сряда, 11 ноември 2015 г.

OOMD: Wonderful days of summer'15

Здравейте!
Първо да си кажа, че тази седмица ревю на книга в блога няма да бъде публикувано, защото нямам необходимото време да го подготвя... Затова пък имам още една оставаща папка с обработени снимки, чакащи да видят бял свят в блога.


Малко преди началото на учебната година със семейството ми се отправихме на още едно пътешествие, с което да отбележим края на почивните дни. Няма да се впускам в големи обяснения, защото тези снимки са от около два месеца, но посетихме много красиви места и ми се иска да ги има някъде в блога. Така, че след тези пояснения, нека преминем към снимките...

Обожавам тази снимка, обожавам и гледката от мястото. Това е язовир Въча и се намира между Пловдив, Смолян и Пазарджик. Наистина е място, което си заслужава да се посети. Докато го гледаш обкръжен от всичката тази зеленина се чувстваш омагьосан, зареден с енергия. Долните няколко снимки са също на него.



Някъде по пътя... 


Това е язовир Доспат, един от най-големите и красиви в нашата страна. Още едно прекрасно място. Гледката говори сама за себе си. Това място те оставя с желанието да се върнеш при първа възможност... Водноелектрическата каскада Доспат-Въча, е най- големият хидроенергичен комплекс в България.
Водноелектрическа каскада Доспат - Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/Naj-golemite-yazoviri-u-nas/nid-106442.html
Водноелектрическа каскада Доспат - Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/Naj-golemite-yazoviri-u-nas/nid-106442.html
Водноелектрическа каскада Доспат - Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/Naj-golemite-yazoviri-u-nas/nid-106442.html
Водноелектрическа каскада Доспат - Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/Naj-golemite-yazoviri-u-nas/nid-106442.html


Снимката по-долу е някъде по Триградското ждрело. Никога до тогава не бях попадала на подобно нещо. Плашещо и величествено, едновременно. На места скалите са на няколко сантиметра над нас и това предизвика клаустрофобичен страх у мен. Но си заслужаваше. Природата прави уникални неща.

 

Както казах до това лято не бях виждала подобно място, но по- късно през септември имах възможността да видя и ждрелото в близост до град Ниш. Там вече нямаше и капка страх в мен. Нишкото ждрело може да предизвика само удивление с големите си размери и причудливи форми.  


Горната снимка е направена в Пампорово, а долната мисля, че някъде между Пампорово и Широка лъка. Последното ме остави изключително изумена. Мястото е толкова автентично, запазило миналото в себе си. Наврет имаше дървени къщички и мостчета, както къщите едно време. Съжалявам само, че не успях да направя няколко снимки от там.


Следваща снимка е при входа на пещерата Дяволско гърло, която не успяхме да посетим защото пристигнахме след края работното време.


От тук надолу следват няколко снимки от местността Чудните мостове, където не успях да направя хубави снимки, но все пак реших да сложа няколко... Пожелавам на всеки един да посети скалния феномен, защото чувството - да се намираш под тези скали, да виждаш гледката от горе- не може да се опише. Просто е вълшебно, сякаш се свързваш с природата и тя те поглъща, ставаш част от пейзажа...







Предпоследната ни спирка беше Асеновата крепост, като минахме и през Асеновград. От града не останах особено впечатлена, но пък от крепостта... Не веднъж съм казвала, че имам страх от височини. Е тази година определено се стремя да го преодолея. Не мога да отрека, че е и някак вълнуващо. Въпреки, че все си мисля, че има голяма вероятност да се подхлъзна или да падна, не мога да се откажа от възможността да посещавам подобни места.  


 Петрич е средновековна крепост, просъществувала по времето на траките и преустановена по време на Византийската империя. Естественият скален масив, на който се намира крепостта със своите почти отвесни над реката склонове, е недостъпен от трите си страни. Първоначално изградената от византийците малка крепост кула с течение на времето се разраства. Стратегическото й разположение в началото на проход, и това, че се е намирала в богат земеделски район постепенно превръща крепостта Петрич в самостоятелен стопански център.
 
 

Последното място, на което се отбихме беше Бачковския манастир, последно съм ходила там като малка, може би 8-9 годишна и ми беше хубаво да се върна девет години по-късно, да си опресня спомените, да си припомня колко хубаво е било и колко добре изглежда в момента. Наистина, мястото се поддържа и е чистичко и красиво.



Тук беше краят на нашето пътшествие. Отправихме се обратно към вкъщи, колкото и да не ми се искаше и аз си останах със спомениете и повече от стотина снимки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар