сряда, 30 септември 2015 г.

Wrap up: September...

 Здравейте!
 Ето, че и септември отмина и видиш ли Коледа ей сега ще почука на вратата. Как започна учебната година за вас? При мен още на 15-ти всичко се обърка, но в крайна сметка понякога и това е за добро. Какво стана през първата седмица в училище? При нас часовете минаваха главно в обсъждане на престоящите ДЗИ-та и подготовката по тях, обясняваха ни, че е важно и че няма да ни натоварват прекалено (което само по себе си е натоварващо...) и ни казваха датите за входните нива. Всъщност вече направихме тези по математика, история, английски и география и се надявам резултатите ми да са прилични. Аз още не мога да вляза в час с нещата и да се съсредоточа в преговора на материала. За два месеца съм се отучила да се абстрахирам от шума, който цари в часовете и ще ми отнеме време си възвърна тази способност.
 Странно е да вървиш по коридорите и да знаеш, че си от най-големите и по-мъничките да мислят за вас като каките и батковците. Често се хващам да се оглеждам за някой от по-големите и осъзнавам, че такива няма.

 

 

 Реших да включа по-горната част, защото поста иначе ще е доста кратък. В последно време не чета много, да не кажа изобщо... (за последните две седмици нищо не съм бутнала).
 Докато бях в Италия си взех само една книга- Ти срещу мен на Джени Даунам. Ако трябва да съм честна останах леко разочарована от нея. Надявах се, на нещо повече. Проблемите, засегнати в книгата, да бъдат разгледани по-надълбоко, да има повече емоции и просто...Не знам, като цяло не е като изобщо да не харесвам героите, не са ми любими и на моменти характерите им доста ме дразнеха, но мисля, че е главно заради авторката. Може би стилът и на писане не ми допада. Чела съм и Преди да умра и бях със същото усещане за незавършеност и не детайлност.
 След това се насочих към Твърде далеч: Пропадане. Ще си призная, че започнах книгата само заради красивата корица. Бях решила да не я чета, но тези цветове... Вътрешността обаче, не е нищо особено. Историята е банална и често срещана и не бих казала, че успя да ме спечели. И все пак книгата се чете доста бързо. В никакъв случай не бих казала, че е натоварваща, дори е приятна, но не смятам да чета останалите от поредицата. Напомня ми на масово срещаните фенфикшъни от преди 2-3 години. По едно време бях сериозно пристрастена към тях и тази книга ме накара да си спомня няколко от любимите ми. Стилът на писане на авторката е лек и приятен за четене.Харесвам скромността на Блеър. Това, че за нея е важна червената рокля, за която майка и толкова е спестявала и сребристите обувки, с които е била истински щастлива. Наред с това Блеър има доста дразнещи черти като постоянния и и нереален страх, че дори и да диша, Ръш ще я изгони от къщата. Ръш пък е типичното лошо момче.Точно аз-не-съм-достатъчно-добър-за-теб-но-те-искам момче и съответно получава момичето и започва да се променя към по-добро. Предполагам, че който харесва подобни истории ще хареса и тази.
 Преди два-три дни, докато чаках една приятелка в козметичния салон, седнах в едно кафене и реших да почета от Железният светилник и най-накрая му се вижда края. Започна да става интересно и съответно си върнах желанието да го довърша.
 Е, това беше... моят изключително не ползотворен месец от страна на книгите. Леко негативно настроена съм в този пост, но просто наистина ми се искаше да харесам поне Ти срещу мен. Надявам се октомври да имам желанието и времето (малко вероятно) да почета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...