неделя, 30 август 2015 г.

Travel essentials...

Плаче ми се. Този пост беше готов. Текст, снимки, всичко, само си чакаше реда да види бял свят. Да, но го изтрих без да искам тази сутрин, докато публикувах back to school.
И сега трябва да започна отначало...

Така, след като в последния месец се разкарвам из нашата красива родина, ми хрумна да ви споделя моите нещица, които правят пътуването ми малко по-лесно и приятно.

 

Едва ли е чудно за някой, че първото нещо, което ще посоча ще е книга.Та, аз дори, когато излизам от вкъщи си нося книга в чантата, какво остава за пътуване с кола/влак. Хубаво е да имаш нещо под ръка, ако искаш да се откъснеш от реалността. Дори днес една приятелка ме попита с какво ми е толкова пълна чантата и аз след като и казах, че освен всичко друго, нося със себе си и книга, тя беше като" Защо си носиш книга в чантата след като си излязла с мен?". Не успях да и обясня... Просто така съм свикнала, а и не се знае кога ще ми се наложи да чакам.

Като стана дума за това да се изолираш от околните- слушалки + телефон, също са доста добър вариант. Отново почти никъде не ходя без тях и страшно много обичам, когато се прибирам вечер да слушам музика и да наблюдавам звездите. Перфектни са и в случаите, когато си на плажа и искаш спокойствие, а хората говорят на висок глас, викат на децата си или продавачите на царевица търсят купувачи. Тук може да видите, някои от песните, които слушам често напоследък. А тази през последната седмица се превърна в моя любима:


 Следващото нещо е фото апарат. С поддържането на блога се появи и неистовото ми желание да правя хубави снимки. Е, не винаги се получава ( затова и не намират често място в блога). Това обаче не ми пречи да го мъкна навсякъде и да опитвам да се развивам. Най- неочакваните моменти може да се превърнат в страхотни спомени и винаги е добре да имаш с какво да заснемеш тези мигове.

Когато пътувам се зареждам и с кръстословици. Стават за убиване на време, а и те разсейват. Докато пътуваш или пък се излежаваш на плажа са много добър вариант времето да минава по-бързо.

Огледалце! Ех, ех, суетност... Какво да се прави. Едва ли има момиче, което да не носи малко кокетно огледалце, в което да провери дали всичко е наред. Особено, когато е на път. Почти винаги заедно с огледалото, в несесерчето си намирам и някое и друго червило...

Несесерчето ми почти винаги е снабдено и с дъвки. Не мога без дъвки и дори си имам любими. Сега заедно с половината клас си взимаме такива: 
http://www.mestecaorbit.ro/uploads/images/produse/orbit_pro_mini_(1).png
Последният път, когато бях в Кауфлант забелязах тези от снимките и реших да ги пробвам.  Колкото и вредни да са не мога да се откажа от тях. Сухите и мокри кърпички, също винаги може да са от полза и е хубаво, да имаш за извънредни ситуации.

 

Навсякъде мъкна със себе си органайзер + химикал. Вярвам, че е наистина полезен, поне за мен. Помага в организациата (аз съм маниак), и с него не е нужно в главата ти да е бъркотия. Много често забравям и се радвам, че мога да си запиша някъде какво имам да върша, докъде да отида, просто бележчици или нещо свързано с блога. Препоръчвам го на всеки.

 

Когато пътувам (и не само) гледам да съм снабдена с вода и нещо сладичко ( най-често roobar, или някакъв друг вид барче). Едно, че е полезно да поемаме повече количество вода и за всеки случай, ако огладнея. Често получавам световъртеж и се опитвам да имам нещо за хапване, ако ми се случи.

 

Е това беше от мен. 
Споделете: 
Без какво Вие не тръгвате на път? Имате ли си любими дъвки? Ползвате ли органайзер?


вторник, 25 август 2015 г.

Cinderella Book Tag


От доста време не съм правила таг, а този ми се стори интересен. Видях го от Вероника и реших, че е доста приятен... Затова:
Instagram @sterss






Злите доведени сестри - Книга с герой, който мразиш
 
Огъстъс и Хейзъл от "Вината в нашите звезди" 
Не, че ги мразя. Просто не ги харесвам.
Принцът - Книга с герой, който е джентълмен
Максън от "Изборът"
Едва ли има друга дума, която да описва толкова добре този герой. Точно това обичам в него... изтъкан е от нежност, галантност и почтеност

Пепеляшка - Герой, който е грациозен, мил и упорит
Дориан от "Стъкленият трон"
Не мога да кажа, че е от най-милите герои, но е много сладък и грациозен и има доста моменти на нежност. Определо е доста упорит.
Феята кръстница - Герой, който винаги има някой да се грижи за него
Бела от "Здрач"
Ами, какво да кажа... Просто не се сдържах. Тя е олицетворение на имам-нужда-Едуард-да-е-винаги-около-мен-за-да-ме-защити. , поне до последната книга, когато рита задници навред. 

Полезните създания - Нещо, което те прави щастлива, когато си тъжна
 Поредицата Изборът, Дивергенти, Рисунка за Айла и Graffiti Moon.


Пепел - Книга, за която не ти пука
"Предимствата да бъдеш аутсайдер" и "Вината в нашите звезди"
Много хора харесват книгата на Стивън Чбоски, аз обаче не съм от тях, чела съм я два пъти, но така и не успях да се свържа с героите или да се почувствам привлечена от действието. За тази на Джон Грийн, просто не искам да припарвам. Прочетох я веднъж и тогава, мислех че  не е лоша. Сега обаче не мога да си представя, че някога ще я докосна. Страня от нея колкото е възможно повече.

Тиквата - Герой, който се е променил
Джулиет от "Разбий ме"
Тя е героят, в който до момента съм забелязала наистина драстична промяна. Едно израстване към по-добро. И се надявам в последната книга да я видя в още по-добра светлина.

Невъзможно - Книга с край, който не си очаквала
"Кървава роза" от Андреа Креймър и "Наследницата" на Кийра Кас
Определено не очаквах това и мога да кажа, че останах разочарована.

Просто дишай - Нещо, което те вдъхновява да си смела
Не знам. Може би, когато видя израстването на един герой, как придобива увереност, смелост да се изправи пред проблемите...

И заживели щастливо - Книга с перфектен край
"Graffiti moon" и "Рисунка за Айла" на Стефъни Пъркинс
Може да погледнете мнението ми за първата книга тук. Наистина много я харесах. За втората, макар и да не останах очарована като цяло от книгата, краят беше наистина страхотен.
 http://41.media.tumblr.com/42849af76156ed9863ae9bdd478d5d0d/tumblr_nces2rBNZp1trmh0fo1_1280.jpg

 Тагвам всеки, който има желание да го направи...


Отново на училище за последен път...

 
Обичам, когато дойде това време от годината. Не знам дали и при други е така, но аз тръпна от нетърпение, когато става въпрос за покупки за училище. Това е така, защото аз малко или много съм пристрастена към всякакви канцеларски принадлежности и организация.
 Във въздуха се появява едно вълнение за това, което предстои след по-малко от месец и нямах търпение да започна таз годишния пазар. Тази година започвам малко по-рано подготовката. Ако сте чели блога ми знаете, че в началото на септември ще пътувам и ми се иска да си свърша работата свързана с материалите, от които ще имам нужда тази година.
Всъщност, не е като да съм купила много неща... Реших тази година да си взема само най-необходимото и да не се впускам в излишни разходи. Не се разминах без прегрешения обаче... Така става, когато ме пуснат в Jumbo/книжарници на автопилот.


 Искаше ми се да сa взема изцяло еднакви тетрадки, но не се получи, защото бях толкова привлечена от различните дизайни, че не устоях. И в крайна сметка:

Еднаквите тетрадки (120л.) ще бъдат за физика, география, математика и български, най-вероятно, защото в тези часове имам нужда от по-голям набор от листи. Тази с Биг Бен я взех, защото обичам да комбинирам тетрадките с предметите и е идеална за английски(80л.). Тази с твърдите корици ще е за история. Много е красива и си има връвчица за отбелязване. Избрах я за историята, защото очевидно ще има много за писане. Трите малък формат (70л.) са за предмети, по които не пишем много много...  Когато видях тефтерите не се сдържах, дори бях на косъм да си взема още два, но реших, че ще е прекалено. Единият най-вероятно ще се преработи в органайзер, а за другия не знам...Ще видим какво ще излезе. Гел химикалите са ми едни от любимите, но рядко попадам на такива, които не се разтичат. Надявам се да съм уцелила с тези. Не съм взимала други, защото имам няколко бройки от миналата година, а и в комплекта има черен и червен и мисля, че ще ми е напълно достатъчно. Нямаше как да мина без цветни листчета и хайлайтъри.

Сега ще ви кажа нещо, което правя от няколко години. В края на учебната година, преди да се разделя с тетрадките си, взимам остатъка от неизписани листи и ги подреждам в една папка. Така винаги имам листа, когато ми потрябват за чернови, проекти или дори, за да надраскам нещо набързо.



 








Освен с покупки, трябва да се подготвим и психически, че лятото е към края си и скоро безгрижието ни ще се замени от залягане над учебниците ( или пък не). Слънцето ще се скрие зад мрачните облаци, а ние ще трябва да ставаме рано и да влизаме в училищния двор. Тази година съм малко неутрална и нямам никакви очаквания или вълнения, с изключение на едно притеснение, всъщност е по-скоро неудобство. Отново ще трябва да ходя сред онази шумотевица. Крещящите, бягащи, блъскащи се по коридорите тела, които ме изкарват извън нерви. Като изключим тази подробност, всичко е окей. Надявам се да имам време за блога и за увеличаващата се купчина с непрочетени книги.
 
П.П
Забавлявах се наистина много, докато правих снимките,а след това и с обработката им. Знам, че качеството не е много добро, но с това разполагам в момента и се надявам да ви хареса.


неделя, 23 август 2015 г.

One of my days: Красотата в малките неща...

Всъщност, заглавието малко лъже, защото това не е само един ден. Все пак спада към тази рубрика в блога и не ми се искаше да го отделям. Пък и отдавна не съм правила подобен пост, а толкова обичам да ги правя и чета.

Преди няколко дни се върнах от нашето Черноморие. По-точно град Поморие. 


  И преди съм прекарвала време от летата си там и ми се искаше да посетя нещо различно, но както и да е. Не съм ходила последните две години и когато сега отидох видях, че мястото си е същото. Все така красиво, мъничко и спокойно.Отседнахме в стария град, който според мен е по-красивата част от Поморие. Направих няколко снимки и реших да ги споделя с вас. Всъщност това ще е нещо като photopost, защото ще преобладават снимките, а аз ще се включвам от време на време с някой и друг коментар.

Беше ми много трудно да избера само няколко 
снимки от тези, които съм направила, но все пак реших да не се натрапвам прекалено. 

Толкова обичам да наблюдавам залезите. Обичам ги още повече, когато съм на брега и ми мирише на пясък и море и просто нямаше как да се размина само с два три кадъра. 



Това местенце беше толкова приятно и красиво, че просто не се сдържах.
Както казах не можех да се размина само със снимка или две на залезите...

Последният път, когато бях в града този мини-кей? го нямаше. Намирам го за много красив и всеки ден минавах от там и се спирах да полюбувам.

Старите каменни пейки се бяха поизтъркали и позагубили чара си, но редом до тях се намират и няколко нови, които са също толкова красиви.
Днес съм доста активна, за разлика от предните няколко дни/ седмици... Това е третата публикация, която завърших... И трите, вече бяха започнати, но взе не успявах да се настроя за да ги завърша. Скоро ще видите и останалите.

неделя, 16 август 2015 г.

