вторник, 19 май 2015 г.

May book photo Challenge: Day 19 & още нещо...



Day 19: Magazine
https://scontent-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-xap1/l/t31.0-8/s960x960/11232286_1000690539949879_5881668952149449215_o.jpg
Добре, де домързя ме да снимам и затова ще сложа снимка от Интернет. Това е последното списание, което си взех. 
В момента тотално се побърквам. След като тазгодишния 12 клас, официално приключиха с ходенето на училище, всички ни говорят, че сега ние сме най-големите, трябва да се държим на положение, да решим. Всеки ден започва с въпросите: Е какво искате да правите с живота си, Къде ще учите след това, А какво ще учите... Като оставим на заден план, че на мен тази година, това ми е болната тема, ами и е доста дразнещо всеки да те пита това. Срещнеш познат на улицата: А още малко остана, ей сега ще отлети. Ти реши ли вече къде ще ходиш?
Както казах аз вътрешно си полудявам, защото все още не съм сигурна какво искам и всичко това ми идва в повече. Прибрах се доста по-рано от очакваното и до преди 10 минути, т.е. 19:20 препреглеждах сайтовете на уни-тата, към които съм се насочила, гледах произведения по литература, прегледах няколко минало годишни ДЗИ-та. Говорих с майка си на тази тема. И излиза, че наистина не знам какво искам. Половин година си мислех, че съм взела решение, но от няколко дни започна едно затормозяване. Има няколко фактора, които влияят на решението ми и един от тях е градът, в който ще отида. Бях се насочила към определено нещо, но не го бях затвърдила, защото истината е, че самия град не ми допада и мисля, че ще ми окаже голямо влияние.
Не знам какво да правя и сериозно започнах да се паникьосвам.
Мисля, че в тези двайсетина реда, сигурно се повторя едно и също, но все пак реших да не го трия.
Като изключим всичко от казаното по-горе, в училище също е пълна лудница. В момента върви трескава подготовка за наближаващия празник, аз също ще съм доста ангажирана и се радвам, че имаме малко почивни дни. Половината клас участва във програмата за 24 и постоянно има някакви разминавания, защото организацията ни за разлика от минали години е доста слаба ( смениха учителя-организатор). Репетициите се застъпват с репетициите за театъра и нямаме възможност да ги правим, през почивните дни ще се пътува, ще се работи, балове и т.н. ... и единствената ни възможност е четвъртък, който пък е запълнен отвсякъде и не знаем как ще намерим време.
Усещам как целият този текст е напълно безсмислен и тотално объркан.
Извинявам се, за което.
Мисля вече да спра
да пиша.
Чао.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...