събота, 31 януари 2015 г.

Favorites January 2015

Favorites January 2015
Странно колко бързо се изниза Януари. Не го усетих. За пръв път пиша такъв тип пост, и незнам откъде точно да започна... Може би от козметиката:

През януари любимите ми продукти от раздел козметика са:
1. Четири лака- Два на българската марка SNB и два на Maybelline Colorama. Първите спечелих от гивауей през декември и от тогава често посягам към тях. Розовия, Ангел, е с чудесна пигментация и дори с един пласт е наистина плътен. Цветът също е разкошен. Другите два ги взех от намаление в DM. Влязох в дрогерията и щом отидох до стелажа на Maybelline,  веднага се хванах да си избирам цвят ( това наситено лилаво). Когато отидох на касата забелязах и glitter-ите, грабнах и един от тях.
2. За грижата за косата ми си помагам с Garnier Duox шампоан и балсам с мед и прополис. Не очаквах да е нещо особено, но си ги взех защото една приятелка ми го препоръча. Откакто ги използвам косата ми е с повече обем, по жива и лъскава и не се омазнява толкова бързо.
3. Лакочистителя на Лили. Няма какво да говоря за него. Взех си го, защото всички в beauty blog/vlog пространството говорят за него само хубави неща. Истината е, че поне за мен, той върши наистина страхотна работа- не изсушава ноктите ми и ги заздрави.

Нека да преминем към облеклото.
1. Една от любимите ми комбинации са тези светло сиви дънки с  тъмно сивата широка блузка, която по случайност си взех с два номера по голяма..., но все пак си я харесвам.
2. Въпреки, че наскоро си взех и кафявите дънки и светлата блузка, те също се превърнаха в мои любимци.
3. Коженото яке, което си взех миналия месец. Успях да го облека не малко пъти през януари и страшно много си го харесвам.

Random favorite things:
1. Пътуването. Както и преди съм казвала, обожавам да пътувам и да ходя на нови места. През януари успях да отида до Узана,Велико Търново, Стара загора и Плевен. Единственото място от изброените по горе, на което не бях ходила беше Плевен. И все пак се радвам, че имах възможността да ги посетя отново.
2.Новият ми органайзер. Винаги си ги правя сама и страшно се забавлявам през това време. Този път има отделения за всичко, което би ми потрябвало и смея да кажа, че ставам все по добра в изработката им с помощта на цветни листи и маркери...


Книги:
1. Както най- вероятно сте разбрали от ревюто на Проницателят- Анди Андрюс, направо се влюбих в нея. Ето защо може да прочетете тук .
2.Целувка за Ана- Стефани Пъркинс, чието ревю можете да прочете тук.
3. Да остана ли?, Къде беше?- Гейл Форман. Слагам ги под общ знаменател, но истината е, че повече ми харесва Къде беше?. Преди да прочета изцяло книгата не мислех, че тя ще попадне в този пост. Въпреки края си, който за мен е малко разочароващ... Очаквах нещо повече, нещо по-непредсказуемо. Тези книги намериха мястото си тук не заради Мия, а заради Адам. До Мия някак не можах да се докосна, да вникна в нея и объркания и мозък, докато до също толкова объркания Адам успях да се докосна, да чувствам с него, да разбирам мислите му и въпреки, че понякога не бях съгласна с тях, го харесвам изключително много. Харесва ми, че в двете книги има музика, разказва се за противоположностите, за несправедливостта на живота. Авторката някак си е успяла да направи историята малко по-реална от много други, защото в нея не става въпрос само за любовта между двама души, а и за изборите, които трябва да направи всеки и после да живее с последствията от тях. Харесвам малките откъси от песни в началото на главите на втората книга. Харесвам толкова много неща в тях.  

Музика:
1. Наскоро излезе нов ремикс на Tove lo- Habits и така попаднах на един по-стар, който от тогава, не спирам да слушам.

2.Докато гледах трейлъра на фифти шейдс открих и love me like you do на Ellie Goulding.

3. Също много ми допада и diggy down- Inna. По нея пък ме зарибиха съучениците ми.

4. И  Animals- Maroon .Наистина страхотна песен.
 

вторник, 27 януари 2015 г.

За ровенето в главите на хората, Плевен и Къде беше на Гейл Форман.

Винаги ми се е искало да мога да чета мисли. Защо ли? Може да звучи егоцентрично, но винаги съм искала да зная мнението на хората за мен ( и не само). Не онова замаскираното с фалшиви усмивки, милувки и всякакви физиономии.Нова реално мнение което се крие в главите на хората. Смятам, че повечето хора не са искрени нито в намеренията си, нито в реалните си действия, нито с думите които изричат. Винаги има нещо подмолно, и всеки търси начин сам да си намери мястото в света било то и за сметка на някой друг.
Мисля, че вече малко се изтърка да пиша за това колко съм затрупана с домашни и т.н. и затова ще спомена само, че вече съм оформена по всичко и единственото, за което трябва да се тревожа е проекта ми по математика, но пък той е почти готов така, че ... В събота ходих до Плевен с родителите си. За пръв път бях в този град и ми се искаше времето да беше малко по-хубаво и да разполагам с повече време да разгледам града. Истината е, че това което видях ми се стори приятен град. Забелязах, че гарата е точно до мола, в който естествено се отбих и се сдобих с тъмно кафяви дънки с висока талия и светла блузка от много приятна материя. В края на декември/ началото на януари се сдобих с няколко (10) книги и да се похваля, че като изключим тази която в момента чета (Къде беше?- Гейл Форман) ми остават още две.Колкото до Къде беше? искам само да кажа, че първата книга си я взех след като изгледах филма и някак не ме впечатли особено, не ме грабна с нищо (след време може би ще и дам още един шанс) , но тази ми харесва доста. Интересно ми е да прочета как вижда нещата главният герой и в двете книги, Адам, и как се чувства. Да си призная Адам и Мия малко ме дразнят. Тя защото е загърбила живота си макар и да не е останало много от него. Разбирам, че тази трагедия я е променила завинаги, но въпреки това и се дразня, че е зарязала Адам по този начин. На него пък му се дразня защото един вид обвинява нея, въпреки че я е пуснал, той все още се държи за спомените и не иска да продължи напред.Ще видим какво ще излезе накрая...
П.П. До преди 20 мин. бях навън и времето е страхотно...Все едно е пролет.

вторник, 20 януари 2015 г.

Едно приятно пътувене и няколко неприятни случки

Още вчера мислех да напиша този пост, но не ми остана време. Както се оплаках в миналия пост съм затрупана от неща свързани с училище.Преди да започна със същественото искам да се похваля, че вече съм оформена и по химия и география, а ми съобщиха, че в четвъртък ще ме изпитват по физика. Показах си и презентацията по английски... при това първа... и останалото време си почивам...Днес пък направих и контролното по биология и се надявам да съм се справила добре. Върнаха ни и есетата по английски, където съм се справила много добре... А след като напиша поста започвам да се подготвям за утре с Под Игото и Иван Вазов.
Така сега вече към идеята на поста...
Travel the worldКакто казах, в събота с няколко мои приятелки си направихме малко пътешествие до Стара Загора, което значи, че трябваше да стана в 5 сутринта в събота ( при положение, че цяла седмица не можах да си взема нужния сън), за да си хвана влака. Беше много странно да вървя по притихналите улици, не зловещо, а красиво и успокояващо. След като се качихме във  влака, се отдадохме на спомени, понеже с някои от тях не се бях виждала отдавна. В Стара Загора пристигнахме около 9 часа и тръгнахме направо към центъра и извадихме ужасен късмет, че Хеликон беше отворен. Намъкнахме се вътре да огледаме книжките и стояхме там поне половин час. Още щом влязох се сетих, че на 17 излиза Разбий ме и обиколих стелажите да видя дали са я разпространили вече, но я нямаше, затова започнах да обикалям и да се чудя коя книжка да си взема. Случайно обаче се натъкнах на едни кашони и какво да видя в тях... Книгата. Прилично изчаках да я разопаковат и започнат да редят по рафтовете и веднага след това грабнах един екземпляр. Когато продължихме напред попаднахме на още една книжарница, от която останах много разочарована, Тъкмо отваряме вратата и отвътре се започва едно викане "Затворено, Затворено, Затворено е!!!" За пръв път ми се случва да ме изгонят от книжарница и то още преди да съм влязла. Смутихме се и решихме да продължим напред. Стигнахме до мола и решихме да се разделим, за да свършим по бързо с обикалянето. В 12:00 Се събрахме отново и отидохме да обядваме. Другите момичета искаха да обикалят още, а аз и момичето, което ме придружи в обиколката, вече бяхме готови с пазара и нямаше, какво друго да правим освен да седнем и да пием кафе. След това минахме през Хермес от където пък, след половин час обикаляне се сдобих с Ана в рокля от кръв на Кендар Блейк и с цял куп други, които искам да си взема... С моята придружителка решихме отново да слезем към центъра, защото ни писна да обикаляме в мола и по път решихме отново да минем през така приятелски настроената книжарница и още с влизането аз се залепих за книгите. А моята приятелка се запъти към другия край и една служителка отиде при нея... Чух, че я пита дали си търси нещо, а тя каза, че вмомента оглежда, при което продавачката я попитала: " А какво правите тук при положение, че сте пазарували от Хермес?" Защото явна е забелязала торбичките. Приятелката ми и отговорила, че преди това било затворено и затова сме отишли в Хермес, но все пак сме решили да се върнем. Аз останах като шамаросана след като разбрах какво е станало и ми се искаше да се върна в магазина и да им кажа , че заради отношението им, съм отишла да пазарувам в Хермес и, че повече няма да стъпя в тази книжарница. Както и да е ... след това отново минахме през едно кафене и седнахме да изчакаме там другите момичета. Постояхме малко там и след известно време, решихме да слизаме към гарата. Там пък такъв номер ни извъртяха... оказа се, че влака, с който се ще прибираме е бърз, а момичетата си бяха извадили двупосочни билети и отидоха да питат на касата дали трябва да доплащат нещо. От там им казаха, че всичко е наред. Аз си извадих билет понеже моят беше еднопосочен. Качихме се във влака и когато започна да минава Meow ▲▼ | via Tumblrкондукторката  и да проверява билети, направо побесня като видя тези на моите приятелки, започна да им вика дали са знаели на какъв влак се били качили и някакви такива работи, при което те и обясникаха каква е ситуацията, но накрая просто ги глобиха. И въпреки тези неприятни случки денят беше наистина хубав и се забавлявах страшно много. Успяхме да се приберем благополучно и лично аз не можех да си държа очите отворени, че веднага си легнах.

неделя, 18 януари 2015 г.

Мразя Ирина, затова се хвърлям през моста и се озовавам на ледена пързалка.