Ревю: Graffiti Moon - Кат Кроули


    Graffiti Moon
  •  Издател: Orange Books
  • Брой на страници: 256
" Луси Дервиш търси Сянката и Поета – мистериозни художници на графити, които са оставили своите творби из целия град. Тя е запленена от творчеството на Сянката, което сякаш ? говори нещата, които тя има нужда да чуе.
В последната вечер от гимназията Луси и приятелите й се впускат в неочаквано приключение – тя е твърдо решена да намери Сянката; приятелките й Джаз и Дейзи искат да намерят любовта; Ед и Лео се забъркват в опасна схема, за да изплатят свои дългове.
Последният, с когото Луси очаква да прекара нощта, е Ед – момчето, с което е имала единствената несполучлива среща в живота си. Ала когато Ед казва, че знае къде да открие Сянката, двамата се впускат в среднощно издирване по местата, където върху градските стени отеква разбитото сърце и желанието за бягство на Сянката.
Единственото, което Луси не успява да види, е точно пред очите й."


https://40.media.tumblr.com/tumblr_lzih55Cat51qccz08o1_540.jpg Още щом видях корицата на книгата, през февруари докато бях в Русе, реших че трябва да я имам. Тя просто трябваше да е моя, но точно тогава имах други планове за книги и изтиках мислите за тази назад в съзнанието си. Преди няколко дни дойде ред да се сдобия и с нея.
Ще започна с това, че българският вариант на корицата ми харесва адски много и дори мисля, че е един от най-сполучливите, защото разгледах и още няколко дизайна.


 Да знаеш, мишките могат да плуват. Изпадат в паника, като се озоват във вода, но се справят.

 Добре. От половин час се опитвам да си събера мислите и да изразя мнението си относно книгата. Това обаче не ми се получава. Докато я четях, ме изпълни с толкова много емоции, че още ме държат и не мога да съставя едно свястно изречение. Ако се забавя прекалено, си мисля че мислите ще отлетят. В никакъв случай обаче, не мога да оставя тази книга в малката си библиотека, без да и отделя местенце в блога.
Graffiti Moon е написана по един много красив начин. Всичко в нея крещи ИЗКУСТВО. Всеки от героите се занимава с изкуство... Дали с графити, поезия, театър или сътворяване на красиви неща от стъкло. Всеки от тях изразява себе си, страховете си, мечтите си.

Намираме се в Австралия през една гореща октомврийска нощ. 
Нощ, в която всички дванайсетокласници празнуват завършването си. 
Освен един, който рисува графити. 
А едно момиче, търси Сянката. 
След като го изпуска на косъм, тя се отправя със колелото си и каска със светкавица, към приятелките си, за да се присъедини към празнуващите.
В последствие това се превръща в среднощно търсене на Сянката и Поета.

Всичко се случва в рамките на една вечер. За пръв  път попадам на книга, в която действията се развиват в толкова кратък период от време. Може би и това е причината да я прочета толкова бързо. Обикновено оставам с чувството, че нещата се развиват доста бързо и изпитвам нужда да поспра малко и да си почина от всичкото това действие.


 А тази нощ ще е пърхаща птица върху стена. 


В рамките на няколко часа, героите се променят. Вземат грешни решения, разкайват се, решават, че е време да пораснат и да отворят нова страница. Това е една книга наситена с изключително много чувства. Много се забавлявах, докато я четях и си отбелязах доста забавни моменти. Наред с това имаше и доста красиви откъси, които също си отбелязах. Знам, че се повтарям на за пръв път попадам на книга написана по толкова красив начин. Чете се толкова лесно, потънах в нея и не ми се искаше да изплувам на реалността. Докато Луси тълкуваше сама за себе си значението на графитите, аз също откривах своето. Рисувах заедно със Ед. Пишех редом до Лио. Очарована съм от това, че Ед винаги рисува в мислите си. В книгата попаднах на много моменти, които той просто иска да запечата и десетки пъти си казва: " После ще го нарисувам.".Харесва ми как Луси мислено добавя съвършени неща от стъкло в един, не дотам, съвършен свят. Колко голямо значение отдава на изкуството. Малко е вманиачена по това да открие Сянката, но все пак Кроули е изградила наистина добър персонаж. Харесва ми маниакалната любов по сладкото на Джаз. Тя и нейните близалки са навсякъде.Също така е изключително забавна със своите предсказания, които в повечето случаи са доста лесно предвидими.

