сряда, 2 септември 2015 г.

Wrap up: August..

https://40.media.tumblr.com/d4c4e271730176e3cbbdca75bb899eca/tumblr_nohpljyUgb1sm9wdio1_500.jpg В деня преди заминаването, часът е 23:34.  Утре трябва да стана в три половина сутринта, а съм закъсала от всякъде.  Искаше ми се  да подготвя два поста и докато ме няма да се публикуват, но не ми достига времето, затова ще се опитам да завърша поне единия.


Тотално се провалих с предизвикателството да си съставя списък с книги, които да прочета през идния месец. Две книги. Само две от списъка бяха  прочетени. Мисля, че ще ми е за урок...
Като изключим провала ми, мисля, че се справих доста добре. Прочетох цели осем книги и няколко творби от задължителната литература.

http://3.bp.blogspot.com/-Jhb9q1BF5jI/U5wR5WbUgZI/AAAAAAAADF8/wogm1ljhnSI/s1600/17880230.jpgЗапочнах Август като завърших Скарлет. Не знам какво да кажа, не останах особено впечатлена. Като цяло идеята на поредицата е оригинална, но някак не е в мой стил.Харесах главната героиня и останах с впечатление,  че е смела, решителна и интелигентна , което ми хареса. Бих казала, че само заради нея завърших книгата и не съм сигурна дали ще прочета останалите две.

След това се прехвърлих към Приказните на барда Бийдъл. Реших все пак да се включа в BookTube-A-thon-а, но изпълних само условието за книга със синя корица. Самата книжка се чете доста бързо и мисля, че би се харесала на всеки, който обича и е израснал със света на Хари Потър. Изпълнена е с няколко интересни и поучителни приказки, от които може да се извлече по нещо за всеки.

Продължих месеца със Синът на Нептун. Вече познатият ни Пърси е изправен пред нови опасности, а от двете му страни са застанили нови другари. Интересно ми беше да прочета и за тези приключения на Пърси Джаксън и да опозная новите герои. Както всяка книга на Рик Риърдън и тази е толкова забавна и изпълнена с приключения. Препоръчвам я горещо.

Докато бях на морето, най-накрая успях да завърша и Пазителят на Лоис Лаури. Това е една от онези книги, които колкото и да ми се иска да харесам, не успявам. Жалко. Антиутопия, главния герой, на която е едно 12- годишно момче, което малко по-малко започва да разбира, че светът не е само между четири стени. Беше ми чужда и безинтересна. Наистина не знам защо се случи така. Чела съм доста антиутопии и като цяло харесвам жанра. Може би просто не можах да се свържа с Джонас.

След разочарованието, което ми донесе Пазителят се насочих, към нещо по-леко и изпълнено  не толкова с отрицателни емоции, колкото с изкуство. Говоря за Graffiti Moon на Кат Кроули, която се превърна в една от любимите ми книги. Разширено мнение може да откриете тук.

След известно забавяне и аз се добрах до втората книга от поредицата Разбий ме- Разнищи ме. Тази книгата толкова ме изненада. Надхвърли всичките ми очаквания. Откакто е излязла втората част толкова ревностно се пазя от всички подробности за нея, и сега си мисля, че някак съм усещала, че ще е едно страхотно попадение.Разнищи ме е едно невероятно продължение. Не знам как да го обясня, в всяка следваща страница се надхвърляше, надграждаше, се разкриваше и развиваше.Започна малко суховато , но с появата на Кенджи всичко се промени. Той внася една жизненост и безгрижност в романа. И определено се превърна в един от любимите ми герои. Започнах да харесвам Уорнър все повече, докато Адам с две думи беше или безполезен, или изключително дразнещ. Най- много ми хареса израстването на Джулиет. 
https://40.media.tumblr.com/caed05e728d8988251b43140712e6330/tumblr_npdphqjpdk1sphttoo1_500.pngКраят беше изумителен, силен и надъхващ. И след като вече съм прочела и Възпламени ме смея да твърдя, че втората книга, противно на очакванията, е най-добрата. Поне според мен.

Прочетох и Възпламени ме, която след Разнищи ме, ми се стори... задоволяваща. Поредицата получи възможно най-добрият край, който можеше да има. Въпреки, че края ми се стори леко претупан и някак не естествено събран в 30-тина страници, книгата компенсираше с моментите между Джулиет и Кенджи, Уорнър и другите и приятели. Кенджи е любимият ми герой в цялата поредица и в тази книга виждаме и една не толкова весела страна, което ме кара да го обичам още повече. Адам на моменти беше непоносим, но се радвам на присъствието му, почти толкова, колкото и на това на Уорнър.

И като за последния ден от месеца, завърших Пустинно цвете на Уерис Диъри. Отлагах я страшно много време, защото си мислех че няма да ми допадне. Сгреших! Да си призная честно, не чета много биографични романи и не очаквах да ми допадне толкова. Това обаче е една много силна история. История за травмите и белезите от тях, душевни и физически; за мечтите, които се сбъдват; за трудностите, през които трябва да преминеш за да стигнеш до целта. Една история за силата на духа и това да вярваш, че можеш да успееш. Силно я препоръчвам.

И накрая ей така да споделя и прочетеното от задължителната литература:

Христо Смирненски - Ний, Да бъде ден, Цветарка, Стария музикант, Зимни вечери, Йохан, Юноша

Никола Вапцаров- Вяра, Писмо, Песен за човека, Прощално, Сън, История, Кино, Завод

Елисавета Багряна, Стихии, Потомка, Кукувица ,Вечната

Гео Милев - Септември

Е това беше...Не мисля да си поставям цели за четене, защото в крайна сметка не ги изпълнявам и чета това, което ми се чете в дадения момент.

П.П. Снимите в този пост не са мои ( взети са от интернет), но както казах пиша това, през нощта и нямам възможност да направя хубави снимки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар