събота, 12 септември 2015 г.

Update: Relax, Autumn and books

Здравейте,
Отново съм тук.
Малко ми е трудно да започна. Не знам какво ще излезе от този пост. Всъщност имам да ви разказвам много неща, но истината е, че от понеделник насам се опитвам да седна на компютъра с идеята да започна тези няколко публикации със снимки и приятни спомени. И все не ми се получава. Реших и да не се насилвам. По-добре да почакам подходящия момент, за да са изпълнени с хубави мисли, а не да е направено през пръсти.
Откакто се върнах се опитвам да си събера мислите, да се захвана със задачките си, да обърна внимание и на блога, но не мога да се съсредоточа. Преди време четох някъде, че хората отиват на почивка, а после им е нужно време да си починат от самата почивка. Нещо такова се случва и при мен в момента. Радвам се, че имах възможността да посетя Италия, защото колкото и снимки да съм виждала, колкото и истории да съм слушала... малко е. Останах изключително впечатлена и удовлетворена. Надявам се някога отново да имам възможността да посетя Италия, а също и Словения. За това ми пътуване обаче, както казах, някой друг път...
 Какво друго... изпаднала съм в reading slump. От началото на месеца съм прочела само Ти срещу мен и няколко страници от Жележния светилник.
Очаквах, че Ти срещу мен на Джени Даунам ще ми хареса повече. Реално обаче, не останах впечатлена и не успях да се свържа емоционално с героите. В книгата се засягат доста сериозни теми като сексуалното насилие, справедливостта, лоялността към семейството и любовта, разбира се. За мен лично, те не бяха съвсем доразвити и самата история ми беше нереална. Любовта между Ели и Майки пък ми беше прибързана и недоизпипана, с една дума претупана. Много ми се искаше да харесам книгата, точно заради проблемите, за които ни кара да се замислим, защото в днешно време доста често ставаме свидетели на подобни ситуации и е хубаво да не си затваряме очите за тях. Аз обаче останах неудовлетворена от незадълбочеността на самия роман.

Hello, Autumn!Още не мога да повярвам, че във вторник започваме училище. Времето минава все по-неусетно и все едно вчера беше края на юни и си правех планове за лятото. А сега като погледна през прозореца виждам мрачното небе и капчиците дъжд. Дори открих сезона на топлите напитки (горещият ми шоколад доста бързо изстина последният път, когато седнах в открито кафене). Малко съм раздвоена. Тъжна съм, че ще трябва да прибера късите панталонки и леките блузки, късното стъмняване и дългите вечерни разходки ще ми липсват ( до другото лято). От друга страна с радост посрещам пожълтелите листа, шаловете, топлината от чашата кафе в ръката ми, ботите, дори шумните часове в училище.

И като за финал на този пост...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...