Три думи. Кажи ги и ми идва да се хвърля през някой мост.
Краят на срока. disney gif | Raiders of the Lost Tumblr
An image on imgfaveПоследната седмица беше гадна, не толкова колкото беше предишната и не толкова колкото ще бъде тази, но все пак...Поне по физика си почивах последните няколко часа, защото заради лошия/добрия ми късмет ме изпитаха първа, а 2 от 3-те ни часа седмично са първи. Знам, че поне по История съм оформена, по английски ни изтезават с есета и правене презентации (което отне половината част от днешния ми ден). Смятах, че съм оформена и по биология, но видиш ли госпожата съвсем случайно ни каза, че във вторник ще правим контролно ( за което мислех да уча днес, но както казах... английски). Утре ще разбера как съм се справила по химия, а четвъртък може би ще правим контролно.Тази седмица май е и класното ми по български, по математика започнахме статистиката и вече всеки си има проект, той поне е за другата седмица, и есето по философия за сряда... пълен ужас... не ми стига мястото в органайзера да си отбелязвам за какво имам да се подготвям. Странно ли е, че не помня какво друго правих тази седмица? Главата и е запълнена с дати за контролни и крайни срокове. От часовете прекарали в училище се сещам само за моментите, в които ме изпитват/правя контролно/стоя полу-заспала и чакам да си тръгна, а когато го направя отново уча! Сетих се, че в петък последния ни час беше свободен и вместо да ни пуснат да си ходим, ни затвориха във видеозалата със 5-ти клас. Ситуацията беше следната: Влиза 11 клас и всички хора в стаята под 1.50 м се обръщат към нас и ни следят с малките си очички. Така беше през цялото време. Госпожата им пусна някакъв филм , а те започнаха да се оплакват, че имал субтитри и окончателно решиха , че 20-ната An image on imgfaveчовека в единия край на стаята са по интересни и ни зяпаха и подслушваха разговорите ни през цялото време. Като от време на време подмятаха по някой и друг неподходящ за тяхната възраст коментар, при което аз се възмущавах и се питах как може да знаят повече обидни думи от един средностатически единайсетокласник като мен. Но пък момчета от нашия клас не им останаха длъжни. Може да се лигавят, но когато застанат сериозно вдъхват някакъв респект на тези дечурлига и те млъкват. След като си свърших домашните задължения, като всеки петък, излязох да се видя с няколко приятелки.И се спуках от смях. На път към кафенето бяхме като на ледена пързалка. В един момент Карни се обгради отвсякъде с лед и започна да се оглежда, за някакво място лишено от него, на което да стъпи, но като не намери реши просто да допълзи до нас.
awwwwwwwwww | via Tumblr  Добрата новина е, че ми оставаха 20-тина страници от Тютюн и преди да седна да пиша го довърших. Много разочароващ край, поне според мен. Но промених мнението си за втората част. Много по вълнуваща е от първата. Харесвам Павел и Лила, характерите им и че са успели да запазят любовта си толкова дълго време. Борис и Ирина, обаче, са ми най-неприятните герои, той, толкова заслепен от жаждата за богатство и коняк, а тя нещастна от живота, който води, но промяната остана чужда за нея до края и въпреки че разбираше, разсъждаваше и без страх се изправяше пред всичко, се остави на леността, красотата и удоволствието да я завладеят напълно. Много разочарована останах точно от нея. Но затова пък си взех Железния светилник на Димитър Талев. Той обаче ще почака известно време искам да се поотърся от този тип книги. Вчера си направих малко пътешествие с още три приятелки.За това в друг пост.

петък, 16 януари 2015 г.

Проницателят- Анди Андрюс

" Аз съм проницател. Това е дарбата ми. Някои хора могат да пеят или да тичат бързо, аз пък виждам разни неща, които другите пропускат. Прозирам ги. А повечето от тези неща изобщо не са скрити, ако искаш да знаеш. ... В различните случки и у всеки човек аз виждам такива подробности, които хвърлят нова светлина върху нещата. Дават нова гледна точка. Всъщност на повечето хора им липсва точно това- гледна точка, по-широк поглед върху цялата картина. Така че аз им осигурявам по- различен поглед. Давам им възможност да премислят, да си поемат въздух и да започнат живота си отново."
Проницателят
Анди Андрюс

Откъде да започна. Тази книга е уникална. Получих я от една приятелка и си мислех,че не е за мен. Но всъщност тази книга е за всеки един от нас. Всеки, който се зачете, ще открие себе си в някоя случка, в даден момент, в нечии мисли. Един добродушен старец, с побеляла коса и кожено куфърче, периодично се появява и си заминава от живота на жителите на Ориндж Бийч, Алабама. В този град, преди четвърт век същият този старец, Джоунс, просто Джоунс, променя живота на едно младо, осиротяло и превърнало се в бездомник, момче. Съветите, които получава момчето, Анди, му помагат до толкова и променят гледната му точка дотолкова, че сега момчето без дом, без семейство, без пари и надежди, спящо под кея , се е  превърнало в зрял мъж с кариера, жена и дете, хубав дом и много приятели. След като е внесъл промяна в живота на Анди, Джоунс изчезва безследно и се появява отново след близо 25 години. Книгата разказва как Джоунс, променя живота на още няколко човека , като им помага да погледнат по друг начин на нещата.

Ето и няколко цитата:

"- Чувал ли си някога за израза: "Не се ядосвай за дреболий?"
- Да - отвърна Хенри.
- Ами - подхвана Джоунс - аз съм тук, за да ти кажа, че той не отговаря съвсем на истината. Виждаш ли "дреболиите" всъщност са онова, което оформя "голямата картина" в живота ни. Много млади хора по света приличат на теб, млади човече. Пренебрегват "дреболиите", като твърдят, че се концентрират върху "голяма картина", без никога да осъзнават, че всяка голяма картина се състои от дреболии. Някога хапал ли те е слон? - внезапно попита старецът.
Хенри поклати отрицателно глава.
- А комар?
- Разбира се че ме е хапал - отвърна младият мъж.
- Ето виждаш ли какво имам в предвид? - възкликна Джоунс - Онова, което наистина те достига и те хапе, са дребните неща."

