекне . Имах огромно желание да прочета книгата, но понеже няма превод, а аз не мога съвсем сигурно да се доверя на уменията си по английски, така и не се наканих да си я взема. Незнам за нея , но филма ми хареса, както казах точно такъв от какъвто се нуждаех. Харесват ми избраните актьори и самата им игра, може би най- много ме очарова малката Кейти ( дъщеричката на Роузи) Историята се върти около Алекс и Роузи. Двама най-добри приятели , живеещи в Англия. Искат да заминат да учат заедно в Бостън. По стечение на обстоятелствата,  обаче Роузи забременява и се отказва от мечтата си да учи и да има собствен хотел, Алекс от друга страна, без да знае за бременността на и заминава и така дълго време пътищата им са разделени. В течение на 12 години, в които те рядко си комуникират , ние проследяваме живота на свеки от тях . В крайна сметка се оказва, че са влюбени един в друг, но дали любовта им ще пребъде, ще разберете, акогледате  филма.



 Love, rosie. 


rosie | via TumblrUntitled

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Шантав понеделник...

Хей, хей, хей!
Минавам само да се оплача с колко домашни съм затрупана... Но пък за пръв път от доста време имам желание да уча. Утре за пръв път ще играя пред публика ( ужасно ми е притеснено), въпреки че ще е само репетиция . Не осъзнавах, че първи март е в неделя... трябва да купувам мартенички... Колко бързо минаха двата месеца... Скоро още пусна любимци за февруари. Днес сутринта времето беше страхотно ( всъщност беше доста мрачно). Бях с кожено яке и къс ръкав и беше супер, много мразя дебелите якета...( сигурно сте забелязали колко обичам многоточието). Утре имам контролно по биология и тъкмо приключих с ученето за него. Утре само една приятелка ще ми разясни някои неща, имам два часа история единия с обща история, а другия с българска т.е. имам да уча няколко урока, и физика ( как я мразя) и там ще има изпитване. По принцип, по физика, аз мога да имам отлична само, ако съм схванала как се решават задачите, иначе на теория ме няма никаква, докарвам го някак до мн. добър де, но все пак. Този път задачите нещо ми се изплъзнаха и сега... ; (. Дано да ми се размине. Сигурно го повтарям за стотен път, но днес наистина беше супер ден! Е вярно, че по химия госпожата ме изкара на дъската, за да се упражняваме за контролното в четвъртък  и аз знаех какво да правя, което не ми се случва често по химия ( и нея я мразя), но се отплеснах и написах пълни глупости... Госпожата просто дойде, взе ми маркера, каза " Ама много си разсеяна Гергана..." и ме прати да си сядам. От към математика също се оказа доста ползотворен час... разбрах си задачите, че и ми остана време да се оплаквам на Маша заради чувствителната си кожа... Имам отличен по Литература ( колкото и да не ми се вярва... мислех, че съм писала пълните глупости и ще се изложа...). След бягството ми по География, очаквах госпожата да ни изкара тримата бегълци пред дъската, и да започне да ни изтезава, а тя просто каза на целия клас да направи самостоятелно подробен план на един много лесен урок. Направих го за 15 минути и после половин час си говорих с Денис, който също така си полегна малко върху мен...Последния час пък, нещо бях взела телефона на Маша , тя се пресегна да си го вземе и си заби брадичката в главата ми, съответно и двете се разохкахме и не забелязахме, че класната е вдигнала телефона  и малко ни се развика... Смених си фона... исках да ми напомня за пролетта и мисля че се получи...Надявам се цяла седмица съм в такова настроение!!
Чао
П.П. Съжалявам за обърканите ми мисли... Историята ме чака. 
П.П.2 - тотално се пристрастих към tumblr цък

събота, 21 февруари 2015 г.

Загубена сред дните...

Последната седмица ми се случиха доста неща... повечето, от които неприятни. Нямам желание за нищо. Не ми се излиза с приятели, не ми се среща с хора, не ми се излиза от вкъщи, не ми се гледат филми, не ми се четат книги... искам просто да се махна, да отида някъде, където никой, не ме познава и където нямам проблеми...Искам отново да съм усмихната  и хората около мен да спрат да ме питат какво ми има. Искам да има значение дали съществувам в този огромен свят. От изминалата седмица помня една топла прегръдка, едно желание за усмивка, една глава подпряна на нечие коляно, числото 900, числото 500, едно зараждащо се  приятелство и какво е усещането да не оценяват труда ти, топло кафе с мляко . Написани тук, тези изрази разделени от запетаи, за повечето хора не значат нищо така написани, но за мен тези взаимнобалансиращи се думи, са единственото нещо, което ме крепи да не рухна.

вторник, 17 февруари 2015 г.