- Харесаш я, значи.
- Яде доста близалки. Повече отколкото аз ям хотдог.
- Това са доста близалки значи.

А стиховете на Лио. Един от любимите ми е Танц с екстрасенс. В началото ми беше трудно да си представя едно високо, яко на вид момче, бившата му приятелка, на което, го обвинява във вандализъм, да се занимава с поезия. В последствие свикнах с това и сега ми изглежда съвсем на място... Ако на някой от четящите му се стори странно, прав му път. Ако ли не, Лио е толкова голям, че ще го нарита по пътя му. Много се забавлявах и с кавгите на Дейзи и Дилън. Толкова се обичат, че чак ще се избият.

Това е едно от откритията ми за тази година и я препоръчвам на всеки, който иска да се прехвърли в един малко по-хубав, малко по-забавен свят, изпълнен с творчество. Макар героите да имат своите житейски проблеми, книгата ми се вижда много подходяща за отърсване от ежедневието и е едно идеално, леко, лятно четиво. Дадох и 5/5 в Goodreads, според мен напълно заслужено. 



Няколко цитата:

Първото нещо, което нарисувах, беше нея. Момиче с пътища, реки и пустини върху кожата. Магистрали върху шията, които кръстосваха цялата страна. До нея стоеше момче с вдигнат капак на колата, а от двигателя се издигаше пушек.

Думи, училище, никога не схванах напълно цялостната картина. Седях на мястото си и се мъчех да блокирам звуците от тътренето на столове и другите ученици. Опитвах се да оформя тунел около думите на учителя , та да достигнат ясно до мен. В повечето дни не успявах. Чувах всичко и по тази причина не чувах нищо... Сякаш всички врати на света се бяха отворили и от тях летяха звуци.

-Към старото депо- обявява тя и натиска педалите. Не помръдваме.
 -Когато си готова- казвам. - Все пак, докато сме още млади и хубави.

вторник, 11 август 2015 г.

Поредици, които не съм завършила...

Има няколко поредици, които не съм завършила и понеже не се случва нищо интересно с мен, реших да споделя с вас тях.
Като за начало...

 Реликвите на смъртните... Защо?!


https://dsor5wahmliea.cloudfront.net/site-assets/mortal1.jpg

Когато се захванах с поредицата ми се стори интересна, интереса ми обаче беше краткотраен и се отказах на третата книга. Мислех си, че не ми допада начина на писане на авторката, но Адски устройства се превърна в една от любимите ми поредици. Сега съм на мнение, че просто не успях да се сближа с героите. Действието също много се проточи... цели шест книги.

Тръпка или Вълците от Мърси Фолс...

 

Това е една от първите поредици, които започнах. Реших да не я завършвам, защото случайно бях спойлната, че третата книга завършва по много нелеп начин. Сметнах , че  след нещата, които бяха преживели главните герои в първите две книги, не съм съгласна поредицата да завърши така. Затова реших за  себе си да оставя като край на историята, края на втората книга. Въпреки, че не я приключих, още пазя топли чувства към нея, към Сам, Грейс и Изабел.

 

50 нюанса сиво...

http://s1.ibtimes.com/sites/www.ibtimes.com/files/styles/v2_article_large/public/2014/07/24/fifty-shades-grey.jpg

С тази поредица издържах само книга и половина. След това я зарязах. Не ме впечатли с нищо, доста често "четях между редовете" и реших, че щом ще е така няма смисъл да продължавам.

Разделената империя...

 https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/cd/95/22/cd95228f2ce51bf04d21bb188ea9a48c.jpg

Прочетох няколко положителни ревюта за поредицата и с голямо нетърпение се захванах с нея. Сега, месец по късно, все още съм на средата на първата книга и не съм сигурна дали ще я завърша. Не ми допада стилът на писателя и самата история ми е прекалено мрачна и депресираща. Все пак се надявам, след известно време отново да се захвана с нея.


