петък, 9 октомври 2015 г.

OOMD: The Beginning -Verona

Добре, истината е, че колкото и да се опитвам не бих могла да ви опиша и изразя с думи всичко, което видях и почувствах, докато бях в Италия. От няколко дни се опитвам да напиша нещо смислено, но се получава нещо от рода на" ужасно съм впечатлена от красотата, архитектурата, самата обстановка, която имах възможността да видя" разтеглено на десет реда. 
 
Италия е страна изтъкана от красота. За краткото време, което прекарах в пределите и накъдето и да се обърнех оставах изумена. 
 
Аз съм човек, който се впечатлява най-вече от самата атмосфера, която носи дадено място. И бих казала, че останах удовлетворена от нея почти навсякъде. Изключението - Верона.
 
Винаги съм си мислела, че Верона е малко градче обгърнато от много истории, с прекрасна архитектура и природа. Това, което открих обаче, беше тотална комерсиалицазия. Всичко, за което може да се сетите, неминуемо е свързано с Жулиета и е източник на печалба. Разбирам това донякъде, но там аз не се чувствах удобно. Като изключим огромните тълпи (с които се примирих, след като съм тръгнала да посещавам едни от най-известните места в цял свят), това ми се стори най-неприятно. Останах и леко разочарована от "Къщата на Жулиета". Без коментар... както казах просто обстановката ми действаше по този начин.


И все пак, ще запомня Верона по различен начин... През няколкото часа, които прекарахме там бързахме адски много и нямахме време за абсолютно нищо, но пък видяхме доста.
 
 Друго нещо, с което ще запомня пътуването е многообразието от какви ли не забавни и нелепи моменти.

 Като се започне от там, че трябваше да нощуваме в Словения, в едно градче на около половин час до границата с Италия и сутринта се успахме. Пристигнахме доста късно вечерта (около полунощ) и на сутринта трябваше да ни събудат по телефона, но явно нашата стая е била пропусната. Събудиха ни момчета под прозореца, които си пееха/викаха, 10 минути преди закуска. Със съученичката ми, трябваше да приберем багажа  и да се приготвим доста бързо, ако искахме да закусим.
Невъзможно е да не добавя снимката с чадъра. Това е едно от викащите момчета, споменати по-горе. През цялото време се разхождаше с този чадър, който имаше ролята да ни помогне с ориентирането и задържането на групата относително цяла.
 Пътуването с автобус също се оказа доста забавно, вярно- малко тясно, но пък от тогава насам много ценя личното си пространство.


Нямаше начин да пропусна да запечатам тези сладки изкушения. Също така няма как да не отбелажа колко красиви, добре подбрани и подредени бяха витрините на магазините.
И понеже не искам прекалено да се натрапвам, ще разделя приключението си на три. 

3 коментара:

  1. Радвам се че си успяла да посетиш този красив град,за който дори не знаех че съществува докато не прочетох поста ти хД Нямам търпение да видя втората част от пътуването ти ;33 *бтв определено зароди идеята в мен някой ден да посетя Верона*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Става ми много приятно, когато видя подобен коментар. Благодаряти, че усмихна деня ми.

      Изтриване
  2. Невероятни снимки,личи си че си си прекарала супер.

    ОтговорИзтриване