Къде бях...

mulan | via Tumblr Мина доста време откакто писах за последно. Исках малко почивка. Да не се занимавам с нищо. През последните две седмици, които се изнизаха много бързо, всеки ден си намирах оправдания да се отдалеча от компютъра. Първо трябваше да се преинсталира, после ходих до близкия голям град. От там си взех си една карирана ризка и два лака на Rimmel 60 seconds( бяха намалени ) и първото ми червило на essence. Цяла седмица (9-13 фев.) ходих по задачки и се прибирах към 17ч. и трябваше да уча. Като междувременно във вторник минах и през еконт да си взема пратката с книги ( Пазителят-Лоис Лаури, Първите две книги от Трил- Аманда Хокинг). На 13 вечерта излязох с приятелки и Алекс ( който не бях виждала от цяла седмица ) се Untitledпромъкна, докато не бях на масата си и ми открадна портокаловото резенче... В събота Valentine's day сутринта трябваше да отида на репетиция. Не съм ви споменавала, обаче, с класа ми правим театър. Имам малка роля, влизам едва три пъти за по около 3-4 мин, но много се притеснявам... Вечерта се събрахме на домашно girls  парти у Мирга, за да отпразнуваме Трифон Зарезан. Беше много забавно, имаше игра на роли, храна, снимки, храна, забавни клипчета , храна и сладки приказки. Прибрах се към 2 и половина през нощта и се тропясах на леглото. В понеделник трябваше са правим контролно по география. Аз обаче не бях учила и избягах от часа с още двама съученика, което беше много странно защото ние по принцип не бягаме от часове. Отидохме на кафе. След часовете пак отидох на кафе и след като сутринта нямах време да закуся, съответно вече бях тотално изгладняла и хукнах да си купувам храна. Днес не стана нищо интересно само се Ëèäèÿ äîâîëüíà.gifприбрах по- рано от очакваното. От към книги съм тотално забила. След маратона, който си направих в последно време, в момента изобщо не ми се чете. Започнала съм Железния светилник и 18% сиво на Захари Карабашиев, но не съм ги бутвала от известно време. Преди няколко дни пробвах да чета Сняг вали, но след половината на първата история се отказах. А аз по принцип не оставям книга незавършена! Изобщо не ме грабна и самия начин на писане ми беше толкова обикновен, небрежен в неприятния смисъл на думата, все едно бях седнала с непознат на пейка в парка и той ми говори пълни врели- некипели. С нищо не ме гребна, а аз се надявах да ми хареса. Последната книга, която прочетох беше Ще те чакам на Джей Лин и понеже първо прочетох втората, искам да заявя, че първата ми хареса повече. И Кам и Ейвъри са страхотни, милички, лудички, с мрачно минало и ги обичам. Не, че не харесвам Джейс и Тереза. Щеще ми се само Джейс да присъстваше повече и в първата книга. Нали все пак във втора го представят като най- добрия приятел на Кам.
Е това беше...
П.П.- завърнах се в Tumblr: тук

вторник, 3 февруари 2015 г.

Разбий ме на Тахере Мафи

Най-накрая и аз прочетох тази книга. От около седмица страня от ревютата и, за да мога да ги прегледам след като я прочета.
Съдържанието може да съдържа спойлери. 

Ще започна с корицата. Още, докато преглеждах издателския план на Егмонт за тази година и зърнах корицата си казах, че трябва да я имам. Тя е просто прекрасна. Цветовете, дизайна и птицата, която се крие в зеницата. Колкото до съдържанието... малко съм объркана. 

Идеята ми харесва. Свят потънал в сиво. Един ден е лято, следващия -зима, в небето няма звезди, птиците не летят, хората умират от глад, няма растителност - всичко е в различни нюанси на сивото. Но начина на писане на Тахере Мафи... като цяло също ми харесва. Кара ме да си изградя една много подробна представа за света и в същото време героите са потопени в тайнственост. На моменти обаче, толкова подробните и описания ми писват, повтарящите се фрази също... и схванах, че Уорнър е   ужасен ужасен ужасен ужасен човек още от първия път. Разбирам, че това по някакъв начин подсилва ефекта, но все пак. Зачеркнатите фрази, в началото доста ми лазеха по нервите, но в последствие свикнах с тях и сега съм на мнение, че ако не присъстваха, книгата нямаше да е същата.
 
Колкото до героите, още не мога да реша дали харесвам Джулиет или не. Нейното докосване може да те убие, ако не си Адам или Уорнър. Тя не се е поглеждала в огледало от три години. Тя брои секундите, пукнатините в стените, взира се през малкото прозорче на лудницата, в която е затворена от 264 дни и всяка нощ сънува бяла птица с златиста окраска, която може да лети, докато в стаята и не попада Адам. В началото, тя е едно несигурно и уплашено момиче, но с развитието на събитията се превръща в едно седемнайсет годишно красиво, смело и решено да се бори човешко същество. Адам ми допада, въпреки че на моменти ми идва малко лигав и все си мисля, че някак е прекалено добър, хубав, любящ, за да е истински и тайно си мисля, че по някое време ще мине към лошите. Но за момента го харесвам. Уорнър  е може би най- обърканият от всички. Ту е зъл, лъжлив, мрачен гадняр, ту е жадуващ за обич и внимание 19 годишен младеж. Въпреки, че през повечето време ми е неприятен, има нещо в него, което ми харесва. В тази книга не се разбира нищо за него, дори и първото му име, затова се надявам в следващите да се разкрие историята му и, всъщност, не само неговата, а и на всички , защото аз от цялата работа, не разбрах много за самите герои. Кеджи- той е слънчице. Веселяк. Без един такъв  накъде, че на всичкото отгоре и със свръх сили.