Понеже явно не съм от хората, които често оставят книгите недочитени излезе, че това е всичко. Затова реших да споделя и няколко автора, чиито книги едва ли ще прибавя към колекцията си. 

Никълъс Спаркс

 http://www.sdcdn.com/cms/contest/thelastsongcontest2.jpg?1

Чела съм Последна песен.. и това е. Не мога да прочета нищо друго на този автор. Не си падам по типичните любовни истории, които са толкова характерни за писателя. Иначе Последна песен не  беше лоша книга, просто не беше за мен. Надявам се обаче в един момент да си променя мнението.

Джон Грийн

 http://cdn.playbuzz.com/cdn/3f35c3a7-9428-4d66-9d5a-c0f0c3f25511/83c4603a-b0c6-4f50-811e-d5a45c15e3fc.jpg

Вината в нашите звезди. И това беше. Отново, както и  със Спаркс, неговите книги не са мои книги. Не харесвам стила му на писане, не харесвам и героите, които изгражда. Пробвах да прочета и Сняг вали и това беше книгата, която наистина ме отказа от него.
Е това беше..

събота, 8 август 2015 г.

Обичам да посещавам различни места.
Обичам големите шумни градове с тълпите от хора.
Обичам тишината на природата.
Сред скалите. По пътеката край реката. Във високите треви.
http://40.media.tumblr.com/c140cc299cd233cb90a2b7fb63cd3733/tumblr_nrl3vw0dPs1s1jug6o1_500.jpgОбичам историята.
Обичам да пиша в блога.
Обичам книгите.
 Oбичам да правя списъци.
Обичам козметиката.
Обичам организацията.
Обичам да работя сама.
Обичам нощта и звездите.
Обичах да рисувам. Не съм го правила много отдавна.
Обичах да обикалям малките магазинчета. Сега това ме изнервя.
Обичах сладкото. Не съм вкусвала шоколад с месеци.
Обичах натурални сокове и фанта. Сега пия вода и чай. 
Обичах ваканциите. Нямам търпение да стъпя в училищния двор.
Обичах лятото. Мечтая за есента.
Промяната...
Неизбежна е!

понеделник, 3 август 2015 г.

https://41.media.tumblr.com/a4cca58d5f483ce36ce0d272fb0811df/tumblr_n9hknxPVT21tse3gdo1_540.jpgWorld goes round, life I chose
What comes next I never really know
 A million miles left to go, 
Them guns go pow, but I'm ready for the war! 
'Cause I'll never run away, 
From who knocking at my door 
I never paid attention to whoever tells me no 
I'll take your crown, take your town
 Better stay ready, better stay ready...

https://40.media.tumblr.com/e8582693d9e65d930b792380ca3cdf9e/tumblr_nl7wesJ4kM1sjh145o3_540.jpg                        "How bad do you want it" 
-Sevyn Streeter

Mid-Year Book Freak Out TAG

И сега нека преминем към тага... 
Благодаря на Ева, затова че ме тагна и открих начин да утоля желанието си да пиша нещо. От няколко дни ме сърбят ръцете, но нямах точна представа за какво и ето я възможността... 

Read↠↠↠↠Ᏸ o o ƙ s▥1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2015-
Понеже ми е трудно да реша, отворих профила си в goodreads и разгледах оценките които съм давала на книгите прочетени тази година. Като оценка 5 давам сравнително рядко, на книги, които наистина са ме впечатлили. Книгите с оценка 5 са поредиците Създадена от дим и кост и Стъкленият трон. Общото между тях е, че от нито една не очаквах да ми хареса толкова. Харесвам сюжетните линии, обожавам героите и световете им. Също така, много ми харесва и Проницателят. Това беше първата книга, която прочетох за годината и беше много добър старт.

