сряда, 18 ноември 2015 г.

Ревю: Въглен в пепелта на Сабаа Тахир


Издателсво: Сиела
Автор: Сабаа Тахир
Страници: 415
Рейтинг в Goodreads: 4,5/5







 Въглен в пепелта е една различна книга. Една история свързваща съдбите на напълно различни хора. Книга, която знаех, че трябва да имам още щом я видях в блога на Ева. От тогава мина доста време и докато реша да се сдобия с нея вече бях забравила  каква е историята. Преди няколко дни реших да я започна, така, без да се запозная с резюмето, без каквито и да е очаквания.
Като цяло не е от книгите, към които обикновено бих се насочила, но се радвам, че все пак го направих.

Лайя е обикновено момиче от Книжниците, които някога били най-великата и процъфтяваща цивилизация, но империята на Воините ги поробва и оттогава ги подлага на труден живот и ежедневни мъчения. Тя живее с брат си, баба си и  дядо си. Една вечер имперски отряд напада дома им, възрастните хора са убити, а брат и бива пленен. Лайя успява да се измъкне и да се свърже с бунтовническото движение в града. Решена да открие брат си на всяка цена, се присъединява към Съпротивата. Преди обаче да спасят брат и, Съпротивата изпращат Лайя на мисия- да шпионира в академия Блекклиф. Мястото от където излизат най-добре обучените войни на империята- Маските.
В същата крепост се намира и Елиас Валерий, който само след няколко дни ще стане пълноправна Маска - убиваща и до гроб, подчиняваща се на Империята. Той е първенец на групата си и е член на една от на-могъщите фамилии сред Воините, но удоволствието да причинява жестокост и смърт му е чуждо и едниственото, за което мечтае е да бъде свободен. Точно преди да дезертира, е обявено, че следващият император ще бъде избран измежду четиримата най - добри Воини от академията. Елиас е един от тях.
Така бленуващ за свободата си първото нещо, което хрумва на Валерий е да се откаже, но един от Авгурите ( един вид техни жреци), показва бъдещето му и това променя решението му.


 “Fear can be good, Laia. It can keep you alive. But don't let it control you. Don't let it sow doubts within you. When the fear takes over, use the only thing more powerful, more indestructible to fight it: your spirit. Your heart.”


 В тази мрачна и безкрайно красива история, пътищата на двамата главни герои, коренно различни един от друг, се преплитат и те заедно изживяват много трудни моменти, помагат си и се свързват. Тук любовта не е в основата на историята и както и при Алена кралица, това ми хареса. Имаше съвсем лек и много приятен привкус на любов, трепети, интимност и нежност. Наистина съм много впечатлена, как авторката без конкретно да набляга на темата, успя да изгради една силна и много чувствена връзка между четирима от героите (няма да кажа кои- прочетете и ще разберете).


“There are two kinds of guilt. The kind that's a burden and the kind that gives you purpose. Let your guilt be your fuel. Let it remind you of who you want to be. Draw a line in your mind. Never cross it again. You have a soul. It's damaged but it's there. Don't let them take it from you.”


Останах изумена, колко психически силна всъщност трябва да  е Лайя, за да понесе всичките страдания и изтезания и да продължи да се бори в името на каузата си. Макар да не се превърна в моя любима героиня и се възхищавам страшно много. Колкото и да се укоряваше - да се наричаше слаба, страхлива, крайно малодушна, тя си оставаше едно 17- годишно момиче. Едно страшно смело седемнайсет годишно момиче,  готово да шпионира един от най-жестоките хора, само и само, за да спаси брат си.
Елиас от друга страна от самото начало показа, колко силен характер е. Той, също е имал тежък живот, и е бил принуждаван да прави много жестоки неща. Империята все пак  не е успяла да изтръгне човещината от него и при всяка удобна възможност, той маха маската си и се опитва да бъде нещо различно, нещо по-добро. В него има много мъка, съпричастност и желание да се отдели от Воините. 
Двама герои, които много харесах се оказаха и Кийнан и Хелене. Борбени и чувствени едновременно. При първата ми среща с всеки от тях се запознах с трудния им и понякога неразбираем характер, с течение на книгата обаче, те се превърнаха в любимите ми герои, показваха решителност, нежност, борбеност, смелост и готовност да умрат за това, в което вярват. Напълно противоположни гледни точки, а толкова си приличат. Дали пък по нататък няма да се случи нещо между тях??? Ах, иска ми се...

 “You are an ember in the ashes, Elias Veturius. You will spark and burn, ravage and destroy. You cannot change it. You cannot stop it.”
“You are full, Laia. Full of life and dark and strength and spirit. You are in our dreams. You will burn, for you are an ember in the ashes.”

В заключение мога да кажа, Сабаа Тахир се е справила много добре със задачата да създаде една ужасяваща приказка. Приказка, в която няма щастливи, няма победители. Направила е едни свят изпълнен с тъга и нещастие да изглежда красив и нямам търпение отново да се впусна в него със следващата книга от поредицата.

Още няколоко ревюта може да прочетете: тук, тук и тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...