Цитати:

"Аз съм същество, съставено от букви, персонаж, оживял в изречения, въображаемо създание, родено от художествена измислица."

"Не съм мечтала за красиви дрехи или приказни обувки, или скъпи неща. Не съм си мечтала да се облека в коприна от глава до пети. Мечтаех единствено да протегна ръка и да докосна друго човешко същество, не само с ръцете си, но и със сърцето си." 

Както се разбира - книгата ми харесва, и със сигурност ще си взема и следващите от поредицата.

П.П- сетих се, някой поглеждал ли е българския вариант на корицата на Ние, Лъжците ?? Само аз ли му се дразня толкова много?


неделя, 1 февруари 2015 г.

The book tag ...

1. Имате ли определено място в къщи, където обичате да четете?

 #girls #reading #books *Обикновено в леглото, но сега през студените месеци обичам да се сгушвам до парното.

2. Когато започвате глава/част от книга довършвате ли я до край или спирате някъде по средата?
*Много рядко ще оставя някоя глава незавършена и то, защото трябва да свърша нещо наистина спешно.

3. Ядете или пиете ли, докато четете?

*В никакъв случай не ям, имам чувството, че колкото и да внимавам ще изцапам книгата. Нямам проблем да си пийвам нещо обаче.


4. Можеш ли да четеш, докато слушаш музика или гледаш телевизия?

* Мога да се абстрахирам от такива неща. Когато хвана някоя книга и наистина съм се зачела, изключвам всичко около себе си. Понякога обаче, си пускам музика просто за фон.


5. Една книга в даден момент или няколко наведнъж?

  * Една. Обичам вниманието ми да е насочено изцяло към една книга. Въпреки това ми се е случвало да чета две книги наведнъж.


6. Четене в къщи или четене навсякъде?

*Определено вкъщи. По комфортно е. Чела съм и във влак и в училище. В училище постоянно се разсейвам от случващото се със съучениците ми, но във влак пък също е доста удобно, ако си намериш подходящо място.

weekends
7. Четене на глас или четене на ум?

* На ум.


8. Четеш ли напред или прескачаш ли страници?

*Не, чета всичко, но имам навика, винаги, преди да започна дадена книга, отварям най-отзад и прочитам последното и изречение.


9. Електронна книга или книга от хартия?

*Чела съм и по двата начина и съм свикнала с тях, но друго си е усещаш хартията, да разлистваш страниците, да помирисваш новата книга. А също и да отбележим, че ел. четци вредят на очите.

The Reader's Path by Jeremiah Morelli | via Facebook
10. Последната книга, която прочете?

*Къде беше на Гейл Форман


11. В какъв жанр са книгите, които обичаш да четеш?

*Първата книга, която си взех беше фентъзи и в продължение на една година, че и повече четох само фентъзи . Сега две години по-късно, дали защото са ми омръзнали или защото съм пораснала, съм се отворила за доста повече жанрове ( романтика,криминални,исторически, задължителните за училище, които преди дори и не поглеждах, YA и т.н.) и все повече избягвам сектора с фентъзи. Но пък все още посягам към антиутопиите. Те са ми страст.


12. Любим автор?

*Не мисля, че имам такъв. Не съм се впечатлявала чак толкова от начина на писане на даден автор, че да мога да го нарека любим.


13. Любим цитат?

"Това е едно от най-  трудните неща- да измислиш как да започнеш."
                                   - Чарлз Буковски
 
"-Много хора си мислят,че за промяната е нужно много време. Не е така. Промяната идва за миг! Тя е внезапна! Може да ти отнеме много време да решиш да се промениш...,но самата промяна се случва само с един удар на сърцето." 
                                      –"Проницателят",Анди Андрюс
"Няма значение какво е миналото ти, защото винаги можеш сам да избереш бъдещето си."             
Tumblr girl reading.                                   –"Проницателят",Анди Андрюс
"Хората вярват това в което искат да вярват."
                                     – "Да остана ли? ", Гейл Форман
 
Мога да продължавам така до безкрай, но да речем, че за момента това са любимите ми цитати.

14. Книгата, която четеш в момента?/ да добавя нещо от себе си

* Разбий ме - Тахере Мафи
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...