сряда, 28 октомври 2015 г.

OOMD:Venice


Подготвям още няколко книжни поста, но реших, за да има някакъв баланс, първо да пусна последната част от приказките ми за Италия, а именно прекрасната Венеция.  
 

Там вече имахме известно свободно време и да се разхождим из малките, претрупани магазинчета, да минем през доста мостове и да разгледаме като цяло основната централна част.


Площада Сан Марко е наистина удивителен. Сградите, от които е обграден - базиликата Сан Марко, Двореца на дожите, Кулата - също са много красиви и те карат да си мислиш за стотици години назад във времето, когато по площада и балконите е имало дами с бухнали рокли и кавалери под ръка. 


Какво друго да ви кажа... А да, поизгубихме се малко, ама само мъничко, но в крайна сметка отново излязохме на площада. Какво да се прави, тези улички си приличат страшно много и по едно време и табелите не можеха да ни упътят...


Винаги са ми казвали, че във Венеция миризмата при каналите е отвратителна. Не знам, обаче при нас такова нещо нямаше. Може би сме отишли в правилното време. 


 Много трудно ми беше да реша какво искам да взема като подаръчета и т.н., защото имаше наистина голяма разнообразие и накъдето и да се обърнеш изкачат все повече и повече неща, докато накрая не станеш разноглед. Това за мен беше истинско мъчение, защото не обичам да обикалям магазини и още повече, такива които предизвикват клаустрофофия с размерите си. Обичам всичко да е на едно място, обширно, не прекалено претрупано със стока. Ето защо предпочитам търговски центрове или например за храна магазини като Кауфланд и подобните му. Побърквам се иначе.
В това място ми останаха очите, влюбих се. Ресторантчето беше уютно и някак интимно въпреки, че постоянно покрай него минаваха хора.

Нещото, което няма да забравя е как на връщане към континента, нямаше място в предната страна на корабчето и една част от хората трябваше да изберат да се возят вътре или да отидат отзад. Повечето бяхме отзад и звукът на двигателя беше наистина оглушителен. И докато повечето са се оплаквали от оглушителния шум, както разбрах по-късно, аз се бях обърнала към отдалечаващите се островчета и се наслаждавах на гледката и прохладната пръскаща ме вода. Чувството беше страхотно.


Като цяло това пътуване страшно ми напомняха на италианския сериал "Елиза", който много обичам. Това с допълнение и една приятелка, която е още по-голяма фенка на сериала и по-специално на Фабрицио, ме накараха, когато се прибрах да изгледам отново първия сезон.

 
Останаха ми много хубави спомени- смях, нелепи ситуации, вкусна храна... Радвам се че успях да разгледам една малка част от тази красива страна и с удоволствие ще се впусна в още едно такова пътуване, стига да имам възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...