петък, 10 юли 2015 г.

Ревю: Стъкленият трон- Сара Дж. Маас

1: Стъкленият трон"Селена Сардотиен е измъкната от затвора на Ендовер, за да се озове в плен на разкоша на кралския дворец. Принц Дориан предлага да й върне свободата, но при едно условие. Тя трябва да спечели състезанието за нов кралски убиец, а нейни опоненти ще са най-жестоките мъже в кралството.
Всекидневието на Селена се изпълва с изтощителни тренировки за големия турнир и с отегчителни до смърт дворцови порядки. Нещата стават малко по-интересни, когато принцът започва да проявява интерес към нея... но грубият капитан на стражата Каол е този, който я разбира най-добре.
Когато участниците в турнира започват да измират един след друг, Селена осъзнава, че битката е не само за първото място в надпреварата, но и за живота й."


В една книга, обикновено преди да обърна на гръбчето и да видя резюмето, първото, което ме привлича е корицата. Затова и отлагах толкова време да прочета книгата. Въпреки, че знаех за какво става въпрос, някак си я изтиквах на заден план, защото ми изглеждаше не от типа книги, които ще ми харесат. Сбърках!
Първата книга от поредицата ни запознава с младият асасин Селена Сардотиен, Асасинът на Адарлан. Книгата разкрива един свят, с който на мен ми беше трудно да свикна. През повечето време ми напомняше на Средновековието, на времена на дуели на приказни замъци и принцове и все назад във времето. Имаше моменти обаче, когато миналото и съвремието ми се сблъскваха и това ме объркваше. За това, помогна и начинът на писане на авторката. Тя  се изразява с доста популярни съвременни изрази. След като свикнах с това, всичко се дойде на мястото и се гмурнах в страниците.
И въпреки, че в началото тези неща ми пречеха, сега са една от причините да харесвам тази поредица и веднага след като завърших първата книга, се захванах с втората. Действията в книгата се развиваха доста бързо и изцяло ме погълнаха. И само да вметна, че на прекалено много места затаявах дъх, в очакване на това, което предстои.

 “Libraries were full of ideas–perhaps the most dangerous and powerful of all weapons.” 

Колкото до самата Селена, тя е един наистина силен персонаж. Писателката го е изградила като е показала яростта и войнствеността на повърхността на героинята и някъде на дълбоко е втъкала нейната женственост. С развитието на историята тази женственост се отприщва все повече и повече, докато не показва, че освен , че Селена е млада жена способна да прерязва гърла без да и мигне окото и да се бори за това, в което вярва, е и обикновено момиче, интересуващо се от рокли и обувки и изпитващо любовни трепети.

" My name is Celaena Sardothien. 
But it makes no difference if my name's Celaena or Lillian ot Bitch, 
because I'd still beat you, no matter what you call me."

В тази поредица не липсва любовен триъгълник и щом го разбрах, бях леко разочарована, защото напоследък в повечето книги от жанра, той присъства. След като се запознах по- добре с героите си промених мнението, и въпреки, че още от самото начало повече ми допадна Каол Уестфол, капитан на стражата, не мога да отрека и, че принц Дориан се същинско сладурче. Ще ми се да кажа още доста неща за героите, но мисля, че ще стане прекалено дълго, а и не искам да издавам нищо. Затова аз свършвам тук ...
Стъкленият трон е книга, която заслужава да и се обърне внимание. Изпълнена с мистерии, вълнуващи ситуации и напрежение, която ще погълне цялото ви внимание, ако решите да се захванете с нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...