 "-Много хора си мислят,че за промяната е нужно много време. Не е така. Промяната идва за миг! Тя е внезапна! Може да ти отнеме много време да решиш да се промениш...,но самата промяна се случва само с един удар на сърцето."

 "-Запомни, Анди-...-човек може да направи всичко, което поиска. Може да постигне всичко, което пожелае. Нещата не опират до пари. Нито пък до липса на време. Когато трябва да постигнеш нещо велико в този живот, обикновено онова, което ти липсва, е идея. Времето и парите, приятелю, също са въпрос на гледна точка."

"Няма значение какво е миналото ти, защото винаги можеш сам да избереш бъдещето си."

Най- искрено ви препоръчвам да прочетете тази книга! Заслужава си всяка минута!

неделя, 11 януари 2015 г.

Целувка за Ана - Стефани Пъркинс

Току-що приключих  Целувка за Ана на Стефани Пъркинс. Знам, че казах, че първо ще завърша Тютюн, но имах нужда от малко разнообразие. Точно от такава книга се нуждаех. Тя е толкова лека, неангажираща и страшно увлекателна. Още си представям Нотр Дам , кино салоните и меката коса на Етиен Сен Клер. Още с разлистването на първата страница се озовах в Париж, града на светлините. Разхождах се заедно с Ана и Етиен из Латинския квартал, с безбройните си малки улички и забележителностите, съпътстващи ги с всяка нова крачка . Преди да започна да чета книгата, много се чудех защо във ревютата, които съм чела до сега всички, така се захласват по този Етиен. Е истината е, че и аз не останах по-назад. Героят, който Стефани Пъркинс е създала,  е толкова типичен образ на момчето мечта за всяко момиче. И не само неговият герой е добре създаден. Този на Ана също. Умно, красиво момиче с големи надежди и съкровени желания, мечтаещо да стане филмов критик и един ден да дава рецензии на филми, в които да се вслушват много хора. От време на време малко ме дразнеше, като пренебрегваше чувствата на другите, а също и нежеланието им, на нея и на Сен Клер, да се променят,  да продължават да се придържат към познатото, но... Хей, все пак върху това се крепи книгата. Джош също много  ми допада като образ. Момче с голям художествен талант.Той е някак малко по прикрит, по свит, отдалечен и все пак е заедно с тях, осведомен, разбиращ, и притичващ се на помощ. Малко е безотговорен, и тези чести бягания от часовете... Щеше ми се да разбера повече за него. Харесва ми как защитава приятелите си, как пази тайните им. В книгата всеки герой има свои собствени семейни проблеми и е изправен пред предизвикателството да ги реши.
Моите любими моменти в книгата са при Нотр Дам , и най- вече още онзи пръв път , в който се озовават при нулевия километър. Изпълни ме едно вълшебно чувство, и исках и аз да съм там, заедно с тях и да си пожелая нещо. Много ми допаднаха и прякорите, които имат Ана и Бриджит. Както казах това е идеалната книга за отърсване от ежедневието и я препоръчвам на всеки, който си търси нещо ненатоварващо и една идея по-сладникаво.








П.П. Знам, че мислите ми са доста разхвърляни, но за пръв път се опитвам да напиша ревю на книга и занапред ще се опитам да е по-добре подредено и обмислено. Часът е 00:30 и на мен доста ми се спи, така че до скоро...

вторник, 6 януари 2015 г.