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2015 -
Принцеса с часовников механизъм- не съм очаквала, че толкова ще се привържа към Теса, Уил и Джейс и краят беше съвсем удовлетворяващ.  

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си – 
Доста са... 
Като за начало все още не съм прочела Разнищи ме и Възпламени ме на Тахере Мафи. Също Онова лято на Лорън Уилиг, Всички наши места на Дженифър Нивън и Кралицата на Тиърлинг от Ерика Йохансен

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината – 
Много искам да прочета Самодива на Краси Зуркова и Girl online на Зоуи Съг.

5.Най – голямо разочарование – Наследницата на Кийра Кас. Не, защото самата книга е лоша, а защото от съдейки по предходните и книги, Аз очаквах нещо повече.

6.Най – голяма изненада– 
Ще те чакам на Джей Лин се оказа голяма изненада за мен и също така се превърна в една от любимите ми книги.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб) –  
В началото на годината открих Стефани Пъркинс и се влюбих в нейните книги. Когато си взех Целувка за Ана не очаквах, че стила на писане на писателката ще ми допадне толкова.

 8.Нов герой, по когото си падаш – 
Джош от Рисунка за Айла... Не за пръв път го казвам, но много харесвам Джош, дори и книгата да не оправда очакванията ми.

9.Най – нов любим герой
Не мога да избера... Тази година е добра от към книги и има толкова много любими герои, които се появиха... Ще кажа Арън (Наследницата) и Роуан (Стъкленият трон). Толкова различни и толкова ги харесвам. Арън е братът мечта. Винаги насреща, подкрепя Идлин и и дава съвети. Роуан... ами той, не е точно мил и обичлив. По- скоро е груб и надменен и въпреки това е страшно очарователен.

10.Книга, която те е разплакала – 
Плача на повечето книги... Скоро беше на Огнената наследница.

12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година – Бунтовници. Това е една от любимите ми поредици. Филма обаче, не влиза в тази графа. Като самостоятелен филм е добре, но това, че не се сценаристите не са взели под внимание толкова неща в книгат ме разочарова.  

Beautiful white Christmas❄️❄️13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината – 
Ами.. не знам. Не мисля, че съм особено добра в писането на ревюта. Харесва ми как се получи това за Стъкленият трон.

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а) – Книгите от поредиците Изборът и Разбий ме. Обожавам ги.

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината – 
Доста са, но като за началото тези които изброих във въпрос 3.

неделя, 2 август 2015 г.

И всичко започна с един таг...


https://41.media.tumblr.com/tumblr_mcaw2wlFLu1r3b4cmo1_540.jpg
Посрещам август с доза вълнение, доза притеснение и един таг в блога, според който е минала половин година ( че и повече...). Не го вярвам. Как може толкова бързо да се е изтърколила и аз да не съм осъзнала. Вълнувам се много, защото в началото на септември ми предстои пътуване и нямам търпение да дойде края на месеца. От друга страна с началото на септември идва и последната ми година в гимназията и ми е едно такова мъчно и объркано, защото още не знам какво искам. И колкото и странно да звучи (дори на мен ми звучи така) искам да започна училище. С всички домашни, досадни учители и контролни. Истината е, че ми писна от това горещо време. Не съм вярвала, че лятото може да ми дотегне. Когато на мен ми се излиза, а градусите са 36+ ... просто не мога да си го причиня. Преди два дни най-после заваля и в нашия град и с такова облекчение се настаних на леглото и гледах през отворения прозорец как вали и подухва свеж вятър. Нямам търпение и скоро да се отправя към морето, макар да не е точно както ми се искаше, но.. Все пак някакво море, е по-добре от никакво в тези жеги. 
Явно се е видяло,че тага ще го оставя за следващия пост, за да не стане този прекалено дълъг ( каквито са повечето ми напоследък). Мислите ми са доста хаотични, но аз много обичам да чета подобни публикации и въпреки, че поначало темата на тази беше съвсем друга, ще натисна бутона публикуване без да подложа на редактиране мислите си. 

П.П. - Тага ще се появи утре..










Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...