Учене, падане и Тютюн на Д. Димов


През първата седмица от училище за Новата година не върви добре ... или поне не както си мислех, че ще е... В Понеделник на път за училище бях като на пързалка и дори се блъснах в едно дърво ... Първо се ядосвах на времето и на леда по улиците, но след това реших, че е нелепо и продължих да вървя с глупава усмивка на лице, присмивайки се сама на себе си. Все пак стигнах цяла до училище и за награда получих контролно по физика, още първия час... Пределно ясно е , че не направих нищо, но се успокоявах, че ще си оправя оценката следващата седмица на нещо подобно на семинар. Да, ама не. Оказа се, че трябва да се подготвя за семинара още за следващия час, тоест днес. И когато се прибрах и прегледах нещата си се оказа, че освен урока, имам да се подготвя по история, за контролното по биология и домашното по английски. Страхотно. Някак успях да се справя с това и дори прочетох още една глава от Тютюн. Понеже не успях да падна на път за училище, се случи когато се прибрах. Паднах по едни стълби и сега към в синини. Нагласих си алармата, за да стана по-рано днес и да си преговоря нещата, но се успах и се оказа, че след 20 минути трябва да съм в училище, а за късмет си забравих и телефона и се връщах да си го взимам.  Все още сънена и с болки в 😴😴😴корема, си разказах моята част още първия час. Понеже никой друг освен мен не беше подготвен. Оказа се, че освен това ще има и преговор , за който не ми остана време да се подготвя и за който не знаех, че ще е част от този т.н. семинар и си излязох от часа с перфектно разказан урок и нищо от преговора и с една четворка... Затова пък следващия час госпожата, по български си помисли, че съм болна , а на мен просто ми се спеше. Часа по английски не беше нищо особено. През цялото време разглеждахме домашните. Хубавото е, че имам отлична по история и направих  контролното по биология (надявам се да изкарам добра оценка). Зарибих се по една игра. Непомня как се казв,а но съученичката ми, с която деля чин по история е виновна!! Програмата ми за сряда не е толкова натоварена така, че когато се прибрах се нахраних, направих си чай и започнах да чета последните глави на Тютюн част 1 . И успях да я прочета!! Отне ми наистина ✖️follow me to get more inspirations✖️много време. Преди година започнах да я чета за първи път, но се отказах и преди известно време отново започнах. Книгата е трудна, според мен. Незнам какво да кажа за нея... Чувала съм различни мнения ... на някои им харесва, на други не...Аз мисля, че книгата има своя чар, и въпреки че на моменти ми беше безинтересна и исках да я зарежа се въздържах и стигнах до края и. Интересното в нея е, как вплита много различни персонажи, разказва за живота им, преплита съдбите им. Има своите романтични моменти, има своите тъжни моменти, има място за крайни действия и борби. Самотни души, алчни хора, работохолици, себепогълнати личности и понякога всички тези черти, само в един герой.Понякога описанията ми идваха в повече, особено подробно обяснените действия свързани с тютюна и обработката му . И сега с нетърпение протягам ръка, за да взема втората част.

четвъртък, 1 януари 2015 г.

Цели 2015 г

От много време се опитвам да започна това и все си мисля за този списък, обаче нещо винаги ме кара да се отказвам...

1. Да реша каква искам да стана като "порастна".
Крайно време е да реша какво искам да правя с живота си и през 2015 се опитам да открия това което наистина ме влече.
2. Да се заема серизно с историята.
Обмислям ДЗИ-то ми да е история и трябва да започна да наблягам повече на нея.
3. Да пътувам повече.
Винаги съм обичала да пътувам и да посещавам нови места.От няколко години насам все си казвам, че ще откликвам на всеки шанс, който ми се дава и продължавам с традицията си.
4. Да не обвинявам другите за моите грешки.
Често ми се случва другите да са ми виновни и мисля, че щам започвам да го разбирам имам някакъв прогрес, а през 2015 ще се опитам да постигна по- голям такъв
5. Да държа като възрастен човек ( културен,общителен и неосъдителен ).
Мисля, че на моите години малко или много трябва да започна да се замислям за поведението си и т.н., понякога обаче тези неща ми се изплъзват.
6. Да тренирам редовно и да се храня здравословно.
Вече съм постигнала някакъв прогрес от страна на тренировките(въпреки, че подледната седмица отиде по дяволите), но с храната наистина трябва да се постарая.
7. Да не се интересувам от мнението на другите.
Това ми е ужасно голям проблем и от много време се опитвам даго преодолея.
8. ДА бъда  по оптимистична.
9. Да спестявам пари.
Не, че и сега не спестявам, дори мога да кажа , че се справям доста добре, но искам да продължавам в същия дух.

Честита нова година!